Митът за нормалното
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- 5. БУНТ СРЕЩУ ТЯЛОТО: ЗАГАДКАТА НА РАЗМИРНАТА ИМУННА СИСТЕМА
| Добре де, но това са гризачи в лабораторни условия – си казвате сега. – Какво означават тези изводи за хората в реалния свят? Разумен въпрос, на който Природата ни дава красноречив отговор под формата на опустошителна ледена буря през януари 1998 г. – и то в същата провинция, в която работят д-р Шиф и неговият екип103. Едно от най-тежките природни бедствия в Канада, бурята оставя много жители на Квебек без отопление и електричество. Колкото по-силен обективен стрес изживяват бременните жени, оценен с измерими фактори – тъмнина, студ и щети върху дома104, толкова по-значими се оказват физиологичните следи върху децата им дори с наближаване на пубертета. (Участниците имат сходни показатели по социално-икономически статус, култура и етническа принадлежност и живеят в един и същи район.)
– През годините [на проследяване на децата] установихме, че обективният стрес обяснява разликите между децата в множество аспекти – език, индекс на телесната маса и затлъстяване, инсулинова секреция, имунна система – казва Сузан Кинг, професор по психиатрия в Университета Макгил105. Отчита се ефект дори върху коефициента на интелигентност. – Забелязахме и увеличение на случаите на астма – добавя д-р Шиф, – както и на възпалителните и имунните гени, свързани с автоимунитета. Трябва да подчертая, че майките не са единствените, които предават хронични смущения на стресовия апарат на потомството си. В един експеримент здрави мъжки мишки са подложени на множество стресори: честа смяна на клетката, постоянна светлина или бял шум, миризма от лисица, затваряне в малка тръба и др. След това са чифтосани с не-стресирани женски, които се грижат чудесно за малките си. Въпреки това потомството показва нарушения в стресовите реакции и секрецията на стресови хормони. Иначе казано, въпреки старанието на майките, бащите успяват да предадат ефектите от стреса чрез сперматозоидите106. При хората бащиният стрес също може да има дълготрайни последствия върху децата (най-малкото до пубертета). Група учени заключават, че неблагоприятните изживявания едновременно на майката и бащата показват надеждна връзка с епигенетичните профили на децата107. Социално-икономическите условия също могат да променят епигенома (мрежата от епигенетични влияния върху гените). Неуморният д-р Шиф събира екип от канадски и британски учени, за да изследва епигенетичното действие на широк кръг от гени, изолирани от кръвни проблеми на мъже на средна възраст от Великобритания. Участниците произлизат от двата края на спектъра на материално състояние. Генните експресии на родените в заможни семейства значително се отличават от тези, чийто живот е започнал в бедност108. Друго проучване разкрива по-висока степен на възпалителни процеси у афроамериканците в сравнение с бялата раса. Епигенетичният ефект се запазва и при хора с еднакъв социално-икономически статус109. Установихме, че над 50% от разликата между чернокожите и белите в активността на гените, повишаващи възпалението, се обясняват с преживявания, свързани с прояви на расизъм и дискриминация – пише водещият автор д-р Ейприл Томас в статията Расизмът съкращава живота и вреди на здравето на чернокожите, като насърчава гените, водещи до възпалителни и болестни процеси110. Подобно на генната експресия, теломерите също издават капризите на съдбата и историята, класата и расата, стреса и травмата. Как става това? При раждането теломерите са съставени от множество базови двойки ДНК, които в напреднала възраст значително намаляват. – Като бебета имаме около десет хиляди, а до смъртта си оставаме само с четири хиляди двойки – казва Елиса Епъл. При всяко делене на клетка в тялото теломерите се скъсяват; когато станат прекалено къси, клетката умира или се уврежда. Свиването на теломерите е съпроводено от нарушения в имунната функция, увеличение на възпалението и повишена склонност към заболяване. Наричат теломерите генетични часовници, защото измерват по-скоро биологичната, отколкото хронологичната възраст. Двама души, включително еднояйчни близнаци, може да са на абсолютно една и съща възраст, но биологично единият да е по-стар от другия вследствие на преживян стрес, травма и неблагоприятни събития. Причината е, че стресът скъсява теломерите. (На вниманието на лекарите: стажантите по медицина доказано страдат повече от връстниците си с други професии111.) В едно от изследванията си д-р Епъл установява скъсени теломери у майките на хронично болни деца в сравнение с други жени от същата възрастова група. Оказва се, че разликата в биологичната възраст е пропорционална както на броя години, посветени на обгрижване на детето, така и на субективната оценка за величината на стреса112. Подобни резултати се наблюдават при хората, обгрижващи близки с деменция – скъсени теломери и нарушения в имунитета, което още веднъж потвърждава идеята, че хроничният психичен стрес има негативен ефект върху функционирането на имунните клетки и може да ускори тяхното стареене113. Иначе казано, стресът състарява хромозомите, следователно и нас самите. Бедността и расизмът се отразяват не само на епигенетичните функции, но и на скъсяването на теломерите, с което на практика скъсяват и живота. Връзката се вижда особено ясно в изследване на чернокожи американци от 2014 г. Резултатите буквално сочат, че расизмът състарява хората – коментира водещият автор114. Същото важи за жените. В рамките на мащабно проучване за здравето на жените в САЩ (SWAN) се сравняват теломерите на жени на средна възраст, а резултатите са поразителни: оказва се, че биологичната възраст на чернокожите е средно с над 7 години по-голяма от тази на белите, което съответства на по-високите нива на бедност, стрес, високо кръвно налягане, затлъстяване и свързани здравословни проблеми115. Според д-р Епъл ефектите на социално-икономическите условия се виждат в самите клетки, стига човек да знае какво да търси. – Бедността в квартала, престъпността, средните доходи в района все имат връзка със стареенето на клетките – казва тя. За мен това е едно от най-ярките свидетелства, че здравето ни се намира извън собственото ни тяло. В подобен дух говори и д-р Шиф: – Цял век се фокусираме върху химичните промени, убедени, че щом нещо има химично изражение, е вярно, а щом няма – не е. Епигенетиката ни показа, че социалните промени не се различават от химическите. Едните се проявяват чрез другите. За щастие, влиянието на околната среда може да бъде и положително: успокояващите преживявания могат да удължат теломерите ни дори в ситуация на заболяване или неблагоприятно преживяване. Това личи от работата на д-р Епъл и нейните колеги с медитиращи хора, от работата на д-р Ажийн Броуди с бедни чернокожи тийнейджъри и изследвания на мъже с рак на простатата116. По-нататък неведнъж ще се връщаме към тази тема: ако подходим мъдро, лошите на пръв поглед новини могат да ни открият път към нова сила. Опознаването на последиците от неблагоприятните събития нерядко води към изцеление. 5. БУНТ СРЕЩУ ТЯЛОТО:
|