Митът за нормалното
Огън от спомени: историята на Гленда
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
Огън от спомени: историята на ГлендаТакъв беше и случаят с Гленда – жена от Монреал, сега на 58, която преди 30 години претърпява операция за отстраняване на част от червото заради болест на Крон – болезнено, улцеративно възпаление на дебелото черво. През 2010 г. Гленда получава други лоши новини: агресивен рак на гърдата във втори стадий. Именно по пътя си към изцелението тя открива потиснатите спомени за изнасилването си като малка. – Водех си дневник и сънувах – споделя тя. – Така започнаха да изникват подсъзнателни спомени от детството, съпроводени от паника и ужас. Уплашена от истината, тя се опитала да ги потисне, но те напирали. – Всеки път, когато изплуваха спомени от травмата, бяха съпътствани от осезаеми емоционални чувства и физически симптоми: разстройство, гадене и болки в корема. Спомените се оказват достатъчно смразяващи, за да обърнат червата и на външен слушател. Осемгодишната Гленда и нейна още по-малка приятелка били групово изнасилени от четирима тийнейджъри от квартала. Момичетата били намерени от майката на Гленда, която бързо я отвела вкъщи и я вкарала в банята. – Заяви, че никога няма да кажем за това на никого и дори няма да го споменаваме. Че то ще бъде нашата малка тайна. После ме сложи да си легна. На 53-годишна възраст, когато спомените се върнали, те връхлетели с ярко, наситено видение на детския ѝ образ във ваната и майка ѝ, коленичила на пода до нея, мъчеща се да отмие насилването. Внимателно попитах дали има независимо потвърждение за случая. Тя кимна. – По-голямата ми сестра си спомня, че онзи ден е влязла в банята. Прибрала се вкъщи и чувайки хлиповете на майка ни, отворила вратата. Аз съм била обърната с гръб към нея. Попитала: Какво ѝ има на Гленда?, а мама отвърнала: Нищо, ще се оправи. Излизай оттук. Каза, че съм изглеждала ужасно – а майка ми никога не позволяваше да излизаме в неспретнат вид, и че цялата съм се тресяла. И сякаш това не стигало, ами интуитивното познание на Гленда, пробудено след цял живот самозащитно потискане, добавило още един визуален пласт към спомена. – Веднага след образа във ваната видях тялото си прозрачно... виждах храносмилателната си система от устата до ректума. Цялата беше покрита с червени язви. И пламтяща течна лава, която подхранваше огъня. Той бушуваше и ми казваше, че двете неща са свързани – изнасилването и болестта на Крон. Не е нужно човек да бъде психоаналитик или професор по литература, за да се досети, че образът на бушуващия огън е силна алегория за гнева и болката, които Гленда бе скрила дълбоко в себе си заради крайната неспособност на майка си да я защити емоционално. Видението на Гленда е много показателно не само в метафоричен, но и в научен аспект. Ще цитирам само едно проучване сред цяла плеяда потвърждения: Налице са силни доказателства, че травматичните събития в детска възраст значително влияят на възпалителната имунна система... създавайки потенциален молекулен път, по който ранната травма води до предразположение към развитието на психиатрични и физически заболявания по-нататък в живота70. Нито един от множеството лекари на Гленда, включително психиатърът ѝ, който по нейните думи бил много научно и докторски настроен, нито веднъж не се е поинтересувал от евентуални предшественици на душевното ѝ страдание в детството. Според Кандис Пърт умът обхваща несъзнателен поток от информация между клетките, органите и системите на тялото... произтичащ под нивото на осъзнаване. Ето защо умът, какъвто го преживяваме, е нематериален, но има физически субстрат, който е едновременно тялото и мозъкът. Под нематериален тя разбира, че за разлика от мозъка, не е веществен; не можем да го докоснем, да го изследваме с микроскоп и дори да го видим. И въпреки това той има съвсем материални ефекти и последици. Днес имаме възможност да създадем мултивалентен подход към здравните грижи, който да отчита влиянието на ненещата върху нещата като тялото, които така добре сме опознали. Нематериалният ум и неговият физически субстрат – мозъкът и тялото – се намират в постоянен танц, интимен и безкрайно сложен. Ако погледнем по-отблизо, ще видим, че хореографията на психиката и тялото включва много повече от двамата партньори, съдържащи се в една личност; налице е изключително важен и до голяма степен подценяван междуличностен компонент. В края на краищата умът и тялото неизбежно съществуват в контекста на взаимоотношенията, социалните условия, историята и културата. Ако искаме да очертаем ясна и точна картина на човешкото здраве, ще се наложи да разширим разбирането си за тялоума, за да включим множеството роли, които другите умове и другите тела играят за нашето благополучие и формирането на собствения ни усет за Аз. Оказва се, че единството се простира далеч извън границите на единната личност. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|