Профилактика на основните групи ВБИ

7.1. Инфекции на пикочните пътища

7.1.1. Tрансуретралната катетеризация и ендоскопските урологични манипулации са свързани с най-голям риск от инфекции на пикочните пътища.

7.1.2. За намаляване риска от инфекция се препоръчва:

7.1.2.1. строга индикация за катетеризация;

7.1.2.2. намаляване продължителността на катетеризацията;

7.1.2.3. използване на безопасни техники при поставяне и поддържане на уретрални катетри;

7.1.2.4. използване на подходящи материали.

7.1.3. Основните рискови фактори от страна на пациента са:

7.1.3.1. женски пол;

7.1.3.2. напреднала възраст;

7.1.3.3. диабет;

7.1.3.4. колонизация на отвора на пикочния канал.

7.1.4. Критериите за диагнозата инфекция на пикочните пътища са посочени в раздел ІІІ, т. 6.

7.1.5. Превантивни мерки

7.1.5.1. Изисквания към персонала:

7.1.5.1.1. Катетеризирането се извършва само от лица, които са обучени в техниката за поставяне и изискванията за асептика и антисептика (Категория ІБ).

7.1.5.1.2. Задължително се извършва хигиенна дезинфекция на ръцете преди манипулация с катетър или дренажна система (Категория ІБ).

7.1.5.2. Изисквания за материалите, техниката за поставяне и обгрижване на пациентите с уринарен катетър:

7.1.5.2.1. Постоянните катетри на пикочния мехур се поставят само при строга индикация и се отстраняват колкото може по-скоро (Категория ІБ).

7.1.5.2.2. Извършва се тоалет на перинеалната област преди манипулацията.

7.1.5.2.3. Използват се стерилни ръкавици, покривки, тампони (или стерилна пинсета в екстрени случаи, когато катетеризирането се извършва от едно лице), антисептик за деконтаминиране на отвора на пикочния канал (спазва се времето за въздействие) и стерилен гел (Категория ІБ).

7.1.5.2.4. При продължителна катетеризация (>5 дни) на пикочния мехур и след по-големи оперативни интервенции се предпочитат супрапубичните постоянни катетри, като се вземат предвид противопоказанията (Категория ІБ).

7.1.5.2.5. При краткотраен дренаж (5 дни) се избира между постоянния трансуретрален катетър, супрапубичния катетър или строго асептичното, интермитиращо еднократно катетеризиране (Категория ІБ).

7.1.5.2.6. При поставяне на трансуретрален постоянен катетър на пикочния мехур за краткотраен дренаж (5 дни) може да се използва латексов катетър, ако е изключена алергия към латекс (Категория ІІ).

7.1.5.2.7. За продължителен дренаж се предпочитат силиконови катетри (Категория ІБ).

7.1.5.2.8. Използването на постоянни катет­ри с антимикробно покритие е с недоказана ефективност за профилактика на инфекциите (Категория ІІІ). Спазва се строга асептична техника по време на поставяне на катетъра или при други инвазивни урологични процедури (напр. цистоскопия, уродинамично тестване, цистография) (Категория ІБ).

7.1.5.2.9. Големината на катетъра трябва да е съобразена с размерите на meatus urethrae (Категория ІБ).

7.1.5.2.10. За атравматична уретрална апликация се използва стерилен обезболяващ лубрикант за еднократна употреба, който може да съдържа антисептик.

7.1.5.2.11. Използват се само стерилни затворени системи за отвеждане на урината (Категория ІА).

7.1.5.2.12. Катетърът и дренажната тръба не се разединяват (Категория ІА). Ако се налага разединяване, съединението се дезинфекцира предварително (Категория ІБ).

7.1.5.2.13. Промивки и вливания се извършват само при урологична индикация, но не и за профилактика на инфекции (Категория ІБ).

7.1.5.2.14. За да се осигури оттичането на урината, трябва да се избягва прегъване на катетъра и дренажната система (Категория ІБ).

7.1.5.2.15. Колекторната торба трябва да виси свободно под нивото на пикочния мехур, без да се допира до пода (Категория ІБ).

7.1.5.2.16. Не се препоръчва интермитиращото прещипване на постоянния катетър преди отстраняването му с цел повишаване капацитета на пикочния мехур, респ. възстановяване на нормалния микционен ритъм (т. нар. тренировки на пикочния мехур) (Категория ІБ).

7.1.5.2.17. Тоалет на перинеалната област се извършва веднъж или два пъти дневно с вода и течен сапун, без добавка на антисептици. Избягва се дърпане на катетъра (Категория ІБ). Използват се еднократни нестерилни ръкавици (Категория ІБ).

7.1.5.2.18. Инкрустациите по катетъра в близост до отвора на пикочния канал се отстраняват внимателно с тампон, напоен с водороден пероксид (3 %) (Категория ІІ).

7.1.5.2.19. Постоянните катетри на пикочния мехур не се сменят рутинно, а в зависимост от нуждата (напр. при обструкция, замърсяване и др.) (Категория ІБ).

7.1.5.3. Микробиологично изследване и употреба на антибиотици при катетеризация

7.1.5.3.1. Урина за микробиологично изследване се взема само от предвидените за целта места на дренажната система, в близост до пациента, след предварителна дезинфекция чрез забърсване (Категория ІБ).

7.1.5.3.2. Не се провежда антибиотична профилактика при поставяне или при поставен катетър (Категория ІБ).

7.2. Инфекции на хирургичното място (постоперативни раневи инфекции)

7.2.1. Основни рискови фактори за развитие на постоперативни раневи инфекции:

7.2.1.1. общото състояние на пациента (възраст, режим на хранене, имуносупресия и др.);

7.2.1.2. степен на контаминация на хирургичната рана;

7.2.1.3. продължителност на предоперативния болничен престой;

7.2.1.4. метод на предоперативното обезкосмяване;

7.2.1.5. продължителност на операцията;

7.2.1.6. операционна техника;

7.2.1.7. наличие на огнище на инфекция извън операционната област;

7.2.1.8. използване на дренажи.

7.2.2. Критериите за диагнозата постоперативна ранева инфекция са посочени в раздел ІІІ, т. 6.

7.2.3. Изисквания към персонала:

7.2.3.1. Персоналът в операционните зали не носи бижута, лак за нокти или изкуствени нокти.

7.2.3.2. Ноктите на пръстите на ръцете трябва да са късо (не повече от 0,5 см) и овално изрязани като условие за качествено извършване на хирургична дезинфекция (Категория ІБ). Всички лица в операционната зала носят хирургично облекло с дълги ръкави, което се ползва само в операционния блок.

7.2.3.3. Преди влизане в операционната зала се поставят шапка и маска за устата и носа (Категория ІБ). Шапката и маската трябва да покриват изцяло окосмената част на главата и брадата, както и устата и носа (Категория ІБ). Маската се сменя при всяка операция и при видимо замърсяване или намокряне (Категория ІБ).

7.2.3.4. Операционният екип извършва хирургична дезинфекция на ръцете преди всяка операция (Категория ІА). След хирургична дезинфекция на ръцете операционният екип поставя в операционната зала стерилна връхна престилка, след което и стерилни ръкавици (Категория ІВ).

7.2.3.5. При операции, при които е възможна контаминация с кръв и/или телесни течности, се носят непромокаеми връхни престилки (Категория ІА).

7.2.3.6. Поставянето на два чифта ръкавици се препоръчва при операции, за които от опит се знае, че са свързани с нарушаване целостта на ръкавиците (Категория ІБ), и когато се оперират пациенти, за които е известно, че са инфектирани с кръвнопреносими патогени. Ръкавиците се сменят незабавно след всяко нарушаване на тяхната цялост.

7.2.4. Предоперативни мерки

7.2.4.1. Болничният престой преди операция се съкращава до минимум. По възможност съществуващите инфекции се лекуват предварително (Категория ІА). Кожата на пациента в областта на операцията се почиства основно извън операционната зала (Категория ІБ).

7.2.4.2. Предоперативна депилация – извършва се непосредствено преди оперативната интервенция чрез подстригване или чрез химически метод на обезкосмяване (Категория ІА). Не се препоръчва обезкосмяване чрез бръснене.

7.2.4.3. В операционната зала се извършва антисептична обработка на оперативното поле от центъра към периферията (Категория ІА). В рамките на предписаната експозиция дезинфекцираната повърхност се поддържа влажна (Категория ІА). Обработената площ трябва да бъде достатъчно голяма, за да включи цялата инцизия и прилежащата кожа толкова, че хирургът да може да работи без контакт с необработена кожа.

7.2.4.4. След дезинфекция на кожата съседните части около областта на операцията се покриват със стерилни кърпи. Инцизионните фолиа нямат предимства по отношение на хигиената (Категория ІА).

7.2.5. Интраоперативни мерки

7.2.5.1. При операции, за които се предполага, че е възможна поява на аерозоли/пръски секрет, се носят предпазни очила (Категория ІБ).

7.2.5.2. Ако по време на операцията се контаминира връхната престилка, стерилното поле или хирургичнитe ръкавици, те се сменят, а операционното поле се покрива наново. Същото важи и за прехода от нечистата към чистата фаза на операцията. Смяната на операционната престилка или операционните ръкавици се извършва встрани от операционното поле (Категория ІБ).

7.2.5.3. По отношение на останалия операционен персонал контаминирането на ръцете се предотвратява с носене на предпазни ръкавици. След допир до контаминирани предмети (напр. манипулации по маската) незабавно се извършва хигиенна дезинфекция на ръцете (Категория ІА).

7.2.5.4. Използва се щадяща операционна техника и затворен дренаж на раната.

7.2.6. Прилага се периоперативна антибио­тична профилактика съгласно болничната антибиотична политика.

7.2.7. При провеждане на планови интервенции в една операционна зала се спазва следната последователност: най-напред се правят операции на чисти, след това – на чисти контаминирани, на контаминирани и най-накрая – на инфектирани рани.

7.2.8. Превантивни мерки, свързани със средата в операционната зала:

7.2.8.1. По време на операцията се ограничава до минимум броят на присъстващите в операционната зала, тяхното движение и разговорите, вратите на операционната зала остават затворени (Категория ІБ).

7.2.8.2. Препоръчва се в операционните зали да се поддържа положително налягане.

7.2.8.3. Изработва се план за почистване и дезинфекция на операционната зала, който включва:

7.2.8.3.1. Всяка сутрин преди започване на работа и след всяка операция се извършва почистване и дезинфекция на всички хоризонтални повърхности.

7.2.8.3.2. В края на работния ден се извършва цялостно почистване и дезинфекция на операционната зала, вкл. апаратура и инвентар.

7.2.8.3.3. Веднъж седмично се извършва цялостно почистване и дезинфекция на пространството на операционния блок, включително всички прилежащи помещения с дезинфектант със спороцидно действие.

7.2.8.3.4. Операционните зали, които влизат в група 1 на табл. 9 и особено залите за високорискова хирургия (напр. ортопедични процедури с импланти, трансплантация, сърдечна и съдова хирургия и др.), трябва да са оборудвани със защитни зони чрез беден на турболенции, стерилен еднопосочен въздушен поток и да отговарят на изискванията, посочени в табл. 10 и табл. 11 от раздел V.

7.2.9. Постоперативни превантивни мерки

7.2.9.1. Смяна на превръзки

7.2.9.1.1. Спазва се следната последователност при смяна на превръзките: най-напред се правят превръзки на чистите, след това на чистите контаминирани, на контаминираните и най-накрая на инфектираните рани.

7.2.9.1.2. Осигуряват се асептични условия на работа – дезинфекция на ръцете преди и след смяна на превръзката, използване на бездопирни техники и стерилен материал за раната/превръзка на раната.

7.2.9.1.3. При съмнение за инфекция се взема материал за микробиологично изследване на секрет от раната.

7.2.9.1.4. Маска и шапка се поставят само при сложна превръзка с голяма площ или при инфектирана рана и/или наличие на мултирезистентни микроорганизми.

7.2.9.1.5. Работи се задължително с ръкавици и предпазна престилка.

7.2.9.2. Грижи за постоперативна рана

7.2.9.2.1. Затворената рана се оставя по принцип през първите 24 – 48 часа с превръзката, поставена в операционната. По изключение: по-малко от 24 часа при силно последващо кървене.

7.2.9.2.2. Поставянето и смяната на превръзката се назначават от лекар.

7.2.10. Амбулаторни хирургични интервенции не трябва да са свързани с по-висок риск от инфекции за пациента, отколкото оперативните интервенции в стационарни условия.

