Митът за нормалното
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- 23. АМОРТИСЬОРИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО: ЗАЩО ЖЕНИТЕ СТРАДАТ ПОВЕЧЕ
| В Америка е традиция да се унищожава черното тяло – културно наследство – казва той. Въпреки че унищожението му е най-изразено в беснеещите линчуващи тълпи на отдавна отминали времена и в преследваното от закона насилие днес, то има по-коварни и многообразни последици и пряк отпечатък върху тялото. Тези ефекти се проявяват във физиологията на човека, сякаш са предварително заложени. Сърдечните заболявания, диабетът, затлъстяването, депресията, наркоманията, академичният успех, ранната смъртност, инвалидизацията, преждевременното стареене и загубата на памет имат своите социални детерминанти в ранното детство – посочва Клайд Херцман478. Не е учудващо, че чернокожите в САЩ по-често страдат от диабет, затлъстяване и хипертония, както и от животозастрашаващи усложнения като инсулт (рискът от който е двойно по-висок в тяхната популация). За пример, 45-годишен афроамериканец от югоизточните щати има същия риск от инсулт, както 59-годишен бял мъж в същия регион и 65-годишен бял мъж от Средния Запад. В литературата открих измерими расови различия в кръвното налягане дори при деца и подрастващи479. Защо? Хипертензия буквално означава свръхнапрежение – естествена последица от расовата дискриминация. По сходни причини чернокожите деца имат 6 пъти по-висок риск да починат от астма в сравнение с другите си връстници480.
Всичко това съответства на досегашните ни наблюдения. Подчинената позиция на децата в социалната им среда – семейна или училищна, води до засилени сърдечносъдови, неврологични и хормонални реакции на стреса и съответно до повишен риск от хронични заболявания. Същото важи и за възрастните. Потискането на индивидуалната автентичност разбърква биологията и провокира болести; последиците са още по-сериозни за онези групи от хора, на които системно и често насилствено се налага необходимост от себепотискане. Джеймс Болдуин казва, че да бъдеш негър в тази страна и да се намираш що-годе в ясно съзнание, означава да си почти непрекъснато изпълнен с ярост. Изрича тези думи през 1961 г., но те още звучат актуално – след десетилетия утвърждаване на граждански права и дори управление от чернокож президент. Още в следващото изречение той посочва, че първият проблем е как да контролираш яростта, така че да не те погуби481. Убеден съм, че тази ярост, и още повече задължителното ѝ потискане в общество, което се страхува и наказва чернокожия гняв, допринася за повишената смъртност от рак на простата и гърдата при афроамериканците. Расовите особености се запазват въпреки икономическия статус: споменатият риск от рак на гърдата при чернокожите жени например се наблюдава във всички прослойки. Смъртните случаи сред чернокожи родилки са 3 до 4 пъти повече в сравнение с белите, нелатиноамерикански майки, а рискът от смърт на новороденото е 2 пъти по-висок – отново без разлика на образование и социално-икономическо положение. Казано на прост език – предупреждава статия в списанието на факултета по обществено здравеопазване на Харвардския университет, – раждането може да се окаже смъртна присъда за чернокожите жени много по-често, отколкото за белите482. И как да не се стъписаме от факта, че при нечернокожи лекари рискът от смърт на чернокожото бебе се удвоява: като присъда за престъплението да се роди в чернокожо семейство483. При белите бебета расата на лекаря не влияе на статистиката. Накратко казано, не расата, а расизмът застрашава живота на афроамериканските жени и бебета – заключава неотдавнашен обзор на множество проучвания484. Вече видяхме как емоционалните стресори, сред които челно място заема расизмът, се вмъкват под кожата: чрез активиране на гени, отговарящи за възпалителни процеси; преждевременно стареене на хромозомите и клетките; увреждане на тъканите; повишаване на кръвната захар; стесняване на дихателните пътища. Дори без икономически затруднения стресът от расовите предразсъдъци с времето се