Район „Северна и Югоизточна България”

СЕВЕРОЗАПАДЕН РАЙОН

Обща характеристика и идентифицирани проблеми

Районът обхваща западната част на Дунавската равнина, заключена между Стара планина и река Дунав. Граничи с Република Румъния и с Република Сърбия.

Като основни оси на урбанизационно развитие се изявяват транспортните направления Видин – Мотана – Враца – Мездра – София и София – Мездра – Плевен – Русе. Второстепенни оси на развитие се формират по направленията Никопол–Плевен–Ловеч–Троян, Козлодуй – Враца, Лом – Монтана.

Повече от половината от 51-те общини в района (40 бр.) са малки по население и без изявен градски център и попадат в обхвата на най-високите категории райони за целенасочена подкрепа – по 5 и над 5 показателя от 8-те посочени в чл. 6 на ЗРР за определяне на райони за целенасочена подкрепа. Тези общини формират големи ареали в териториалната структура на района. Към тях попадат всички гранични планински общини и много селски общини в Дунавската равнина.

Икономическото състояние на района е на сравнително ниско равнище. Северозападният район през 2009 г. е на последно място сред районите от ниво 2 по създадения брутен вътрешен продукт (БВП) с 5 070 226 хил. лв. или 7.42% от БВП на страната. На последно място е и по показателя за БВП на човек от населението с 27% от средното за ЕС-27 при 44% общо за страната за 2009 г. По показателя БДС Северозападният район се нарежда на последно място сред районите от ниво 2 с 7.42% принос. В икономическата дейност преобладават услугите и индустрията. От най-важно значение е производството на електроенергия в АЕЦ Козлодуй.

В СЗР през 2010 г. функционират 28 621 предприятия от нефинансовия сектор или 7.8% от тези в страната. От тях 98.5% или 28 210 броя са малките предприятия до 50 души заети. Големите фирми (над 250 души заети) са 49 на брой. Общите приходи от дейността на предприятията от нефинансовия сектор през 2010 г. възлизат на 9 763 512 хил. лв. или 4.7% от общия за страната и притежават 5.3% от ДМА от същия вид предприятия общо за страната.

Северозападният район е на последно място в структурата на разпределение на преките чуждестранни инвестиции в страната, с относителен дял от 2.3% от всички преки чужди инвестиции за България за 2010 г.

Средният коефициент на безработица към 31.12.2011 г. е 12.5% – по-висок от средния за страната (11.2 %). Във всички общини от СЗР (с изключение на Видин, Монтана, Враца, Мездра, Плевен, Ловеч, Троян и Белене), безработицата е по-висока от средната за страната. Средният коефициент на заетост към края на 2011 г. е 38.9 % и е по-нисък от средния за страната (45.6 %).

Северозападният район има сравнително добра изграденост на болнична мрежа – 24 МБАЛ (Многопрофилни болници за активно лечение (вкл. МБАЛ – ВМА, гр.Плевен), 6 СБАЛ (Специализирани болници за активно лечение), 1 ЦПЗ (Център за психично здраве), 1 ЦКВЗ (Център за кожно-венерически заболявания), 1 КОЦ (Комплексен онкологичен център), 2 ДПБ (Държавни психиатрични болници), 1 СБР (Специализирана болница за рехабилитация), 3 БДПЛР (Болница за долекуване и продължително лечение), 5 ЦСМП (Център за спешна мед.помощ) и 32 ФСМП (Филиал за спешна мед.помощ). Броят на болничните легла е 5 441, като на 100 000 души се падат 613.48 легла, което съответства на средното за страната – 611/1000 000 души население.

В образователната система неблагоприятна е ситуацията с университетите и еквивалентните висши училища – има само едно висше учебно заведение в Плевен. Районът e с най-нисък дял студенти сред шестте района от ниво 2 - едва 0.6%. Това показва неустойчивост в ръста на образователните услуги и дисбаланс в осигуреността с високопрофесионално и специализирано образование за нуждите на една по-конкурентна регионална икономика. За разлика от висшите учебни заведения, мрежата от средни професионални училища е сравнително добре изградена.

Недвижимите културни ценности в района са 3 883 бр., сред които се отличават: крепостта “Баба Вида”, Белоградчишката крепост, кулите на “Куртпашови” и на “Мешчиите” във Враца, средновековната крепост “Хисаря” и възрожденският квартал “Вароша” в Ловеч, възрожденските сгради в Тетевен, Троян и в други населени места, манастирите Клисурски, Лопушански, Чипровски, Черепишки, Троянски, Гложенски, Новоселски и др.

На територията на района има 25 музея, от които 5 регионални, 11 общински. По-значими са Кръстата казарма във Видин и музеите в Плевен: Парк-музей “Скобелев”, панорамата “Плевенска епопея 1877 г.”, мавзолей–параклис “Свети Георги”. Съхранени са традиционни местни занаяти като чипровското килимарство, троянската керамика и др. В СЗР има и 9 художествени галерии.

Някои от провежданите културни мероприятия в района имат международно и национално значение. Открояват се Международният фолклорен фестивал “Танци край Дунава”, Международен фестивал на българо-румънския фолклор “Фестивал на влашката песен и танц” в гр. Видин; Международният пленер по изобразително изкуство в гр. Лом. Националният панаир на художествените занаяти в с. Орешак, Люляковите музикални празници в Ловеч, Националният пленер по живопис "Вароша" в гр. Ловеч, Международният музикален фестивал “Катя Попова” и Празниците на българската и руската култура в гр. Плевен.

Делът на пътищата с национално и международно значение – автомагистрали и пътища І-ви клас е съответно 0.2% и 11.4%, по-нисък от средните стойности за страната. Районът преобладаващо се обслужва от регионална пътна мрежа, чийто относителен дял (88.4%) е по-висок от средния за страната (82.5%) и най-висок сред всички райони. Поддържането й в добро експлоатационно състояние е определящо за доброто транспортно обслужване и подобряване на достъпността до центровете на развитие на различните териториални нива.

През територията на района преминава европейски транспортен коридор № 4, а по северната му граница река Дунав – транспортен коридор № 7. Транспортен коридор № 4 няма добра изграденост и технически параметри в територията на района. Необходими са усилия за подобряване на състоянието му, предвид изграждането на моста над р. Дунав при Видин. Железопътната мрежа е втора по значение и важност за осигуряване на транспортен достъп и обслужване на населението. Общата дължина на изградените и функциониращи жп линии на територията на района е 644 км, които съставляват 15.7% от жп мрежата на страната. Подходящата организация на жп услугите в комбинация с пътния и воден транспорт би допринесла в значителна степен за повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика. От особена значимост за развитието на района, заедно с развитието на водния транспорт, е модернизирането на жп направлението Видин – Мездра – София, като съставен елемент на инфраструктурата на Общоевропейския транспортен коридор № 4.

Ниска е степента на изграденост на телекомуникационните мрежи и системи, като районът изостава от другите райони от страната. Разширяването на мрежите на ИКТ извън големите градове ще създаде възможности за по-широк достъп до услуги и информация за населението и бизнеса от периферните територии.

Недоизградени са благоустройствените и комуналните системи в населените места. В края на 2010 г. районът има най-нисък дял на населението, обхванато от канализационни мрежи (53.1%) при средна стойност за страната – 70.6%. Делът на обслуженото от водоснабдителната мрежа население е 99.4%, при среден показател за страната – 99.1%.

Средносрочната перспектива до 2020 г. за регионите в Европа поставя Северозападния район между най-силно уязвимите европейски райони пред предизвикателствата на глобализацията, демографските, климатичните и екологичните промени. Рисковете с климатичните промени са свързани с евентуалната активизация на водната и ветрова ерозия, наводненията, засушаването и възможното засилване на свлачищните процеси, които са характерни за района. Вътрешните реки в района са в най-добро екологично състояние в страната.