ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ, ДОПРИНАСЯЩИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА ТРАНСПОРТА

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ, ДОПРИНАСЯЩИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА ТРАНСПОРТА

• 
  Министерство на регионалното развитие
  
• 
  Министерство на финансите
  
• 
  Министерството на икономиката и енергетиката
  
• 
  Министерство на инвестиционното проектиране
  
• 
  Министерство на околната среда и водите
  
• 
  Министерство на външните работи
  
• 
  Министерство на вътрешните работи
  
• 
  Министерство на отбраната
  
• 
  Министерство на труда и социалната политика
  
• 
  Министерство на здравеопазването
  
• 
  Министерство на образованието и науката
  
• 
  Комисия за защита на конкуренцията
  
• 
  Комисия за защита на потребителите
  
• 
  Областни администрации
  
• 
  Национално сдружение на общините в Република България
  
• 
  Органи на местното самоуправление
  
• 
  Синдикални, браншови и други обществени организации
  
• 
  Органи за контрол за прилагане на здравословни и безопасни условия на труд.
  

Политиката в областта на съобщенията отразява необходимостта от установяване на подходящ баланс между интересите на всички участници на пазара както на електронните съобщителни мрежи и услуги, така и на пощенските услуги от една страна и от друга – процесите на хармонизация на законодателството в съответствие с европейската регулаторна рамка при отчитане на националните особености.

• 
  Поддържане на условия за свободна и ефективна конкуренция както на пазара на електронните съобщения, така и на пазара на пощенските услуги, като част от единния вътрешен пазар в ЕС;
  
• 
  Развитие на модерна електронна съобщителна и пощенска инфраструктура;
  
• 
  Създаване на условия за бързо изграждане на широколентова инфраструктура, чрез понижаване на разходите;
  
• 
  Ефективно ползване на ограничените ресурси;
  
• 
  Неутралност по отношение на използваните технологии и свързаните с тях услуги;
  
• 
  Преодоляване на изоставането в изграждането и развитието на електронната съобщителна инфраструктура в слабо населени и отдалечени райони;
  
• 
  Гарантиране предоставянето на универсалната електронна съобщителна услуга;
  
• 
  Гарантиране предоставянето на универсалната пощенска услуга (УПУ) и нейното съхранение в условията на либерализиран пазар на пощенски услуги;
  
• 
  Защита на интересите на потребителите.
  

• 
  Устойчиво развитие на сектора на електронните съобщения;
  
• 
  Устойчиво развитие на пощенския сектор.
  

• 
  В областта на електронните съобщения
  

• 
  Политика в областта на електронните съобщения, очертаваща визията, целите и насоките за развитието на електронните съобщения, както и прилагането на регулаторна рамка 2009 на ЕС в областта на електронните съобщения;
  
• 
  Закон за електронните съобщения, уреждащ обществените отношения, свързани с осъществяването на електронни съобщения;
  
• 
  Държавна политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър, определяща използването на радиочестотния спектър в Република България по радиослужби и ползватели;
  
• 
  Национален план за разпределение на радиочестотния спектър, хармонизиран с радиочестотното разпределение на Международния съюз по далекосъобщенията (МСД) и съобразен с европейското разпределение на радиочестотите;
  
• 
  План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България – приключване на прехода;
  
• 
  Подзаконови нормативни актове, свързани с управлението и регулирането на електронните съобщения, гарантиращи нормалното развитие на сектора;
  
• 
  Директиви, регламенти, решения, препоръки и други документи на ЕС в областта на електронните съобщения.
  

• 
  В пощенския сектор
  

• 
  Секторна пощенска политика на Република България за насоките за устойчиво развитие на пощенските услуги, на пазара на пощенски услуги и на пощенската инфраструктура;
  
• 
  Закон за пощенските услуги, уреждащ обществените отношения, свързвани с извършването на пощенски услуги в Република България;
  
• 
  Подзаконови нормативни актове, свързани с управлението и регулирането на пощенските услуги;
  
• 
  Директиви, регламенти, решения, препоръки и други документи на ЕС, свързани с пощенския сектор;
  
• 
  Ратифицирани актове на Всемирния пощенски съюз (ВПС);
  
• 
  Годишни тематични планове за издаване на български пощенски марки, на пощенски продукти и на специални пощенски печати.
  

• 
  В областта на електронните съобщения
  

• 
  Поддържане на условия за свободна и ефективна конкуренция;
  
• 
  Насърчаване на инвестициите чрез развитие на модерна електронна съобщителна инфраструктура и създаване на условия за понижаване на разходите, свързани с изграждането й, чрез стимулиране на съвместното ползване и разполагане с инфраструктурата за комунални услуги;
  
• 
  Преодоляване на изоставането в изграждането и развитието на електронната съобщителна инфраструктура в слабо населени и отдалечени райони;
  
• 
  Ефективно ползване на ограничените ресурси;
  
• 
  Неутралност по отношение на използваните технологии и свързаните с тях услуги;
  
• 
  Защита на интересите на потребителите при техните отношения с предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, включително повишаване на тяхната информираност относно правата им.
  

• 
  В пощенския сектор
  

• 
  Усъвършенстване на нормативната уредба на сектора въз основа на постигнатите резултати и на настъпващите промени в европейското и световното законодателство в областта на пощенските услуги;
  
• 
  Функциониране на икономически стабилен пазар на пощенските услуги, отворен за ефективна конкуренция;
  
• 
  Гарантиране предоставянето на УПУ на територията на цялата страна и нейното съхранение в условията на напълно либерализиран пазар на пощенските услуги;
  
• 
  Модернизиране на съществуващите пощенски услуги и подобряване на обслужването на потребителите, чрез внедряване на съвременни информационни и комуникационни технологии;
  
• 
  Защита на интересите на потребителите, гарантиране на техния равнопоставен достъп до пощенските услуги и до информацията относно характеристиките им;
  
• 
  Изпълнение на задълженията в областта на пощенските услуги, произтичащи от членството на Република България в ЕС;
  
• 
  Осъществяване на представителството и взаимодействието на Република България с ВПС, както и с европейските организации, и структури в областта на регламентирането на пощенските услуги;
  
• 
  Изпълнение на действащите актове на ВПС;
  
• 
  Развитие и усъвършенстване на дейностите в областта на маркоиздаването и
  

• 
  В областта на електронните съобщения
  

• 
  Анализ на прилагането на правно-нормативната уредба, с която са въведени измененията в регулаторна рамка (2009) на ЕС;
  
• 
  Създаване на условия за развитие на ефективен и конкурентен пазар;
  
• 
  Осигуряване на условия за развитие и изграждане на електронната съобщителна инфраструктура и понижаване на разходите, свързани с изграждането й, чрез стимулиране на съвместното ползване и разполагане с инфраструктурата за комунални услуги;
  
• 
  Защита на интересите на потребителите;
  
• 
  Хармонизиране на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър с радиочестотното разпределение на Международния съюз по далекосъобщенията (МСД) и съобразен с европейското разпределение на радиочестотите;
  
• 
  Изпълнение на ангажиментите в областта на електронните съобщения, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, и участие в дейността на неговите структури.
  

• 
  В пощенския сектор
  

• 
  Дългосрочна жизнеспособност на пощенския сектор;
  
• 
  Усъвършенствана нормативна уредба, хармонизирана с правото на ЕС за пощенския сектор и с актовете на ВПС;
  
• 
  Икономически стабилен пазар на пощенски услуги, отворен за конкуренция;
  
• 
  Устойчиво и непрекъсваемо предоставяне на УПУ в условията на напълно либерализиран пазар на пощенски услуги и гарантиран равнопоставен достъп на потребителите й на територията на цялата страна на достъпни цени;
  
• 
  Лоялна конкуренция и свободно навлизане на нови участници на пазара на пощенски услуги без създаване на законови пречки и бариери;
  
• 
  Съвременни, качествени и разнообразни пощенски услуги и ориентирано към потребителите пощенско обслужване;
  
• 
  Модерна и ефективна пощенска инфраструктура;
  
• 
  Навлизане на частни инвестиции в пощенския сектор;
  
• 
  Задоволяване на нуждите на потребителите на пощенски услуги и на филателните колекционери от пощенски марки и пощенски продукти.
  

За изпълнение на политиката е необходима активна и целенасочена работа и обединяване усилията на всички свързани с изпълнението й ведомства и юридически лица, като:

• 
  Комисия за регулиране на съобщенията;
  
• 
  Комисия за защита на конкуренцията;
  
• 
  Министерство на регионалното развитие;
  
• 
  Министерство на финансите;
  
• 
  Министерство на вътрешните работи;
  
• 
  Министерство на отбраната;
  
• 
  Министерство на икономиката, енергетиката и туризма;
  
• 
  Министерство на труда и социалната политика;
  
• 
  Министерство на здравеопазването;
  
• 
  Министерство на културата;
  
• 
  Министерство на земеделието и храните;
  
• 
  Съвет за електронни медии;
  
• 
  Български институт за стандартизация чрез Техническите комитети;
  
• 
  Обществени организации;
  

• 
  Предприятия, осъществяващи електронни съобщения;
  
• 
  Пощенските оператори;
  
• 
  Европейски и международни институции.
  

• 
  В областта на електронните съобщения
  

  ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ ПО ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
  Ползи/ефекти:		Целева стойност
  Показатели за изпълнение	Мерна единица	Бюджет 2013 г.	Прогноза 2014 г.	Прогноза 2015 г.	Прогноза 2016 г.
  1. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, въвеждащ в националното законодателство измененията на Регламента относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи	бр.	1
  2. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация	бр.		1
  3. Подзаконови нормативни актове, произтичащи от Закона за електронните съобщения (наредби)	бр.	1
  4. Преглед и анализ на: 4.1. Прилагането на Закона за електронните съобщения и нормативните актове, произтичащи от него, въвеждащи разпоредбите на ревизираната Регулаторна рамка 2009, с цел актуализиране на политиката в областта на електронните съобщения. 4.2. Нормативната база в страната, свързана с изграждането на инфраструктура, с цел съвместно разполагане и ползване, и понижаване на разходите за строително-монтажни работи и бързо изграждане на широколентови мрежи		1	1
  5. Проект на Политика в електронните съобщения	бр.		1
  6. Участие в работата на Генерална Асамблея (GA) на Европейския институт за стандарти в телекомуникациите (ETSI)	бр.	1	1	1	1
  7. Изготвяне и съгласуване на становища, указания и позиции на Република България за заседанията на комитетите и работните групи към Съвета и Европейската комисия в рамките на РГ № 17 „Телекомуникации и информационни технологии”, в областта на електронните съобщения	бр. досиета	30	30	30	30
  8. Координирано изготвяне на позициите на Република България за заседанията на Съвета на министрите по транспорт, телекомуникации и енергетика в частта на телекомуникациите.	Бр.	2	2	2	2
  9. Участие в работата на Комитета по съобщения (COCOM) към ЕК	бр.	5	5	5	5
  10. Участие в Световен форум за развитие на телекомуникациите (ITU, WTPF-13)	бр.	1
  11. Участие в Световната конференция по развитие на телекомуникациите (WTDC)			1
  12. Участие в Съвета на МСД		1	1
  13. Участие в Световната конференция по международни далекосъобщения (WCIT)					1
  14. Участие в Световната асамблея по стандартизация в далекосъобщенията (WTSA)					1
  15. Актуализация на Национален план за разпределение на радиочестотния спектър	бр.	1	1	1	1
  16. Актуализация на държавна политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър	бр.		1
  17. Приключване на прехода съгласно Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T)	бр.	1	1
  18. Подготовка за Световната радиокомуникационна конференция – ITU (WRC-2015)	бр.		1
  19. Участие в работата на Комитета по радиоспектъра (RSC) и Работна група по политика на радиоспектъра (RSPG) към ЕК, Работната група за подготовка на Световната радиокомуникационна конференция – CEPT/CPG (WRC-2015), Интерспутник и др.	бр.	3	7	7	7
  20. Участие в Световната радиокомуникационна конференция на ITU (WRC-2015)	бр.			1
  21. Подготовка и участие в Конференцията на пълномощните представители, Южна Корея (ITU, PP-14)	бр.			1
  22. Разпределяне и предоставяне, на неизключителен принцип, на радиочестотна лента 2500-2690 MHz за наземни системи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги в съответствие с параметрите, определени в Решение 2008/477/ЕО от 13 юни 2008 г. (WAPECS)	бр.	1	1

• 
  В пощенския сектор
  

Информацията се набира от актове (директиви, регламенти, решения), доклади, проучвания, анализи и документи на Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета на Европа, ВПС, Международния съюз по далекосъобщения, CERP, Европейската конференция по пощи и далекосъобщения, Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията, Националния статистически институт, Българския институт за стандартизация, пощенските оператори и др.

• 
  Развитие на електронно управление като инструмент за добро управление с оглед подобряване на работата на администрацията, предоставяне по-качествени и достъпни публични услуги, по-ефективно и прозрачно управление и по-демократични политически процеси;
  
• 
  Развитие на единна система със строги изисквания за унифицирано управление на процесите в нея, тясно свързана с ежедневната дейност на административните звена и коренна промяна на съществуващите управленски технологии;
  
• 
  Изграждане на икономика на знанието, чрез осигуряване на равнопоставен достъп до ефективни и качествени електронни услуги и стимулиране разработването на нови електронни услуги и приложения като основни движещи сили за устойчив икономически растеж, за осигуряване на повече и по-добри работни места, както и за подобряване на социалния статус на населението.
  

Постигане на модерно е-управление чрез:

• 
  Координирано планиране и реализация на проектите на национално и локално ниво – от самоцелни инициативи, към реализиране на приоритетите от национална пътна карта;
  
• 
  Въвеждане на бизнес модели в работата на администрацията – от извършване на административни дейности, към услуги за гражданите и бизнеса;
  
• 
  Оперативна съвместимост на национално ниво – от фрагментирани и затворени, към интегрирани и технологично независими решения;
  
• 
  Ориентиране към резултатите - изместване на фокуса от изпълнение на дейности, към постигане на резултати;
  
• 
  Изграждане на „цифрова администрация” - постепенно преминаване от хартиен към електронен обмен на документи и предоставяне на административни услуги по електронен път;
  
• 
  Удобен достъп до административни услуги – достъпност на единния портал на електронното управление по всяко време, от всяко място и чрез различни устройства.
  

Националната политика за развитие на електронното управление, имайки предвид основите на демокрацията, на върховенството на закона, на човешките права, на благоприятната икономическа и институционална среда, определя следните стратегически цели, групирани в четири теми:

• 
  Предоставяне на електронни услуги за гражданите и бизнеса чрез развитие на базовата инфраструктура за реализация на е-услуги, създаване на предпоставки за сигурно и удобно извършване и приемане на е-волеизявления, както и повишаване на доверието и сигурността на потребителите, като подобрява защитата на правата им в електронния свят чрез координирани и активни действия на компетентните органи и организации и популяризиране на правата на потребителите в електронния свят и средствата за защитата им.
  

• 
  Изграждане на цифрова администрация чрез преминаване към електронен документооборот в и между администрациите, оптимизиране на процеса по въвеждане на е-услуги и включване в електронния обмен на данни между страните от ЕС.
  
• 
  Популяризиране на е-услугите чрез информираност на потребителите и стимулиране ползването на е-услуги, осигуряване на достъп и участие в демократичния процес на гражданите и бизнеса, което ще доведе, чрез оптимизиране на разходите и увеличаване възвращаемостта на вложените средства, до повишаване на ефективността и ефикасността на предоставяните услуги.
  
• 
  Изграждане на централизирано управление и контрол на процесите за развитие на е-управлението, което ще доведе до повишаване на прозрачността в администрацията и превенция на корупцията;
  

• 
  Изграждане и поддръжка на комуникационната свързаност на всички администрации;
  
• 
  Осигуряване на оперативна съвместимост на информационните системи в държавната администрация;
  
• 
  Повишаване на сигурността на мрежите и информацията в структурите на държавната администрация;
  
• 
  Насърчаване на използването на е-услуги от гражданите и бизнеса посредством постепенно преодоляване на „цифровото разделение”, стимулиране на използването на електронните услуги чрез подходящи форми;
  
• 
  Развитие на човешките ресурси в областта на ИКТ;
  

• 
  Популяризиране на е-услугите за гражданите и бизнеса както и популяризиране на ефекта и ползите от е-управление.
  

• 
  Изграждане на ефективна система за управление и реално функциониране на е-правителство.
  

Ползите за обществото могат да бъдат разгледани в няколко аспекта:

• 
  Осигурен широк достъп до електронни услуги;
  
• 
  Бързи, сигурни и качествени електронни услуги;
  
• 
  Повече български компании участващи в цифровата икономика;
  
• 
  Повече, по-добре организирани и по-високо платени нови работни места;
  
• 
  Ефективно, ефикасно и прозрачно държавно управление;
  
• 
  Широка обществена осведоменост за ползите и предимствата на електронното управление;
  
• 
  Социално приобщаване на хората и групите в неравностойно положение;
  
• 
  Лесен достъп на гражданите до управлението и подобрена обратна връзка;
  
• 
  Интегритет в работата на администрацията;
  
• 
  По-качествени и бързи публични услуги;
  
• 
  По-висока ефективност и ефикасност чрез оптимизиране на разходите на администрацията;
  
• 
  Опростени административни процедури;
  
• 
  Намаляване на административните тежести – задълженията за предоставяне на информация от бизнеса;
  
• 
  По-добър финансов мениджмънт в публичния сектор;
  
• 
  По-добър достъп до актуална и разбираема информация за политики, законодателство, регулации и услуги.
  