натрупва, започва да трови тялото и да накърнява способността му да се самоподдържа. Алостатичният товар става прекалено голям. Кръвните изследвания показват, че биомаркери, като кръвно налягане, стресови хормони, кръвна захар, възпалителни протеини и липиди, са значително по-високи у чернокожите, отколкото у белите, а при чернокожите жени – по-високи, отколкото при чернокожите мъже. Бедните хора и от двете раси дават по-високи стойности от тези, които се радват на икономическа сигурност, но небедните чернокожи имат по-високи резултати от бедните бели. Особено отчетлива е разликата между небедните чернокожи жени и небедните бели, което отново подчертава комбинирания ефект от расовата и половата принадлежност върху здравето в едно расово разслоено общество485. – Расизмът като механизъм причинява травма през поколенията – сподели Ебъни Уеб, психотерапевт от Тенеси. Мекият ѝ глас, долитащ по Zoom, не успяваше да прикрие суровата ѝ семейна история. – Всички жени в рода ни са много светли. Не сме канили по своя воля бели мъже; идвали са с насилие. Поколения наред са били подлагани на жестокости. Агресията сама по себе си е травматична, но травмата е и в бронята, която трябваше да надяваме. Помня как родителите ми ме учеха, ако стане нещо в училище, да се прибера и тогава да плача. Не там. Говорете ми за травмиращи емоции... какво става с хора, които не могат да показват емоциите си? За цветнокожите с деца нещата не опират до расизмът съществува, а расизмът е опасен за живота. Детството ни се състоеше в това да се научим да използваме защитните си механизми и нещата не са се променили. Нямаме лукса да отглеждаме децата си по какъвто и да било идеален начин. Да използваш постоянно защитните си механизми, е рецепта за доживотно активиране на стресовия апарат с всички произтичащи от това последствия. * * *
През 1957 г., когато бях на 13, заедно със семейството си и още близо 38 000 унгарци, бягащи от бруталната сталинистка диктатура, заминахме за Канада, където бяхме посрещнати с отворени обятия. Северът наистина изглеждаше истински, силен и свободен, съвсем като в националния химн на страната. Това, което не знаех и за което никой не споменаваше, беше, че същата година, докато ние свиквахме с благата на Британска Колумбия, в езика на четиригодишно момиченце от първите нации486 – Карлин, е била забодена карфица. Случило се в първия учебен ден на задължителното според федералните закони училище, управлявано от една църква, недалеч от мястото, където живеехме. Цял час детето не можело да прибере езика си в устата от страх да не пореже и устните си. Скоро след това започнало и сексуалното насилие. На 9 Карлийн вече била зависима от алкохола, а по-късно се пристрастила и към опиатите само и само да облекчи болката. Запознахме се неотдавна по време на церемония за изцеление и тогава тя ми разказа историята си, ридаейки и треперейки от емоция. Мислех, че съм чувал всичко. Грешах. Вече баба и чиста от години, тя с мъка наблюдава внуците си, които на свой ред се борят със зависимости. За нея Северът не е бил и още не е нито силен, нито свободен. Излиза, че в Канада, където надменното отношение към американците се възприема като национален дълг, изобщо няма с какво да се гордеем. Коренните и цветнокожите жители редовно са жертва на полицейски предразсъдъци и насилие. Почти 30% от хората в затворите са с индиански произход, въпреки че съставляват не повече от 5% от общото население на страната487. Подобен беше делът на моите бедни, зависими клиенти във Ванкувър с коренен произход: наследници и носители на токсично колониално минало, пълно с изтребление и гонения, геноцид срещу общността, десетилетно принудително настаняване на деца в държавни, строго християнски интернати, където майчиният им език и култура са били забранени, но за сметка на това е избуявало сексуално и физическо насилие; наложената през 60-те (и продължила поне до средата на 80-те) години на миналия век социална програма за детска закрила (!), при която системата похищаваше хиляди деца от първите нации, за да ги настани в