7.3. Инфекции на долните дихателни пътища (вкл. пневмонии, свързани с изкуствена белодробна вентилация)

7.3.1. Рискови фактори от страна на пациента:

7.3.1.1. възраст под 1 или над 65 години;

7.3.1.2. налични тежки основни заболявания, които водят до отслабване на имунната защита и/или нарушение на съзнанието;

7.3.1.3. предхождащи заболявания на респираторния тракт;

7.3.1.4. торакални или абдоминални хирургически интервенции;

7.3.1.5. изкуствена белодробна вентилация.

7.3.2. Пациенти след прекаран мозъчен инсулт, с гърчове с различна етиология или с различна степен на нарушение на съзнанието са рискови за развитие на нозокомиална пневмония, дори да не са интубирани.

7.3.3. Критериите за диагностика на нозокомиална пневмония са посочени в раздел ІІІ, т. 6.

7.3.4. Общовалидни превантивни мерки:

7.3.4.1. Хигиенна дезинфекция на ръцете се извършва преди и след всеки контакт с трахеални тръби, трахеостома или принадлежности за обдишване, след контакт с лигавица, респираторен секрет или предмети, контаминирани с респираторен секрет (Категория ІА).

7.3.4.2. Предоперативно намаляване на ендогенните рискове:

7.3.4.2.1. Предоперативната подготовка включва терапия на хронични заболявания на дихателните пътища (Категория ІБ).

7.3.4.2.2. Провежда се терапия на други предиспониращи основни заболявания (Категория ІВ).

7.3.4.2.3. По възможност се редуцира или преустановява приемът на лекарствени продукти за имуносупресия (Категория ІБ).

7.3.4.3. При предоперативен прием на седативи се осигурява индивидуалното им дозиране, за да се постигне достатъчно добър успокоителен ефект без нарушаване на съзнанието (Категория ІІ).

7.3.4.4. Въвеждане на обща анестезия и интубация:

7.3.4.4.1. При инвазивни трахеални, венозни или епидурални манипулации анестезиологичният екип използва ръкавици и маски.

7.3.4.4.2. При въвеждане на обща анестезия се предприемат необходимите мерки за предотвратяване на аспирация (Категория ІА).

7.3.4.4.3. Извършва се хигиенна дезинфекция на ръцете преди и след интубация (Категория ІА).

7.3.4.4.4. При интубация се носят еднократни стерилни ръкавици (Категория ІV).

7.3.4.4.5. Трахеалната тръба се подава при асептични условия (Категория ІА).

7.3.4.5. При извеждане от обща анестезия преди екстубацията събраният в орофаринкса секрет се изтегля, за да се предотврати аспирация (Категория IA).

7.3.4.6. Ендотрахеална аспирация:

7.3.4.6.1. Преди и след ендотрахеална аспирация се извършва хигиенна дезинфекция на ръцете (Категория ІА) и се носят еднократни стерилни ръкавици (Категория ІV).

7.3.4.6.2. Използват се стерилни аспирационни катетри (Категория ІА).

7.3.4.6.3. Избягва се контаминацията на аспирационния катетър преди въвеждането му (Категория ІА).

7.3.4.6.4. При един и същ пациент в рамките на един аспирационен процес може да се използва неколкократно един и същ катетър, като за изплакването се използва стерилна вода (Категория ІА).

7.3.4.7. Редуциране на патогенните микроорганизми:

7.3.4.7.1. При употреба на бактериални филтри анестезионната система се сменя един път дневно (Категория ІІ).

7.3.4.7.2. Ако не се използват бактериални филтри, системата се дезинфекцира надеждно между прилагане при различни пациенти (Категория ІВ).

7.3.4.7.3. Бактериалните филтри се използват между трахеалната тръба и Y-частта (Категория ІБ).

7.3.4.7.4. Антибиотична профилактика за превенция на постоперативните пневмонии не се препоръчва (Категория ІА).

7.3.4.7.5. Значението на предоперативното орофарингеално приложение на антисептици за лигавици не е доказано (Категория ІІІ).

7.3.4.8. Следоперативни мерки:

7.3.4.8.1. Необходима е ефективна медикаментозна и физикална терапия на пациентите с хронични заболявания на дихателните пътища (Категория ІБ).

7.3.4.8.2. При рискови пациенти се провежда дихателна терапия под напътствието на специалист по дихателна гимнастика (Категория ІІ).

7.3.4.8.3. Предпочитат се болкоуспокоителни методи без използване на седативни средства (Категория ІІ).

7.3.4.8.4. Раздвижването на пациентите започва възможно най-скоро след операцията (Категория ІВ).

7.3.4.8.5. Преди манипулации по инхалаторите за лекарствени продукти или кислородните овлажнители (небулайзери) се извършва хигиенна дезинфекция на ръцете (Категория ІА).

7.3.4.8.6. Инхалаторите за лекарствени продукти се пълнят само със стерилни течности (по възможност в еднодозови флакони) и при стерилни условия, а кислородните овлажнители със стерилна дестилирана вода (Категория ІА).

7.3.4.8.7. Всички принадлежности на инхалатора се дезинфекцират ежедневно, ако се използват за един пациент. Дезинфекция се извършва и преди употреба при друг пациент (Категория ІА).

7.3.4.8.8. Кислородните овлажнители (маркучи, водни резервоари, газоразпределители и потокометри) се обработват и подготвят на всеки 48 часа при употреба при един пациент, както и преди употреба при друг пациент (Категория ІБ).

7.3.4.8.9. Прилага се термична дезинфекция; потокометрите се забърсват с дезинфектант на алкохолна основа, тъй като не е възможна термична дезинфекция (Категория ІБ).

7.3.4.9. Ентерално хранене:

7.3.4.9.1. Предприема се повдигане на горната част на тялото на пациента под ъгъл 30 до 45 градуса, ако няма противопоказания за това (Категория ІВ).

7.3.4.9.2. Правилното положение на сондата за хранене се проверява преди всяко подаване на храна (Категория ІБ).

7.3.4.9.3. Сондите за хранене се отстраняват възможно най-скоро (Категория ІБ).

7.3.4.10. Интубация при интензивна терапия:

7.3.4.10.1. Оралната интубация се предпочита пред назалната, ако няма противопоказания за това (Категория ІІ).

7.3.4.10.2. Трахеостомията и подмяната на трахеалната канюла се извършва при асептични условия. Използват се стерилни трахеални канюли (Категория ІБ).

7.3.4.10.3. Използването на филтри за обдишване няма сигурен превантивен ефект (Категория ІІІ).

7.3.4.10.4. Редовно се отстранява кондензът от маркучите и каскадите, като се спазва стриктна хигиена на ръцете и се носят еднократни ръкавици (Категория ІБ).

7.3.4.10.5. При аспирация за отстраняване на секрета се използва само стерилен разтвор за промивки (Категория ІА).

7.3.4.10.6. При използване на открития аспирационен метод се използват еднократни стерилни катетри (Категория ІБ).

7.3.4.10.7. След употреба аспирационната система се изплаква с течаща вода (Категория ІБ). Ако в рамките на един аспирационен процес катетърът трябва повторно да бъде вкаран в тръбата, изплакването се извършва със стерилна вода.

7.3.4.10.8. За да се предотврати контаминация на околната среда от накрайника на аспирационния маркуч, той се закача във вертикално положение (Категория ІБ).

7.3.4.10.9. Препоръчва се извършването на ежедневна термична дезинфекция на аспирационния маркуч и колектора за секрет (Категория ІІ).

7.3.4.10.10. Аспирационният маркуч и колекторът за секрет се използват индивидуално за всеки отделен пациент (Категория ІБ).

7.3.4.11. Обработване на принадлежностите за обдишване:

7.3.4.11.1. Всички предмети, влизащи в допир с лигавица на респираторния тракт, се дезинфекцират (Категория ІБ).

7.3.4.11.2. За дезинфекция на дихателната апаратура се препоръчва прилагането на термичен метод (Категория ІБ).

7.3.4.11.3. След химична дезинфекция се извършва изплакване със стерилна вода за отстраняване на остатъците от дезинфектанти (Категория ІБ).

7.3.4.11.4. Дезинфекцираните предмети се съхраняват сухи (Категория ІВ).

7.3.4.12. Употребата на кинетични легла е подходяща при тежко болни пациенти и пациенти с множествени травми (Категория ІІІ).