• 
  Ефективно управление на знанието - резултат от обобщаване и обединено ползване на информация, съхранявана в различни административни звена.
  
• 
  Контрол върху осъществяваните едни същи услуги и процедури от областните и общинските администрации от „общо административен характер”
  
• 
  Пълна реализация на е-Правителство, която съдържа голям обем дейности, чието извършване също пряко или косвено се отнася до всички администрации
  
• 
  Бързодействие, прозрачност, информационна сигурност на връзките:
  

- Бизнес-Администрация,

- Граждани-Администрация,

- Администрации на ЕС-Администрация на РБългария

Изготвянето и провеждането на ефективна и ефикасна политика в областта на развитие на електронното управление зависи в много голяма степен от качеството и наличието на информация по конкретни показатели за оценка.

Данните са налични в Годишния доклад за състоянието на администрацията

• 
  Национален статистически институт;
  
• 
  Европейска комисия;
  
• 
  Комисия за регулиране на съобщенията;
  
• 
  ICT Media;
  
• 
  IDC – България;
  

Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) са един от основните двигатели за изграждането на конкурентоспособна икономика, основана на знанието и иновациите, за иновативно и приобщаващо информационно общество (ИО), осигуряващо високо качество на живот на гражданите. Ефектите и въздействието от развитието и широкото прилагане на ИКТ обхващат всички социално икономически сектори.

На европейско ниво приоритетите в областта на ИКТ, респективно ИО, са очертани в „Европа 2020“ - стратегията на Европейския съюз (ЕС) за растеж през следващото десетилетие и по-конкретно в една от нейните водещи инициативи - Програмата в областта на цифровите технологии в Европа, известна също като програма „Цифрова програма за Европа”, чиято цел е да се преодолеят бариерите пред свободното предоставяне и използване на он-лайн услуги в рамките на ЕС, независимо от националните граници, създаването на единно пространство за он-лайн разплащания, защита на потребителите в кибер пространството в рамките на единен цифров пазар като предпоставка за навлизането на ЕС в цифровата ера.

Бюджетът и финансовите инструменти на ЕС за изпълнението на „Европа 2020” е подробно разписан във Финансовата рамка на ЕС за периода 2014-2020 г. и е отправна точка при програмирането на оперативните програми на държавите членки, които ще се финансират от фондовете на ЕС, както и при подготовката на новите инструменти на Европейско ниво. По отношение на ИКТ, такива инструменти са: Новата програма на Общността „Хоризонт2020” за научни изследвания, технологично развитие и иновации” и инициативата „Механизъм за свързване на Европа” (Connecting Europe Facility (CEF), която ще подкрепя проекти от общ интерес в секторите транспорт, телекомуникации и енергийни инфраструктури.

Предвижда се CEF да финансира с 29 299 млрд. EUR подобряването на европейските транспортни, енергийни и цифрови мрежи, чрез изпълнение на проекти, запълващи липсващите звена в енергийните, транспортните и телекомуникационните артерии (коридори) на Европа. От тях 1 млрд. евро са планирани за финансиране на географски диверсифицирано портфолио от проекти за изграждането на широколентова инфраструктура основно в извънградски райони; и за ИКТ инфраструктури за предоставяне на трансгранични он-лайн услуги от важен икономически и обществен интерес в областите е-управление, е-здравеопазване, отворен достъп до европейското културно наследство, трансгранични обществени поръчки, трансгранична електронна идентификация, трансгранично учредяване на фирми през интернет, многоезичен достъп до публична информация и др.
Визия за развитието на политиката

Изграждане на стратегически модел на развитие и управление на информационното общество и информационните технологии, стимулиране на научноизследователската и развойна дейност, разработване на иновативни ИКТ продукти и услуги и развитие на широколентовия достъп до интернет като подпомагащи сили за устойчив икономически растеж, за осигуряване на повече и по-добри работни места, както и за подобряване на социалния статус на населението.

Секторът на ИКТ допринася изключително много за общия растеж на производителността. Това се дължи на присъщите на този сектор високи нива на динамика и иновации, както и на важната роля на този сектор като генератор на промени в осъществяването на стопанската дейност в други сектори.

