Мъжете са от Марс, жените – от Венера

Тъй както ние не решаваме да огладнеем, така и мъжът не решава да се отдръпне. Това е инстинктивен импулс. Той може само да се доближи повече и след това да започне да губи себе си. В този момент той за­почва да чувства потребност от самостоятелност и се отдръпва. Като разберат този процес, жените могат да възприемат правилно отдръпването на мъжете.

Защо мъжете се отдръпват, когато жените се доближат

За много жени мъжът е склонен да се отдръпне то­чно когато те искат да разговарят с него и да устано­вят интимност. Това става по няколко причини:

1. Жената несъзнателно усеща отдръпването на мъ­жа и точно в такива моменти се опитва да възстано­ви интимната им връзка. Тя казва: .Нека да погово­рим." Тъй като той продължава да се отдръпва, тя пра­ви погрешното заключение, че той не иска да гово­рят или че не я обича.

2, Когато жената се довери и сподели дълбоки и съ­кровени чувства, това може да предизвика у мъжа потребност да се оттегли. Той може да се справи с тол­кова много интимност до момента, в който звънват алармените му звънчета и го предупреждават, че е време да намери равновесие, като се оттегли. В най-интимни моменти мъжът може внезапно и автоматич­но да превключи към потребността си от самостоятел­ност и да се оттегли.

Отдръпването на мъжа обърква много жената, тъй като често пъти е предизвикано от нейните думи или действия. Обикновено когато жената започне да гово­ри за нещата с чувство, мъжът започва да усеща под­тик да се отдръпне. Това в така, защото чувствата при­вличат мъжете по-близо и създават интимност, а ко­гато мъжът се приближи твърде много, той автомати­чно започва да се отдръпва.

Причината за това не е нежеланието му да узнае нейните чувства. В друг момент от цикъла на интимност, когато той трябва да се приближи, същите чувства, ко­ито биха предизвикали оттеглянето му, ще го привле­кат по-близо до нея. Не думите й, а моментът, в който ги изрича, предизвиква неговото отдръпване.

КОГА ДА РАЗГОВАРЯТЕ С МЪЖА

Когато мъжът се отдръпва е неподходящо време за разговори или за опити за сближаване. Оставете го да се отдръпне. След известно време той ще се върне. Ще се появи отново любвеобилен и сговорчив и ще дейст­ва така, сякаш нищо не се е случило. Това е подходя­щото време за разговори.

В такова златно време, когато мъжът желае интим­ност и е склонен да разговаря, жените обикновено не започват разговори. Съществуват три често срещани причини за това:

1. Жената се страхува, защото последния път, кога­то се е опитала да говори, той се е отдръпнал. Тя погрешно приема, че не го интересува и не иска да я слуша.

2. Жената се страхува, че мъжът е разстроен от нея, и изчаква той да започне разговор за чувствата си. Тя знае, че ако разговорът я накара да се отдръпне внезапно, преди да са се сближили, ще трябва да раз­говаря за случилото се, преди да може да възобнови връзката. Тя изчаква той да започне разговор за при­чината за своята потиснатост. Той обаче не изпитва потребност да разговаря за това, защото вече не е потиснат.

3. Жената има толкова много неща за казване, но не иска да се натрапва. За да бъде учтива, вместо да говори за собствените си мисли и чувства, тя прави грешката да го пита за неговите чувства и мисли. Ко­гато се окаже, че той няма какво да й каже тя прави заключението, че той не иска да разговаря с нея

При всички тези неправилни предположения за не­желанието на мъжа да води разговори няма нищо чуд­но, че жените не са удовлетворени от отношенията с мъжете.

КАК ДА НАКАРАМЕ МЪЖА ДА ГОВОРИ

Когато жената иска да говори или чувства потреб­ност от сближаване, не трябва да чака мъжът да запо­чне разговора. Тя трябва да бъде първата, която ще за­почне да споделя, дори ако партньорът й има малко за казване. Тъй като тя му а благодарна за готовността да я изслуша, той постепенно ще й каже още неща.