7.3.4.13. Рутинното извършване на селективна чревна деконтаминация не се препоръчва (Категория ІІІ).

7.3.5. Допълнителни превантивни мерки в други клинични звена:

7.3.5.1. Отделения/клиники по анестезиология и интензивно лечение:

7.3.5.1.1. Извършва се термична дезинфекция, респ. стерилизация на уредите и принадлежностите за изкуствена белодробна вентилация.

7.3.5.1.2. Полагат се грижи по време на употреба на тръби, респиратори и овлажнители, за да се ограничи контаминацията.

7.3.5.1.3. Извършва се обработка на системата за обдишване на 7 дни и при смяна между пациенти. Не се извършва рутинна смяна на респираторни тръби.

7.3.5.1.4. Приложението на антиацидни лекарствени продукти и Н2 блокери улеснява колонизацията и повишава риска от развитие на нозокомиална пневмония.

7.3.5.1.5. Извършва се стерилно трахеално аспириране.

7.3.5.1.6. Обгрижването става по възможност в будно състояние.

7.3.5.2. Терапевтични отделения:

7.3.5.2.1. Ограничава се до минимум приемът на лекарствени продукти, които разстройват съзнанието (седативи, лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества);

7.3.5.2.2. Коматозните пациенти се позиционират така, че да се ограничи възможността за аспирация.

7.3.5.2.3. Избягва се оралното хранене при пациенти с аномалии в гълтането.

7.3.5.2.4. При неутропенични или трансплантирани пациенти се осигуряват условия за избягване експозиция на гъбични спори по време на операция или възстановяване. Тези пациенти се настаняват в стаи, които трябва да отговарят на изискванията за помещения от група 2 (т. 11, табл. 9, табл. 10 и табл. 11) със съответна вентилация. Задължително е при напускане на стаите пациентите да носят маски с HEPA филтри, особено когато в лечебното заведение се извършват строително-ремонтни дейности.

7.3.5.3. Неврологични отделения:

7.3.5.3.1. Извършва се стерилна аспирация с подходяща честота.

7.3.5.3.2. Осигурява се подходящо почистване и дезинфекция на респираторните апарати и други приспособления.

7.3.5.3.3. Извършва се физиотерапия за подпомагане дренажа на секретите.

7.4. Вътреболнични инфекции, свързани със съдови катетри:

7.4.1. Дефинициите на този вид инфекции са посочени в раздел ІІІ, т. 6.

7.4.2. Основните пътища за възникване на инфекция са:

7.4.2.1. външната повърхност на катетъра – с бактерии от кожната флора;

7.4.2.2. луменът на катетъра – при увеличена продължителност на престоя на катетъра и манипулации по съединителната част (разединяване);

7.4.2.3. хематогенно – при бактериемия в резултат на инфекциозни огнища с друга локализация.

7.4.3. Общовалидни правила при използването на съдови катетри независимо от техния вид:

7.4.3.1. Строго спазване на терапевтичните индикации за катетеризация.

7.4.3.2. Осигуряване на асептични условия при поставяне и грижи за катетъра (Категория ІА).

7.4.3.3. Отстраняване на катетъра възможно най-скоро.

7.4.3.4. Асептично подготвяне на разтворите за вливане непосредствено преди употреба.

7.4.3.5. Поставяне на катетъра само от обучен персонал (Категория ІА).

7.4.3.6. В медицинската документация (температурен лист, реанимационен лист) се записват името на лекаря/сестрата, поставил катетъра, датата и часът на поставяне и отстраняване на катетъра и смяна на превръзката (Категория ІІ).

7.4.3.7. Пациентът се информира за предвидената манипулация и му се дават указания да уведоми лекаря/сестрата при дискомфорт, който може да има връзка с катетъра (Категория ІІ).

7.4.4. Периферни венозни катетри:

7.4.4.1. Периферният венозен катетър (канюла) се поставя от лекар, медицинска сестра или акушерка след лекарско предписание. (При необходимост се търси съдействието на анестезиологичен екип.)

7.4.4.2. Периферните венозни катетри от политетрафлуоретилен или полиуретан се предпочитат пред тези от поливинилхлорид или полиетилен (Категория ІБ).

7.4.4.3. Правила за поставяне на периферни венозни катетри (ПВК):

7.4.4.3.1. Хигиенна дезинфекция на ръцете (Категория ІА) минимум 30 секунди с антисептик на алкохолна основа.

7.4.4.3.2. Дезинфекция на мястото на убождане с кожен антисептик при спазване на времето за въздействие (Категория ІБ). Използват се стерилни марли или тупфери.

7.4.4.3.3. Поставяне на еднократни нестерилни ръкавици за защита на персонала от причинители на болести, предавани по кръвен път. Използването на ръкавици не изключва предварителна дезинфекция на ръцете (Категория ІА).

7.4.4.3.4. След дезинфекцията мястото на убождане не се палпира повече (Категория ІБ).

7.4.4.3.5. При възрастни пациенти периферната венозна канюла се поставя на дорзалната страна на ръката или на дисталната част на предмишницата. Избягва се поставяне на ПВК на долните крайници или в кубиталната вена.

7.4.4.3.6. При малки деца ПВК се поставят в областта на главата, на ръката или на ходилото.

7.4.4.3.7. Периодично се контролира спазването на препоръките от целия персонал, който участва в поставянето на катетри (Категория ІІ).

7.4.4.4. Превръзка на ПВК:

7.4.4.4.1. За превръзка се използват стерилни марли или стерилни прозрачни полупропускливи превръзки (Категория ІА).

7.4.4.4.2. При марлените превръзки се препоръчва използването на стерилни ивици пластир (Категория ІБ).

7.4.4.4.3. Извършва се ежедневна инспекция на превръзките, а при марлените превръзки мястото на въвеждане се палпира за болка при натиск (Категория ІБ).

7.4.4.4.4. Прозрачните превръзки не се сменят рутинно, а само при необходимост (замърсяване, отлепване, навлажняване, съмнение за инфекция) (Категория ІБ).

7.4.4.4.5. При пациенти с промяна в съзнанието марлената превръзка се сменя ежедневно (Категория ІБ).

7.4.4.4.6. Преди и след смяна на превръзката задължително се извършва хигиенна дезинфекция на ръцете (Категория ІБ).

7.4.4.4.7. Смяна на превръзката се извършва с бездопирни техники или със стерилни ръкавици (Категория ІБ).

7.4.4.4.8. Сухата коричка около мястото на убождане не се отстранява, тъй като тя предпазва от контаминация.

7.4.4.4.9. Не се нанасят антибактериални мехлеми или пудра върху мястото на въвеждане (Категория ІБ).

7.4.4.5. Продължителност на използването на ПВК:

7.4.4.5.1. Периферните венозни канюли се оставят толкова дълго, колкото е необходимо от клинична гледна точка и ако няма признаци на усложнения (Категория ІБ).

7.4.4.5.2. Ежедневно се преценява индикацията за катетеризация (Категория ІБ).

7.4.4.5.3. Канюла, поставена по спешност, се отстранява възможно най-скоро (най-късно до 48-ия час) и се поставя на друго място, в случай че първото поставяне е извършено при ограничено асептични условия (Категория ІБ).

7.4.4.5.4. Периферният венозен катетър се отстранява незабавно при явен флебит (Категория ІБ).

7.4.4.5.5. При продължителни венозни вливания се използва удължител и трипътен кран.

7.4.4.5.6. Когато периферният венозен път временно няма да се използва, канюлата, трипътният кран и удължителят се промиват с физиологичен разтвор и се затварят със стерилна запушалка. Промивка с хепарин се прави само по клинични показания.

7.4.4.5.7. При реактивиране на инфузията канюлата се промива и аспирира със спринцовка с физиологичен разтвор.

7.4.4.5.8. Когато венозният път не се използва повече от 24 часа, системата се отстранява заедно с канюлата.

7.4.4.5.9. При домашен отпуск на пациента и неговите близки се дават указания относно поддържането на катетъра (Категория ІБ).

7.4.4.5.10. При отстраняване на канюлата мястото на убождането се покрива със стерилен тупфер или марля и се залепва с лейкопласт.

7.4.5. Централни венозни катетри (ЦВК):

7.4.5.1. Видове катетри:

7.4.5.1.1. Централните венозни катетри от силикон или полиуретан са за предпочитане пред тези от поливинилхлорид или полиетилен (Категория ІА).

7.4.5.1.2. Препоръчва се използването на катетри с единичен лумен. При неоспорими индикации могат да се използват катетри с двоен или троен лумен (Категория ІБ).

7.4.5.1.3. Приложението на катетри с антимикробно или антисептично покритие и на посребрени колагенови маншети е с недоказана ефективност по отношение на риска от възникване на ВБИ (Категория ІІІ).

7.4.5.2. Правила за поставяне на ЦВК:

7.4.5.2.1. За място на въвеждане се предпочита v. subclavia (Категория ІБ).

7.4.5.2.2. Не се провежда профилактика със системни антибиотици преди въвеждането (Категория ІІІ).

7.4.5.2.3. Извършва се хигиенна дезинфекция на ръцете преди поставянето на предпазното облекло (Категория ІА).

7.4.5.2.4. Поставя се маска, шапка, стерилна престилка и стерилни ръкавици от извършващото лице (Категория ІА).

7.4.5.2.5. Извършва се дезинфекция на мястото на убождане с кожни антисептици (Категория ІБ).

7.4.5.2.6. Мястото на поставяне се покрива с достатъчно голям стерилен компрес (Категория ІА).

7.4.5.2.7. Осигурява се стабилно фиксиране на катетъра (Категория ІБ).

7.4.5.2.8. На пункционното място се поставя прозрачна или марлена превръзка (Категория ІВ).

7.4.5.3. Смяна на превръзката и грижа за мястото на въвеждане:

7.4.5.3.1. Извършва се ежедневна инспекция на превръзката, а при марлените превръзки мястото на въвеждане се палпира за болка при натиск (Категория ІБ).

7.4.5.3.2. Извършва се ежедневна смяна на марлени превръзки при ограничена контактност на пациента (смущения в съзнанието, изкуствена вентилация) (Категория ІБ).

7.4.5.3.3. Марлената превръзка се отстранява и се прави проверка на мястото на убождане при: болка при натиск, температура поради неясни причини или сепсис (Категория ІБ).

7.4.5.3.4. Прозрачните превръзки се сменят през 7 дни (Категория ІБ).

7.4.5.3.5. Превръзката се сменя веднага при установено замърсяване, овлажняване, отлепване или съмнение за инфекция (Категория ІБ).

7.4.5.3.6. Спазва се асептичен подход при смяна на превръзката – с бездопирни техники или стерилни ръкавици (Категория ІБ).

7.4.5.3.7. Прилагат се антисептици (за предпочитане кожни антисептици на алкохолна основа) – на мястото на въвеждане при смяна на превръзката (Категория ІІ).

7.4.5.3.8. Не се нанасят антибактериални мехлеми или пудра върху мястото на въвеждане (Категория ІБ).

7.4.5.4. Продължителност на престоя и смяна на ЦВК:

7.4.5.4.1. Не се извършва рутинна смяна на ЦВК през определени интервали от време (Категория ІА).

7.4.5.4.2. Катетри, поставени по спешност при ограничено асептични условия, се сменят възможно най-скоро (Категория ІБ).

7.4.5.4.3. Индикацията за приложение на ЦВК се преценява ежедневно (Категория ІБ).

7.4.5.4.4. Катетърът се отстранява веднага и при необходимост се поставя нов катетър на друго място при съмнение за инфекция (видимо възпаление на мястото на въвеждане или тунелна инфекция) (Категория ІБ). Върхът на отстранения катетър задължително се изследва микробиологично.

7.4.5.4.5. При клинично съмнение за катетър-свързана инфекция и нормално изглеждащо място на въвеждане се прилага диференциран подход в зависимост от микробиологичната находка и клиничната преценка. Задължително се взема кръв за хемокултура от друга периферна вена.

7.4.5.5. Промиване на ЦВК:

7.4.5.5.1. За промиване на катетри се използва стерилен физиологичен разтвор (Категория ІА). Когато по клинични показания се прави промивка с хепарин, най-важното условие е да се осигури стерилност на разтвора, за да не се допусне контаминирането му.

7.4.5.5.2. Периодичното промиване с разреден разтвор на антибиотици е с недоказана ефективност за превенция на ВБИ (Категория ІІІ).