Програма „РАЗВИТИЕ НА ТРАНСПОРТА И ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТ, СИГУРНОСТ И ЕКОЛОГОСЪОБРАЗНОСТ”

Програма „РАЗВИТИЕ НА ТРАНСПОРТА И ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТ, СИГУРНОСТ И ЕКОЛОГОСЪОБРАЗНОСТ”

Подпрограма „РАЗВИТИЕ И ПОДДРЪЖКА НА ТРАНСПОРТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА”

• Направление “РАЗВИТИЕ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА И КОМБИНИРАН ТРАНСПОРТ”

За периода 2014-2016 г. се цели:

• 
  осигуряване на стабилен График за движение на влаковете и премахване на временни и постоянни намаления в междугария от главните железопътни линии, които не са включени в проекти, финасирани по ОПТ (по направленията София-Мездра, Горна Оряховица-Шумен, Русе–Горна Оряховица-Дъбово, Тулово–Стара Загора - Димитровград–Книжовник);
  
• 
  подобряване на носимоспособността на земното платно в участъци, където тя е нарушена. Мероприятия по отводняване на железния път;
  
• 
  ремонт на железопътни съоръжения (тунели, железопътни мостове и слаби места по железния път) във включените за ремонт междугария.
  

• 
  Реконструкция и електрификация на железопътната линия Димитровград – Свиленград;
  
• 
  Модернизация на първа железопътна линия в участъка Пловдив – Септември;
  
• 
  Възстановяване на проектните параметри на железопътната линия София-Карлово-Зимница.
  

№ по ред	Жп линия	Междугарие / гара	Подновяване на железен път
			Дължина (м)	Ориентировъчна стойност (лева)
2014 година
1	ІІ	МП София-Мездра път 2 /преходен 2013-2014/	7000	12600 000
2	ІV	МП Плачковци – Кръстец и гара Кръстец /преходен 2014-2015/	6 925	14 330 000
3	ІV	МП Кръстец-Радунци	7 435	14 000 000
		О Б Щ О:	21 360	40 930 000
2015 година
1	ІV	МП Плачковци – Кръстец и гара Кръстец /преходен 2014-2015/	2 257	4 670 000
2	ІІ	МП Курило-Реброво п.2 /преходен 2015-2016/	5 905	10 630 000
3	ІV	МП Долапите-Иваново км 22+510-24+105	1 595	2 900 000
4	ІV	МП Борово-Моруница км 60+511-61+900	1 389	2 500 000
		О Б Щ О:	14 146	20 700 000
2016 година
1	ІІ	МП Курило-Реброво п.2 /преходен 2015-2016/	5 595	10 070 000
2	ІІ	МП Елисейна - Зверино път № 1	5 378	10 300 000
3	ІV	МП Димитровград - Хасково	6 300	6 357 000
		О Б Щ О:	11 973	26 727 000

През периода 2014-2016 г. планираните инвестиции ще бъдат осъществени в няколко обекта. От първостепенно значение при определяне на обектите е подобряването на безопасността, устойчивостта, надеждността и повишаване на скоростта по жп инфраструктура.

• 
  Съоръжаване с компютрни гарови централизации гарите Делян, Дяково, Дупница и Бобошево.
  

• 
  увеличаване на скоростта от 60 км/ч до технологичната за участъка;
  
• 
  намаляване на експлоатационния персонал;
  
• 
  премахване на субективния фактор при подготовката на маршрутите и постигане висока степен на безопасност на влаковете.
  

• 
  Модернизация на системите за сигнализация и телекомуникации в участъка София – Мездра.
  

1. 
   Рехабилитация и преустройство на съществуващите устройства на ОТ в участъка София – Мездра, включваща промяна на сигнализацията в скоростна, осигуряване обезличено движение по двата пътя в участъка, подмяна на съществуващите стрелкови обръщателни апарати по текущите пътища в гарите, подмяна на съществуващите системи за контрол „свободност/заетост” в гарите и изграждане на интерфейс за управление от диспечерска централизация;
   
2. 
   Нова система на сигнализацията (осигурителната техника) в гара Своге и гара Бов, с прилежащите междугария – изграждане на нови машрутно-компютърни централизации в гари Своге и Бов, с възможност за телеуправление (без необходимост от изграждане на работно място) на управляемите обекти в гара Бов и съоръжаване на прилежащите междугария с автоблокировка без проходни сигнали с броячи на оси;
   
3. 
   Система за телекомуникации: Цифрова оптична мрежа, с преносна система STM16 в участъка, управлявана от телекомуникационен център София.
   
4. 
   Система за централно диспечерско управление на трафика за движение на влаковете (СТС) в железопътния участък София – Мездра с обща дължина около 73 км, включваща гарите Курило, Реброво, Своге-Бов, Лакатник, Елисейна, Зверино, разделните постове с автоматично действие в Левище и Черепиш;
   
5. 
   Система SCADA, осъществяваща контрол и централизирано управление на елементите на тяговото електроснабдяване и превключване на тяговите подстанции, автотрансформаторните пунктове и в схемата на секциониране на контактната мрежа;
   
6. 
   Подмяна на съществуващите механични везни в гарите Курило и Елисейна с електронни.
   

1. 
   Постигане на висока степен на надеждност и експлоатационна готовност, гарантираща поддръжка с минимум разход на труд, базирана на внедрена интелигентна система, осигуряваща, висока производителност в процеса на управление на трафика, даваща възможности за:
   

• 
  намаляване на повредите и прекъсванията на работа на системите за управление на трафика с 60%;
  
• 
  намаляване на персонала на УДВК с 48 бр. дежурни ръководители и стрелочници;
  
• 
  повишаване доходите на сектора;
  

2. 
   Допълнителна годишна икономия на експлоатационни разходи, свързана с използването на микропроцесорна техника и реализация на функциите, свързани с диагностика и дистанционен мониторинг;
   
3. 
   Гарантирана висока степен на безопасност при превоза на пътници и товари;
   
4. 
   Високо качество на предлаганите услуги от страна на превозвачите в резултат от изграждането на телекомуникационната мрежа, обезпечаващо:
   

• 
  безопасен и бърз превоз;
  
• 
  качествено информационно обслужване на клиентите.
  

5. 
   Повишен капацитет на железопътната мрежа в участъка и готовност за поемане на трафика по ос 22 до реализиране на новото трасе по проект Видин-София, като прогнозата е, че в скоро време няма да се изгради новото железопътно трасе между гарите Мездра и София;
   
6. 
   Повишаване на пропускателната способност на участъка в перспектива, с което ще се задоволят очакваните заявки за извършване на превози в определени сгъстени времеви интервали от увеличаващия се в брой превозвачи.
   

• 
  Рехабилитация на съоръженията и устройствата на осигурителната техника в железопътния участък Пирдоп – Карлово
  

Устройствата на ОТ в участъка Пирдоп - Карлово са в лошо техническо състояние. Експлоатацията на тези устройства е от 1968 г. Поддържането в изправност на съоръженията е невъзможно поради факта, че липсват резервни части, които са спрени от производство. Зачестиха проблемите със захранващия далекопровод 6 кV/75Hz, както по гарите от участъка, а така също и със сигналните точки на автоматичната блокировка с проходни сигнали. С реализацията на обекта ще се увеличи надежната и безопасна работа на устройствата на ОТ в участъка.

• 
  Изграждане на оптична кабелна мрежа и цифрова апаратура
  

Поради многобройните кражби през годините в участъка Перник–Разменна магистралният кабел, осигуряващ телекомуникационните връзки и работата на ПАБ между двете гари е унищожен. Телефонните и диспечерските връзки се осъществяват по обходни вериги, което води до влошена експлоатационна обстановка, свързана с осигуряване на влаковата дейност.

Участъкът Провадия–Синдел–Варна е обект на многократни кражби, особено в частта Синдел–Разделна, където общата дължина на откраднатият магистрален кабел вследствие на посегателства е около 2700 м.

С изпълнението обектите ще се осигурят качествено нови телекомуникационни връзки и осигурително оборудване в съответствие с най-новите тенденции в развитието на телекомуникационната и осигурителна техника. С изграждането на оптична преносна среда, ще се подготви бъдещо въвеждане в действие на GSM-R, осигурявайки управлението и обслужването на влаковетe, административното и оперативно ръководство на гарите и звената на ДП НКЖИ, БДЖ ЕАД и частните ж.п.оператори. Изграждането на полуавтоматична блокировка по оптичен кабел, ще гарантира по-висока надеждност, свързана с осигуряване безопасността на влаковото движение.

• 
  Реконструкция на мачти за ВДРВ, V-та линия
  

По протежение на V-та линия от гара Захарна фабрика до гара Генерал Тодоров са инсталирани 21 броя мачти, върху които са разположени антените за влаковата диспечерска радиовръзка. Мачтите представляват железно-решетъчна конструкция, захваната на бетонна основа. Разположени са като правило в непосредствена близост до гарови помещения. Конструкцията на мачтите не позволява да издържат на силни ветрови натоварвания. Досега 2 от кулите са пречупени от силни бури и са подменени с нови. Всички останали мачти имат видими деформации на конструкцията.

В резултат на дългогодишната работа мачтите са в напреднал стадий на корозия, което допълнително намалява носещата способност на конструкцията им.

С подмяната на мачтите ще се даде възможност да се обезопасят мачтите, да се изпълнят изискванията по охрана на труда, да се премахне риска от разрушаване на конструкцията и от там да се обезпечи необходимото покритие на ВДРВ, както и да се инсталират върху тях на GSM-R антени при бъдещо въвеждане на системата.

• 
  Група обекти: Изграждане и надзор на компютърни гарови централизации в гари:
  

С подмяна на действащите гарови централизации с маршрутно – компютърни централизации ще се създаде възможност за визуализация и управление от едно работно място за всеки по отделно от изброените обекти от гари.

Това ще допринесе за:

• 
  увеличаване на скоростта до технологичната за участъка;
  
• 
  намаляване на експлоатационен персонал от УДВК;
  
• 
  намаляване на експлоатационен персонал от ПСТ;
  
• 
  намаляване на разходи за материали и ел. енергия;
  
• 
  премахване субективния фактор при подготовка на маршрутите и постигане висока степен на безопасност на влаковете.
  

• 
  Рехабилитация осветление жп гари с енергоспестяващи осветители
  

• 
  Преустройство на системи за отопление на жп стрелки
  

С изграждането на оптична преносна среда, ще се подготви бъдещо въвеждане действието на GSM-R, както и изискванията на българските железници за дълъг период от време, осигурявайки управлението и обслужването на влаковете, административното и оперативно ръководство на гарите и звената на ДП „НКЖИ“, БДЖ ЕАД и частните жп оператори.

За периода 2014-2016 г. са предвидени доставка на проводници, въжета, свързващи възли за контактната мрежа и компенсиращи устройства, полимерни изолатори, които ще се вложат от експлоатационния персонал, като средно на година се предвижда подмяна на 30 км контактна мрежа.

Икономическият ефект от подмяната на изолацията в контактната мрежа и подменените въжета и проводници се изразява в намаляване на времезакъснението на влаковете от прекъсване на движението и нарушаване на графика на движение на влаковете, икономия на горива и енергия за отстраняване на повредите, общо в размер на около 50 000 лева в годишен размер. Подобряват се и техническите характеристики на мрежата, като се удължава времето за експлоатацията й.

За осигуряване на безопасност и безаварийност на жп транспорта, намаляване на отказите в енергийните съоръжения и времезакъснението на влаковете се предвижда да се реализира:

Тяговите подстанции/ТП/ сапостроени преди повече от 30 години, със съоръжения с ниска недежност и обслужване от дежурен персонал. Политиката на поделение „Електроразпределение” е въпреки недостига на средства да извършва модернизация на съоръженията в ТП, осъществяване на видеонаблюдение и сигналоохранителна техника и постепенно изграждане на система за телеуправление SCADA на 10 бр.ТП за този период.

С доставката и въвеждането в експлоатация на петнадесет броядинамични компенсатори, в 12 от тяговите подстанции с най-голямо количество реактивна енергия, ще доведе до намаляване на разходите за електроенергия и ще се повиши значително качеството на захранващото напрежение.

Изборът на тягови подстанции е направен въз основа на задълбочен анализ на количествата изразходвана реактивна електроенергия на всички тягови подстанции, към ДП „НКЖИ” през последните три години.

С огромните количества реактивна електроенергия (капацитивна и индуктивна), ДП „НКЖИ” се явява като нарушител на качеството на електроенергията.

С въвеждането в експлоатация на динамична компенсация в тези тягови подстанции, компенсираните стойности на реактивна електроенергия, за една година ще бъдат, както следва:

- реактивна електроенергия с капацитивен характер – 5 016 180 kVArh;

- реактивна електроенергия с индуктивен характер – 31 714 743 kVArh

• 
  Централизирано управление на съоръженията за тягово енергоснабдяване от енергодиспечерите и подобряване оперативността при експлоатация им от съответните енергодиспечерски участъци;
  
• 
  Повишаване надеждността на захранване на контактната врежа, респективно електрическия подвижен състав и осигуряване нормално по ниво напрежение в контактната мрежа, съгласно изискванията на стандарт БДС EN 50163;
  
• 
  Постигане на оперативна съвместимост с трансевропейската железопътна система, чрез модернизация на тяговите подстанции и електрическия подвижен състав, като съставен елемент на структурна подсистема „Енергия” в съответствие с изискванията на ”НАРЕДБА” №57 „За съществените изисквания към железопътната инфраструктура и подвижния състав”;
  
• 
  Повишаване пропускателната способност на съответните ж.п. участъци и създаване предпоставки за по-пълно изпълнение графика за движението на влаковете;
  
• 
  Осигуряване повече време за работа по съоръженията на контактната мрежа от персонала на подрайоните;
  
• 
  Намаляване вредното влияние върху околната среда, чрез подмяна на съоръженията съдържащи вредни, отровни и канцерогенни вещества (трансформаторно масло, течен електролит в акумулаторните и кондензаторните батерии и др.);
  
• 
  Намаление на персонала зает с експлоатацията на ТПС с около 80%, поради безотказната работа на съвременните съоръжения и липсата на необходимост от профилактични изпитания (Комплексната разпределителна уредба /КРУ/ е херметически затворена и съоръженията разположени в нея, не се нуждаят от профилактични изпитания);
  

• 
  Съкращаване на 4 (четири) броя служители – средният разход за една година на съкратеният персонал (икономия от фонд работна заплата) ще е минимум 12 000 лв. (в тази цифра не влиза сумата за евентуален извънреден труд);
  
• 
  Разходите за годишни профилактични изпитания на съоръженията се намаляват от 2 000 лв. на 700 лв.;
  
• 
  Разходите за планови и аварийни ремонти също ще бъдат силно намалени, поради сигурността, безотказността и дълготрайността на комутационните и измервателни апарати от ново поколение. Реално през първите 10 (десет) години, разходите за планови и аварийни ремонти, би трябвало да възлизат на 0 (нула) лева;
  

• 
  надеждност и безотказност на контактната система;
  
• 
  подобряване състоянието на съоръженията, което води и до намаляване на експлоатационните разходи;
  
• 
  привеждането на параметрите им към действащите “Технически изисквания“ (ТСОС и произтичащите от тях стандарти и европейските норми);
  
• 
  намаляване на времезакъснението на влаковете, причинени от повреди на енергосъоръженията, което ще доведе и до подобряване на икономическите показатели на поделение „Електроразпределение”, респективно ДП”НК ЖИ”.
  

Железопътният участък Карнобат - Синдел е част от 3-та главна железопътна линия. Този участък осъществява железопътна транспортна връзка между южната и северната част на Източна България. При бъдещо развитие на интермодалния транспорт, тази железопътна отсечка ще е от съществено значение за връзката между интермодалните терминали Бургас, Варна, Русе и Пловдив. Общата дължина на железопътната отсечка е 123 км. През 1982 г. е извършено проучване за необходимостта от удвояване и електрификация на железопътната линия и през 1985 г. започва строителството.

До момента цялата отсечка е електрифицирана, а удвоени и пуснати в експлоатация са 73 km от общата дължина на железопътната линия. Това са участъците:

• 
  Карнобат – Вълчин – Лозарево с дължина 17 km;
  
• 
  Прилеп – Ведрово – Завет – Люляково с дължина 17 km;
  
• 
  Комунари – Боряна – Дългопол – Величково – Нова Шипка – Юнак с дълж. 39 km.
  

Железопътната линия Карнобат–Синдел е част от Общоевропейски транспортен коридор № VIII, свързващ Южна Адриатика - италианските пристанища Бари и Бриндизи, и албанските Дурас и Вльора с черноморските пристанища Бургас и Варна, а чрез тях, със страните от Коридора ТРАСЕКА (международен транспортен коридор Европа – Кавказ – Азия).

Връзката ТРАСЕКА с Коридор № VIII е изключително перспективна за България. Това е най-пряката връзка между Централна Азия и Западна Европа.

Експлоатацията на линията рефлектира индиректно в програмите за развитие на общините по протежение на линията и в Националния план за развитие на транспорта, а самите проекти са част от Стратегията за инфраструктурни проекти с национално значение.

За периода 2014-2016 г. се предвижда да бъдат изпълнени СМР в участъка Аспарухово-Комунари /в три подобекта/, с което ще бъде осъществено двупътно движение от РС Струя до гара Синдел.

Предвидени са механизирани подновявания в участъците Подвис-Ведрово с дължина 9624 м, Люляково-Дъскотна с дължина 10414 м, Завет-Люляково /път 1 с дължина 5 761 м и път 2 с дължина 5 817 м/ и Ведрово-Завет път 1 с дължина 5 428 м.

В изпълнение на технологичните и техническите си цели за периода 2014- 2016 г., ДП „НКЖИ” набляга на реконструкцията и подновяването на железопътните линии, разположени по трасетата от транс-европейската транспортна мрежа, с цел повишаване на проектните скорости.

Предвид напредналата подготовка на значителен брой железопътни проекти и сключени договори с изпълнители по ОПТ, в периода е планирано да бъдат изпълнявани:

• 
  Модернизация на жп линията София-Пловдив; Модернизация на железопътния участък Септември-Пловдив;
  
• 
  Рехабилитация на жп инфраструктурата в участъци от жп линията Пловдив-Бургас;
  
• 
  Електрификация и реконструкция на железопътна линия Пловдив-Свиленград по коридори IV и IX.
  

Като основна задача за периода е достигане на проектна скорост в участъците, които ще се ремонтират, като целта е за достатъчно дълъг период от време напред да се създадат условия за безаварийна работа на всички технически системи на инфраструктурата, подобряване на комфорта при пътуване и намаляване на разходите за поддържане.

ДП „НК ЖИ”, като управител на железопътната инфраструктура, стопанисва гари, спирки, разделни постове, сгради на железопътни участъци, сгради на маршрутно-релейни централизации (МРЦ), трафопостове, тягови подстанции, стрелкови кабини и др. Голяма част от сградите са построени преди 1980 г. На малка част от тях до настоящия момент са извършени основни ремонти. Необходимо е да се подобри обслужването, условията на труд, санитарно - хигиенните норми, да се осигури достъпност на лица с намалена подвижност, сградите да отговарят на изискванията за енергийна ефективност и привеждането им в съответствие с европейските директиви. Строителството основно включва подмяна покривни покрития (керемиди, хидроизолация и др.), цялостна или частична подмяна на дограмата (алуминиева или PVC), възстановяване и пребоядисване на фасадите, направа на външни топлоизолации, подмяна на настилките, ремонт чакални, ремонт тоалетни, ремонт на вътрешните и външни инсталации (Електро, ВиК, ОиВ, съобщителни и комуникационни), вътрешни довършителни работи, вертикална планировка и околни пространства.

Инвестициите за този проект по години са както следва:

№	Наименование на обекта	2014 г.	2015 г.	2016 г.
1	Преустройство на възлови жп гари в съответствие с европейските изисквания	2 090 000	2 299 000	2 229 000

С извършване на ремонтните работи по сградния фонд се цели постигане на:

• 
  нормални условия за пътуващите и работещите в гаровите комплекси – голяма част от тях са без отопление, с течове, без нормални санитарни възли;
  
• 
  трайно отстраняване на течове върху съоръженията с високо напрежение за гарантиране безопасността на експлоатацията им;
  
• 
  осигуряване на изискванията за противопожарна безопасност и енергийна ефективност;
  
• 
  привеждане на гарите в съответствие с изискванията на нормативната уредба за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии.
  

Поделение „Електроразпределение” експлоатира 78 броя релсови самоходни специализирани машини (РССМ) за поддръжка, планов ремонт, преустройството и аварийно-възстановителни работи по контактната мрежа от железопътната инфраструктура. Машините са разпределени в 49 подрайона, обособени от своя страна в три енергосекции. С електрификацията на участъка Пловдив – Свиленград ще се обособят още 2 подрайона и техния брой ще стане 51. По разчет за обезпечаване на денонощна аварийна готовност, както и за дейността по инспекция и поддръжка на контактната мрежа във всеки подрайон има по една специализирана машина, а за да могат тези машини, когато са в планов или авариен ремонт да се подменят с годни, е необходимо всяка енергосекция да поддържа минимум 5 изправни машини в резерв. От тези 78 машини, 60 са доставени от бившия СССР в периода от 60-та до 87 година на миналия век, т.е. те имат вече от 30 до 50 години експлоатационен живот, като голяма част от тях след приемане на европейското законодателство в Р България не отговарят на нормите за експлоатация.

Това показва, че към настоящия момент само 20 % или 18 броя машини, от парка е обновен и на него може да се разчита още 20 - 30 години и това са машините доставени през периода 2000 - 2001 година по оздравителна програма за „БДЖ”. Състоянието на останалите машини е изключително притеснително. Те са морално и физически амортизирани, с влошени работни характеристики, незадоволителни технически параметри и трудности за поддръжката им.

За тази цел спешно трябва да започне обновяването на машинния парк на поделение „Електроразпределение”, за да бъде то в състояние да осъществява своята дейност. По прогнозни разчети за това обновяване ще са необходими около 40 - 45 000 000 лева. При невъзможност тези средства да се осигурят еднократно, обновяването на машинния парк може да се извърши поетапно, като първа стъпка към това е да бъдат закупени три броя релсови специализирани машини за поддръжка на контактната мрежа, оборудвани със система за безконтактно измерване на параметрите й.

Настоящите съоръжения на осигурителна и телекомуникационна техника, на електроснабдяване и енергиен контрол са разположени по протежение на железопътните трасета. Голяма част от съоръженията се намират извън района на гарите на значително разстояние от населените места. В болшинството от случаите достъпът до тези съоръжения е затруднен и поради факта, че на определени места липсват каквито и да е пътища. В малките гари няма базиран постоянно обслужващ технически персонал и поради намаления брой на влаковете придвижването до тях отнема време. По този начин наличните човешки ресурси се използват неефективно, а като резултат се застрашава безопасността на движението на влаковете и често се случва закъснение, водещо до заплащане на неустойки на превозвачите.

• 
  обновяване на амортизирания автомобилен парк, което от своя страна ще допринесе за намаляване на времетраенето за отстраняване на възникнали повреди по действащите съоръжения, системи и апаратура;
  
• 
  повишаване качеството на работа, чрез използване на необходимата резервна апаратура и ремонтна техника базирана на автомобилите, увеличаване на ефективното работно време на техническия персонал, намаляване разхода за горива и ремонтни работи на автомобилния парк и др.
  

За ефективното управление и успешното изпълнение на железопътните инфраструктурни проекти по ОП „Транспорт” 2007-2013 г. на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура” е необходимо да бъде затворена финансовата рамка на проектите, за което се изисква осигуряване на средства от всички източници на финансиране. Съгласно правилата за финансиране на инфраструктурни проекти за програмен период 2007-2013 г., проекти генериращи приходи (какъвто е случая с железопътната инфраструктура) не се финансират 100% от Оперативните програми. Съгласно чл. 55 на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, третиращ приходо-генериращите инвестиционни проекти, и във връзка с кандидатстване за финансиране от фондовете на Европейския съюз за такъв тип проекти, при изготвянето на анализ разходи-ползи (АРП) по проектите, се отчитат очакваните приходи, които съответния бенефициент ще реализира след изпълнението на проекта. В специални изменения на Наръчника за изготвяне на Анализите за разходите и ползите, издаден от ГД Регионална политика към ЕК и Работен документ №4 (The new programming period 2007-2013, Guidance on the Methodology for carrying out CBA) се изисква държавите членки да осигурят средства за дофинансиране на инвестициите извън ОП, защото приходите от тези проекти и активите от тях, които имат по-дълъг живот остават като допълнителна полза за съответния бенефициент, респективно държава. При определяне на безвъзмездната финансова помощ от Общността за конкретен проект, съгласно получените резултати по метода на финансовия недостиг (funding gap method) се определя така наречения принос - съфинансиране от страна на бенефициента в рамките на очакваните нетни приходи за референтния период на проекта.

След разглеждане на различните варианти за оптимално финансово управление на проектите, реализирани по ОП „Транспорт“ 2007-2013 г., осигуряването на съфинансиране в размер на 109,5 млн. лв. на „големите“ линейни проекти (по смисъла на Регламент (ЕО) №1083/2006 над 50 млн. евро) е предвидено да се осъществи чрез Кредитното споразумение с ЕИБ, тъй като процедурите по одобрението им от Банката вече са в ход.

В Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 год., 2012 год. и 2013 г. за ДП НКЖИ е утвърден капиталов трансфер в размер на 90 млн. лв. (на година). Средствата са определени за осигуряване изпълнението на инвестиционната програма на Предприятието, включително с възможност за покриване на финансовия недостиг за изпълнение на проектите по ОПТ, съгласно ПМС № 334/29.12.2010 г., № 367/29.12.2011 г. и № 1/09.01.2013 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България съответно за 2011, 2012 и 2013 г.

Покриването на финансовия недостиг за проектите по приоритетна ос 3 – за проекти свързани с рехабилитация на ЦГ София, гара Пазарджик, гара Бургас и изграждане на ИМТ Пловдив (които по смисъла на Регламент (ЕО) №1083/2006 не са „големи“) на обща стойност 13,4 млн. лв., съгласно Решение от Протокол №01-09/13 от заседание на Управителния съвет на ДП НКЖИ, проведено на 09.09.2013 г., е предвидено да се обезпечи чрез средства от капиталов трансфер за ДП НКЖИ за 2014 и 2015 г.

Общият размер на средствата за финансиране на обекти по ОПТ, които са разчетени от капиталов трансфер на ДП НКЖИ за 2014 и 2015 г. е 13 401 279 лв. В тази сума са включени средствата за съфинансиране на следните проекти:

Инвестиционното намерение на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) включва рехабилитацията на гарови комплекси ЦГ София, жп гара Бургас пътническа, и жп гара Пазарджик.

Основната цел на проекта е да се рехабилитират приемните здания на трите гари и прилежащите им територии, които се стопанисват и подържат от НКЖИ. Тъй като сградите и терените са разположени по протежение на железопътната инфраструктура, която е в процес на реконструкция и модернизация, те са класифицирани като приоритетни и попадат в обсега на Транс-европейската железопътна мрежа.

В резултат на реализацията на проекта ще се постигне развитие на структурата за управление, която ще осигури комплексна концепция за обслужване на гаровите комплекси и промяна чрез преустройства на предназначението на помещенията, които да отговарят на развитието на железопътния транспорт, пазара, обществените и социални нужди. Подобряване на обслужването на пътниците чрез отдаване под наем на площи за наематели, предоставящи различни видове услуги и осъществяване на комуникационни решения за свързване на гарите с околното пространство - транспортни и пешеходни, и озеленяване в контекста на развитие на околната среда.

Проектът е насочен към строителство на нов интермодален терминал с необходимата инфраструктура за обработка на контейнери в района на Пловдив. Интермодалният терминал ще се изгради на гара Тодор Каблешков, която е част от ж.п. възел Пловдив и е разположена на магистрална ж.п. линия София-Пловдив, като самата площадка ще се разположи от северната страна на гарата (в землището на с. Златитрап, местност Камиша, община Родопи). Подходът на автомобилите към терминала ще бъде от запад, като включването ще става директно в Републиканската пътна мрежа (направлението Пловдив-Пещера) без да се преминава през населени пунктове, което няма да създава предпоставки за злополуки и рискове в движението на ТИР автомобилите. ИМТ Пловдив напълно отговаря на изискванията за осъществяване на интермодални превози между два вида сухопътен транспорт, съгласно изискванията на ЕС.

Основните елементи на ИМТ са предмет на ново строителство. Строителството на всеки един от елементите на ИМТ ще се извърши в съответствие с разработен Технически проект от изпълнител на пълен инженеринг (допълнен с работни чертежи и детайли разработени в периода на строителство), съгласно Наредба 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. В процеса на проектиране са включени и извършване на съпътстващи геоложки, хидрогеоложки, геодезически и др. проучвания.

№	Обект	2014 г.	2015 г.	2016 г.
1	Съфинансиране на обект „Изграждане на Интермодален терминал Пловдив“	2 762 000	2 762 000	0
	Общо по години:	2 762 000	2 762 000	0

Приложение № 2