Мъжът може да е склонен да разговаря с жената, но отначало просто да няма много за казване. Това, което жените не знаят за марсианцитв е, че те трябва да имат причина, за да разговарят. Те не разговарят само за да споделят нещо. След като обаче жената е говорила известно време, мъжът ще започне да става по-податлив и ще сподели своето отношение към каза­ното.

Например ако тя говори за някои свои проблеми през деня, той може да сподели някои от своите, така че да могат да се разберат един друг. Ако тя говори за своите чувства към децата, след това той може да из­рази своите. Когато жената е откровена, а мъжът не се чувства обвинен или притиснат до стената, тога­ва и той постепенно започва да й се доверява.

Как жените притискат мъжете да говорят

Жената, която споделя чувствата си, мотивира по естествен начин мъжа да говори. Но когато той чувст­ва, че върху него се оказва натиск, съзнанието му нап­раво блокира. Той няма какво да каже. Дори и да има, той ще се противи, защото чувства нейния натиск.

Тя дори смята, че ако той не говори, значи не я оби­ча. А да отблъснеш мъжа за това, че не говори, значи да му внушиш, че няма какво да каже. Мъжът трябва да чувства, че го приемат такъв, какъвто е, и по-късно той постепенно ще се довери. Той няма усещането, че же­ната го приема, когато иска от него да говори повече или се сърди, че той се отдръпва.

Мъж, който има нужда да се отдръпне надалеч, пре­ди да се научи да споделя и да бъде откровен, трябва първо да се научи да изслушва жената продължително време. Неговата готовност да изслушва трябва да бъде оценена и по-късно той постепенно ще започне да спо­деля.

Как да започнете разговор с мъжа

Колкото повече жената се опитва да накара мъжа да говори, толкова повече той ще й се противопоста­вя. Преките опити да се накара мъжът да говори не са най-добрият подход, особено ако той се отдръпва. Вме­сто да се чуди как може да го накара да говори, по-добре е тя да си зададе въпроса: “Как мога да постигна по-голяма интимност, да разговарям и общувам с моя партньор?"

Ако жената чувства потребност от повече разго­вори във Взаимоотношенията си с мъжа, а повечето же­ни са такива, тя може да бъде инициатор на разговори при едно условие - ако очаква и приема понякога той да е готов както да разговаря, така и инстинктивно да се отдръпва.

Когато мъжът проявява готовност за разговори, вместо да му зададе 20 въпроса или да настоява той да говори, тя би могла да му каже колко го цени дори са­мо за това, че я изслушва. В началото тя би трябвало да се опита да го окуражи да говори.

Например Маги би могла да каже: „Джеф, ще ме из­слушаш ли? Имах много тежък ден и искам да говоря за това. Ще ми помогнеш да се почувствам много по-добре." След няколко минути тя може да направи пау­за и да каже: .Наистина съм ти благодарна, че ме изс­луша. Това означава много за мен." Тази оценка окуражава мъжа да чуе повече.

Без благодарност и окуражаване мъжът може да изгуби интерес, защото той остава с впечатлението, че неговото “слушане" няма никакъв ефект. Той не разбира колко ценно е това за нея. Повечето жени обаче инстинктивно знаят колко важно е изслушването. Да се очаква от мъжа да знае това без известна практика зна­чи да се очаква от него да прилича на жената. За щас­тие, след като получи благодарност за това, че е изс­лушал жената, мъжът научава стойността на разгово­ра си с нея.

КОГАТО МЪЖЪТ НЕ ИСКА ДА ГОВОРИ

Сандра и Лари са женени от 20 години. Сандра ис­каше развод, а Лари искаше да подобри взаимоот­ношенията им.

Тя каза: .Как може да твърди, че иска да запази бра­ка ни? Той не ме обича. Не чувства нищо Отдръпва се, когато искам да говоря с него. Студен и безсър­дечен е. Крие чувствата си от двадесет години. Ня­мам желание да му прощавам. Няма да остана. Твър­де уморена съм от опитите да го накарам да се отпу­сне и сподели чувствата си и да стане поне малко уя­звим по отношение на мен."

Сандра не знаеше, че и тя бе допринесла за проб­лемите помежду им. Мислеше, че за всичко е виновен той. Беше уверена, че е направила всичко възможно, за да внесе повече интимност в разговорите и общува­нето им, а той й се е противопоставял в продължение на двадесет години.

След като научи метафората за ластика и мъжете по време на моите семинари, тя избухна в сълзи и про­сти на съпруга си. Беше разбрала, че “неговият" проб­лем е “техен" проблем. Осъзна колко много бе допри­несла за задълбочаването на конфликта.

Тя каза: “Помня първата година след сватбата ни, когато му се доверявах, говорех за чувствата си, а той просто си отиваше. Мислех, че не ме обича. След като това се случи няколко пъти, се отказах. Не исках да страдам отново. Не знаех, че в други случаи той може да ме изслуша. Не му дадох такава възможност. Исках да бъда неуязвима по отношение на него. Исках той пър­ви да сподели чувствата си."

Разговори между „глухи"

Разговорите на Сандра с Лари приличат на разго­вори между глухи. Отначало тя се опитвала да го нака­ра да говори, като му задавала серия въпроси. После, преди да може да сподели това, което иска, тя се раз­стройвала от кратките му отговори. Когато накрая да­ла израз на чувствата си, те били винаги едни и същи. Била потисната, че той не е откровен, любвеобилен и че не споделя чувствата си.

Такъв разговор може да протече по следния начин:

Сандра: Как премина денят ти?

Лари: Добре.

Сандра: Какво се случи?

Лари: Каквото става всеки ден.

Сандра: Какво искаш да правим през този уикенд?

Лари: Все ми е едно. Ти какво искаш да правим?

Сандра: Искаш ли да поканим приятели на гости?

Лари: Не знам...Знаеш ли къде е програмата на те­левизията?

Сандра /разстроена/: Защо не говориш с мен?

Лари /стреснато мълчи/.

Сандра: Обичаш ли ме?

Лари: Разбира се, че те обичам. Нали се ожених за теб.

Сандра: Как би могъл да ме обичаш? Ние никога не говорим. Как можеш да седиш тук и да мълчиш. Нищо ли не те интересува?

В този момент Лари обикновено ставал и излизал на разходка. Когато се връщал, той се държал така, ся­каш нищо не се е случило. Сандра също се преструва­ла, че всичко е наред, но вътрешно потискала любовта и топлотата си. Привидно се опитвала да бъде любвео­билна, но вътрешно неприязънта й се увеличавала. От време на време недоволството й избликвало и тя за­почвала отново разпит за чувствата на съпруга си. След двадесет години събиране на доказателства, че той не я обича, тя не желаеше повече да се лишава от интим­ност.

Да се научим да се подкрепяме, без да е необходимо да се променяме

На семинара Сандра каза: “Прекарах 20 години'в опити да накарам Лари да говори. Исках той да ми се довери и да бъде уязвим по отношение на мен. Не съз­навах, че това, от което имах нужда, бе мъж, който да ми помогне аз самата да стана откровена и уязвима по отношение на него. Именно от това се нуждаех. През този уикенд споделих с мъжа си повече съкровени чу­вства, отколкото за 20 години. Почувствах, че ме обича много. Това е, което ми е липсвало. Мислех, че той тря­бва да се промени. Сега знам, че няма нищо нередно нито у него, нито у мен. Ние просто не сме знаели как взаимно да си помогнем."

Сандра винаги се е оплаквала, че Лари не говори. Тя постепенно убедила себе си, че неговото мълчание прави интимността им невъзможна. На семинара тя се научи да споделя чувствата си, без да очаква или да на­стоява Лари да й отвърне със същото. Вместо да отб­лъсква мълчанието му, тя се научи да го цени. Това го направи по-добър слушател.

Лари усвои изкуството да слуша. Той се научи да слуша, без да се опитва да решава проблемите й. Мно­го по-полезно е да научиш мъжа да слуша, отколкото да бъде откровен и уязвим. Когато той се научи да слуша жената, която обича,-и тя оцени това, той постепенно ще й се довери и ще му бъде по-лесно да споделя чув­ствата си.

Когато мъжът разбере, че жената цени способност­та му да я изслушва и не го отблъсква за това, че не е споделял с нея много неща, той постепенно ще започ­не да й се доверява. Когато долови, че не се налага да говори, той по естествен начин ще започне разговор. Но първо трябва да почувства нейното одобрение. И ако въпреки това тя се разстройва от неговото мълча­ние, значи забравя, че мъжете са от Марс!

КОГАТО МЪЖЪТ НЕ СЕ ОТДРЪПВА

Лиза и Джим са женени от две години. Те правели всичко заедно. Никога не се разделяли. След извест­но време Джим станал извънредно раздразнителен, пасивен, мрачен и избухлив.

На частна консултация Лиза ми каза: .Вече не ми е забавно да бъда с него. Опитах всичко, за да го обо­дря, но напразно. Искам да правим приятни неща за­едно - да отидем на ресторант, на пазар, да пътува­ме, да ходим на театър, на гости и танци, но той не иска. Вече не правим нищо заедно. Само гледаме те­левизия, ядем, спим и работим. Опитвам се да го оби­чам, но ме е яд. Той беше толкова очарователен и приятен. Животът ми с него сега наподобява съжител­ство с мекотело. Не знам какао да направя. Той про­сто не иска да се помръдне!"

След като научиха за мъжкия цикъл на интимност -теорията за ластика, Лиза и Джим разбраха какво се беше случило. Те бяха прекарвали твърде много време заедно и сега имаха нужда да бъдат повече време раз­делени.

Лиза също е смятала, че те трябва да правят всич­ко заедно. По време на консултациите попитах Лиза за­що е прекарвала толкова време с Джим.

Тя каза: “Страхувах се, че той ще се разстрои, ако направя нещо приятно без него. Веднъж отидох на па­зар и той наистина ми се разсърди."

Джим сподели: “Помня този ден. Но не съм ти бил сърдит. Бях разстроен, тъй като бях загубил търговска сделка. В действителност помня този ден, тъй като си спомням колко добре се почувствах в празната къща. Не посмях да ти го кажа, защото мислех, че ще се за­сегнеш."

Лиза обясни: „Мислех, че не искаш да излизам без теб. Струваше ми се толкова недосегаем."

Как да станете по-независими

С това ново съзнание Лиза получи разрешението, от което се нуждаеше - да не се тревожи толкова мно­го за Джим. Отдръпването на Джим фактически й по­могна да стане по-самостоятелна и независима, Тя за­почна да се грижи по-добре за себе си. Като се зае с нещата, които искаше да прави, и получи подкрепата на приятелките си, тя стана много по-щастлива.

Тя се освободи и от недоволството си от Джим. Раз­бра, че е очаквала твърде много от него. След като чу за ластика, тя осъзна, че също има вина за проблеми­те им. Стана й ясно, че той има нужда от повече време да бъде сам. Любвеобилните й жертви са му пречели да се отдръпне и след това да се върне, а склонността и да бъде зависима го е задушавала.

Лиза започна да прави приятни неща без Джим. Ед­на вечер излезе с приятелки да хапнат навън. Друга ве­чер отиде на театър. Трета вечер - на рожден ден.

Прости чудеса

Лиза бе изумена колко бързо се променяха техни­те взаимоотношения. Джим стана много по-внимателен и грижовен към нея. След две седмици той отново бе предишният Джим. Искаше да се забавляват заедно и започна да крои планове. Възвърна мотивацията си да споделя с нея чувствата си.

По време на консултациите Джим ми каза: .Чувст­вам такова облекчение. Чувствам, че Лиза ме обича -когато се връща вкъщи, тя се радва да ме види. Толко­ва е хубаво, че ми липсва, когато я няма. Приятно е да “чувстваш" отново. Почти бях забравил какво е . Пре­ди ми се струваше, че каквото и да направя, не е дос­татъчно добро. Лиза винаги се опитваше да ме накара да върша разни неща, като ми казваше какво да правя и ми задаваше въпроси."

Лиза сподели: „Разбрах, че съм го обвинявала за моето нещастие. Когато поех отговорността за щасти­ето си! установих, че Джим се изпълва с енергия и жи­вот. Наистина е чудо!"

ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ЦИКЪЛА НА ИНТИМНОСТ

Съществуват два начина, чрез които жената може неволно да противодейства на естествения цикъл на ин­тимност на своя партньор. Те са:

Преследването му, когато се отдръпне;

Наказването му за това, че се е оттеглил.