бели семейства; бруталните условия на живот в резерватите; мултипоколенческата травма; непрекъснатото усвояване и замърсяване на земите на коренните жители от икономически проекти, обслужващи далечни корпорации. През 2021 г. светът беше потресен от намирането на хиляди малки трупа на някогашните територии на интернати в цяла Канада. Телата на хиляди други изчезнали деца още не са намерени, а смъртта им, дълбоко запечатана в съзнанието на почернените им семейства и общности, доскоро не беше официално призната от властите и отговорните църковни институции. До края на 2021 г. бяха открити близо 2000 безименни гроба. Вероятно още между 5 и 10 000 такива още чакат да бъдат намерени. Здравословното състояние и условията на живот на хората от първите нации са скандални, а властите на всички нива са хронично неспособни да се справят със социалните, икономическите и културните фактори, които ги причиняват. Коренните жители имат с 15 години по-малка средна продължителност на живота в сравнение с другите канадци, 2 до 3 пъти по-висока смъртност в кърмаческа възраст, 4 пъти по-голяма честота на диабет тип 2, въпреки че допреди век изобщо не са познавали това заболяване488. Повишената кръвна захар е най-малкият проблем: диабетът е водеща причина за слепота, сърдечна и бъбречна недостатъчност и ампутация на крайници. На 40 години хората от първите нации развиват болести, характерни за осмото десетилетие у други групи от населението. И статистиката продължава да се влошава. Към 2005 г. почти 50% от жените от първите нации и над 40% от мъжете на възраст 60 и повече години страдат от диабет в сравнение с под 25% от мъжете и 20% от жените с друг произход на възраст 80 години и повече – четем в изследване от 2010 г. – Налице е епидемия от диабет сред възрастните от първите нации, като особено силно са засегнати жените в репродуктивна възраст489. Според статия от 1994 г. младежките самоубийства в общностите на коренното население на Канада (първи нации, инуити, метиси) са повече от всяка друга културна кохорта в света490. И до днес е така. Д-р Естер Тейлфедърс е коренен жител и лекар в резервата Блъд Трайб в Албърта – общност, която има тежък опит със злоупотреба с вещества. Два пъти ме е канила да подкрепя програмите им за зависими – един от тях, след като в рамките на 3 месеца общността, наброяваща 7500 души, беше загубила 20 души заради свръхдози491. Попитах я как си спомня детството си сега, когато вече е успешен специалист. – На моменти беше ужасно – отвърна тя. – Бяхме едно от първите семейства, които се преместиха в Кардстън и наехме квартира. Нямаше училищен автобус, така че се налагаше да вървя пеш до другия край на града. Помня как веднъж, в първи клас, група деца ме следваха чак до вкъщи. Главатарят им взе голям камък и го хвърли по мен; в следващия миг всички почнаха да ме замерят. Това беше първият ми урок по тормоз и омраза. Но не и последният, продължи д-р Тейлфедърс: – Когато бях някъде около деветнайсет, имаше големи протести за земите. Конните492 ме биха и ме хвърлиха в затвора. За съжаление – добави тя, – човек си мисли, че нещата трябва да са се подобрили, защото вече знаем какво се е случвало и в интернатите. Но не мисля, че има прогрес. Напротив, става все по-зле. * * *
През 1848 г. 27-годишният лекар от Берлин Рудолф Вирхоф е изпратен в Горна Силезия, за да проучи смъртоносно огнище на тиф – бактериална инфекция, която по онова време върлува в бедния, предимно полскоезичен регион на Германия. Освен че дава медицински препоръки за противодействие на епидемията, Вирхов предизвиква смут, като призовава за социални, политически и икономически реформи. Сред тях са признаване на полския за официален език, разграничаване на църквата и държавата, създаване на местни граждански организации, безплатно образование за двата пола и преди всичко – свободна и неограничена демокрация. Вирхов, който ще се прочуе като баща на съвременната патология, презира всеки опит за отделяне на здравето от социалните условия и култура. Медицината неусетно ни отведе до общественото пространство