Мисленето
Биология спрямо рационалност
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Биология спрямо рационалностНай-полезната идея в загадката за инжекциите, която ме занимаваше преди години, беше, че изпитваната полезност на серия еднакво болезнени инжекции може да се измери чрез просто преброяване на инжекциите. Ако всички инжекции са еднакво противни, тогава 20 от тях са два пъти по-лоши от 10 и намалението от 20 на 18, както и намалението от 6 на 4 са еднакво ценни. Ако полезността на решението не кореспондира с изпитваната полезност, тогава в решението има нещо сбъркано. Същата логика се развива и в експеримента със студената ръка: епизодът от болка, който трае 90 секунди, е по-лош от първите 60 секунди от този епизод. Ако хората съзнателно избират да понесат по-дългия епизод, в тяхното решение има нещо сбъркано. В ранната ми загадка несъответствието между решението и преживяването произтичаше от намаляващата чувствителност: разликата между 18 и 20 е по-малко впечатляваща и изглежда, че е по-малко ценна от разликата между 6 и 4 инжекции. В експеримента със студената ръка грешката отразява два принципа на паметта: пренебрежението към продължителността и правилото за пика и завършека. Механизмите са различни, но резултатът от тях е един и същ: решение, което не хармонира с преживяването. Както решенията, които не произвеждат най-доброто възможно преживяване, така и грешните прогнози за бъдещите чувства са лоша новина за вярващите в рационалността на избора. Изследването с метода на студената ръка показа, че не можем да разчитаме напълно на това, че нашите предпочитания отразяват интересите ни, дори ако те са базирани на личен опит и дори ако споменът за този опит е добит през последния четвърт час! Вкусовете и решенията се формират от спомените, а спомените могат да са грешни. Данните представляват сериозно предизвикателство към представата, че човешките същества имат логични предпочитания и знаят как да ги увеличат максимално – крайъгълен камък в модела на рационалния агент. Нашите умове са устроени нелогични. Ние имаме силни предпочитания към продължителността на своите преживявания на болка и удоволствие. Искаме болката да бъде кратка, а удоволствието да е продължително. Обаче нашата памет, функция на Система 1, се е развила така, че да репрезентира най-интензивния момент от даден епизод на болка или удоволствие (пика) и чувствата, когато епизодът е приключил. Един спомен, който пренебрегва продължителността, няма да обслужва предпочитанието ни към продължително удоволствие и кратки болки. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|