Следва описание на най-често срещаните начини, чрез които жената преследва мъжа и му пречи да се от­тегли.

ВИДОВЕ ПОВЕДЕНИЕ НА ПРЕСЛЕДВАНЕ

1. физическо

Когато той се отдръпне, тя го следва физически. Той влиза в друга стая и тя го следва. Или както при Лиза и Джим, тя не прави онова, което би искала да прави и което всъщност би й дало възможност да бъде с пар­тньора си.

2. Емоционално

Когато той се оттегли, тя емоционално го следва. Тревожи се за него. Иска да му помогне да се почув­ства по-добре. Съжалява го. Задушава го с внимание и хвалебствия.

Друг начин, чрез който тя може емоционално да му попречи да се отдръпне, е да прояви неодобрение към потребността му да бъде сам. Неодобрението й също го отчуждава от нея.

Друг подход е нейният любящ или обиден вид, кога­то той се отдръпва По тази начин тя моли за негова­та интимност и той се чувства под контрол.

3. Съзнателно

Тя може да го тегли назад, като му задава въпроси, внушаващи вина: „Как можеш да се държиш така с мен?" или „Какво не е в ред при теб?", или .Не раз­бираш ли колко много ме боли, когато се отдръпваш?"

Друг начин, чрез който тя може да се опита да го притегли обратно, е да се опита да му се хареса. Става прекалено сговорчива. Опитва се да бъде безупречна, така че той да няма причини да се отдръпне. Отказва се от своята същност и се опитва да стане такава, каквато смята, че той желае да бъде.

Тя се страхува да разклати .лодката" от страх, че той може да се отдръпне, и затова потиска истински­те си чувства и избягва да прави неща, които могат да го разстроят.

Вторият основен начин, чрез който жената може не­съзнателно да прекъсне мъжкия цикъл на интимност, е да го накаже, че се е оттеглил. Следва списък от най-често срещаните начини, чрез които жената “наказва" мъжа и му пречи да се върне и да й се довери.

НАКАЗАТЕЛНО ПОВЕДЕНИЕ

1. физическо

Когато той започне да я желае отново, тя го отблъс­ква. Тя отхвърля физическата му привързаност. Може да го отблъсне и сексуално Не му позволява да я до­косва или да бъде близо до нея. Може да го удари или да счупи нещо, за да демонстрира недоволството си.

Когато мъжът е наказан за това, че се е отдръпнал, той може да се уплаши и да не го направи никога по­вече. Страхът може да му попречи да се оттегля в бъ­деще Тогава неговият естествен цикъл се нарушава. Това може да предизвика и яд, който му пречи да по­чувства желание за интимност. Той може да не се за­върне повече, след като се отдръпне.

2. Емоционално

Когато мъжът се върне, жената е нещастна и го об­винява. Тя не му прощава това, че я е изоставил. Той не може да направи нищо, за да й достави удоволствие или да я направи щастлива. Чувства се неспособен да я удовлетвори и се отказва.

Когато мъжът се върне, тя изразява неодобрението си чрез думи, тона на гласа си или чрез обидени пог­леди.

3. Съзнателно

Когато мъжът се върне, тя отказва да му се довери и да сподели с него чувствата си. Става студена и му се сърди,че не й се доверява и не разговаря с нея.

Тя престава да вярва, че той наистина я обича, и го наказва, като не му дава възможност да я изслуша и да бъде „добро момче". Той с радост се връща при нея, а се оказва в немилост.

Когато мъжът чувства, че го осъждат за това. че се е оттеглил, той може да се уплаши, че ще загуби любо­вта й, ако се отдръпне отново. Започва да чувства, че в такъв случай ще бъде недостоен за нейната любов. Може да се уплаши да потърси любовта й отново, за­щото се смята за недостоен за нея; допуска, че тя мо­же да го отблъсне. Страхът от отхвърляне не му позво­лява да се върне обратно от „пещерата"

КАК МИНАЛОТО НА МЪЖА МОЖЕ ДА ПОВЛИЯЕ НА ЦИКЪЛА НА ИНТИМНОСТТА

Естественият цикъл у мъжа може да е бил нарушен още в детството му. Той може да се страхува да се от­тегли, защото е наблюдавал майчиното неодобрение към емоционалното отдалечаване на баща му. В такъв случай той може дори да не осъзнава потребността си да се оттегли. Или несъзнателно да започне да гради аргументи, които да оправдаят оттеглянето му.

