Въведение Анализ на риска 2014

Значително е увеличението на “зелена граница” - задържани са 11243 незаконни мигранти, което е с 532 % повече в сравнение с предходната година, когато са задържани 1780 лица.

На ГКПП са задържани с 16 % по-малко незаконни имигранти. Намалението се дължи на по-малкия брой опити на българо-гръцката граница (само 2, докато през 2012 г. опитите там са 98). На българо-турската граница нивата на този показател се увеличават – 109 задържани през 2012, 173 – през 2013 г.

Въпреки сравнително малкия брой установени опити (187), има увеличение на незаконното преминаване чрез използване на неистински или преотстъпени документи – със 135 % спрямо предходната година, когато на вход са установени 84 лица.

В повечето случаи мигрантите пристигат от Турция, в която влизат безпроблемно и законно, благодарение на либералната визова политика на Турция по отношение на държавите от Близкия и Среден Изток и Африка.

От пренасочването на миграционните потоци най-засегната е българо-турската граница, където са установени 99 % от всички случаи на незаконно влизане – задържаните нарушители са с 511 % повече спрямо 2012 г. и с 1487 % спрямо 2011 г. Най-често откриваните мигранти са от Сирия, като сирийците представляват 57 % и Афганистан – 17 % от незаконно влезлите у нас граждани на трети страни. Значително е увеличението при африканците, което е най-изразено при гражданите на Алжир – 495 (91 през 2012) и на Мали – 329 (86). Африканците рядко крият националността си и намеренията си – че търсят по-добри условия за живот, целта им не е България, а страните от Западна Европа. Не малка част от тези лица не търсят убежище в България, защото при евентуално задържане в друга държава-членка на ЕС, ще бъдат върнати обратно у нас. Целта им е да достигнат незаконно до страната-крайна дестинация (Германия, Франция, Швеция и др.) и там да поискат убежище.
Маршрути и начини на действие

Всички мигранти се събират в гр. Истанбул, откъдето самостоятелно или с помощта на каналджии, отиват или директно до границата с България, или с автобус до Одрин. Голяма част преминават през държавната граница самостоятелно, без водач.

В Одрин тези, които не ползват помощ от каналджия, наемат таксиметров автомобил, който да ги откара в близост до ДГ. Шофьорите им показват посоката, в която да продължат сами.
Тези, които имат уговорка с каналджия, се срещат с посрещачи, които организират придвижването им до ДГ. Откарват ги с микробус или лек автомобил до гориста местност в близост до границата, там каналджията им указва посоката, но не преминава с тях на българска територия.
В част от случаите мигрантите се стремят да избегнат задържане от служители на Гранична полиция – лицата се водят до границата от турски граждани и се предават на посрещачи, български граждани, които ги извозват във вътрешността на страната, с цел организация за последващото им извеждане за страните от ЕС.
По време на интервютата сирийските граждани посочват като основна причина за емиграция нестихващия военен конфликт и породения от него страх за живота им. Повечето влизат законно в Турция – през общата граница или със самолет от Ливан до гр. Истанбул. Част от тях се свързват с каналджии в Истанбул, други самостоятелно се отправят към българо-турската граница (информация как да достигнат до границата с България и да я преминат, получават от свои познати, които вече са в страната ни). Тези, които ползват услугите на каналджии, заплащат са от 300 до 500 долара за едно лице и от 500 долара до 3000 евро за семейство.
Гражданите на Афганистан посочват социално-икономически и политически причини за емигрирането си. Повечето искат да получат закрила в страната ни, след което да заминат и се установят в друга държава от ЕС (Германия, Норвегия, Австрия, Холандия, Швеция). Малка част заявяват, че желаят да получат закрила в България и да се установят тук. Част от задържаните афганистанци организират пътуването си до България още в Афганистан, като заплащат по около 4200 долара на човек. Тези, които достигат до Истанбул самостоятелно, се свързват с каналджии, на които заплащат суми от 1200 до 1500 долара за семейство и 800 евро на лице, за да ги отведат в близост до границата с България.
За гражданите на Ирак причините за емиграция са политически и породени от страх за живота им. За повечето България е транзитна държава. Организират пътуването си до българо-турската граница още в Ирак, като заплащат около 2800 долара за превеждане в Турция и 1000 евро за незаконно превеждане от Турция в България. Тези, които пътуват самостоятелно, се свързват с каналджии в Истанбул и срещу 1000 евро достигат до България, като пресичат самостоятелно държавната граница
За гражданите на Северна Африка (Мароко, Алжир), причините за миграция са социално- икономически. Заявяват желанието си да се установят в държава от ЕС, където да работят и живеят спокойно. Малка част заявяват, че България е крайната им цел, повечето посочват, че се стремят да достигнат до Франция, Италия, Швеция, Швейцария. Африканците от суб-сахарска и централна Африка (граждани на Гана, Еритрея, Нигерия и др.) посочват като основна причина за миграцията социално-икономически и религиозни причини. Все повече африканци заявяват, че България е крайната им цел и искат закрила. В последствие търсят начини да напуснат страната ни незаконно. Африканците влизат в Турция с кораб или самолет. Свързват се с каналджии в Истанбул и заплащат около 250 долара, за да бъдат отведени в близост до границата с България. Водачът им показва посоката и се връща обратно.

Ситуацията на морската ни граница, на която през последните години не бяха констатирани опити за незаконно влизане, през 2013 г. също беше повлияна от миграционния натиск от Турция и взетите мерки за ограничаването му. Случаите, в които румънските и турските власти задържаха общо 151 мигранти в териториалните си води и случаят през месец октомври, в който на около 2 морски мили източно от нос Шабла е задържано плавателно средство с 24 незаконни имигранти от Афганистан, са показателни, че турските каналджии се опитват да разработят нов канал за незаконна миграция от Турция през Черно море до ЕС.

2. 
   Ситуацията на изход
   

След влизането си на българска територия, мигрантите се придвижват самостоятелно или на групи, като целта им е да се предадат на граничните власти и да поискат убежище, след което търсят начини да напуснат България незаконно – през зелена граница за Сърбия, където да се влеят в потоците по Западно-Балканския маршрут или през ГКПП - укрити в МПС или с неистински документи.

Това доведе до увеличаване опитите за незаконно излизане от Р България, които оказаха най-голямо влияние върху обстановката на българо-сръбската граница, където през изминалата година са установени 127 пъти повече (1975), в сравнение с 2012 г. (94) граждани на трети страни, опитващи се да напуснат страната ни и да се влеят в миграционните потоци през Западните Балкани. В по-малка степен са засегнати границите с БЮРМакедония, въздушната и вътрешните граници.


2.3. Молби за убежище

Увеличеният миграционен натиск доведе и до увеличаване броя на молбите за убежище. Зачестяват злоупотребите със системата за предоставяне на убежище- от една страна все повече са случаите, при които мигранти без документи за самоличност сменят своята самоличност, като декларират, че са от държава в която има военен конфликт (Сирия, Египет, Мали), страхуват се за живота си и търсят закрила, от друга страна голяма част от чуждите граждани, задържани при опит да излязат незаконно от България, са задържани и на вход от Турция, подали са молба за закрила и са били настанени в РПЦ и ТЦ на ДАБ. Част от тях още в процеса на разглеждане на молбите за закрила, предприемат действия по незаконно преминаване на държавната границата на изход.

3. 
   Миграционната обстановка по граници
   

През 2013 г. миграционната картина на българската държавна граница претърпя промяна, дължаща се на развитието на отблъскващите фактори в страните на произход и привличащите фактори в ЕС. Установените нарушители на външни граници са 7 пъти повече от установените на вътрешни граници.

1. 
   Външни граници
   

През 2013 г. има значително увеличение на миграционния натиск на външните граници на Р България в сравнение с предишните три години. Общият брой на задържаните нарушители е 13983 (2068 през 2012, 835 през 2011, 886 през 2010 г.), като по-голямата част от тях са на вход – 11581. На изход са установени 2402 граждани на трети страни. Най-натоварена е българо-турската граница, където почти всички случаи са на вход.



3.1.1. Ситуацията на българо-турската граница

Тенденцията към увеличаване на натиска на българо-турската граница започна през месец август 2012 г., запази се сравнително стабилна до месец август 2013 г., след което започна рязко да се увеличава и достигна най-високи стойности през месец октомври 2013 г., когато достигна критичните 3690 задържани лица (средно по 123 задържани на ден).

Почти всички случаи са на зелена граница – само 3 % от задържаните общо 11524, са установените на ГКПП и с неистински документи.
Заради конфликта в Сирия и съсредоточаването на голям брой граждани на тази държава в Турция, сирийците продължават да са на първо място сред задържаните националности през периода, като през последните месеци в бежанския поток от Сирия има все повече семейства, които бягат от военните действия.

Задържаните сирийци са 6633, или 57 % от всички задържани на вход незаконни мигранти (11524), следвани от граждани на Афганистан – 1920, Алжир – 490, Палестина – 464 и Мали - 329.

Анализът на данните показва, че увеличението в броя на задържаните сирийци на държавната граница е започнало през месец април 2012 г. - веднага след началото на конфликта през март 2012 г., запазва стабилна тенденция до месец март 2013, след което започва постепенно значително увеличение, като достига най-високите си нива през месец октомври 2013. През последните месеци в бежанския поток от Сирия има все повече семейства, в повечето случаи представители на малцинствени групи (християни), които се страхуват и от етническо преследване.

Предвид нестихващия конфликт в Сирия, може да се предположи, че рискът от увеличаване на миграционните потоци, породени от кризата, ще се запази в краткосрочен план. Ако военните действия ескалират, може да се очаква увеличение на натиска през март и април 2014 г., след подобряване на метеорологичните условия.
В повечето случаи при задържането им след незаконно преминаване на границата, имигрантите са без документи за самоличност. За да се сведе до минимум рискът да бъдат върнати в страната им на произход, те често твърдят, че са от друга националност – най-често от държава, в която има въоръжен конфликт (Сирия, Египет, Палестина, Афганистан), и искат убежище. В повечето случаи на смяна на националност, имигрантите са от алжирски, марокански, ливански и тунизийски произход, които твърдят, че са или сирийски граждани или палестинци без гражданство.
Целта на по-голямата част от нарушителите е да преминат транзитно през страната ни, но зачестяват случаите, в които мигрантите заявяват, че България е крайната им цел на пътуване.
Значително е увеличението при африканските имигранти - 1850 установени лица през 2013 г., спрямо 419 за 2012 г.
3.1.1.1. Реакция на миграционния натиск

a) Мерки на национално ниво

Непрекъснато усложняващата се обстановка и рязкото увеличение на незаконно преминаващите, наложиха вземането на спешни мерки за ефективно противодействие на незаконната миграция в най-засегнатите участъци от държавната граница.

От 08.11.2013 г. стартира съвместна специализирана полицейска операция при която българо-турската граница беше усилена с допълнителни сили и средства от ГДГП и служители на МВР от вътрешността на страната. В резултат, броят на лицата, опитващи се незаконно да влязат в страната, започна да спада и през месец декември достигна нива, близки до нивата от месец декември 2012 г.

Част от взетите мерки е изграждането на инженерно-техническо възпрепятстващо съоръжение по протежение на държавната граница на изток от ГКПП Лесово, с обща дължина 30 км. Съоръжението ще повиши капацитета на ГДГП за противодействие на незаконната миграция, ще облекчи използвания ресурс от сили и средства и ще спомогне пренасочването на ресурсите за блокиране на райони удобни за охрана, позволяващи оптимално техническо наблюдение, ефективни изпреварващи действия и установяване и задържане на всички преминали лица.

От датата на стартиране на съвместната СПО се активизира въздушното наблюдение и се увеличиха полетите за наблюдение на българо-турската граница, осъществявани от хеликоптерите на Специализирания отряд за въздушно наблюдение.
б) Подкрепа от Агенция “Фронтекс”

ГД “Гранична полиция” получи подкрепа и от Агенцията за управление на оперативното сътрудничество при външните граници на държавите членки на Европейският Съюз – Фронтекс, която организира и координира съвместни операции и пилотни проекти по българо-турската държавна граница.

3.1.2. Ситуацията на българо-сръбската граница

За по-голямата част от гражданите на трети страни потърсили убежище у нас, България е транзитна страна и те се стремят да излязат незаконно към ЕС. През времето, докато трае процедурата по разглеждане на молбите им за даване на статут, те предприемат действия по незаконно излизане.

От началото на 2013 г. се забелязва значително увеличение (повече от 10 пъти) на незаконните преминавания на изход – 3019 опита, като 65 % от тях (1975 лица) са на българо-сръбската граница. Целта на мигрантите е да се влеят в потоците, преминаващи по маршрута от Гърция през Западните Балкани за ЕС, след което лесно достигат шенгенското пространство. По този начин ситуационната картина, свързана с незаконната миграция по българо-сръбската държавна граница също претърпя значителни промени от началото на 2013 г. - през 2012 г. случаите на незаконно излизане през тази граница са едва 94, или 33 % от общия брой.
Маршрутът Турция – България – Сърбия е предпочитан и поради близостта на тази граница до гр. София, където част от чужденците, поискали убежище се настаняват в регистрационно-приемателния център на ДАБ-МС и временни центрове за настаняване, и са на свободен режим, докато тече процедурата по взимане на решение за даване на статут.
Повечето мигранти се опитват да излязат незаконно през зелена граница - 1891 лица и само 84 на ГКПП (40 укрити в МПС и 44 с неистински документи). Преобладават гражданите на Афганистан – 642, Алжир – 321, Сирия – 311, Мароко – 79, Мали – 74 и 548 други.

На ГКПП на българо-сръбската граница са задържани едва 4% от всички опитващи се да излязат незаконно – 34 укрити в МПС, 44 с неистински документи и 6 заобикалящи граничните проверки.

3.1.3. Ситуацията на българо-македонската граница

На фона на общата миграционна картина по българските граници, задържаните 275 мигранти, опитващи се да излязат от страната незаконно през зоната на отговорност на РДГП Кюстендил е незначителен и представлява едва 9 % от всички установени на изход лица.

Въпреки това, прави впечатление увеличението в сравнение с 2012 г., когато на българо-македонската граница на изход са задържани само 7 лица (в процентно съотношение – повече от 3800%, въпреки не особено големите стойности)

От всички установени 275 опита на изход за Македония, 273 са на зелена граница.

3.1.4. Ситуацията на морска граница

На ГКПП на морската ни граница през последните 4 години нямаше регистрирани случаи на незаконна миграция и не се наблюдаваха признаци за активизиране на миграционен натиск.

Въпреки това, в резултат на взетите от Гърция мерки, пренасочването на миграционните потоци към България и засиления граничен контрол на сухоземната ни граница, през 2013 имаше индикации, че турските каналджии се опитват да разработят нов канал за незаконна миграция от Турция през Черно море до ЕС.
Показателни за това са двата случая през месец юли, в които румънските власти задържаха общо 59 мигранти в териториалните си води; двата случая през месец септември, в които турските власти задържаха общо 92 незаконни мигранти в плавателни средства в териториалните си води и установеният случай през месец октомври, в който на около 2 морски мили източно от нос Шабла е задържано плавателно средство с 24 незаконни имигранти, граждани на Афганистан.
Предвид това, че случаят в български териториални води е единичен и е установено, че първоначалния план на екипажа е бил да се насочат към Румъния, но поради наличие на технически проблем, първоначалния курс е променен, вероятно каналджиите се опитват да превеждат мигрантите по море директно от Турция до Румъния, без да навлизат в морското пространство на България.
Събраната от имигрантите информация, потвърдена от Агенция Фронтекс показва, че значителен брой имигранти чакат в Истанбул, за да влязат в ЕС през българо-турската граница. Каналджиите и мигрантите са добре осведомени за развитието на мерките, взимани на границите на съседните на Турция държави и чакат възможности за извеждане. Затова е много вероятно, ако България реализира намеренията си да издигне инженерно-техническо съоръжение по най-засегнатия 30-километров участък в зоната на РДГП Елхово и по този начин успее да спре потока незаконни имигранти, каналджиите да пренасочат дейността си освен към зоните, които не са покрити от Интегрираната система или заграждение, така и към разработване на обходен маршрут през морската ни граница.
3.1.5. Ситуацията на въздушна граница

Мерките за сигурност на международните летища затрудняват миграцията през въздушната ни граница. Въпреки това, се забелязва увеличаване на опитите за незаконно преминаване през въздушните ГКПП чрез използване на неистински или преотстъпени документи. През 2013 са направени 60 опита за незаконно преминаване през ГКПП - на изход с неистински документи. Увеличението в сравнение с 2012 г. е 43 %, но на фона на общата миграционна картина у нас и в общоевропейски мащаб, случаите и задържаните са пренебрежимо малко.

3.1.6. Каналджии, установени на външни граници

На външните граници през 2013 г. са установени 161 каналджии, което е увеличение със 14 % спрямо предходната година (141 през 2012 г.). Най-много са турските граждани - 69 (71 през 2012 г.), 21 български граждани (25 през 2012 г.), 15 сирийски (6 през 2012 г.), 5 немски граждани от турски произход (3 през 2011 г.), 4 иракски граждани (2 през 2011 г.) и 47 други. Голяма част от каналджиите са шофьори на автомобили, преминаващи транзитно през България, превозващи укрити лица.

На българо-турската граница, която е най-рискова по отношение на незаконно преминаване, са задържани 126 каналджии - 61 турски, 17 български, 12 сирийски граждани и 36 други.

От всички задържани каналджии на външни граници 123 са на ГКПП (99 на вход и 24 на изход), 35 на зелена граница (24 на вход и 11 на изход) и 3 на морска.
Установени са данни за 296 преведени лица (290 за 2012 г.) - 165 сирийски граждани, 36 турски, 36 афганистански и други.

3.2. Вътрешни граници

Създадената организация за реализиране на конкретни мероприятия и дейности за противодействие на незаконната миграция, повиши ефективността на граничния контрол и ограничи вторичното придвижване от Гърция през България за Западна Европа. Възпиращ ефект за мигрантите имаше системното прилагане на ПАМ, търсенето на наказателна отговорност и пълното прилагане на реадмисионната спогодба с Гърция.

.

Регистрирани са 654 незаконни преминавания (288 през 2012 г.) От тях на вход са задържани 37 лица (почти 5 пъти по-малко спрямо 2012 г.), но на изход се наблюдава значително увеличение - 617 граждани на трети страни (117 за 2012 г.).

Основната част от задържаните на вътрешни граници са на изход на българо-румънската граница – 77 %, като опитите през зелена граница (160), укрити в МПС (178) и чрез използване на неистински документи (163) са еднакво предпочитани от мигрантите. През 2012 г. най-много граждани на трети страни са задържани на вход на българо-гръцката граница.
Границата ни с Румъния не е подложена на миграционен натиск, тъй като посоката на движение и интересите на мигрантите са на изход от България.
Използването на неистински или преотстъпени документи за самоличност в каналите за незаконна миграция през вътрешните граници към ЕС и Шенгенското пространство, се увеличава през 2013 г., като само един от случаите е на вход.
3.2.1. Ситуацията на българо-гръцката граница

Намалението със 79 % на установените граждани на трети страни на вход от Гърция, се дължи и на предпочитанието на мигрантите да използват двата по-сигурни маршрута - през Западните Балкани, тъй като поради липсата на реадмисионна спогодба на Гърция с БЮРМакедония, са по-малко застрашени от обратно връщане и през пристанищата Патра и Игуменица към Италия, която е шенгенска държава и придвижването им е улеснено значително.

Имигрантите, влезли в Р България през българо-турската граница, търсят различни начини за незаконно излизане. През 2013 малка част от тях (116 лица), граждани на Алжир – 38, Сирия – 30, Афганистан – 12, Пакистан – 11, Конго – 8, Палестина – 6 и 45 други, са направили опит да излязат за Гърция

На ГКПП само 3 граждани на трети страни са се опитали да влязат незаконно (2 укрити и 1 с неистински документи) и 22 – да излязат (5 укрити и 17 с неистински документи).

3.2.2. Ситуацията на българо-румънската граница

След българо-сръбската, границата ни с Румъния е най-уязвима по отношение на незаконното излизане на граждани на трети страни. От началото на 2013 г. са установени общо 504 лица, от които само 3 на вход. Основните националности мигранти, засечени на изход по този маршрут са сирийци (291), иранци (32), афганистанци (30), иракчани (22), алжирци (15), сомалийци (15) и 96 други.

От проведените интервюта с тях е видно, че са влезли в България от Турция по познатите начини, подали са молби за убежище, настанени са в РПЦ и ТЦ на ДАБ и пребивавайки законно в България докато трае процедурата на разглеждане на молбите за закрила, предприемат действия по незаконно преминаване на държавната границата на изход, водени от каналджии.

Повечето от тях (341) са установени на ГКПП (178 укрити в автомобили и 163 с неистински документи).

Задържани незаконни мигранти, укрити в товарен автомобил През месец май на ГКПП Видин са задържани 15 сомалийци и 2 афганистанци, укрити в камион със словашка регистрация, управляван от румънски гражданин. Камионът пътувал от Гърция за Словакия и превозвал два големи мраморни блока, натоварени в гръцкия град Ламия. В кухини на мраморните блокове са открити  15 граждани на Сомалия, от които 3 жени,  и 2 граждани на Афганистан. Достъпът към тайниците е осигурен чрез специално пригоден отвор в пода на превозното средство. В първия блок са открити 10 човека, във втория – 7. В повечето сомалийци са намерени документи за забрана за влизане в Гърция. Задържани са шофьорът и още четирима, организирали незаконното превеждане

Каталог: docs -> default-source -> planiraneotchetnost
planiraneotchetnost -> Д о к л а д за предприетите действия от органите на държавната власт по управление на кризата, породена от засиления миграционен натиск
planiraneotchetnost -> Република българия министерство на вътрешните работи I 12083 05. 02. 2014 г. Приложение 1 о т ч е т
planiraneotchetnost -> Решение №45/06. 11. 2013 г. Общо мерките по плана са 33 със 129 дейности. До 07. 03. 2014 Г. Са изпълнени 91% от дейностите
planiraneotchetnost -> Република българия министерство на вътрешните работи а н а л и з