Митът за нормалното
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- 11. КАКЪВ ИЗБОР ИМАМ РАЖДАНЕ ПОД ФЛАГА НА МЕДИЦИНАТА
| Двойствените и болезнени спомени, които предвижда Рей в дневника си, не са художествена измислица. Вътреутробните преживявания може и да не са достъпни за съзнателните спомени, но живеят в друг тип памет: като емоционални и неврологични отпечатъци в клетките и нервната система на човека. Психиатърът Томас Върни го нарича целотелесна памет. Пионер в изучаването на дълготрайните ефекти на вътреутробния период върху емоционалното здраве, през 1982 г. Върни публикува революционния си труд Тайният живот на нероденото дете, а по-късно, в продължението на книгата, пише: Преди раждането, още преди да доловим сянка или звук в утробата, опитът и историята на живота ни вече се записват в клетките ни212.
Потопът от нова информация през последните десетилетия подчертава огромното значение на физическото обкръжение, здравословното състояние и емоционалния баланс на бременната жена за оптималното развитие на бебето. В същото време сме свидетели на значително нарастване на случаите на депресия, тревожност и други психични проблеми при децата, подрастващите и младежите. Генетиката сама по себе си не обяснява такива резки промени. Ако имаме сериозното намерение да осуетим тази и други подобни тенденции, трябва да подредим пъзела с обръщане на погледа и към заобикалящата среда, и към условията на живот. Средата не започва от раждането, а от момента, в който се озовете в някаква среда – казва невроученият Робърт Саполски. – Плодът е изложен на иглата информация, която постъпва чрез кръвообращението, хормоналните нива и хранителните вещества на майката213. Един от най-ранните фактори е стресът, който преживяват бременните жени – емоционален, икономически, личен, професионален, социален. Както изтъква д-р Урсула Фолц-Боерс, лекар и психоаналитик: Животът в утробата не е рай, какъвто се опитват да го изкарат някои хора. Всички ние сме приемници и на цялото щастие, и на всички тревоги и проблеми на родителите си214. Но, разбира се, дори този най-ранен фактор има своите още по-ранни фактори: а именно, непоносимото напрежение, което съвременното общество налага върху средата на отглеждане, семейството и развиващите се деца и, както показва епигенетиката, върху самото активиране на ДНК. Важно е да видим до каква степен нашата култура, включително условията на труд, здравеопазването и осигурителната система, подкрепя или затруднява възможността жените да се отнасят към потребностите на неродените си бебета като към висш социален приоритет. Колко често по време на консултациите бъдещите майки биват питани за психичното и емоционалното си състояние, за напрежението у дома или на работното място? Колко бъдещи лекари се учат да задават такива въпроси? Колко от партньорите на бременните биват подпомогнати да разберат отговорността да закрилят жените си от ненужен стрес и умора? Каква част от работодателите се грижат да облекчат бременните си служителки? Отговорът на последния въпрос е особено мрачен: жените често се оплакват от враждебно отношение особено при по-нископлатени позиции. Но дори да усещат подкрепа на работното си място, много жени са изтормозени от напрежението да показват резултати, да прогресират и дори да бъдат първенци в едно полудяло конкурентно общество. Работата рядко остава на работното място. Както бе усетила Рей, бебето пряко преживява стреса на майката. С Внимателно слушане на движенията и сърдечния ритъм учените установяват различни реакции на плода при стресирани или депресирани майки и при емоционално здрави жени – четем в Ню Йорк Таймс още през 2004 г. – Изследванията показват, че след раждането тези бебета имат значително повишен риск от обучителни и поведенчески проблеми и повишена склонност към депресия и тревожност с напредване на възрастта. Важните невротрансмитери – серотонин и допамин, които по-натам играят ключова роля за регулацията на настроението, контрола на импулсите, вниманието, мотивацията и модулирането на агресията, както и в обучителните и поведенческите трудности