Регионални различия и неравенства

2.2.Регионални различия и неравенства

• 
  да отрази състоянието, проблемите и възможностите за развитие на районите,
  
• 
  да бъде пречупен през призмата на териториалното измерение на развитието
  
• 
  и да отчита целите на европейската политика за сближаване и за постигане на интелигентен, устойчив, приобщаващ и щадящ средата растеж.
  

Икономическата криза задълбочава демографските проблеми и засилва диспропорциите в териториалното разпределение на населението. Устойчивото развитие на районите в България е затруднено от тенденцията за струпването на население в по-привлекателните райони и градове, какъвто е столицата София и обезлюдяването на по-слабо развитите.

Намаляването на населението на страната е необратим процес, но в периода до 2020 г. този процес може да бъде леко забавен, за да се стигне по-късно до неговото стабилизиране. Районите на България трябва да се справят с това сериозно предизвикателство и да намерят пътища за реализиране на развитие в условията на намаляло население.

Карта 2: Гъстота на населението, Преброяване 2011



Карта 3: Гъстота на населението на ниво 3, Европа, 2008 г.

Населението на България е разположено неравномерно в отделните райони от ниво 2. Наблюдава се натрупване на общини с неблагоприятна демографска структура и неблагоприятни демографски процеси най-вече в Северозападния район и в Северния централен район. Относително по-благоприятна демографска структура се наблюдава в София, в общини в южните части на Югозападния район и на Южния централен район, както и в части от Североизточния и Югоизточния райони.

Картината на регионалното развитие се определя от наличието и развитието на големите и средно големите градове в България. Най-висок дял във формирането на националната брутна добавена стойност и брутен вътрешен продукт имат София и 6-те големи града. Научният и интелектуален потенциал за реализиране на изследователска и развойна дейност в България е съсредоточен в университетите и специализираните висши училища, разположени основно в София и 6-те големи града. Делът на високо образованото население в Югозападния район е най-висок. През последното десетилетие, процесите на икономическо и социално преструктуриране и развитие на страната са съсредоточени предимно в големите и средно големите градове. Това доведе и до развитието на една специфична форма на мобилност на работната сила при участието й в пазара на труда. За голяма част от трудовите ресурси населеното място на обичайното местоживеене се различава от населеното място, където професионално заетото лице упражнява професията си .⁴ Ежедневната трудова миграция е важен и гъвкав механизъм за повишаване на заетостта на работната сила. Тя влияее върху формирането на количествения и професионално-качествен състав на работната сила в големите промишлени центрове, а така също и за малки населени места, които не разполагат с необходимия образователен и квалификационен трудов състав. Внася подобрения в балансирането и рационалното използване на трудовите ресурси и не довежда да миграционно изтощаване на малките населени места и крайградските зони, дори в определена степен захранва техния демографски потенциал. В социален план тя способства за разпространение на съвременния бит и култура, съчетаване на заетостта с добри природни условия за местоживеене, избягване на натрапчивия социален контакт в големия град и други подобни. Поради това хиляди хора извършват междуселищни пътувания, понякога и на значителни разстояния и продължителност от време.

Непосредствените ефекти от развитието на ежедневната трудова миграция, като форма на гъвкавост и сигурност на пазара на труда, ще бъдат повишаване на заетостта в общините нямащи достатъчно работни места съпроводено от намаляването на структурния дефицит на работна сила в национален мащаб. Със създаването на физически условия за за ежедневни трудови пътувания в допустим ареали се постига гъвкавост, която освен разрешаването на значителна част от проблемите за заетостта на работна сила в местните пазари на труда, ще се ограничи негативната вътрешна миграция към урбанизираните центрове, някои от които са с висока степен на концентрация на населението в тях. В крайна сметка това може да повлияе позитивно за задържане на емигрантските потоци, ориентирани извън страната, както и да смекчи експанзията към големите градове и в частност към столицата.

В същото време трябва да се посочи, че ежедневната трудова миграция носи и своите негативни страни. Значително се увеличава времето за труд в общата структура на бюджета на времето на отделната личност. Сравнително по-дългото време за пътуване до работното място и обратно и не всякога в удобни за пътуващите режим и транспортни средства, довежда до т. нар. „транспортна умора“ на заетите. Увеличават се и паричните разходи за ежедневния транспорт, които влияят отрицателно върху бюджета на домакинствата на пътуващите. Освен това, за оптимизиране на тези пътувания, са необходими допълнителни обществени и фирмени средства за подобряване на пътните условия, обществения и фирмения транспорт, приемането на личните транспортни средства и т. н.

Данните за пространствените и времеви измерения на ежедневната трудова миграция на наетите в страната показват, че най-голям – 36 %, е делът на трудовите мигранти, които извършват ежедневни трудови пътувания във времеви интервал от 15 до 30 минути. Втори по големина дял -23,9%, сред мигрантите, има групата на пътуващите от 30 до 45 минути, а трето място заема групата на пътуващите до 15 минути, съответно 14,5 %. В различните страни се приемат различни граници определящи оптималното времетраене на трудовата миграция в рамките, на което не настъпва транспортна умора за пътуващите. В България в някои изследвания интервалът от 30 до 45 минути се сочи за оптимален. Ако се приеме хипотетично този интервал за стандарт, то останалите групи от трудови мигранти извършващи трудовитне пътувания в времевите интервали над 45 минути изпитват транспортна умора. Групите на пътуващите от 45 до 60 минути до работното си място и тази на пътуващите от 1 до 2 часа, имат значителни дялове сред трудовите мигранти - съответно 13,1 % и 8,0 %. Заедно с групите на пътуващите от 1 до 2 часа и тази на пътуващите над 3 часа, които съответно имат дялове от 1,7 % и 1,1 %, те формират една значителна група общо от 24%, за която транспортната умора е в много голяма степен.

Мрежата от големи градове, които са ключови центрове и генератори на растеж и развитие, е неравномерно развитата по територията на страната. Това поражда и акумулира проблеми от типа “център-периферия” и обуславя възникването на междурегионални и вътрешнорегионални неравенства. В периода 2001 – 2011 г. сериозно се засилва различието между развитието на столицата София и другите големи градове, които би следвало да балансират породеното неравновесие. Пловдив, Варна и Бургас поддържат все още относително добро ниво на развитие и са класирани в европейската мрежа от градове ESPON като такива с национално/транснационално значение. Но останалите големи градове нямат достатъчен потенциал за балансираща роля. Необходимо е да се търсят подходи за засилване ролята и на други големи градове като балансиращи центрове. В периферните територии без наличие на големи градове е необходимо стимулирането на налични средни и малки градове чрез целенасочена държавна политика, за да могат те чрез своето ускорено развитие да компенсират липсата на големи градове.

Мрежата от малки и средни градове е развита равномерно в територията на страната, което е благоприятно по отношение обслужването на селските райони около тях. Намаляващото население в тези градове и затрудненията в реализирането на техните икономически и социално-културни функции обаче е тревожно явление и налага да се полагат сериозни усилия за стабилизирането им. Близостта на малките градове до селата е фактор, който трябва добре да се използва в бъдеще, тъй като създава възможности за подобряване връзката "град – село" и за превръщането на малките градове в опорни центрове на селищната мрежа, обслужващи селски райони с предлагане на по-широк спектър от публични услуги.

За периода 2005 – 2008 г. българската икономика динамично увеличава своя растеж, като за всяка от годините той надвишава 6%. Това води до постепенно намаляване на голямата разлика със средноевропейското ниво и достигане на БВП на глава от населението през 2008 г. 43% от средното за ЕС. Югозападният район достига 73% от средното на ЕС, но всички останали райони са все още с нива около и малко над 30%. Най-ниско е нивото на Северозападния район – 28%, който заема последното място в целия ЕС. След 2008 г. този показател показва намаляване общо за страната и за всички български райони от ниво 2 с изключение на Югозападния район, където се отчита увеличаване.

В националния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2009 г. най-нисък е приносът на СЗ район – 7.4%, СЦ район – 8.0%, СИ район – 10.5%, ЮИ район – 11.9%, ЮЦ район – 14.0%, ЮЗ район – 48.3%. Приносът на Югозападния район в националния в БВП (48.3%) е почти изравнен с приноса на другите райони взети заедно. За отбелязване е, че стойността на този показател по райони корелира с броя на населението в районите.

С най-голям дял в брутната добавена стойност (БДС) е ЮЗР – 46.27%, следват ЮЦР – 14.11%, ЮИР – 12.18% и СИР – 11.21% и накрая са СЦР – 8.37% и СЗР – 7.85%.

За всички райони от ниво 2 в България водещ в БДС е секторът на услугите с 63% дял, следван от индустриалния сектор с 30% дял и от аграрния сектор с най-ниския дял от 7%. В БДС на Югозападния район секторът на услугите е 71.2% следван от дела на индустрията 26.5% и много ниския дял на аграрния сектор 2.3%. Това е характерно за развитите в икономическо отношение региони в ЕС, което подчертава възможностите на ЮЗР.

България е силно зависима от сектори, свързани с преработка на природни ресурси. Те имат най-висок дял в добавената стойност (26.2%) и на трето място по осигуряване на заетост в промишлеността (20.8%), като страната ни е далеч по-зависима от тези сектори от ЕС-27 (съответно 15.5% и 15.8%). Производството и износът на суровини не могат да бъдат двигател за по-висок жизнен стандарт в дългосрочен план.

Източник: НСИ, 2009 г.

Повишаването на конкурентната способност на районите, основана на икономика на знанието и въвеждането на високотехнологични производства, зависи от взаимодействието между образователната система, научно-изследователските институти и бизнес-сектора с неговите потребности. Такава целева насоченост заслужава да бъде застъпена в НСРР и в политиките на отделните райони.

Основният двигател на икономически растеж и постигането на по-висок жизнен стандарт в развитите държави са секторите, свързани с иновации. В България делът на тези сектори в общата добавена стойност (25.5%) и в заетостта (23.1%) са почти наполовина по-ниски от средните за ЕС (съответно 46.2% и 40.7%). Въпреки това се забелязват положителни тенденции за нарастващата роля на тези сектори.

България е определена в проучванията на ЕК за иновациите, като една от „догонващите страни” в иновационната дейност. Констатираното изоставане в икономическото развитие на районите, изисква да се включат по-разнообразни и широко-обхватни приоритетни оси в повече оперативни програми, целящи създаване и подпомагане развитието на иновативни клъстери и структури в районите.

Делът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), проследен с натрупване от 2004 до 2010 г. и изразен в %, показва големи различия в районите от ниво 2: в СЗ район – 2.32%, в СЦ район – 3.69%, в СИ район – 9.51%, в ЮИ район – 12.34%, в ЮЦ район – 7.50%, в ЮЗ район – 64.64%. Северозападният и Северният централен район изостават чувствително от другите райони, относиително добре са Североизточният и Югоизточният райони, но Югозападният район превъзхожда близо два пъти всичките други райони, взети заедно.

До 2008 г. коефициентът на заетост на населението от 20 до 64 навършени години в страната нараства от 58.0% през 2003 г. до 70.7% през 2008 г. След 2008 г. се наблюдава значителен спад на заетостта – особено спрямо средното равнище в ЕС, сравним с този при страните с дългови проблеми (Гърция, Ирландия, Испания). През 2009 г. коефициентът спада до 68.8%, а през 2011 г. – до 63.9% при средно за ЕС-27 – 68.6%. Коефициентът за 2011 г. се движи в границите от 58.5% за Северозападния район до 62.9% за Югоизточния район, а Югозападният район е с най-висока стойност – 71.2%, което го доближава до изпълнение на заложената в Стратегия “Европа 2020” и в Националната програма за реформи национална цел за достигане на заетост на населението на възраст 20 – 64 г. от 76% до 2020 г.

Карта 11: Коефициент на заетост на лицата от 20-64 години, 2011 г.

През 2003 г. коефициентът на безработица в страната е 13.7%, през 2005 г. намалява до 10.1% и през 2008 г. – до 5.6%. Но след това започва да се увеличава – в 2009 г. до 6.8% и в 2011 г. до 11.2%, близо до средния за ЕС-27 – 10,0%. По райони стойностите за 2011 г. са: СЗ район – 12.5%, СЦ район – 12.9%, СИ район – 15.5%, ЮИ район – 11.6%, ЮЦ район – 12.7%, ЮЗ район – 7.3%. Характерно е, че безработицата е най-ниска в ЮЗ район, а в останалите райони е почти на едно и също ниво, като най-висока е само в СИ район. По-големи са разликите на ниво област, висока е безработицата в областите Шумен 28.8%, Разград 22.6% и Смолян 19.2%, значително по-ниска от средната е безработицата в област Благоевград 5.8%, София-град 6.6% и Стара Загора 6.7%.

При общо взето ниското ниво на развитие на българските райони в общоевропейски план, вътрешното им подреждане показва голямото предимство на ЮЗ район пред останалите райони. Изготвена е комплексна оценка на районите от ниво 2 по набор от 6 показателя: ниво на заетост на населението от 20 до 64 години, средства за НИРД в % от БВП, произведена ел. енергия от ВЕИ, дял на висшистите във възрастовата група 30 – 34 години, дял на рано напусналите училище в групата от 18 до 24 години, БВП на глава от населението през 2009 г. Оценките по всеки показател са направени спрямо средната му стойност на национално ниво, приета за 1,00. Само ЮЗ район е над средната стойност на национално ниво по всеки от показателите, а всички други райони са под средното национално ниво. Комплексната оценка е сборът от отделните оценки и е наречена условно “индекс на районно развитие”.

Избраните показатели покриват до голяма степен индикаторите на Стратегия “Европа 2020” и показват изходната позиция на българските райони за постигане на целите на Стратегия “Европа 2020”, като формират този своеобразен “индекс на районно развитие”. По общата оценка българските райони се подреждат по следния начин според техния “индекс на районно развитие”: СЗ район – 2,0, СЦ район – 2,0, СИ район – 2,4, ЮИ район – 2,2, ЮЦ район – 2,2, ЮЗ район – 5,5. Това подреждане корелира с подрежданията по брой на населението, гъстота на населението, големина на градовете-центрове, брутен вътрешен продукт.

Карта 14: Сравнителна изходна позиция на районите от ниво 2 за постигане на целите на Стратегия “Европа 2020” “Индекс на районно развитие”



В периода 2001 – 2011 г. се засилва контрастът между Югозападния район и всички останали райони, като с най-лоши показатели остава Северозападният район.

