Млади читателю



страница3/6
Дата05.12.2017
Размер0.78 Mb.
1   2   3   4   5   6

34.

Пръстът ти ляга на спусъка. Но миг преди да го натиснеш, над главата ти се разнася ниско басово ръмжене. Замръзваш на място и бавно се оглеждаш.

Точно над теб, върху дебел, сух клон се е притаил голям, петнист леопард. Мощните му крайници са свити за скок, а в жълтите му, котешки очи гори хищен пламък. Познаваш коварния му, агресивен нрав и знаеш, че за разлика от лъва, той убива заради самото убийство.

Животът ти виси на косъм и трябва да стреляш веднага. Поемаш рязко дъх и се обръщаш по гръб. Но дивият звяр е по-бърз! Преди да успееш да насочиш тежкото дуло към него, той скача със силен рев върху теб.

Предстои ти борба на живот и смърт! Затова бързо премини на 49.



35.

От изненада лодкарят издава тих, гърлен звук, но бързо се окопитва. С неподозирана бързина ръцете му се стрелват като змии към теб. Преди да успееш да реагираш, гърлото ти попада в менгемето на железните му пръсти. Бушменът е нисък и набит, а под атлазената му кожа играят огромни, издути мускули. Атаката му е мълниеносна и те хваща неподготвен. Въздухът с хъркане излита от гърдите ти, а пред очите ти се завъртат бясно тъмни кръгове.

Все пак успяваш да се стегнеш и забиваш юмрука си в стомаха му. Напразно! Остра болка пронизва ръката ти, все едно, че си ударил дънера на боабаб. Въпреки това, стиснал зъби, продължаваш да нанасяш крошета в стомаха, корема и ребрата му.

Ефектът е все така нулев. Противникът ти даже и не трепва, а пръстите му още по-здраво стисват врата ти. Още малко и ще ти пречупи прешлените, а и въздухът ти свършва напълно.

Дробовете ти вече се гърчат в конвулсия, в ушитe ти тревожно забиват безброй погребални камбани!

Нещата отиват на зле, затова бързо търси изход и премини на 41.


36.

Ледени тръпки полазват по гърба ти. Ухапването от черна мамба е толкова смъртоносно, че не винаги и инжектирането на серум спасява жертвата. Ако изобщо оживее, ухапаният се нуждае от продължително лечение в болница и дълго възстановяване. В много случаи засегнатият крайник се възпалява, загноясва и трябва да бъде ампутиран. Всички тия мисли светкавично пробягват в главата ти, докато грабваш карабината, подпряна на задното колело и бързо я зареждаш. Но за беда змията се намира точно между теб и спящия Оконо.

Ако стреляш от това положение, куршумът може да засегне и него. За друго не остава време, тъй като дотам са двадесет метра, а мамбата всеки миг ще забие отровните си зъби в голата му пета. В този миг зърваш дебелия, чаталест клон, висящ на два-три метра над помощника ти. Прицелваш се внимателно и натискаш спусъка.

Отиди на 71, за да разбереш резултата от изстрела.

37.

Водите на Аруба бучат и се пенят, увлечени стремително между базалтовите скали на праговете. Тук-там между тях различаваш отделни ръкави и проливи. Попаднала в тях, водата се блъска и надига в огромни вълни и въртопи. Над всичко това висят огромни облаци от пяна и воден прах. Тътенът е така оглушителен, че двамата с Оконо трябва да си крещите в ушите, за да се чуете.

След като сте огледали внимателно опасните бързеи, поемате обратно мъчителния път през джунглата. Бързате преди падането на нощта да се доберете до даудата, закотвена на миля по-нагоре по течението. Изправен си пред поредната, трудноразрешима дилема. Да рискувате и да се спуснете през водния ад или да изоставите лодката и да продължите пеша? И двете решения имат своите плюсове и минуси и ти е трудно да решиш.

Ако се спреш на първия вариант, премини на 81.

Предпочетеш ли да рискуваш по-малко и да поемеш по-бавния и мъчителен, но по-сигурен път, отиди на 51.

38.

С Оконо отново сте на път. Познатият, пресипнал вой на двигателя гали слуха ти и те окуражава. Първия ден се движите по десния бряг на Аруба, който е обрасъл и неравен, но за щастие все още проходим.

Но на втория пред вас се изпречват дълбоки, сухи оврази, покрити с гъсти храсталаци. Нямате друг изход, освен да ги заобиколите откъм откритата степ. а след това отново да се върнете и да следвате течението на реката. Мърморейки ядосано, Оконо завърта волана и сред облаци прах се понасяте през високата, суха трева.

А сега премини на 80.

39.

Селото е вече пред вас. Още не го виждате, но до ушите ви долита шум, като от разтревожен кошер. Там също е избухнала паника. Виковете на мъжете се сливат с уплашения вой и писък на жените и децата. Всичко това е примесено с яростен кучешки лай.

Водени от тази какафония, достигате края на джунглата и едва дишащи залягате в храстите. Гледката, която се разкрива пред очите ви, е впечатляваща.

Сред огромна поляна край бреговете на потока са пръснати стотина колиби от слама, клони и бамбук. Над селото се носи прах. сред който се лута, блъска и крещи огромна тълпа. Суматохата е пьлна и това увеличава още повече паниката.

В центъра, до голяма колиба забелязвате мъж, който с крясъци се мъчи да въведе някакъв ред. До него се щура прегърбената фигура на старец, загърнат целия в кожи. Главата му е украсена с маска на леопард, а костеливите му ръце размахват дълга, извита тояга.

Пискливият му, злобен глас, напомня вой на хиена и се смесва с общата какафония. По всичко изглежда, че това е шаманът на селото. Двамата с Оконо лежите в края на джунглата и се чудите какво да предприемете. Изведнъж той те побутва по рамото и ти посочва голямо сухо дърво, на стотина метра от вас.

Поглеждаш натам и дъхът ти секва! Премини на 104 и ще разбереш какво си видял.

40.

Със зареден „Штуцер" в ръка, бавно, крачка по крачка навлизаш в сухата трева. Очите ти са присвити, за да привикнат бързо към тъмнината на нощната савана. Промъкваш се така, че вятърът да духа в лицето ти и да отнася твоята миризма към лагера, а не към храсталака. Правиш две-три крачки и замираш, ослушвайки се. След това се придвижваш отново и отново.

За половин час успяваш да обиколиш бивака, но от нощния ви посетител няма и следа. Постепенно се успокояваш и отпускаш напрегнатите си мускули. Ловната риза на гърба ти лепне от пот и е време да се връщаш.

И тогава срещаш погледа на опасния звяр. Две огромни, жълти, котешки очи хищно са се впили в теб!



Концентрирай всичките си сили и воля и премини на 46.


41.

Дявол да го вземе, този дивак явно е решил да сложи край на земните ти мъки! И, изглежда, че ще успее.

При тази мисъл те обзема дива ярост и влива в омекналото ти тяло неочакваната сила. Рязко забиваш коляното си в слабините му, влагайки в този удар цялата тежест на тялото. Този път бушменът изревава от болка и се олюлява. За част от секундата той отпуска хватката си и това ти е достатъчно. Ръцете ти се промушват светкавично над неговите и се впиват в очните му ябълки. Следва нов натиск и нов болезнен вой оглася реката. Лодкарят те пуска и се хваща за очите. Започва да се върти, подскача и прикляква на място. Издебваш момента и, за да го облекчиш от болката, му нанасяш страхотен десен в челюстта. Главата му рязко отлита назад, очите му се подбелват и той се просва по гръб на дъното, без да издаде звук.

Едва тогава си отдъхваш и се оглеждаш. Картината. която се разкрива пред очите ти, е колкото трагична, толкова и комична.

Вторият лодкар е застинал на два метра от теб, с тежко дърво в ръка. Срещу него, подпрян на джипа, стои Оконо и го държи под прицела на автомата си. Устата му отново премята неизменната дъвка, а в очите му се чете нескрито възхищение.

- Това страшно, мастър! Това нокаут. Оконо знае. Оконо гледал по телевизор в Найроби!



Отдъхни си и премини на 108.


42.

Сънуваш кошмарен, сън. Огромният кафърски бивол отново те настига и ти ясно дочуваш яростното му пръхтене. Отваряш уста да извикаш от ужас и... се събуждаш!

Малкият огън е догорял напълно, но грамадната африканска луна залива с призрачна светлина лагера и околните акациеви храсти. Над саваната и реката тегне мъртва тишина, нарушавана само от хора на щурците и дървесните жаби. Увиваш се плътно в одеялото и се обръщаш на другата страна, за да потънеш отново в кошмарните си сънища. Но миг преди да затвориш очи, мътният ти поглед се спира на нещо, което веднага те разсънва.

Изтръпнал, усещаш как по гърба ти полазват ледени мравки, а кръвта нахлува в главата ти и започва лудо да пулсира. Из лагера ви безшумно, като привидения, сноват приведени човешки сенки. Една от тях е приклекнала до теб и бавно измъква карабината, чийто ремък е затиснат под дясната ти ръка.

Какво става около вас? Кои са тези хора? Ще узнаеш, преминавайки на 8.

43.

Тримата стоите вцепенени от ужас, с погледи, вторачени в мястото на трагедията. Водата вече се е успокоила и само огромното кърваво петно все още напомня за мъчителния край на нещастника.

Миг по-късно вторият лодкар излиза от вцепенението. Грабва един дълъг нож и с

яростен вик се хвърля към водата. В последния момент Оконо успява да го сграбчи и задържи на палубата. Погледът на негъра е обезумял от мъка и жажда за мъст. Не спира да крещи несвързано и да се бори. Силен е, затова ти също притичваш и помагаш на мулата да му измъкнете ножа и да го укротите. За по-сигурно решавате да го вържете отзад на кърмата, докато се успокои.

После Оконо се заема с дизела и след половинчасови мъки успява да го запали. Ти хващаш кормилното гребло и бавно, с мъка извеждате голямата лодка от заливчето.

И двамата бързате да напуснете това злокобно и кърваво място. Джунглата на Макомбе е взела първата си жертва. Нелепа и безцелна, а може би, не и последна! Вързаният на кърмата се дърпа и крещи, но след време се успокоява и притихва. Течението на Аруба отново ви поема и понася към целта.



Премини на 105.

44.

Усещаш, че няма да издържиш дълго на страхотното напрежение. Мускулите ти треперят, но стиснал зъби, не снемаш поглед от злобното лице на вожда.

А той сякаш не усеща умора. Движенията му стават все по-бързи и опасни. Острието на асегая му разсича въздуха на сантиметри от тялото ти. Със сетни сили успяваш да го държиш на разстояние. Накрая умората си казва думата.

Отстъпвайки при една от атаките му назад, заплиташ крака в тревата и се просваш по гръб, а копието излита от ръката ти.

Диво тържество блесва в изпъкналите, кръвясали очи на вожда. С ликуващ вой той се спуска към теб и замахва, за да те прикове към земята. Оставаш вкаменен и с широко отворени очи следиш смъртоносното острие, летящо към гърдите ти.

Бързо премини на 111.

45.

Завоят е вече преминат и пред очите ви се открива дивна гледка. Потопени на половина в реката, пред вас шумно се къпят двадесетина слона. Над водата се носят силни плясъци, пръхтене и доволен рев. Огромни уши се размахват и хоботи се потапят и издигат, изхвърляйки стълбове вода На това място реката е силно размътена и развълнувана от гигантските туловища. В по-плитките води до левия бряг забелязваш и няколко малки слончета, поливани грижовно от майките им

При вашата неочаквана поява стадото прекъсва заниманието си и замира във водата. Миг след това проечава тревожното тръбене на един от самците и животните панически се юрват към брега. Настъпва неописуем хаос и шум. Огромни вълни се издигат под краката на подплашените исполини и силно разлюляват даудата.

За миг носът й се изправя нагоре, а след това се стоварва със силен плясък върху водата. Въжетата скърцат отчаяно и едва удържат Лендровъра. Залитайки на всички страни, двамата с Оконо се втурвате и грабвате оръжието си.



Какво ще последва разбираш, отивайки на 53

46.

Лъвът е само на пет-шест метра от теб, притиснат плътно към земята. Явно гигантската котка се готви за скок.

Замръзваш на място, а секундите политат с дяволска бързина. Нямаш време дори да повдигнеш тежкия приклад към рамото си. В мига, в който въздухът потреперва от ужасния рев на връхлитащия звяр, стреляш интуитивно.