и разстройствата на настроението, за които споменава статията, също се влияят от пренаталния стрес на майката. У бебетата на майки, преживели стрес по време на бременността, се откриват по-ниски нива на тези вещества и по-високи на стресовия хормон кортизол. Същото изследване показва по-слабо развити умения за учене, реакции на социални дразнители и способност за самоуспокоение при тези новородени215. Някои данни показват, че психичното състояние на майката по време на бременността и в постпарталния период влияят не само на нивата на мозъчните химикали, но и на структурата на развиващия се детски мозък. В свое изследване д-р Никол Летурно (преподавател и изследовател в областта на психичното здраве на родители и деца в Университета на Калгари, Канада) и колегите ѝ откриват, че сивото вещество (мозъчната кора) на деца в предучилищна възраст, чиито майки са страдали от депресия във втория триместър от бременността, е по-тънко от това на връстниците им. Според авторите на изследването това би могло да вещае бъдещи проблеми: депресия, тревожност, отслабен контрол над импулсите и затруднено внимание216. Подобни ефекти има следродилната депресия, което показва, че в развитието преди и след раждането има критични периоди, в които човешкият мозък е особено уязвим за влиянието на околната среда. Тези находки съвпадат с резултатите от много други проучвания, които разкриват ефекта на майчиния стрес върху мозъчни структури като амигдалата, преработваща страха и емоциите217, и неврологични състояния като аутизма218. Други изследвания ясно показват, че вътреутробният стрес увеличава риска от редица здравословни проблеми в зряла възраст – от психични разстройства до хипертония, сърдечни заболявания, диабет, имунна функция, възпаление, глюкозен метаболизъм и хормонален баланс219. Според мащабен обзорен материал сред учените съществува всеобщ консенсус, че т. нар. развитийни фактори за болестите на възрастните започват още в утробата220. Помните ли теломерите – хромозомните маркери на здравето и стареенето? Оказва се, че те са по-къси (т.е. преждевременно състарени) у 25-годишни хора, чиито майки са преживели значителен стрес по време на бременността221. От епигенетиката знаем също, че повишеният стрес на майката може да се отрази негативно на генетичните функции на бебето и дори да увреди способността му за адекватна реакция на стреса. Установено е, че ефектите продължават и в напреднала възраст222. Майчиният стрес по време на бременността се свързва и с влошена чревна флора на новороденото, фекалните проби, взети дни и дори месеци след раждането, показват по-нездравословна смес от бактерии, съпътствана от по-висока честота на чревни смущения и алергии223. (Дефицит в чревната флора се наблюдава и след много цезарови сечения, при които бебето не преминава през родовия канал.) Въпреки че емоционалният стрес на майката упражнява пряко влияние върху развитието и бъдещото здравословно състояние на детето, той не е изолиран фактор: тук отново се намесва междуличностната биология. Налице е сложно взаимодействие между психичното състояние на майката и бащата, както беше и при нас с Рей. Неотдавна голямо шведско проучване показа, че бащината депресия през годината от преди зачеването до края на втория триместър повишава риска от екстремно недоносване (раждане между 22-ра и 31-ва гестационна седмица) с близо 40%. Оказва се, че ефектът е по-голям, отколкото в случай на майчина депресия, която увеличава само риска от умерено недоносване (раждане в 32-ра седмица или след това)224. Известно е също, че депресията у бащата влияе на качеството на сперматозоидите, упражнява епигенетичен ефект върху ДНК на бебето и може да повлияе на плацентната функция, изтъква един от учените. На пръв поглед идеята, че меланхолията на бащата представлява по-значим риск от тази на майката, изглежда аномалия. Както винаги, ключът е в контекста. Социалният контекст на възпроизвеждането в нашия свят отрежда на жените неимоверно напрегнати роли във всички аспекти на живота, включително в интимните връзки. Освен да раждат деца, от тях се очаква да успокояват психоемоционалния стрес на мъжете в живота си. Майчинството може да е природен дълг, но майчинското обгрижване на възрастен мъж е неестествено и невъзможно. Нищо чудно че бащиният стрес се предава на майката, което от своя страна се отразява на децата, включително и неродените. Налице е и предсказуема социално-икономическа връзка. Учени от Университета Уейн провеждат вътреутробни образни изследвания на жени в градска общност с ниски доходи и висок стрес, при което установяват аномалии в мозъчните връзки при неродените бебета на майки с повишени нива на депресия, тревожност, притеснения и стрес в последния триместър225. Излишно е да напомняме, че социално-икономическият статус върви ръка за ръка и с физически фактори – качество на храната и въздуха, което също предразполага към депресия, тревожност и СДВХ226. Бедните хора са изложени в по-висока степен на тези влияния, независимо дали става въпрос за мръсен въздух, психосоциален стрес, или нещо друго – посочва д-р Шана Суон, репродуктивен ендокринолог и заместник-директор на отделението по превантивна медицина в Медицинския център Маунт Синай в Ню Йорк. – Това е колективен проблем и промените няма да се случат на индивидуално ниво, а на обществено227. Така неравните възможности дори в най-елементарен, биологичен смисъл започват още от утробата228. Древните интуитивно са разбирали святото значение на утробната среда, много преди да се появят скенерите, кръвните изследвания, ултразвуковите апарати и феталните монитори. Веднъж разговарях за зависимостите с група коренни жители тук, в Британска Колумбия, и цитирах споменатите по-горе изследвания за пренаталното развитие. След беседата един млад мъж ми каза: – В нашия клан имахме традиция: не пускахме ядосан или разстроен човек дори да припари до бременна жена. Не искахме да предаде проблемите си на бебето. В някои африкански племенни общности организират специални ритуали за бебетата още докато са в корема на майките и им пеят песни, с които ще ги посрещнат и при раждането229. Представете си как чувате своята лична мелодия и стихове, които вече познавате, когато тържествено се появявате в новия си дом – външния свят. Тези колективни традиции до голяма степен са станали жертва на колониализма и атомизацията, но все още можем да се поучим от тях и да приложим мъдростта им. – Знаем, че пренаталната депресия, стрес и тревожност са предиктори за поведенчески проблеми – споделя професор Летурно. – Можем да се опитваме да ги поправяваме години след това и дори да лекуваме детето с медикаменти, а може и да оказваме навреме нужната подкрепа на бременните жени. Подкрепа. Ако искаме да изградим свят, който осигурява такава, не би било зле за начало да питаме бъдещите ѝ получатели какво означава думата за тях. Неотдавна попитах Рей каква подкрепа би желала в онзи период (ако имаше как да се върна назад, щях да го сторя много по-рано). Не мога да си представя по-мъдър и точен отговор: – Щеше да ми бъде полезно, ако имах общност. Ако в културата ни съществуваше по-широк консенсус за това какво е нужно да отгледаш бебе в корема си. Ако имах на разположение лекар, социален работник или роднина, който да бъде винаги до мен. Ако лекарят поне веднъж ме беше попитал как съм емоционално. Ако някой беше звъннал по телефона на мъжа ми, за да му каже: Ей, даваш ли си сметка, че вредиш на детето си? Каквито и проблеми да имаш с жена си, ролята ти сега е да закриляш нея и бебето, което тя носи. Би трябвало всички да осъзнаем, че навлизането в бременността е като пристъпване в храм: свещено място и време, в което се създава нов човек. Психичното здраве трябва да стане приоритет веднага след зачеването. Освен курсове за физическото раждане хубаво би било да има и за емоционалното. Жената следва да се съсредоточи върху бебето, не върху мъжа си или дори работата си, а мъжът – и всички останали – да я подкрепят. Работата на родителите е обща; докато жената е бременна, мъжът също е такъв. Важно е обществото да подкрепя бременните жени, защото всички създават това бебе. Нужен е цял свят, за да се сътвори човек. 11. КАКЪВ ИЗБОР ИМАМ?
|