и ни постави в положение да се заловим пряко с най-важните проблеми на своето време – пише той. А когато му казват, че съветът му се отнася повече до политиката, отколкото до медицината, той отвръща с вечната си мъдрост: Медицината е обществена наука, а политиката не е нищо повече от медицина в широк мащаб. Въпреки славата му, близо два века по-късно много лекари и учени по света още се борят с политическо, професионално и обществено безразличие, което им пречи да приложат наученото от него. Когато съвременният епидемиолог сър Майкъл Мармот493 започва изследванията си върху влиянието на социалното разслояване върху здравето, открива, че неравенството и здравето не интересуват никого, освен шепа непокорници, занимаващи се със злините на капитализма494. Десетилетия наред трудът му, запечатан в многобройни статии и книги, ясно показва връзките между социалните и здравните неравенства. Няма смисъл да повтаряме в детайли научните възгледи. Неравенството и бедността провокират вече познатата ни комбинация от нарушени генетични функции, възпалителни процеси, стареене на хромозомите и клетките, физиологично изтощение, хормонални смущения, ефекти върху сърдечносъдовата система и имунни нарушения, които заедно влекат болест, инвалидизация и смърт. Биологично вкоренени още от утробата, детството и пубертета, те се усилват от всяка трудност и заплаха в живота. Стресовите хормони например са силно повишени у деца с нисък икономически статус, а това представлява биологичен риск за най-различни заболявания в бъдеще495. Макар да се гордеем със здравната си система и нейното публично финансиране (и с право, особено ако хвърлим поглед през 49-ия паралел към закона на джунглата, южно от нас), проучванията сочат, че най-много 25% от здравето на населението зависи от здравните грижи. И на цели 50% се определя от социалната и икономическата среда496. Струва ми се, че имаме достатъчно основания да намираме дори това за сериозно подценяване на условията. — Кажете ми пощенския си код и аз ще ви кажа колко ще живеете – заяви един от участниците в здравна конференция в Чикаго през 2014 г. Разликата в очакваната продължителност на живота между най-бедните и най-богатите райони в Чикаго е близо 30 години497. – Общо взето, също като между Ирак и Канада, само че в радиус от няколко километра – коментира колега. За да надмогнем патриотичното си самодоволство, нека видим подобно изследване и от нашата страна, проведено през 2006 г. Оказва се, че всяка година рискът от смърт в най-бедните квартали на град Саскатун е 2,5 пъти по-висок. Смъртността при бебета до 1 г. е 3 пъти по-висока в центъра на града, отколкото в по-богатите покрайнини498. През 1974 г. антропологът Ашли Монтагю, когото вече споменахме по-рано в книгата, предлага израза социогенно мозъчно увреждане. Днес вече разполагаме с технологии, потвърждаващи връзката между стресовата среда, включително крайната бедност, и мозъчното развитие. Неотдавна един учен определи оскъдицата като невротоксин. Мозъчните изследвания на деца и младежи, страдащи от лишения, показват намалена повърхностна площ на мозъчната кора, както и по-малки размери на хипокампа и амигдалата – подкоровите структури, участващи във формирането на паметта и преработването на емоциите499. Установено е, че стресът от бедността нарушава серотониновата система у подрастващите, което носи риск от емоционална нестабилност500. Гари Блох – лекар от Торонто, който работи предимно с бедни пациенти, води кампания в медицинската общност и извън нея, насочена към по-задълбочено разбиране на връзката между болестта и влиянието на икономическото, расовото и половото неравенство. Опитва се да покаже на колегите си, че бедността е рисков фактор също като кръвното налягане, тютюнопушенето и неправилното хранене. А и на практика те често вървят ръка за ръка. Дружелюбен и усмихнат, но винаги сериозен в работата си, 47-годишният доктор дава рецепти за хранителни добавки501 и препраща хората към консултанти, които да им съдействат за получаване на помощи и разрешаване на данъчни проблеми: всичко, което би помогнало за облекчаване на финансовото им състояние. Гари, който е наш стар семеен приятел, ни е разказвал показателни случки, споделени от социални работници, които звучат почти като анекдоти. Когато негов колега рекъл на пациентките си: Вземайте антибиотика три пъти дневно след хранене, социалният работник избухнал в истеричен смях, жените – и те, защото всички знаели, че никоя от тях не може да си позволи три хранения на ден. Друг му разказал за стар мъж с диабет, който живеел в приют в Торонто и имал двигателни проблеми, но не можел да приема лекарството си за диабет, защото му причинявало диария. Живеел под един покрив с шейсетима по-млади мъже и само две тоалетни; нямал никакъв шанс да стигне навреме до тях, затова отказал хапчетата. – Липсващата брънка, към която искам да привлека вниманието, е връзката между знанието за социалните проблеми, които влияят на здравето, и възможното им решение – споделя Гари. Сизифова задача, като се имат предвид сегашните условия. – Постоянно се сблъсквам със социална травма. А не помня някой да ми е говорил за това в Медицинския факултет. Традиционната медицинска подготовка и култура не обхващат социални интервенции като част от същността на работата ни. Социалната травма е грамаден звяр, който се изправя насреща ни, и аз усещам реалността му почти осезаемо. Трудно е да му се противопоставиш. Ако здравните работници осмислят информацията за социалните детерминанти, шегува се канадският експерт по здравеопазване Денис Рафаел, съветите от типа Откажете цигарите ще звучат така: Не бъдете бедни; Не живейте във влажни и некачествени жилища; Не се захващайте с тежък, нископлатен труд; Не се нанасяйте близо до натоварени пътища и замърсяващи фабрики; Позволявайте си почивки в чужбина и достатъчно слънчеви бани502. Иначе казано, емигрирайте в по-добронамерена, разумна и справедлива... паралелна вселена. Звярът на неравенството има много пипала, с които изстисква живота от хората. Биологичният му отпечатък засяга не само най-бедните. В общества, доминирани от материалистични принципи, относителната позиция върху обществената стълбица е предиктор за здравето. Връзката между двете, известна като социален градиент, се отнася за всички сегменти от обществото. Лесно се вижда защо. Общественото положение е свързано с по-големи или по-малки възможности за контрол, което само по себе си е фактор за физиологичен стрес и заболяване. Това е показано и в прочутото изследване на Майкъл Мармот (Whitehall Studies), което установява, че рангът на чиновниците в държавните служби на Великобритания е свързан с риска от сърдечни заболявания, рак и психични разстройства503. На колкото по-ниско стъпало се намира даден служител, толкова е по-голям рискът, независимо от фактори като тютюнопушене и кръвно налягане. При това говорим за хора от средната класа с относителна икономическа сигурност и уважавана професия. По-лесно е да освободиш замърсена сграда, отколкото да промениш социална структура – коментира друг водещ изследовател на неравенството, епидемиологът Ричард Уилкинсън. – Можем да предположим каква би била реакцията, ако тенденцията за смъртност и заболеваемост спрямо социалния градиент вървеше в обратна посока и най-високопоставените имаха най-лоши показатели504. И накрая, в култура, основана върху ценностите на конкуренцията и материалното състояние, проблемът е не само в условията на живот, колкото и да са важни те, но и в начина, по който хората се виждат. Когато съдим за себе си или се чувстваме оценени от другите според финансовите си успехи, по-ниският статус – макар и относително добър – е източник на стрес и пречки пред благополучието. Както жлъчно, но красноречиво отбелязва невроученият Робърт Саполски: Здравето страда особено много, когато постоянно ти трият носа в нещата, които нямаш505. Расизъм, бедност, неравенство... Днешното общество непрекъснато навира в очите на хората нещата, които нямат, а системата не пропуска да им напомни, че не ги и заслужават. 23. АМОРТИСЬОРИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО:
|