Министерство на регионалното развитие и благоустройството


Културно-историческо наследство



страница18/41
Дата28.07.2017
Размер7.51 Mb.
#26730
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   41

4.6Културно-историческо наследство


Настоящите проблеми, свързани с опазването на културно-историческото наследство са:

  • Непредвидени в проектния устройствен и инвестиционен инструментариум интегрирани мерки за защита и опазване при обновяване на средата и обектите, при благоустрояването и озеленяването на терените;

  • Непредвидени мерки по поддържане качеството на експозиционната среда на обекти на КН в отдалечени райони и в урбанизирана среда – липса на изисквания за поставяне на малки пречиствателни съоръжения; полагане на канализация; създаване на условия за добра естествена въздушна вентилация на пространствата в старинните плътно застроени части на градовете;

  • Некачествено изпълнени консервационно-реставрационни работи (КРР) или избрани неподходящи материали за КРР по отношение на специфичните условия (микроклимат) в експозиционната среда;

  • Избрани неподходящи материали за КРР по отношение на устойчивите и на специфичните условия (микроклимат) в експозиционната среда;

  • Некомпетентност и импровизации в провеждане на текущи ремонтни и КРР, на строителни и благоустройствени работи по недвижими културни ценности и в експозиционната им среда;

4.7Отпадъци


Съществуващ проблем по отношение на отпадъците, в резултат от дейностите, свързани с генерирането, събирането и управлението на отпадъците и имащ отношение към Регионален план за развитие на ЮЦР 2014 – 2020г., е генерирането на отпадъци – които ще се получат при дейностите, свързани с ново строителство, рехабилитация, реконструкция на съществуващи сгради и обекти на транспортната инфраструктура, полагане на необходимата инфраструктура, подмяна на водоснабдителни системи и канализационни мрежи. Проблемът не е пряко свързан с РПР на ЮЦР, тъй като предвидените за финансиране дейности сами по себе си, на ниво конкретна дейност не са такива, при които се генерират големи количества строителни отпадъци. Проблемът е по отношение на нерегламентираните сметища за такива строителни отпадъци, както и липсата на алтернативи на депонирането за такива отпадъци и ограниченият брой и недостатъчен капацитет на съществуващите специализирани депа за строителни отпадъци.

Проблем, който има пряка връзка с РПР на ЮЦР, е наличието в района като цяло на все още не достатъчно ефективна система за разделно събиране на отпадъците от опаковки, на система за управление на другите специфични потоци от масово разпространени отпадъци и на биоразградимите отпадъци. Проблемите са в резултат от това, че за разлика от градовете, където системите за управление на отпадъците функционират ефективно и се подобряват непрекъснато, в селата системите за събиране, разделно събиране, транспортиране и третиране на отпадъците не функционират достатъчно ефективно и е нужна тяхната реорганизация.



Тези проблеми водят до замърсяването на повърхностните и подземни води и влошаването на тяхното качество, замърсяване на почвите и земните недра и неблагоприятно визуално въздействие и замърсяване на ландшафта.

4.8Рискови енергийни източници


В ЮЦР шумът е проблем най-вече в градовете. В таблица 4.8-1 е посочено в колко от наблюдаваните пунктове регистрираните шумови нива превишават граничните стойности съгласно Наредба № 6 на Министерството на здравеопазването и МОСВ от 2006 год. за показатели за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и вредните ефекти от шума върху здравето на населението.


Таблица 4.8-1 Разпределение по диапазони на регистрираните шумови нива в ЮЦР през 2011 година



по

ред

Град

Общ брой пунк-тове

Разпределение на шумовите нива по диапазони, в брой

под

58 dB(A)


58-62

dB(A)


63-67

dB(A)


68-72

dB(A)


73-77

dB(A)


78-82

dB(A)

над

82

dB(A)

над

ГС*

(бр.)

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

Южен централен район (ЮЦР)

1

Пловдив

45

-

5

6

28

6

-

-

39

2

Хасково

19

4

2

7

5

1

-

-

13

3

Кърджали

15

4

2

4

5

-

-

-

10

4

Смолян

15

2

3

2

7

1

-

-

10

5

Пазарджик

15

1

3

4

7

-

-

-

9

6

Карлово




























7

Велинград




























8

Панагюрище




























* ГС – гранична стойност

Неблагоприятната акустична обстановка в градовете се формира от наситеността на градската територия с транспортни трасета и транспортни средства, нарастващия трафик на МПС, неудачните градоустройствени решения, липса на шумозащитни съоръжения, недостатъчната пропускателна способност на използваната транспортна мрежа, пътна настилка с ниски показатели по отношение на предаване на шума и др. Много рядко причина за наднормени нива на шум са промишлените предприятия.

Разработената стратегическа карта на град Пловдив дава ясна представа за акустичната картина на града.

Основният източник на шум за населението на агломерация Пловдив е автомобилния трафик. 73,98% от населението на Пловдив е изложено на нива на шум над граничните стойности за показателя L24, а 73,40% – на нива на шум над граничните стойности за Lнощ. Същевременно 100% от детски, лечебни, учебни, научноизследователски заведения и обществени сгради са изложени на нива на шум над граничните стойности за Lвечер, а 99% – над граничните стойности за L24 и Lнощ.

Много по-малко е влиянието на шума от железопътния трафик. Само 0,13% от населението е изложено на нива на шум над граничните стойности за L24, а 0,47% - над граничните стойности за Lнощ. По отношение обектите, подлежащи на усилена шумозащита и обществените сгради – 8,89% са изложени на нива на шум от железопътен трафик над граничните стойности за L24 .

Направените изчисления за въздухоплавателните средства показват, че нивата на шум, които достигат до жилищните територии на агломерация Пловдив са в диапазона 0 – 20 dB(А), което е под граничните стойности за нива на шум в околната среда. Липсата на влияние от този вид източник може да бъде обяснено с отдалечеността на летище Пловдив от жилищните територии на град Пловдив.

Промишлените предприятия също не натоварват акустичната среда на град Пловдив, вследствие на тяхното разположение - предимно в промишлените зони на града. Поради това няма жители, изложени на надгранични стойности на шум, излъчен от тези източници.

Средното допустимо превишаване на шумовите нива за гр. Хасково за 2011 г. е от 3,8 dBA. Причините за наднормените шумови нива са увеличения поток от МПС, лошото асфалтово покритие на някои вътрешноквартални улици, недостатъчно озеленяване и фоновия шум, причинен от странични фактори и комунално-битови дейности.

Нивата на транспортен шум в гр.Кърджали са проследени в 15 контролни пункта. Пунктовете, разположени върху територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик и железопътен транспорт представляват 40 % от общия брой. Средната стойност в dBA на измерените еквивалентни нива на шума превишава граничната стойност за съответната територия. В пунктовете, разположени върху територии с промишлени източници на шум - производствено складови територии и зони (30 % от общия брой) не се наблюдава превишаване на граничната стойност за шума. Нивата на шум, измерени в пунктове, разположени върху територии, подлежащи на усилена шумозащита - жилищни зони с неутежнен акустичен режим, зони за обществен и индивидуален отдих, зони за лечебни заведения и санаториуми (30 % от общия брой) не са удовлетворени в три от тях.

Аналогична е акустичната обстановка и в останалите градове на ЮЦР.





Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   41




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница