Мъжете са от Марс, жените – от Венера

От друга страна, ако не разбира тази разлика, той може да се откаже да отиде в „пещерата", за да я удо­влетвори. Това е голяма грешка. Ако той се откаже от .пещерата" /и от истинската си природа/, той става раз­дразнителен, прекалено чувствителен, отбранителен, слаб, пасивен или дребнав. И което е още по-лошо, той не осъзнава защо е станал толкова неприятен.

Когато жената е притеснена от намерението му да отиде в „пещерата", вместо да се откаже, мъжът може да направи няколко малки промени и да улесни реша­ването на проблема. Той не трябва да се отказва от ис­тинските си потребности или от мъжката си природа.

КАК ДА ИЗРАЗИМ ПОДКРЕПА НА ВЕНЕРИАНКАТА

Както вече споменахме, когато мъжът отива в „пе­щерата" или става мълчалив, той казва: „Имам нужда от малко време да помисля върху това, моля те не каз­вай нищо. Ще се върна." Той не разбира, че жената мо­же да е чула: .Не те обичам, не мога да понасям да те слушам, отивам си и никога няма да се върна!" За да противодейства на това тълкуване и за да й предаде верния смисъл на посланието си, той би могъл да се на­учи да казва трите вълшебни думи: .Ще се върна."

Когато мъжът се отдръпва, жената ще е благодар­на, ако каже на глас: „Имам нужда от малко време да обмисля нещата. Ще се върна." или .Имам нужда изве­стно време да бъда сам. Ще се върна." Изненадващо е как простите думи .Ще се върна" могат да променят тол­кова много неща.

Жените много ценят това уверение. Когато мъжът осъзнае колко важно е то за жената, той е в състояние да си спомни и да й го даде.

Ако като дете жената се е чувствала изоставена или отблъсната от своя баща или ако майка й се е чувства­ла отблъсната от съпруга си, тя /детето/ ще бъде още по-уязвима за чувството на изоставеност. Затова мъ­жът никога не трябва да осъжда потребността й от та­кова уверение. По същия начин мъжът не трябва да бъ­де укоряван за потребността му от уединение.

Жената не трябва да бъде осъждана, че се нуждае от уверение, тъй както мъжът не трябва да бъде осъждан за потребността му от уединение.

Когато жената е по-малко уязвима по отношение на детството си и ако разбере потребността на мъжа да се уединява за известно време в „пещерата", нейната потребност от уверения ще бъде по-малка.

Спомням си, че говорих за това на един от семина­рите и една жена каза: .Толкова съм чувствителна към мълчанието на мъжа ми, но като дете никога не съм се чувствала изоставена или отблъсната. Майка ми нико­га не се е чувствала отхвърлена от баща ми. Дори ко­гато се разведоха, те го направиха с обич.

После тя се засмя. Разбра, че е била излъгана. След това заплака. Разбира се, че майка й се бе чувствала отхвърлена. Разбира се, че и тя бе чувствала същото. Родителите й бяха разведени! Също както родителите си и тя бе отрекла болезнените си чувства.

Днес, когато разводът е нещо толкова обикновено, става още по-важно мъжете да дават уверения. Тъй ка­кто мъжете могат да подкрепят жените, като правят мал­ки промени в поведението си, така и жените трябва да направят същото.

КАК ДА ОБЩУВАМЕ, БЕЗ ДА СЕ ОБВИНЯВАМЕ

Мъжът обикновено се чувства атакуван и обвиняван от жената, когато тя в потисната и говори за пробле­мите си. Тъй като не осъзнава разликата между тях, той не проявява разбиране към потребността й да говори за чувствата си.

Мъжът погрешно смята, че тя му говори за чувства­та си, защото е убедена, че той носи някаква отговор­ност или вина. Тъй като тя е разстроена и иска да го­вори, той приема, че причината е той. Когато тя се оп­лаква, той го приема като обвинение. Много мъже не разбират потребността на венерианките да споделят чу­вства на потиснатост с хората, които обичат.

С упражнения и със съзнанието за нашите разли­чия жените могат да се научат да изразяват чувствата си, без това да звучи като обвинение. За да увери мъ­жа, че не го обвинява в нищо, тя може да направи пау­за, след като е говорила няколко минути, и да му каже колко много цени готовността му да я изслуша.

Тя би могла да каже някоя от следните фрази:

• “Наистина се радвам, че мога да говоря за това."

• “Наистина се чувствам по-добре, че мога да говоря за това."

• “Чувствам такова облекчение, че поговорих с теб за това."

• “Наистина се радвам, че мога да се оплача за всичко това. Чувствам се много по-добре."

• “След като ти казах всичко това, се чувствам много по-добре. Благодаря ти."

Тази проста промяна може да има голямо значение.

Докато описва проблемите си, тя би могла да пока­же, че оценява нещата, които той е извършил, за да уле­сни живота й и да го направи по-пълноценен. Например ако тя се оплаква от работата си, може понякога да спо­мене колко е хубаво, че го има и че може да се прибе­ре при него у дома; ако се оплаква за къщата, би могла да спомене с благодарност, че е оправил оградата; ако пък се оплаква за пари, може да спомене, че той наис­тина работи много; или ако се оплаква от трудностите с децата, тя би могла да спомене колко се радва, че мо­же да разчита на неговата помощ.

Споделяне на отговорността

Доброто общуване изисква участието на двете страни. Мъжът трябва да помни, че споделянето на про­блемите не означава обвинение и че когато жената се оплаква, тя просто се разтоварва от напрежението. Же­ната може да 'се научи как да му покаже, че въпреки оп­лакванията си го цени.

Например жена ми влиза и ме пита докъде съм сти­гнал с тази глава. Аз отвръщам: “Почти свърших. Как мина твоят ден?"

Тя казва: “О, имам достатъчно работа. Почти няма­ме време да сме заедно." С предишното съзнание щях да заема отбранителна позиция и да й напомня за вре­мето, което сме прекарали заедно, или да й кажа кол­ко важно бе за мен да спазя срока. И така само бих съ­здал напрежение.

Но новото ми аз, съзнавайки различията помежду ни, разбира.че тя търси потвърждение на чувствата си и разбиране, а не отправя обвинения, нито иска обяс­нения. Казвам й: “Права си, наистина сме много зае­ти. Седни на скута ми и дай да те прегърна. Денят ни беше доста напрегнат."

След това тя казва: “Ти наистина усещаш какво ис­кам." Това е оценката, от която имам нужда, за да бъ­да с нея. После започва да се оплаква от тежкия ден и от умората си. След няколко минути спира за момент. Тогава й предлагам вместо нея да откарам бавачката на детето у дома й, за да може тя да си почине и се от­пусне преди вечеря.

Тя казва: „Наистина ли ще закараш бавачката? То­ва е чудесно. Благодаря ти!" Дори когато е уморена и изтощена, тя отново ми дава благодарността и одобре­нието, от които се нуждая, за да се почувствам добър партньор.

Жената не смята, че трябва да покаже благодар­ност, защото допуска, че мъжът знае колко много цени неговата готовност да я изслуша. Но той не знае това. Когато тя говори за проблемите си, той трябва да по­лучи уверение, че тя все още го обича и цени.

Мъжът се разстройва от проблемите, ако не напра­ви нещо, за да ги разреши. Като му благодари, жената може да го накара да разбере, че той й помага и само като я изслушва.

Жената не трябва нито да потиска чувствата си, ни­то да ги променя, за да подкрепи партньора си. Тя тря­бва само да ги изрази така, че той да не се почувства атакуван, обвиняван или упрекван. Няколко малки промени могат да имат голямо значение.

Четирите вълшебни думи на подкрепа

Четирите вълшебни думи на подкрепа за мъжа са: “вината не е твоя." Когато жената дава израз на своята потиснатост, тя може от време на време да прекъсне, за да го окуражи с думите: .Наистина съм ти благодарна, че ме изслушваш, и ако прозвучи сякаш вината твоя, искам да знаеш, че не е така. Ти не си виновен."

Жената трябва да се научи да чувства своя слушател и да се съобразява със склонността му да мисли за себе си като за пълен неудачник, когато тя говори за толкова много проблеми.

Онзи ден сестра ми се обади по телефона и започна да говори за трудностите, които преживяваше в момента. Докато я слушах, си повтарях, че за да я подкрепя, не трябва да й предлагам никакви решения. Тя просто имаше нужда от слушател. След като я слушах десет минути и от време на време подхвърлях възклицания като „Ъх-ъхъ", „О" и „Така ли!", тя каза: .Е, благодаря ти, Джон. Сега се чувствам много по-добре."

За мен бе много по-лесно да я изслушам, защото знаех, че не ме обвинява. Обвиняваше някой друг. По-трудно ми е, когато жена ми е нещастна, защото тогава мога да се почувствам обвинен. Когато обаче тя ме окуражава да я изслушам, като ми показва, че ме цени, ми е много по-лесно да бъда добър слушател.

Как да постъпите, когато ви се иска да обвините партньора си

Жената може да убеди мъжа, че вината не е негова ако тя действително не го обвинява или критикува. Но ако не може да се сдържи да не го нападне, тя трябва да сподели чувствата си с някой друг или да из­чака докато й мине и се настрои за разговор с него. Тя би могла да сподели неприязнените си чувства с някой, който не я притеснява и би бил в състояние да й даде подкрепата, от която се нуждае. След това, когато е из­пълнена с повече обич и склонност да прости, тя може спокойно да се обърне към партньора си, за да споде­ли с него чувствата си.

Как да изслушвате, без да отправяте обвинения

Представете си, че жената казва: .Всичко, което правим, е само работа, работа и пак работа. Вече изо­бщо не се забавляваме. Станал си толкова сериозен." В този случай мъжът може лесно да почувства, че тя го обвинява.

Ако той се чувства обвинен, предлагам да не й отв­ръща със същото и да не казва: „Имам чувството, че ме обвиняваш." По-добре е да каже: „Неприятно ми е да казваш,че съм прекалено сериозен. Може би искаш да кажеш, че аз съм виновен, че вече не се забавляваме?"

Или може да каже: „Обидно ми е да ми казваш, че съм толкова сериозен и че вече не се забавляваме. Си­гурно искаш да кажеш, че за всичко съм виновен аз?"

Освен това, за да подобри общуването, той може да й предложи изход, като каже: „Ти като че ли искаш да кажеш, че аз съм виновен, че работим толкова мно­го. Така ли е?"

Или: „Като казваш, че вече не се забавляваме и че аз съм толкова сериозен, чувствам се така, сякаш каз­ваш, че за всичко съм виновен аз. Така ли е?"

Всички тези отговори са почтителни и й дават въз­можност да оттегли обвиненията, които гой смята, че от­правя към него. Когато тя каже: “О не, не казвам, че ви­ната е твоя", той вероятно ще почувства известно об­лекчение.

Друг подход, който намирам за много полезен, в да помните, че жената винаги има правото да бъде поти­сната и че щом се разтовари, ще се почувства много по-добре. Това съзнание ми позволява да се отпусна и да си спомня, че ако мога да слушам оплакванията й, без да ги приемам твърде лично, впоследствие тя ще ми бъде много благодарна. Дори и да ме обвинява, то няма да продължи дълго време.

Изкуството да изслушваме другия

Когато мъжът се научи да изслушва и осмисля пра­вилно чувствата на жената, общуването става много по-лесно. Но като всяко изкуство изслушването изисква практика. Всеки ден, когато се върна у дома, обикно­вено намирам Бони, питам я как е прекарала деня и та­ка се упражнявам в изкуството да слушам.

Ако тя е потисната или е имала напрегнат ден, до­като я слушам, оставам с чувството, че в известен сми­съл съм отговорен и следователно нося вина. Най-тру­дно е да не възприемам това твърде лично и да се опи­там да я разбера правилно. Правя това, като си повта­рям непрекъснато, че говорим на различни езици. Ко­гато продължавам да питам: „Какво още се случи?', от­кривам, че има много други неща, които я безпокоят. Постепенно започвам да разбирам, че не съм единст­вената причина за нейното състояние. След малко тя за­почва да оценява търпението, с което я изслушвам, дори да съм частично отговорен за нейната потиснатост, и става твърде благодарна, любяща и сговорчива.

Въпреки че изслушването е важно умение, което трябва да се упражнява, понякога мъжът е твърде чув­ствителен или напрегнат, за да преведе подтекста на фразите й. В такива моменти той дори не трябва да се опитва да слуша. Вместо това може учтиво да каже: „Моментът не е подходящ за мен. Хайде да поговорим за това по-късно."

Друг път мъжът не съзнава, че не е способен да я изслуша, докато тя не започне да говори. Ако той се разстрои , докато слуша, не трябва да се опитва да про­дължи - това просто ще го потисне още повече. И няма да е от полза за нито един от двамата. Вместо това мо­же да каже почтително: „Наистина искам да чуя какво ми казваш, но точно сега ми е много трудно да слушам. Мисля, че ми е необходимо малко време да помисля по това, което току-що каза."

Тъй като Бони и аз се научихме да общуваме така, че да зачитаме различията помежду си и да разбира­ме потребностите си, бракът ни стана много по-лесен. Наблюдавал съм същата тази трансформация у хиляди хора и семейни двойки. Взаимоотношенията разцъфтя­ват, когато общуването предполага приемане и уваже­ние на същностните различия на партньорите.

Когато възникнат недоразумения, помнете, че го­ворим на различни езици: отделете необходимото вре­ме, за да преведете това. което партньорът Ви иска да каже или мисли. Това определено изисква практика, но си заслужава.

Глава VI

Мъжете са като ластик. Когато се отдръпват, те го правят само за да се върнат обратно. Ластикът е от­лична метафора, чрез които можем да разберем интим­ния цикъл на мъжа. Този цикъл Включва сближаване, от­дръпване и след това отново сближаване.

Повечето жени с изненада разбират, че дори кога­то мъжът обича, той периодично има нужда да се отте­гли, преди отново да се приближи. Мъжете инстинкти­вно чувстват потребност да се отдръпнат. Това не е ре­шение или избор. То просто се случва. Не е нито него­ва, нито нейна вина. Това е естественият му цикъл.

Когато мъжът обича, той периодично има нужда да се отдръпне, преди отново да се приближи.

Жените погрешно разбират отдръпването на мъжа, защото обикновено жената се отдръпва по различни причини. Тя се отдръпва, когато не Вярва, че мъжът раз­бира чувствата й, когато в обидена и се страхува да не я огорчи отново или когато той е направил нещо ло­шо и я е разочаровал.

Разбира се, мъжът може да се отдръпне по същите причини, но ще го стори и дори когато тя не е направи­ла нищо лошо. Той може да я обича и да й вярва и изведнъж да започне да се отдръпва. Но като изпънат ла­стик той ще се отдалечи и след това отново сам ще се върне при нея.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ВСЯКА ЖЕНА ЗА МЪЖЕТЕ

Ако се разбере правилно, интимният цикъл на мъ­жа обогатява взаимоотношенията, но тъй като се раз­бира погрешно, той създава излишни проблеми. Да раз­гледаме следния пример:

Маги бе разстроена, разтревожена и объркана. Тя и приятелят й Джеф ходели от шест месеца, Всичко било много романтично. След това без никаква явна причина той започнал да се отдалечава емоционално. Маги не можела да разбере защо той изведнъж се отдръпнал. Тя ми каза: “В един миг той бе толкова внимателен, а в следващия дори не искаше да гово­ри с мен. Опитах всичко, за да го върна, но, изглеж­да, нещата само се влошиха още повече. Той изгле­жда толкова отчужден. Не знам къде сбърках. Наис­тина ли съм толкова угасна?"

Когато Джеф се отдръпнал, Маги го приела като ли­чна обида. Това е често срещана реакция. Тя сметна­ла, че е направила нещо лошо, и започнала да се са­мообвинява. Искала да оправи нещата, но колкото по­вече се опитвала да се доближи до Джеф, толкова по­вече той се отдръпвал от нея.

След семинара Маги се успокои. Тревогата и обър­кването й незабавно изчезнаха. И което е още по-важ­но, тя престана да се самообвинява. Разбра, че когато Джеф се отдръпва, вината не е нейна. Освен това тя уз­на защо той се отдръпва и как деликатно да се справи с това положение. Месеци по-късно, на друг семинар, Джеф ми благодари за това, което бе научила Маги. Той ми каза, че са сгодени и ще се женят. Маги бе открила една тайна за мъжете, която малко жени знаят.

Тя разбра, че като се опитва да се доближи до Джеф, когато той се отдръпва, тя в действителност му пречи да се оттегли на разстоянието, което му е нуж­но, за да може след това отново да се върне при нея. Като тича след него, тя само му пречи да почувства, че има нужда от нея и иска да е с нея. Тя осъзна, че е пра­вила това във всички свои взаимоотношения. Несъзна­телно бе пречила на осъществяването на важен цикъл. Като се опитва да запази интимността, тя всъщност я осуетява.

Как мъжът изведнъж се променя

По време на семинарите илюстрирам това с голям ластик. Представете си, че държите ластик. Започнете да го опъвате надясно. Този ластик може да се разтег­ли на 30 см. Когато го разтеглите 30 см, не можете да направите нищо друго, освен да го пуснете обратно. Ви­ждате с каква сила и скорост той се връща обратно.

По същия начин, когато мъжът се е оттеглил на ма­ксимално разстояние, той ще се върне с максимална си­ла и скорост. Щом като се оттегли до своята граница, у него настъпват промени. Цялата му нагласа започва да се променя. Мъжът, който изглежда, че не обича и не се интересува от партньорката си /докато се оттегля/, изведнъж не може да живее без нея. Той отново чувс­тва потребността от интимност. Силата му се възвръща, защото се събужда желанието му да обича и да бъде обичан.

Това обикновено озадачава жената, защото при нея нещата са различни: ако тя се отдръпне, за да Възста­нови отново интимността, й е необходимо време за но­во сближаване. Ако не разбере, че мъжете са различни в това отношение, тя може да не повярва на внезапно­то му желание за интимност и да го отблъсне.

Мъжете също трябва да разберат тази разлика. Ко­гато мъжът се върне, преди жената да е готова да го приеме отново, тя обикновено се нуждае от време и разговори, за да възстанови връзката. Този преход мо­же да бъде по-деликатен, ако мъжът осъзнае, че жена­та може би се нуждае от повече време, за да възста­нови същата степен на интимност - особено ако се е по­чувствала обидена, когато той се е отдръпнал. Ако не разбере различията помежду им, мъжът може да проя­ви нетърпение, тъй като той е готов да възобнови ин­тимността, докато жената все още не е готова за това.

Защо мъжете се отдръпват

Така например в началото на взаимоотношенията му с Маги Джеф е силен и изпълнен с желание. Ласти­кът е изпънат до крайност. Той иска да й направи впе­чатление, да я удовлетвори, да й достави удоволствие и да станат близки. След като постига целта си, тя из­питва желание да се сближат повече. Тя му се доверя­ва и той се приближава все повече и повече към нея. После те постигат интимност и той се чувства чудесно. Но след известно време настъпва промяна.

Представете си какво се получава с ластика. Той се отпуска. Силата и стегнатостта изчезват. Няма никак­во движение. Именно това става и с желанието на мъ­жа да се приближи, след като е постигнал интимност.

Независимо, че тази близост удовлетворява мъжа, той неизбежно започва да преживява вътрешна промя­на. Все по-силно изпитва потребност да се отдръпне. След като временно е утолил жаждата си за интим­ност, той иска да бъде независим и самостоятелен. По­требността му от друг човек е удовлетворена. Той мо­же да се чувства твърде зависим, а може и да не съз­нава защо иска да се оттегли.

Защо жените изпадат в паника

Когато Джеф се оттегля, без да даде никакво обяс­нение на Маги /или на себе си /. Мат изпитва страх. Тя изпада в паника и започва да тича след него. Смя­та, че е направила нещо погрешно и го е отблъснала не­волно. Представя си, че той очаква от нея да възста­нови интимността. Страхува се, че той няма да се вър­не.

И което е още по-лошо, тя се чувства безсилна да го върне, защото не знае какво е направила, за да го отблъсне. Тя не знае,че това е просто част от цикъла на неговата интимност. Когато го пита какво има, той няма ясен отговор, поради което отклонява разговори­те по този въпрос. Той просто продължава да се отда­лечава от нея.

Защо мъжете и жените се съмняват в любовта на другия

Ако не разберат този цикъл, мъжете и жените лес­но могат да започнат да се съмняват в любовта на дру­гия. Без да съзнава, че е попречила на Джеф да наме­ри отново страстта си, Маги може лесно да допусне, че Джеф не я обича. Без възможност да се оттегли, Джеф ще загуби желанието и страстта си да бъде с нея. Той лесно може да приеме, че вече не обича Маги.

След като се научи да оставя Джеф на разстояние в неговото .пространство", Маги откри, че той наисти­на се връща. Тя се опита да не тича след него, когато той се отдръпне, и вярваше, че всичко ще бъде наред. И всеки път той се връщаше.

С нарастването на доверието й в този процес, за нея стана по-лесно да не изпада е паника. Когато той се отдръпваше, тя не тичаше след него и не мислеше, че нещо не е наред. Приемаше тази страна на Джеф.

Колкото по-искрено я приемаше, той толкова по-бързо се връщаше. Джеф започна да разбира своите промен­ливи чувства и потребности и доверието му към любо­вта, която изпитваше към Маги, се увеличи. Беше спо­собен да се обвърже. Тайната на успеха на Маги и Джеф бе, че те разбраха и приеха простата истина: мъжете са като ластик.

КАК ЖЕНИТЕ РАЗБИРАТ ПОГРЕШНО МЪЖЕТЕ

Без разбирането, че мъжете са като ластик, жени­те много лесно могат да възприемат погрешно реакци­ите на мъжа. Най-често настъпва объркване, когато тя каже: “Нека да поговорим", а той веднага се отдръпва емоционално. Точно когато тя иска да го приеме и да се приближи към него, той желае да се отдръпне. Често чувам оплакването: „Всеки път, когато искам да гово­рим, той се отдръпва. Чувствам, че не се интересува от мен." Така тя прави погрешното заключение, че той изо­бщо не иска да говори с нея.

Аналогията с ластика обяснява защо мъжът може да обича много партньорката си и въпреки това внезапно да се отдръпне. Когато той се оттегля, то не е защото не иска да говори, а защото има нужда известно вре­ме да остане сам; да бъде сам със себе си в момент, когато не е отговорен за някой друг. Това е времето, през което той ще се погрижи за себе си. А когато се върне, тя ще може да разговаря с него.

До известна степен мъжът губи себе си, като се свързва с партньорката си. Като чувства потребности­те й, проблемите, желанията и емоциите й, той може да изгуби усещането за собственото си аз. Отдръпването му позволява да възстанови личните си граници и да удо­влетвори потребността си да бъде самостоятелен.

Някои мъже обаче определят отдръпването по раз­личен начин. За тях то е просто усещане: “Нужно ми е известно пространство" или „Имам нужда да остана сам". Независимо от определението, когато се отдръп­не, мъжът удовлетворява истинската си потребност да се погрижи известно време за себе си.