Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Изтегляне 7.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.4Ландшафт
- 4.5Биологичното разнообразие, флора, фауна
- 4.5.2Фауна
- 4.5.3Защитени територии и защитени зони
4.3Почви
4.4ЛандшафтПроблемите, свързани с нарушаването на ландшафтите и водещи до промяна на ландшафта и неговите компоненти, имащи отношение към Регионалния план за развитие на Южен Централен Район 2014-2020г. са описани по-долу: Липса на нормативна база В момента единственият нормативен документ в България, който регламентира опазването и управлението на ландшафтите е Европейската конвенция за ландшафта. Необходимо е законово да се регламентират дейностите по опазване и устойчиво управление на ландшафтите. Замърсяване на компонентите на ландшафтите - В резултат от строителните дейности при изграждане на нови обекти, реконструкцията и модернизацията на съществуващите обекти и полагането на необходимата инфраструктура се получава запрашаване и замърсяване на компонентите на ландшафтите с тежки метали и сажди от пътищата; с отпадъци и гориво-смазочни материали от автотранспорта и строителната механизация, и от дейностите свързани с поддръжка на транспорта. Промяна на типовете ландшафти Промяната на съществуващите ландшафтни компоненти и замърсяването им с отпадъци, има неблагоприятно визуално-естетическо въздействие върху ландшафтите. Създаване на нови ландшафтни типове, в резултат от изграждане на новите съоръжения и антропогенизацията на териториите, също е съществен проблем. Нарушаване на ландшафтите - Нарушенията върху ландшафтите могат да бъдат преки и вторични. Преките нарушения на ландшафтните компоненти се наблюдават по време на строителните дейности, рехабилитацията и модернизацията на всички видове обекти и тяхната инфраструктура и са резултат от присъствието и експлоатацията на строителна техника на площадката, като се получава и визуално-естетическо натоварване на териториите. Вторични промени в ландшафтите се наблюдават вследствие на следните дейности: промени в използването на земята, поставянето на огради и осветление, промени на характера на ландшафтите, вследствие причинени от интензификацията на използването на терените, ерозия на почвите, въздействие върху ландшафтите вследствие в резултат предложенията за оформяне на ландшафта. Визуално-естетически въздействия - Вторични промени върху ландшафтните компоненти има вследствие изграждането на нови структури и обекти. Визуални въздействия се получават също при подмяна или изграждане на нови водопроводни системи и канализационни мрежи, изграждане на регионални офиси за обслужване на инвеститори, изложбени зали, изграждане и реконструкция на инфраструктура за достъп до културно и природна наследство, развитие на културни или археологически резервати и етнографски комплекси, подобряване, изграждане и модернизация на ВиК системи и пречиствателна инфраструктура за отпадъчни води, дейности третиране на отпадъците в района, дейности свързани с подобряване на системата за премахване на последиците от индустриални и битови замърсявания, в .т. число премахване на всички депа с хербециди, и минимизиране на екологични рискове от стари замърсявания чрез реализиране на конкретни проекти за замърсяване в района, провеждане на противоерозионни мероприятия, реконструкция и обновяване на здравни заведения, реконструкция и модернизация на културна инфраструктура, модернизация на образователната инфраструктура, ремонт, модернизация и изграждане на нови обекти на спортната инфраструктура, опазване, управление, насърчаване на природните ресурси, осъществяване на проекти, обособени в интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, подготовка на инвестиционни проекти за пътна транспортна инфраструктура, изграждане на пътни артерии в слабо населени и селски райони, усъвършенстване на транспортните връзки към европейските транспортни коридори, мрежата от магистрали и пътища I, II и III клас. 4.5Биологичното разнообразие, флора, фауна4.5.1ФлораУрбанизацията, интензификацията на транспорта, замърсяването на вътрешните водоеми и нови територии с индустриални и битови отпадъци и др. са мощни негативни фактори, влияещи върху богатото и оригинално биологично разнообразие на България, чийто основен компонент е флората. Големите градове и свързаните с тях индустриални предприятия в ЮЦР (Пловдив, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик и др.) не са изключение от характерния за сегашното урбанистично и индустриално развитие процес. ЮЦР е идентифициран като най-замърсен район по отношение на въздуха, водите и почвите. Отлагането на атмосферни замърсители е продължаващ проблем за здравословното състояние на горите и състава на растителните съобщества. То нарушава здравния баланс на организмите или екосистемите, пряко или чрез вкисляване на почвата. Взаимодействието на отложените атмосферни замърсители с листната маса променя хранителния статус на дърветата и повишава чувствителността им по отношение на атаките от гъбни патогени или насекомни вредители. Горските пожари са голям проблем за флората и околната среда като цяло, тъй като променят всички условия на средата, в т.