Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Ваканции в амнезияРазгледайте избора за почивка. Дали предпочитате да се насладите на една седмица почивка на познатия плаж, където сте ходили миналата година? Или се надявате да обогатите склада на своите спомени? За обслужването на тези алтернативи са се развили отделни индустрии: курортите предлагат почивка за релаксация; туризмът помага на хората да изграждат истории и да събират спомени. Френетичното снимане, което практикуват много туристи, навежда на мисълта, че складирането на спомени често е важна цел, която формира както плановете за почивката, така и нейното преживяване. Фотографът не разглежда сцената като момент, който трябва да вкуси, а като бъдещ спомен, който трябва да бъде оформен. Снимките могат да бъдат полезни на помнещото Аз – макар че рядко ги поглеждаме за по-дълго или толкова често, колкото сме очаквали, или изобщо ги гледаме, – но снимането не е непременно най-добрият начин, по който изпитващото Аз на туриста се наслаждава на гледката. В много случаи оценяваме туристическите ваканции чрез историята и спомените, които очакваме да натрупаме. Думата паметен се използва често за описание на най-съществените моменти от ваканцията и тя изрично разкрива целта на преживяването. В други ситуации – сещам се за любовта – заявлението, че настоящият момент никога няма да бъде забравен, макар и невинаги вярно, променя характера на момента. Самоосъзнатото паметно преживяване добива тежест и значение, които в противен случай не би имало. Ед Динър и неговият екип осигуряват данни, че ваканциите се избират от помнещото Аз. Те молят студенти да си водят дневник всеки ден и да записват всекидневната си оценка на своите преживявания по време на пролетната ваканция. Освен това студентите дават обща оценка на ваканцията си, когато тя свършва. Накрая те посочват дали възнамеряват да повторят или да не повторят ваканцията, която са имали. Статистически анализ установява, че намеренията за бъдещите ваканции се детерминират изцяло от финалната оценка – дори когато тази оценка не отразява вярно качеството на преживяването, описано в дневниците. Както в експеримента със студената ръка, правилно или неправилно, но хората избират по спомена, когато решават дали да повторят дадено преживяване, или не. Един мислен експеримент относно следващата ви почивка ще ви позволи да наблюдавате своята нагласа към изпитващото Аз. В края на ваканцията всички снимки и видеозаписи ще бъдат унищожени. Нещо повече, ще погълнете питие, което ще изтрие всичките ви спомени за ваканцията. Как би повлияла тази перспектива върху плановете ви за почивката? Колко бихте били готови да платите за нея в сравнение с една нормално запомняща се почивка? Макар да не съм изследвал формално реакциите спрямо този сценарий, впечатлението ми от разговори с хора е, че унищожаването на спомените силно намалява ценността на преживяването. В някои случаи хората третират себе си така, както биха третирали друг страдащ от амнезия човек, избирайки да увеличат максимално цялото удоволствие, като се върнат на място, където са били щастливи в миналото. Обаче някои хора казват, че изобщо не биха си дали труда да отидат на почивката. Така те разкриват, че ги е грижа само за тяхното помнещо Аз и ги е грижа за тяхното страдащо от амнезия изпитващо Аз по-малко, отколкото за някой непознат човек, страдащ от амнезия. Мнозина посочват, че не биха пратили нито себе си, нито някой друг страдащ от амнезия човек да катери планини или да пътува през джунглата – защото тези преживявания са най-често мъчителни в реалността и печелят стойност от очакването, че както болката, така и радостта от постигането на целта ще бъдат запомнени. Направете друг мислен експеримент. Представете си, че ви предстои болезнена операция, по време на която ще останете в съзнание. Казват ви, че ще крещите от болка и ще молите хирурга да спре. Обаче ви обещават, че едно лекарство, причиняващо амнезия, ще изтрие напълно всеки спомен за този епизод. Как се чувствате пред подобна перспектива? Тук отново моето неформално наблюдение е, че повечето хора са значително безразлични към болките на тяхното изпитващо Аз. Някои казват, че изобщо не ги е грижа. Други споделят моето чувство, че изпитвам жал към страдащото си Аз, но не повече, отколкото бих изпитвал към някой страдащ непознат. Колкото и странно да изглежда, аз съм своето помнещо Аз, а изпитващото Аз, което осъществява моя живот, ми е като някакъв чужденец. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|