Този чувствителен мъж естествено развива пове­че феминистката страна у себе си за сметка на потис­кането на мъжките си качества. Той е чувствителен чо­век. Опитва се упорито да бъде любвеобилен и да се ха­реса, но в този процес губи част от мъжественото у се­бе си. Чувства се виновен, че се оттегля. Без да осъз­нава какво точно се е случило, той загубва желанието, силата и страстта си; става пасивен или прекалено за­висим.

Той може да се страхува да остане сам или да оти­де в „пещерата". Може да приеме, че не му харесва да бъде сам, защото дълбоко в себе си се страхува да не загуби любовта й. Вече е преживял в детството си как майка му е отблъснала баща му или него.

Докато някои мъже не знаят как да се оттеглят, дру­ги не знаят как да се приближат. Суровият мъж няма проблем с оттеглянето. Той просто не може да се вър­не и да се довери. Дълбоко в себе си може би се стра­хува, че не е достоен за любов. Страхува се от голяма близост и обич. Не може да си представи колко добре ще го приемат, ако се приближи повече. Чувствителният мъж, както и суровият мъж нямат положителен пример или опит, свързани с техния естествен цикъл на интим­ност.

Разбирането на този мъжки цикъл на интимност е еднакво важно и за мъжете, и за жените. Някои мъже се чувстват виновни, че се нуждаят от известно уеди­нение в „пещерата" си, или се объркват, когато започ­нат да се отдръпват и по-късно се връщат обратно.Те могат да се заблудят, че у тях има нещо нередно. Мъ­жете и жените ще изпитат еднакво облекчение, след ка­то разберат тайните за мъжете.

МЪДРИТЕ МЪЖЕ И ЖЕНИ

Мъжете обикновено не съзнават как внезапното им отдръпване и по-късното им завръщане се отразява на жените. С новото прозрение за влиянието на неговия цикъл на интимност върху жената мъжът може да при­знае значението на искреното слушане, когато тя гово­ри. Той разбира и зачита нейната потребност да полу­чи уверение, че се интересува от нея и я обича. Когато не чувства необходимост да се оттегли, мъдрият мъж от­деля време за разговор, като сам пита партньорката си как се чувства.

Той започва да разбира собствените си цикли и я уверява, че след като се оттегли, отново ще се върне. Може да каже: „Трябва да остана сам за известно вре­ме, но след това ще отделим специално време само за нас двамата." Или ако той започне да се отдръпва, до­като тя говори, може да й каже: „Трябва ми известно време, за да помисля за това, и после можем отново да поговорим."

Мъжът започва да разбира собствените си цикли и я уверява, че след като се отдръпне, по-късно ще се върне отново.

Когато той се върне, за да разговарят, тя може да се опита да разбере защо се е оттеглил. Ако той не е сигурен, както често се случва, може да каже: „Не съм сигурен. Просто ми трябваше известно време, за да ос­тана сам със себе си. Но нека продължим нашия раз­говор."

Той започва да разбира по-добре нейната потреб­ност да бъде изслушана и че трябва да я слуша по-дъл­го време, когато не изпитва желание да се отдръпне. Освен това той научава, че изслушването му помага да осъзнае какво би искал да сподели с нея.

Когато започва разговор, мъдрата жена се науча­ва да не настоява мъжът да говори, а го моли да я изс­луша. По този начин натискът върху него изчезва. Тя се научава да се доверява и споделя чувствата си, без да изисква същото от него.

Тя вярва, че той постепенно ще й се довери, след като почувства нейното одобрение и я изслуша. Тя не го наказва, нито го преследва. Разбира, че понякога съ­кровените й чувства предизвикват желанието му да се оттегли, докато в други случаи /когато той се завръща/ е напълно способен да я изслуша, когато му доверява интимната си същност. Тази мъдра жена не се предава, а продължава да изгражда отношенията си с търпение и обич, със знанието, което малко жени притежават.