Новият обхват на районите от ниво 1 и ниво 2, въведен от 2008 г., не променя съществено картината на междурегионалните различия. Анализът показва красноречиво по-ниската степен на развитие на Северна България в сравнение с Южна България. Тя е с по-малка територия, по-малко население, по-малко големи градове-центрове. Действието на комплекс от условия и фактори оказва влияние за това изоставане, което разбира се няма драматичните измерения на различия от типа “север-юг” в Италия или “запад-изток” в Германия, но е факт, който налага необходимостта от подобряване на връзките между Северна и Южна България. Картината е малко по-смекчена в двата определени района от ниво 1 – “Северна и Югоизточна България” и “Югозападна и Южна централна България”, но и при тях е видимо различието. Северна и Югоизточна България (NUTS 1) произвежда 37.75% от общия БВП на страната или 6 550 лв. на глава от населението. Южна и Югозападна България (NUTS 1) произвежда 62.25% от общия БВП на страната или 11 661 лв. на глава от населението.

Анализът по демографски, икономически социални и инфраструктурни показатели сочи, че Югозападният район се откроява над останалите райони и че през последните десет години тази разлика се засилва. Този район се доближава до средното равнище на европейските региони и показва възможности да премине в категорията на преходните региони с БВП на човек над 75% от средното на ЕС. Няма съмнение, че различията между Югозападния район и останалите райони от ниво 2 се дължат изрично на София. Столицата с нейния агломерационен ареал доминира в националното пространство много по-силно, отколкото в минали периоди и изостря проблема “център-периферия” на национално ниво.

В същото време Северозападният район заема последното място по почти всички основни показатели за развитие и след присъединяването на областите Плевен и Ловеч. Останалите райони и особено Северният централен район обаче са по-близо по развитие до Северозападния, отколкото до Югозападния, от който изостават сериозно. Изразено като различия между градовете – центрове в районите това означава, че столицата София рязко доминира в националната територия, а другите градове-центрове са с по-малки различия помежду им, но изостават сериозно от София.

В туристическото развитие на регионално ниво съществуват ясно изразени диспропорции, въпреки наличието на добри условия и предпоставки почти във всички райони. Различията между районите се дължат преди всичко на разположението на природните рекреационни ресурси (на морското крайбрежие и в планините). Принос за тази ситуация дават и големите градове, където са съсредоточени туристически обекти и значителна хотелска база. В крайбрежните области Варна, Бургас и Добрич са съсредоточени 65% от легловата база на страната, а заедно със София-град и Пловдив – 80% от легловата туристическа база и от реализираните нощувки, както и 87% от приходите от настаняване. Преодоляването на дисбаланса между туристическото развитие на районите на Черноморското крайбрежие и тези от вътрешността на страната следва да бъде заложено като стратегическа цел, като се базира на разнообразяване на туристическото предлагане и на алтернативните видове туризъм, за да се използват богатите природни и антропогенни рекреационни ресурси в районите от вътрешността.

Впечатляващите природни дадености, изобилието на минерални води и богатото културно-историческо наследство на България присъстват във всички райони, които притежават своя вътрешнорайонна индивидуалност и привлекателност. Тези предимства следва да бъдат взети под внимание при формирането на политиките за развитие на районите. Техният потенциал в тази сфера следва да бъде обвързан с икономиката на района, в частност с развитието на туризма като фактор за стимулиране на поредица от допълнителни икономически дейности и услуги.

Наблюдава се тенденция към повишаване на образователното ниво на населението в България, която се изразява в увеличаване дела на населението със средно и висше образование. Тази тенденция обаче се проявява по различен начин в отделните райони. Делът на населението с висше образование е най- висок в Югозападния район (27.7%), което се дължи на столицата. С относително добри показатели са Североизточният район (18.6%) и Северният централен район (17.0%). В най-неблагоприятно положение са Северозападният район (14.8%) и Южният централен район (15.7%). Населението с висше образование е съсредоточено предимно в общините, чиито центрове са областните градове.

В отговор на Стратегията “Европа 2020”, България е поела ангажимент да повиши дела на населението от 30-34 години със завършено висше образование на 36% и да намали дела на преждевременно напусналите образование до 11%.

Безспорна е ролята на културата като фактор за подобряване качеството на живота и за постигане на устойчиво регионално развитие. Характерно за културата в районите на България е нейното многообразие, проявяващо се в недвижимите и движимите културни ценности и в създаваното съвременно изкуство и култура, в продуктите на съвременните творчески индустрии.

Читалищата с общ брой 3 507 са традиционна за България културна институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Показателят брой на читалищата на 100 хил. жители не показва сериозни различия по райони от ниво 2 и 3, тъй като те са сравнително равномерно разпределени в страната и присъстват и в малките населени места.

В България през 2010 г. 47 големи библиотеки имат 34 781 хил. библиотечен фонд. Общият броя на библиотеките в страната е 2919, от които 27 регионални библиотеки, 17 общински и 2875 читалищни. В България има 10 национални, 13 ведомствени, 29 регионални и 91 общински музеи и 40 общински галерии. В театралната мрежа има 43 държавни театъра, 11 общински и над 100 частни театрални формации. В областта на музикалното и танциво изкуство са включени 15 държавни музикални културни институти, 1 общинска опера, 4 общински филхармонии, 7 камерни оркестрови ансамбли, общински хорови формации, около 24 духови оркестри и 20 фолклорни ансамбли. Професионалната подготовка в областта на изкуствата се осъществява в 23 училища по изкуствата.

Но регионалните неравенства се проявяват сериозно и в сферата на културата. В проучване на Обсерватория по икономика на културата към Гьоте институт “Изкуствата, културното наследство, културните и творчески индустрии и културен туризъм - фактор за устойчиво регионално развитие” са посочени следните характеристики за културните институции по райони за 2010 г:

Таблица 4: Културни институции по райони, 2010 г.

Сред отговорилите на въпроси в анкетата отново жителите на СЗ район са тези, които посочват най-масово, че имат ограничен достъп до театър, кино, опера, концерти и други културни прояви.

Високият относителен дял на изградените автомагистрали и пътища І клас в Североизточния, Югозападния и Югоизточния район, определя по-добрата им достъпност и комуникативност с по-малки загуби на време за пътуване, в сравнение с условията в останалите райони.

Развитието на районите се определя в голяма степен от изградеността на транспортната инфраструктура. Средната гъстота на пътната мрежа в страната – 0.37 км/ км², е по-ниска от средната за страните от ЕС – 0,51 км/км². Традиционно с най-ниска гъстота на пътна мрежа са Северозападният и Югоизточният райони. Нисък е делът на мрежата от магистрали и първокласни пътища, което затруднява повишаването на транзитния трафик и вътрешно-регионалните връзки.

Анализът на структурата и функциите на пътната мрежа в отделните райони дава насоки за необходимите мерки за подобряване на определен вид пътища в различните райони, така че пречките в комуникациите между тях да намаляват.


Фиг. 4: Гъстота на пътната мрежа

Източник НСИ, АПИ

Докато за СЗ район ниската изграденост се дължи основно на слабо развита пътна мрежа от висок клас, за ЮИ район недостатъчно развита е регионалната пътна мрежа. В същото време изградеността на републиканската пътна мрежа е еднаква за ЮИ и ЮЗ райони, но в ЮЗ функциите на недостатъчно изградената регионална пътна мрежа се допълват от добре развита общинска пътна мрежа. Високите показатели за изграденост в ЮЦ район също се дължат на добре развита общинска пътна мрежа, защото той има един от най-ниските показатели за гъстота на пътна мрежа от висок клас.

СЦ и особено СИ район имат относително по-балансирана пътна мрежа с показатели, близки до средните за страната за различните видове пътна мрежа, като в СИ по-добре развитата е пътната мрежа от висок клас, а в СЦ – регионалната пътна мрежа.

Приоритетите за изграждане на пътната мрежа до 2020г – изграждане на АМ и високо-скоростни пътища предимно в Северна България ще подобрят съществено транспортното обслужване в тази част на страната, докато за районите от Южна България необходимост от развитие ще имат главно регионалните пътища, заедно с доизграждането на автомагистралите.

С оглед да бъде намалена зависимостта от внос на енергийни ресурси и същевременно да се неутрализира вредното въздействие от енергопроизводството върху околната среда и климатичните промени, е необходимо рационално да се използват местните енергийни ресурси и да се увеличава делът на ВЕИ, както в националния, така и в регионалния енергиен баланс.

Добре развитата газопреносна мрежа в страната е изградена с цел осигуряване на природен газ за големите промишлени центрове, както и за транзитен пренос на газ към съседни страни. В същото време изграждането на газоразпределителни мрежи и газификацията на домакинствата за най-пълно използване на предимствата на директната употреба на природния газ все още е на начален етап. В това отношение България изостава значително спрямо страните от ЕС.

Карта 21: Газопреносна мрежа

Газоразпределителните мрежи в България обхващат само 15% от общините и само 3.0% от домакинствата са газифицирани, докато в европейските страни повече от 80% от общините и повече от 50% от домакинствата имат достъп до природен газ. Целесъобразно е да продължи процеса на газифициране на домакинствата и в малките градове и селата с оглед намаляване на емисиите на парникови газове.

Степента на изграденост на телекомуникационните мрежи и системи е ниска. Необходимо е да се осигурят условия за разширяване на проникването на ИКТ и в по-слабо населените места и селски райони, което ще създаде възможности за по-широк достъп до услуги и информация за населението и бизнеса от периферните територии.

Делът на лицата, които никога не са използвали компютър, е най-висок в Северозападния район – 59% и в Южния централен район – 58%, а най-нисък – в Югозападния район – 38%. Средно за ЕС-27 стойността на този показател за 2010 г. е 26%, като с най-ниски стойности са Швеция, Холандия, Люксембург и Дания, а с най-високи –Румъния – 57%, Гърция с 52% и България с 51%. Това ще ограничи въвеждането на ИКТ и предоставянето на online услуги за населението и бизнеса, както и въвеждането на електронно управление.

