Мисленето


ПО ТЕМАТА ЗА ЖИВОТА КАТО ИСТОРИЯ



страница168/207
Дата21.07.2022
Размер3.52 Mb.
#114833
1   ...   164   165   166   167   168   169   170   171   ...   207
Мисленето - Даниел Канеман
Свързани:
Групова динамика

ПО ТЕМАТА ЗА ЖИВОТА КАТО ИСТОРИЯ


Отчаяно се опитва да защити разказа за един цялостен живот, застрашен от последния епизод.
Разстоянието, което е готов да измине заради среща за една нощ е признак за общо пренебрежение към продължителност­та.
Изглежда посвещаваш цялата си почивка на правенето на спомени. Би трябвало да оставиш камерата настрана и да се наслаждаваш на момента – дори ако не е особено паметен.
Пациент с Алцхаймер: вече не помни историята на своя жи­вот, но все още има усет за красотата и благородството.

Глава 37
Изпитваното благосъстояние


Когато преди около петнадесет години започнах да се интере­сувам от изследването на благосъстоянието, бързо открих, че почти всичко, известно по тази тема, се базира на отговорите на милиони хора, дадени на въпроса в изследването, който има не­съществени вариации и който по принцип се приема като мярка за щастието. Въпросът е ясно адресиран към вашето помнещо Аз, помолено да помисли за вашия живот:
Като все вземат предвид всички неща, колко доволни сте от живота си като цяло напоследък?384
Тъй като стигнах до темата за благосъстоянието от изслед­ването на неверните спомени за колоноскопиите и болезнено студените ръце, естествено бях подозрителен към общата удовлетвореност от живота като валидна мярка за благополучието. Тъй като помнещото Аз не се бе оказало добър свидетел в моите експерименти, аз се фокусирах върху благополучието на изпит­ващото Аз. Допуснах, че има смисъл да се каже, че „Хелън беше щастлива през месец март“, ако тя
е прекарала по-голямата част от времето си в дейности, които по-скоро би продължила да върши, отколкото би прекъснала, ако е прекарала малко време в ситуации, които би желала да си спести, и ако – много важно, защото жи­вотът е кратък – не е прекарала твърде много време в не­утрално състояние, в което не би я интересувало нищо.
Съществуват много, най-различни преживявания, които по-скоро бихме продължили, отколкото прекъснали, включително интелектуалните и физическите удоволствия. Един от примери­те, които имах предвид като ситуация, която Хелън би желала да продължи, е пълното поглъщане от дадена задача, което Михали Чиксентмихали нарича поток — състояние, което изпитват ня­кои артисти в своите творчески моменти и до което стигат много други хора, когато са увлечени от филм, книга или кръстосло­вица: в никоя от тези ситуации прекъсванията не са приятни. Спомням си и за щастливото си ранно детство, когато винаги плачех, щом майка ми идваше да ме откъсне от играчките ми, за да ме заведе в парка, и плачех отново, когато ме свалеше от люл­ката и пързалката. Съпротивата срещу прекъсването беше знак, че си прекарвах добре както с играчките, така и на люлката.
Предложих да измерим точно обективното щастие на Хелън така, както оценихме преживяването на двамата пациенти, под­ложени на колоноскопия, като оценим профила на благополучи­ето, който тя е изпитала в последователните моменти от живота си. Придържах се към хедониметричния метод на Еджуърт от­преди век. В първоначалния си ентусиазъм спрямо този подход бях склонен да пропусна от вниманието си помнещото Аз на Хелън като склонен към грешки свидетел на действителното бла­гополучие на нейното изпитващо Аз. Подозирах, че това отноше­ние е твърде крайно, както се и оказа, но това бе добро начало.




Сподели с приятели:
1   ...   164   165   166   167   168   169   170   171   ...   207




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница