Митът за нормалното
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
Механизмите на стресаРазбирането на стреса и неговите механизми ще ни помогне по-ясно да видим как се проявява единството на тялото и ума в реално време и в реални тъкани. Подобно на своята посестрима – болката, стресовата реакция е задължителна функция за оцеляването на всяко живо същество. Активирането на стресовия апарат ни дава незабавна възможност да реагираме на заплахата за себе си или близките си, като се борим или избягаме. Това е впечатляващо явление, обхващащо практически всяка клетка и тъкан от тялото. Стресът има две форми: непосредствена реакция към заплахата или продължително състояние, породено от външен натиск или вътрешни емоционални фактори. Ако острият стрес е необходима реакция, която спомага за запазването на физическата и психическата ни цялост, то хроничният стрес подронва и двете. Ситуационният гняв например е израз на остър стрес, впрегнат за позитивна цел – самозащита или поставяне на междуличностни граници. Той прави ума ни по-чевръст, а крайниците – по-бързи и силни. Хроничният гняв обаче наводнява организма ни с хормони на стреса доста по-дълго от необходимото. Независимо какво го е предизвикало, с времето този хормонален излишък може да доведе до: тревожност и депресия; потиснат имунитет; възпалителни процеси; стесняване на кръвоносните съдове и съдови заболявания; развитие на рак; изтъняване на костите; инсулинова резистентност и диабет; напълняване в коремната област и повишаване на риска от сърдечносъдови и метаболитни проблеми; нарушаване на важни когнитивни и емоционални вериги в мозъка; повишаване на кръвното налягане и кръвосъсирването, а оттам – и на риска от инфаркт и инсулт. Системата в организма, която отговаря за гладкото и икономично справяне със стреса, се нарича ХХН ос. Съкращението описва пътищата и циклите с обратна връзка, свързващи хипоталамуса (малка, важна област в мозъка, чиято роля е да поддържа здравето и баланса в тялото), хипофизата (жлеза, намираща се в горната част на мозъчния ствол) и надбъбречните жлези (разположени върху бъбреците, както подсказва наименованието им). Представете си натоварен транспортен коридор, свързващ три големи градски центъра, осеян с рампи, входове, изходи и пресечни точки. Въпреки че нашият вид може да оцелее в широк кръг от външни условия – значително по-разнообразни от почти всяко друго животно – вътрешната ни среда трябва да се поддържа в относително тесен физиологичен диапазон. По воля на природата е жизненоважно температурата, киселинността на кръвта, кръвното налягане, сърдечната честота и много други показатели да стоят в строго определени граници. Уважаваният американски изследовател на стреса Брус Макюън69 популяризира термина алостаза, с който илюстрира стремежа на организма да поддържа вътрешно равновесие в условията на променяща се среда. Думата съчетава гръцките корени ало – променлив, и стаза – застой. Двата заедно означават да останеш същият сред промяната. Човекът не може без това и тялото му полага големи усилия да го поддържа в условията на стрес, макар и с цената на умора и изтощение в дългосрочен план. Напрежението върху регулиращите механизми, което Макюън нарича алостатичен товар, води до прекомерна и продължителна секреция на стресовите хормони адреналин и кортизол, нервно напрежение, имунна дисфункция и в много случаи – изтощение на самия стресов апарат. Вече знаем, че инфраструктурата на оста ХХН се създава в начален етап на живота – в утробата и първите години от детството. Преживяването на стрес и насилие в този деликатен период може да изкриви апарата за цял живот. Отново и отново наблюдаваме решаващия и решителен, съвсем материален и реален ефект на уж нематериални ненеща. Намаляването на стреса, когато е възможно, грижата за пресилените или потиснати емоции и вниманието към душевния мир има огромно значение за физическото здраве. Това е интуитивно очевидно за много хора, но въпреки смайващото ниво на физиологията и технологиите днес повечето лекари не се изкушени от древната мъдрост и новата наука на единството тялоум. Медиците често не насърчават – и дори се опитват да обезкуражат – желанието на хората да се доверят на собствения си усет, който обикновено синтезира сигналите от ума и тялото. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|