ч. унищожаване на растителни и животински видове, много от тях редки и ценни, частично или изцяло разрушаване на хумусния почвен слой, създаване на условия за проникване и развитие на гъбични и др. вредни организми, последствията от които са нарушаване на устойчивостта на екосистемата. Немалко са горските пожари в България, причинени от човешка дейност - за последните 10 години 50% са доказано причинени от човешка дейност. Кумулативният брой на чуждите за България видове нараства постоянно от 1900 г. насам. Най-уязвими за навлизането и натурализирането на чужди растителни видове са създадените от човека местообитания, следвани от крайречните местообитания. В ЮЦР са разположени и най-голям брой територии с натрупване на екологични проблеми. Екологичната инфраструктура е недоразвита и има рискове от наводнения, свлачищни процеси, горски пожари и др., включително с трансграничен характер, които влошават екологичното състояние на ЮЦР. Неконтролираното изхвърляне на строителни отпадъци от гражданите и фирмите при изходите на населените места, около пътните артерии и замърсяване на зелените площи в самите населени места е също сериозен проблем. Това пряко влошава местообитанията и унищожава ценни растителни видове. 4.5.2ФаунаПроблемите, свързани с фауната и имащи отношение към РПР на ЮЦР, се отнасят до райони с особено екологично значение като защитените зони по Закона за биологичното разнообразие и защитените територии особено в Западните и Източни Родопи. Съществуващи екологични проблеми към момента в района са свързани с отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие, респективно флората и фауната следствие незаконно изсичане на дървесна растителност, лов или бракониерство на дивеч и диви животни, движението на хора, неконтролираното движение на моторни превозни средства и АТВ-та, бивакуването, нерегламентирано събиране на билки, пожари или палене на огън на нерегламентирани места, както и всички останали антропогенни дейности водещи до отрицателни въздействия върху околната среда. Екологичен проблем в ЮЦР е и развитието на ски туризма на определени места, презастрояването на тези курорти и антропопресата над околната среда, както и интензивния дърводобив. Част от тези проблеми са залегнали за решаване в плана – специфична цел 4 и 6 към приоритет 1.3. Проблем, по поречието на реките, особено на р. Марица, е неконтролираното изхвърляне на строителни и битови отпадъци, което води до формиране на нерегламентирани сметища, както и около пътните артерии и замърсяване на зелените площи в самите населени места. Това влошава местообитанията и се отразява както пряко, така и косвено върху фаунистичното разнообразие. Отношение към тези проблеми и тяхното разрешаване са залегнали в специфична цел 3 към приоритет 1.3. Друг проблем по поречието на реките, особено на р. Марица, са кариерите за добив на инертни материали – баластра и пясък, които водят до промяна на крайречните местообитания, промяна в хидрологичния режим на реката и др. 4.5.3Защитени територии и защитени зониС оглед на стратегическите цели и приоритети, залегнали в Регионалния план за развитие на ЮЦР за 2014-2020 г, евентуалните проблеми по отношение на защитените територии и защитените зони могат да се разглеждат най-вече като такива, свързани с прякото въздействие върху тях, както и с непрякото въздействие върху тяхната флора и фауна, произтичащо от евентуални негативни промени в качеството на водите, въздуха и почвите. ЮЦР е идентифициран като най-замърсен район по отношение на въздуха, водите и почвите. В този район са разположени и най-голям брой територии с натрупване на екологични проблеми. Екологичната инфраструктура е недоразвита и има рискове от наводнения, свлачищни процеси, горски пожари и др., включително с трансграничен характер, които влошават екологичното състояние на ЮЦР. Урбанизацията и експанзията на индустриалните и селищните зони води до фрагментация на природните местообитания. Като цяло, застрояването или изграждането на туристическа и др. инфраструктура във все повече чувствителни територии (вкл. защитени територии, зони от Натура 2000, редки и уязвими местообитания и екосистеми като влажни зони, поречия, гори и др.) се превръща във все по-сериозен проблем за България през последните години. Загубата на биологично разнообразие е един от най-големите проблеми за околната среда както в глобален мащаб, така и за България. Под влияние главно на човешките дейности, редица природни местообитания и прилежащото им биоразнообразие са подложени на редица негативни фактори като разрушаване, фрагментация и замърсяване. От друга страна, неустойчивите селскостопански (интензивно и химизирано селско стопанство) и горскостопански практики (провеждане на голи сечи, унищожаване на старите гори, залесяване с монокултури и др.) също могат да причинят загуба на биоразнообразие, което се отразява на предмета на защита на териториите, включени в Националната екологична мрежа. В границите на основните областни градове в ЮЦР попадат изцяло или частично защитени зони както по Директивата за птиците, така и по Директивата за местообитанията. Един от основните проблеми е липсата на разработени, утвърдени и влезли в сила планове за управление за всяка една от защитените зони в района.
Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 7.51 Mb. Сподели с приятели:
|