• 
  Разработване на национални политикоопределящи документи в областта на информационните технологии и широколентовия достъп до интернет;
  
• 
  Координиране на процеса по изграждане на стратегическа рамка за развитие на информационното общество в Република България, както и приоритетно насърчаване на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите в областта на информационните технологии;
  
• 
  Разработване и прилагане на ефективен и ефикасен координационен механизъм за изпълнението на различни вертикални политики в областта на информационното общество, информационните технологии и широколентовия достъп;
  
• 
  Предоставяне на експертна подкрепа за организации от сектора на информационните и комуникационни технологии, кандидатстващи по Рамковите програми на Европейската общност и оперативните програми, финансирани с европейски средства;
  
• 
  Определяне на националните политики и стратегии и създаване на среда за изграждане на съвременна, сигурна и широкодостъпна ИКТ инфраструктура и развитие на широколентовия достъп.
  

• 
  Подпомагане на българските ИКТ организации и граждани за включването им в изграждането на новия единен цифров пазар на Европа, чрез който максимално да се използват предимствата на цифровата ера;
  
• 
  Привличане на европейско финансиране в научните изследвания, технологичния трансфер и иновациите в областта на ИКТ;
  
• 
  Подкрепа на проекти, насочени към авангардни изследвания, приети като европейски приоритети чрез стимулиране на изследователска и развойна дейност в областта на ИКТ;
  
• 
  Стимулиране на младите хора към научноизследователска кариера чрез разширяване на възможностите за участие в съвместни международни проекти;
  
• 
  Осигуряване на условия за предоставяне на широколентов интернет достъп в отдалечени и слабо населени райони, както и разширение на достъпа до бърз и свръхбърз интернет. Въвеждането и разгръщането на по-бързи мрежи дава възможност за иновативни услуги, възползващи се от по-високите скорости;
  
• 
  Увеличаване на доверието и сигурността в интернет чрез по-широко използване на стандартите за информационна сигурност и оперативна съвместимост в областта на ИКТ;
  
• 
  Стимулиране на пазарното търсене в посока на по-високи скорости и по-голям капацитет, което от своя страна създава икономически стимули за инвестиране в по-бързи мрежи;
  
• 
  Оползотворяване на социалния и икономическия потенциал на ИКТ главно чрез широколентовия достъп до интернет — жизнено важна среда за икономическа и обществена активност: за извършване на стопанска дейност, намиране на работа, общуване и свободно себеизразяване;
  
• 
  Осигуряване на по-добро качество на предоставяните услуги чрез по-широкото внедряване и по-ефективното използване на цифрови технологии.
  

Стратегическата цел, определена в политика за развитие на информационното общество, е “споделена цел” която може да бъде реализирана само с добре координирани общи усилия на заинтересованите държавни институции, и с активното участие на бизнеса и гражданите. Координацията ще се осъществява от подгрупа към Работна група 31 „Европа 2020”, по решение на Съвет по европейските въпроси (СЕВ) която ще:

• 
  координира усилията на всички заинтересовани страни в този процес – държавни институции, бизнес, обществени организации;
  
• 
  поощрява развитието на публично-частни партньорства за реализация на програми и проекти, подкрепящи основните приоритети на тази политика;
  
• 
  гарантира прозрачността, целесъобразността, ефективността и ефикасността на публичните разходи за реализация на тези програми и проекти.
  

МТИТС е институционален партньор на ГД ”Информационно общество и медии” на ЕК в Република България и провежда държавната политика в областта на информационните технологии и съобщенията, съгласно политиките на Европейския съюз, на Международния съюз по далекосъобщенията, Съвета на Европа, ЮНЕСКО и др. международни организации. Министерството е ключова институция в реализацията на политиката в областта на информационното общество в сътрудничество с всички държавни институции.

**От 1 януари 2014 г. Седма рамкова програма и иновационната част от Рамкова програма „Конкурентоспособност и иновации” се обединяват в една обща програма – програма „Хоризонт 2020 – Рамкова програма за научни изследвания и иновации”. През 2014 г. започва нов програмен период, параметрите и координационния механизъм на новата рамкова програма на ЕО за научни изследвания и иновации още не са одобрени.

Изготвянето и провеждането на ефективна и ефикасна политика в областта на информационното общество и информационните технологии зависи в много голяма степен от качеството и наличието на информация по конкретни показатели за оценка.

Данните са налични в Годишния доклад за състоянието на администрацията:

• 
  Национален статистически институт;
  
• 
  Европейска комисия;
  
• 
  Комисия за регулиране на съобщенията;
  
• 
  Статистическа информация събирана от МТИТС.