47
Ако пациентът покаже липса на загриженост по отношение на
употребата на алкохол, могат да бъдат използвани
подходи “Д” и “Е”, т.е. предоставяне на повече информация за ефектите на алкохола върху здравето и фокусиране върху контраста между настоящото състояние на
пациента и промените, които може да настъпят, ако навикът за консумация на алкохол продължи в бъдеще.
В случай, че пациентът ясно изрази загриженост и покаже желание да
вземе решение за промяна, могат да се използват
подходи “Ж” и “З”, т.е. изследване на безпокойството във връзка с употребата на алкохол или необходимостта от намаляване на количеството му. Вземайки
под внимание тази загриженост, да му се помогне при вземането на решение.
Ангажиментът на пациента за промяна е възможно да бъде непостоянен, тъй като взетите от него решения в тази насока често са колебливи. Той трябва да бъде уведомен за
това и да му се каже, че би трябвало да потърси нов контакт с медицинския специалист при необходимост.
Трябва да се има предвид, че ако пациентът не е готов да продължи
диалога и сътрудничеството, винаги има възможност да преустановите краткотрайната намеса. В този случай трябва да се обясни на пациента, че разговорът
може да продължи друг път, когато той е готов и има желание за това.
Като краткотрайна интервенция
обикновеният съвет има за цел
внимателно да убеди пациента, употребяващ алкохол, да размисли дали е необходима промяна в поведението му – намаляване на консумацията на алкохол до пълно въздържание.
