Митът за нормалното
Потискане на инстинкта като по книга
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
Потискане на инстинкта като по книгаНеотдавна нашумя един наръчник за родители246, писан от икономист без никакъв опит в психологията на развитието освен със собствените ѝ деца. Манипулирайки числата, Емили Остър обезценява древните практики кърмене, спане с новороденото и др. Както се изрази един автор в Ню Йоркър: Един от основните рефрени в книгата е, че предпочитанията на родителя са важни. А вие какво искате? Овациите са показателни: водещият принцип са предпочитанията на възрастния, а не потребностите на детето. Имаме проблем: всеки културен контекст неминуемо формира предпочитанията на своите членове по свой образ и подобие. И предпочитанията на възрастните в неестествени условия спокойно могат да противоречат на това, което природата би ни посъветвала. Днешните родители черпят насоки от култура, която е изгубила връзка както с потребностите на развиващите се деца, така и с онова, което е нужно на родителите, за да им отвърнат. Не се и съмнявам в добрите намерения на Остър. По времето, когато излезе книгата ѝ, Ню Йорк Таймс публикува нейна статия, озаглавена Данните, от които се нуждаят всички обзети от вина родители247. Избавянето на родителите от срама е похвална цел. Но дори да изключим факта, че и най-добре подбраните данни трудно ще противодействат на чувството за вина, дали проблемът не е по-сложен? Дали е възможно терзанията на родителите да говорят не за липса на информация и статистика, а за отколешно, културно наложено отчуждение от най-дълбоките им инстинкти? Също като гените, в които са кодирани, инстинктите не се изявяват автоматично и автономно, а в отговор на заобикалящата среда, поради което при липсата на подходящи условия губим връзка с тях. Това важи и за хората, и за всички животни, заставени да живеят в неестествени условия. Роенето на специалисти по отглеждането на деца в наши дни е знак за това откъсване, а не решение. Разбира се, нашата култура от началото на XXI в. не е уникална в това отношение. Също като теориите за човешката природа, така и нагласите, подходите и ученията за възпитание на деца в западната култура винаги са отразявали – и затвърждавали – своето време и място. Наблюдаваме предимно мрачна траектория, включваща детеубийства, терор и насилие – естествено, нормализирани в своята епоха. Около XIV в. психоисторикът Лойд де Мос пише: Няма по-популярен образ от този на физическото оформяне на детето, което трябва да се вкара със сила в определен калъп, сякаш е от восък, гипс или глина248. Целта от раждането нататък е да се пречупи независимият дух на детето. По същото време, отбелязва той, започват значително да се увеличават наръчниците за възпитание. В средата на XIX в. се заражда социализиращият режим, чиято мисия е изграждането на социално функционален характер, който си играе добре с другите – иначе казано, отговаря на обществените очаквания. Тази рамка става източник на всички психологични модели от XX в. Сред тях е подходът на емблематичния д-р Спок – гуру на милиони родители. В бестселъра Грижи за бебето и детето, повлиял на не едно поколение, добрият доктор предлага лек за хроничната съпротива при поставяне на кърмачето да спи. Има лесен начин да не допуснете то да ви разиграва – съветва той. – Сложете бебето да легне в приличен час, кажете лека нощ нежно, но решително, излезте от стаята и не се връщайте249. Но това, което той нарича разиграване (и дори тирания на други места в книгата), е естествено поведение на бебето, което като всички малки бозайници е физиологично и емоционално програмирано да копнее за физическа близост с родителя. Социализиращият режим все още доминира много от съветите, които майките и бащите получават от експерти и други родители. Неотдавна Джордан Питърсън обясни как родителите трябва да награждават отношението и действията, които ще донесат успех на детето в света извън семейството, и да използват заплахи и наказания, за да прекъснат поведението, което би довело до страдание и провал. В неимоверно популярния бестселър „12 правила за живота“ той предупреждава родителите: В крайна сметка вие обичате децата си. Ако с действията си те ви карат да не ги харесвате, помислете какъв ще е ефектът върху другите хора, които са много по-малко загрижени за вашите деца. Те ще ги накажат още по-жестоко – чрез действие или бездействие. Не позволявайте това да се случи. По-добре покажете на вашите малки чудовища какво е приемливо и какво не е250. За постигането на целта Питърсън препоръчва заплахи с жестове и физически наказания. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|