ЧЕТИРИ НАЧИНА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ОБИДИ

ЧЕТИРИ НАЧИНА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ОБИДИ

1. Конфликтът. Тази поза определено идва от Марс. Когато разговорът загуби нотките на обич и подкрепа, някои индивиди инстинктивно започват да се карат. Те незабавно заемат войнствена поза. Девизът им е: .Най-добрата отбрана е силната атака." Те напа­дат, като обвиняват, осъждат и критикуват партньора си. Склонни са да започнат да викат и да изразят яда си. Вътрешният им мотив е да сплашат партньора си, като го накарат да ги обича и подкрепя. Когато той от­стъпи, те приемат, че са спечелили, но в действител­ност става обратното.

Сплашването винаги отслабва доверието в отноше­нията помежду ни. Ако постигнете със сила целите си, като създавате впечатление, че другата страна е сгре­шила, неизбежно ще провалите взаимоотношенията си. Когато двойките се карат, те постепенно загубват спо­собността си да бъдат откровени и уязвими. Жените се затварят в себе си, за да се защитят. Мъжете правят същото и престават да са толкова грижовни. Постепен­но интимността, която е съществувала в началото на взаимоотношенията им, напълно изчезва.

2. Бягството. Тази поза също идва от Марс. За да избегнат конфронтацията, марсианците могат да се от­теглят в „пещерите" си и никога да не излязат оттам. То­ва прилича на студена война. Те отказват да говорят и проблемите не могат да се решат. Това пасивно-агресивно поведение не е същото като прекъсването, след което се връщаме към разговора и решаваме пробле­мите с повече обич.

Марсианците се страхуват от конфронтация, пред­почитат да изчакат и да избегнат разговорите по всич­ки теми, които могат да предизвикат спор. Те са прекалено предпазливи във взаимоотношенията си. Обик­новено жените се оплакват, че трябва да “пипат с ръ­кавици", но при мъжете е същото. Това чувство е тол­кова дълбоко вкоренено в мъжете, че те дори не го съ­знават.

Вместо да спорят, някои двойки просто престават да разговарят за разногласията си. Те се опитват да по­стигнат целите си, като наказват партньора си и оттег­лят любовта си. Те не нараняват пряко партньорите си, както любителите на конфликти, а бавно ги лишават от любовта, която заслужават, и така ги нараняват косве­но. Като сдържат любовта си, партньорите ни със си­гурност ще ни дадат по-малко.

За кратко време може да настъпи спокойствие и хармония, но ако двойките не говорят за проблемите и чувствата се, неприязънта между тях нараства. В края на краищата те загубват връзка със страстните любов­ни чувства, които са ги свързали. За да притъпят неу­довлетворените си болезнени чувства, те обикновено се отдават на прекалено много работа, прекалено яде­не или на други пристрастия.

3. Преструвката. Тази поза идва от Венера. За да се предпази от обиди от партньора си, венерианката се преструва, че не съществува никакъв проблем. Извик­ва усмивка на лицето си и изглежда много мила и щас­тлива. С времето обаче такива жени стават все по-не­доволни; те винаги дават много на партньорите си, но в замяна не получават това, което искат. Това недовол­ство блокира естествения израз на любов.

Те се страхуват да бъдат честни по отношение на чувствата си, затова искат всичко да изглежда „наред и чудесно"- Мъжете също често използват тези прийо­ми, но за тях те означават нещо напълно различно. Той иска да каже: “Всичко е наред, защото аз се занима­вам с него" или „Наред е, защото знам какво да напра­вя", или „Чудесно е, защото аз го решавам и нямам нужда от помощ". За разлика от мъжа, когато жената из­ползва тези прийоми, това означава, че тя се опитва да избегне конфликт или спор.

За да избегне „приливите и отливите", жената мо­же дори да се самозалъже и да повярва, че всичко е наред и чудесно, докато в действителност няма да е та­ка. Тя жертва или отрича желанията, чувствата и пот­ребностите си, за да избегне възможността от конф­ликт,

4. Отстъплението. Тази поза също идва от Венера. Вместо да спори, венерианката се предава. Тя поема вината и отговорността за огорчението на своите пар­тньори. За кратко време тя създава взаимоотношения, които наподобяват обич и закрила, но накрая те загуб­ват своята същност.

Веднъж един мъж ми се оплака от жена си: „Оби­чам я толкова много - каза той. - Тя ми дава всичко, ко­ето искам. Единственото ми оплакване е, че не е щаст­лива." Жена му бе прекарала 20 години в отричане от себе си заради съпруга си. Те никога не се бяха кара­ли и ако я попитате за взаимоотношенията със съпруга й, тя би ви казала следното: „Имаме чудесни взаимоо­тношения. Съпругът ми ме обича. Единственият проблем съм аз В депресия съм, а не знам защо." Тя е депре­сирана, защото се е отрекла от себе си, за да бъде лю­бвеобилна и мила през всичките тези 20 години.

За да се харесат на партньорите си, тези хора ин­туитивно усещат желанията им и'се моделират така, че да им доставят удоволствие. В края на краищата те са дълбоко недоволни, че е трябвало да се откажат от се­бе си заради любовта към другия.

За тях всяка форма на отблъскване е много болез­нена, защото те вече са се отказали до голяма степен от себе си. Стремят се да избегнат противопоставяне­то на всяка цена и искат да бъдат обичани от всички. В този процес те буквално се отказват от своята същност.

Може би ще откриете нещо от себе си в една от те­зи четири позиции или в повечето от тях. Хората обик­новено преминават от една в друга. Във всяка от тях целта е да се защитим от нараняване. За съжаление то­ва не може да се постигне. Единствено правилният по­дход е предугаждането и прекратяването на спора. Пре­къснете, докато ви преминат ядът и обидата, и след то­ва се върнете и продължете разговора. Общувайте, ка­то проявявате повече разбиране и уважение към дру­гия пол и постепенно ще се научите да избягвате спо­ровете и конфликтите.

ЗАЩО СПОРИМ

Тъй като жените не са от Марс, те не долавят инс­тинктивно потребностите на мъжа, за да могат успеш­но да се справят с разногласията. Конфликтните идеи, чувства и желания са голямо предизвикателство за мъ­жа. Колкото по-близки са отношенията му с жената, тол­кова му е по-трудно да се справи с различията и раз­ногласията помежду им. Когато тя не хареса нещо, ко­ето той е направил, мъжът е склонен да го приеме като лична обида и смята, че тя не го харесва.

Мъжът се справя с различията и разногласията най-добре, когато емоционалните му потребности са удов­летворени. Когато обаче е лишен от любовта, от която се нуждае, той заема отбранителна позиция и започва да проявява лошата си страна - инстинктивно той по­сяга към меча си.

Външно може да изглежда, че той спори за пари, отговорности и т.н.. но действителната причина, пора­ди която той изважда меча си, е, че не се чувства оби­чан. Когато мъжът спори за пари, срокове, деца или по друг въпрос, той всъщност тайно спори по някоя от сле­дните причини.