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) от домакинствата и лицата за 2011 г. отбелязват значителен растеж от 11.9% спрямо предходната година в относителния дял на българските домакинства, които имат достъп до интернет в домовете си. С висок ръст се отличава и важният за ЕК показател за широколентовия достъп, при който се наблюдава увеличение от 13.8% в осигуряването на бърза и надеждна широколентова връзка на домакинствата в България спрямо предходната година.

Източник НСИ 2011г

Разпределението на домакинствата с достъп до интернет по райони показва най-широко използване на интернет в Югозападния район, към който принадлежи и столицата, чийто дял възлиза на 38% от общия брой домакинства с достъп до глобалната мрежа в страната. След него се нарежда Южният централен район, който също е с по-висок дял от останалите райони (18%), а най-слабо развит по отношение на интернет връзките се оказва Северозападният район (9%).

Източник НСИ 2011г

За 2009 г. ЕВРОСТАТ отчита средно за страните от ЕС-27 2.5% дял от БВП на разходите за внедряване на информационно-комуникационни технологии (ИКТ). Разходите на България за ИКТ през 2009 г. са 1.1% от БВП и са по-малко и от тези в други страни в Източна Европа. Налице е риск българските райони да останат „информационно откъснати” от останалите региони в ЕС и да се изправят пред невъзможност за осъществяване на сътрудничество в икономическата и социалната сфера. Необходимо е да се осигурят условия за разширяване на проникването на ИКТ извън големите градове, което ще създаде възможности за по-широк достъп и развитие на модерни електронни услуги и информация за населението и бизнеса от периферните територии.

За 2010 г. 1.0 % от населението на страната е с режим на водоснабдяване, като най-проблемен в това отношение е Северният централен район с 3.9%. С най-голяма степен на изграденост са канализационните мрежи в Югозападен район, където те обслужват 85.8% от населението на района, а с най-ниска степен – в Северозападния район (53.1%). При останалите райони от ниво 2 стойностите на този индикатор варират от 61 до 72%. Агломерационният ареал на столицата има най-висока степен на изграденост на канализационните мрежи в страната – 93.5%. В градските ареали на големите и средно големите градове тази стойност е съответно 80.5% и 72.9%. Най-висок е процентът на населението, обслужвано от пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) в Югозападния район (71.4 %), а най-нисък – в Северния централен район (27.5%) при средно за страната 47.6%. Това поражда риск от замърсяване на подпочвените и повърхностните води.

През последните 20 години се наблюдава трайна тенденция за общо подобряване на околната среда в българските райони. Продължава намаляването на общото количество отделяни замърсители във въздуха. Сериозен проблем представляват наднормените нива на съдържание на фини прахови частици във въздуха на всички райони на страната. Въпреки че за последните 10 години те са намалели с 60%, тяхното ниво по райони е значително по-високо от средноевропейското ниво. Териториите с повишен здравен риск от замърсяването на атмосферния въздух са концентрирани почти изцяло в Южна България – в ЮЗР, ЮИР и ЮЦР.

Налице е тенденция за намаляване на количеството използвана вода в периода 2006 – 2009 г. и подобряване на качеството на повърхностните води. СЗР е в най-добро състояние по качеството на речните води. До него се доближава СЦР, следват ЮЗР и ЮИР. В най-тежко състояние са СИР и ЮЦР .

При Черноморските крайбрежни води се наблюдава тенденция за подобряване на състоянието в посока от север на юг. Към 2010 г. се открояват морски тела с влошено състояние, които не се подчиняват на общата тенденция – това са двата по-големи залива – Варненски залив и вътрешността на Бургаски залив, както и акваторията пред устието на р. Камчия.

Най-голям е броят на свлачищата в Северозападния район, а с най-малко засегнати площи са Югоизточният район и Южният централен район.

Общото количество образувани отпадъци намалява през последните години. От 1999 г. средните количества образувани битови отпадъци на човек от населението за България са по-ниски от тези за ЕС. Продължава да нараства делът на населението, обхванато от системите за организирано сметосъбиране и транспортиране на битовите отпадъци. В регионален план с най-нисък дял на обслужваното население от системи за организирано сметосъбиране е Източна България и особено СИР – 87.8%. В СИР са и областите с най-нисък дял в страната: Търговище (62.7%) и Добрич (78.7%). С много нисък дял са и областите Ямбол от Югоизточния район – 80.2% и Видин от Северозападния район – 83.2%.

От всички страни членки на ЕС, българските райони са с най-висок дял на депонираните битови отпадъци спрямо събраните от населените места с организирано сметосъбиране (100%). Изостава изграждането на система от съвременни регионални съоръжения и закриване на всички съществуващи депа за отпадъци, които не отговарят на изискванията. Към 2011 г. на територията на страната са построени в съответствие с изискванията на Директива 1999/31/ЕС и се експлоатират 27 бр. регионални депа от общо предвидени 57 бр.

Риск от негативни климатични промени.

България е сред страните, които се очаква да бъдат най-сериозно засегнати от климатичните промени. За оценка на комбинираното въздействие на тези промени е изчислен индекс на уязвимост от климатичните промени за районите от ниво 2 за целия ЕС. Според този индекс един от нашите райони – Северозападен район попада в шеста група с най-висока уязвимост, Южният централен район и Северния централен район – в пета група, а Югозападният район, Югоизточният район и Североизточният район се отнасят към четвърта група.

С най-голям дял за глобалното затопляне и климатичните промени са емисиите на парникови газове. Страната като цяло и районите в частност изпълняват изискванията на ЕС за достигане на 20% намаление на нивата на парникови газове спрямо 1990 г., въпреки че страната няма поставена индивидуална цел в това отношение. В регионален план с най-висок дял на отделяните парникови газове се откроява Югоизточният район поради наличието на функциониращи големи топлоелектрически централи. Значително по-малко са емисиите на парникови газове в другите райони. С най-малко емисии е Северозападният район.

Биологичното разнообразие в българските райони е много голямо.

България е една от страните в Европа с най-голямо биологично разнообразие. Защитените територии – 5.2% от националната територия и защитените зони по Натура 2000 – 35% от националната територия, съставляват Националната екологична мрежа /НЕМ/. Делът на защитените зони по Натура 2000 в България е около 2 пъти над средноевропейското ниво – 18%.

НЕМ е по-добре развита в Южна България. Най-висок е делът на защитените територии в Югозападния район – 8.98%, Североизточният район с 1.11% и Северният централен район с 2.02% са с най-малко защитени територии в страната. Защитените зони по Натура 2000 имат най-голям дял в Южния централен район – 44.5% и в Югозападния район – 39.5%. Приблизително поравно е делът им в Югоизточния район – 32.2% и в Северозападния район – 31.3%, а най-малко са в Североизточния район – 26.5% и в Северния централен район – 21.5%. Прави впечатление, че защитените зони в районите от Южна България покриват по-голяма територия, отколкото тези в Северна България. Причините трябва да се търсят в по-запазените екосистеми и по-високата степен на биоразнообразието.

Карта 22: Защитени територии според националното законодателство



Фиг. 8: Защитени територии според ЗЗТ по районии

Източник:МОСВ, ИАОС, Регистър на ЗТ и ЗЗ в България

Източник: МОСВ,ИАОС, Проект „Изграждане на мрежата от ЗЗ Натура 2000 в България”

В периода до 2020 г. се очаква регионите в ЕС да се справят със сериозните последици от финансовата и икономическата криза и да продължат да прилагат политиката на сближаване и намаляване на икономическите, социалните и териториалните неравенства, като изпълняват целите на Стратегията „Европа 2020”. Европейските региони са изправени пред четири сериозни предизвикателства – глобализацията, демографския упадък, климатичните промени, енергийната зависимост, които в определени моменти се превръщат и в реални заплахи. Според европейски прогнози от 2008 г. ⁵ за зависимостта на регионите от тези предизвикателства към 2020 г., българските райони от ниво 2 ще бъдат силно зависими от тези заплахи. Пет от районите попадат в групата на силно уязвимите и по четирите предизвикателства. Само Югозападният район попада в групата на силно уязвими региони по две от четирите предизвикателства – климатичните промени и енергийната зависимост. Северозападният район е на последно място сред европейските региони по негативно влияние на демографските промени. Ниски са позициите на петте района и по другите предизвикателства.

Тази прогноза за българските райони в общоевропейската картина на регионите към 2020 г. е тревожна и налага да се търсят пътища за смекчаване на уязвимостта от посочените предизвикателства. Европейската политика ще подпомага регионите да се справят с посочените предизвикателства, но всеки регион трябва да намери индивидуални решения за справяне с комбинацията от трудности, пред които е изправен.

В “Териториален дневен ред на ЕС 2020” към посочените четири предизвикателства-заплахи е добавено с основание и предизвикателството или заплахата от загубване на биоразнообразието, на изчезващите видове, на ландшафтното и културното наследство. По тази заплаха може да се посочи, че състоянието на българските райони не е толкова тревожно. Това се потвърждава и от факта, че зоните по Натура 2000 имат много по-голям обхват в нашата територия в сравнение със средноевропейското ниво.

По-сериозни и по-ясно са изразени констатираните отпреди различия/ неравенства вътре в районите (различията между областите и общините) и те са едни от основните проблеми за постигането на устойчиво регионално развитие. В почти всички райони и области се наблюдават характерните отношения от типа “център – периферия”.

По-благоприятно е общото социално-икономическо състояние в общините на средно големите градове, предимно областни центрове, и прилежащите към тях урбанистични ареали, благодарение на по-добрите условия за предприемачество и бизнес и по-добрите условия в социалната сфера.

В малките градове и техните общини, които не разполагат с по-значителен финансов и човешки потенциал, икономическите дейности са силно ограничени и се изчерпват със сферата на услугите и търговията. Особено уязвими са селските общини, както в граничните територии (периферии), така и във вътрешността (вътрешни периферии).

В настоящия период е силно ограничен напредъкът в преодоляването на вътрешно регионалните различия/неравенства. Тази констатация налага в НСРР да се обърне сериозно внимание към този проблем и той да попадне във фокуса на целите на НСРР с оглед да бъде търсено смекчаване на тези неравенства. Проблеми като отрицателен естествен прираст на населението, високо ниво на детската смъртност, миграция, влошена възрастова структура, ниско равнище на заетост, се нуждаят от спешно предприемане на мерки. Целесъобразно е да бъде създаден и финансов инструмент и механизъм за консултиране и подпомагане на изоставащите общини с цел балансиране процесите на развитие вътре в районите.

Районите (общините) за целенасочена подкрепа са сериозен обект на регионалната политика

За проявата на вътрешнорегионалните различия/ неравенства от особено значение е наличието на общини с ограничен потенциал. Това са общини с малко население и без стабилни градски центрове, което определя ниско ниво на развитие и по редица други показатели. Натрупването на повече такива общини води логично до влошена картина в района. Тези общини, назовани “райони за целенасочена подкрепа”, са регламентирани със Закона за регионално развитие. Те се определят чрез оценка по посочени в закона 8 вида критерии и показатели. Общините, които отговарят на повече от критериите, са по-сериозно изоставащите. Общините, отговарящи на 4 и над 4 критерия по данни от НСИ за 2007 г. са общо 227 бр., а по данни от НСИ за 2009 г. са 177 бр. или са намалели с 50 бр. Общините, отговарящи на 5 и над 5 критерия са съответно 191 бр. за 2007 г. и 124 бр. за 2009 г. или са намалели със 67 бр. През 2009 г. няма общини, които отговарят на 7 и 8 критерия, докато през 2007г. такива са били 93 общини. Данните за 2009 г. показват известно подобрение на ситуацията спрямо тези за 2007 г., което явно се дължи на известен подем в икономическото развитие в периода до 2009 г. След този период вероятно ще се прояви влошаване на ситуацията в резултат на икономическата криза.

Разпределението на общините, отговарящи на 5 и повече критерия по данни за 2009 г., е следното: в Северозападния район – 38 бр., в Северния централен район – 16 бр. в Североизточния район – 15 бр., в Югоизточния район – 13 бр., в Южния централен район – 25 бр., в Югозападния район – 17 бр. или общо за страната 124 бр.

Карта 24: Общини, отговарящи на 5 и повече критерия за целенасочена подкрепа

Общините с влошени характеристики носят белега на периферии – вътрешни и външни, крайгранични. Повечето от общините са групирани в компактни териториални ареали в някои от областите и районите от ниво 2. Това са ареали предимно от крайгранични и планински общини, а също и ареали от селски равнинни общини.

Тези общини влияят върху облика на районите, като ги дърпат назад. Те присъстват и в най-развития Югозападен район предимно по западната му периферия, но нямат решаващо влияние за нарушаване на общия облик на района поради влиянието на София. Но тази “прикрита” картина на нивото на района не означава, че регионалните проблеми в този район липсват. Те се проявяват и в него и изискват регионалната политика да бъде насочена към тяхното смекчаване.

Всичко това е в подкрепа на необходимостта от прилагане на диференциран териториален подход при водене на регионалната политика в отделните райони и от прилагане на специална политика за подпомагане на тези изоставащи общини (райони за целенасочена подкрепа).

Не много по-различна картина на общините с влошени характеристики се получава, ако за оценката приложим само два други критерия/показателя – брой на населението (под 15 хил.д.) и наличие/ отсъствие на сериозен градски център (под 10 хил. д.) в общините. По тези показатели броят на общините достига общо 152 бр. Тези общини имат характер на периферни селски райони, които поради малкия демографски потенциал и липсата на сериозен градски център не могат да реализират добро икономическо развитие и да осигурят задоволително ниво на общественото обслужване и културния живот. Когато тези общини са в близост до големи градски центрове в съседни общини, те имат шанс за смегчаване на негативните характеристики именно поради възможността за намиране на работни места и услуги в рамките на един приемлив изохрон. В този случай те нямат качеството на периферни райони. Но когато са отдалечени от големи градски центрове, периферният им характер се засилва.
Карта 25: Общини с малко население и без изявен градски център



Възможностите на градската среда да се адаптира към предизвикателствата за интегрирано развитие са затруднени.

Тъй като градовете са основните центрове на растеж и конкурентоспособност, градските територии и динамиката в тяхното развитие заслужават особено внимание. Градовете генерират не само растеж и просперитет за своите жители, но формират и зони с високо равнище на безработица, социално разслоение, слабо развита инфраструктура, занемарена физическа среда, екологични проблеми и изостаналост. Възможностите на градската среда да се адаптира към промени и предизвикателства и да осигурява благоприятни условия за живот и работа са затруднени от продължаващия недостиг на инвестиции в основните сфери - екологична, социална, образователна, здравна, културна, производствена, транспортна, комуникационна и инфраструктурна.