Всичко става дяволски бързо, но все пак успяваш да зърнеш огромното тяло, повалено пред теб.

В този миг зад гърба ти проечава нов рев, съпроводен моментално от изстрел. Нещо тежко тупва в тревата.

Какво става около теб? Отминала ли е смъртната опасност? Това ще разбереш, отивайки на 50



47.

Не е изминал и половин час от отдалечаването на Оконо, когато изведнъж дочуваш виковете му. Едновременно с това до слуха ти долита тежък тропот на копита. Звуците бързо се приближават към лагера ви.

Захвърляш отворената консерва и хукваш към джипа, където е подпряна карабината ти. Задъхан я грабваш и зареждаш светкавично. В това време над високата трева на близкия хълм се появява облаче прах. След това изниква главата на водача ти, а накрая и той самият.

Бяга лудо към джипа и крещи, а по петите му се носи огромен и черен като смъртта кафърски бивол.



Не изпадай в паника и бързо премини на 86

48.

Същия ден, привечер даудата хвърля котва до високия, тревист бряг. С Оконо бързо запалвате малък огън и пренасяте от джипа оръжието и малко провизии за вечеря. Това се повтаря всеки ден, а лодкарите остават да нощуват в ладията.

След час оскъдната вечеря е изгълтана, задължителното канче с кафе изпито и вие се излягате до огъня. Завиваш се през глава и уморено затваряш очи. От околната савана не долитат никакви заплашителни звуци. Над реката и даудата също тегне гробна тишина.

Бързо потъваш в дълбок сън. Но за дълго ли? Това ще разбереш, преминавайки на 6.



49.

Тежкото му, мускулесто тяло се стоварва като камък. Огромните, закривени нокти се впиват в гърдите и лявото ти рамо. Озъбената му, хиидна паст е само на сантиметри от гърлото ти, а яростният му рев те оглушава.

За щастие карабината се оказва между вас и напрегнал всички сили ти задържаш опасните зъби на разстояние от лицето си. Опираш здраво крака в земята и с отчаяно усилие отхвърляш леопарда от себе си.

От рамото ти шурти кръв, а болката парализира лявата ти ръка. Кръв блика и от гърдите ти. Моментално изпадаш в шок, а пред очите ти притъмнява. Вече се бориш механично, с отчаянието на обречен. Безмилостният ти нападател отново е на крака и с нов, яростен рев повторно се нахвърля. Нямаш време, нито пък сили да се надигнеш от земята. Лежейки по гръб, успяваш само да протегнеш „Штуцера", отбранявайки се с него като с копие.

Леопардът моментално захапва цевта и с мощно дръпване се мъчи да изтръгне оръжието от окървавените ти ръце!

Нима това ще бъде твоят край? Ще разбереш, отивайки на 91.



50.

Скачаш бързо на крака и трескаво зареждаш нов патрон. Но всичко вече е свършило.На няколко метра от теб, сред изпомачканата трева различаваш проснатото тяло на още един лъв. В това време изниква и Оконо с „Галила" в ръце.

- Мастър забравил, че господарят Симба има и господарка. Жалко, че Оконо няма как им смъкне кожи! Нали стреляли с приспивни патрони! Поспят и после отново тръгнат на лов!

Едва сега осъзнаваш на каква опасност си бил изложен. Без малко твоята самонадеяност щеше да те доведе до бърз и страшен край!

- Благодаря ти, Оконо! Не предполагах, че са двойка!

- Можеше те и повече, мастър! Аз казал, че тук царство на Симба. Хайде, отива спи!

Мулатът оставя оръжието в тревата и се навежда да разгледа самеца. Това е един великолепен кенийски лъв с тъмнокафява, почти черна грива. Повалената самка е доста по-дребна, със светложълтеникава козина. И двата хищника са улучени в шиите.

След преживения стрес те обзема адска умора. Обръщаш се и с натежали крака се помъкваш към огъня.



Сега се отпусни и премини на 60.

51.

Целия следващ ден тримата се въртите около даудата и нейния товар. С помощта на дебели пръти и въжета успявате дa я изтеглите на половина сред високата тръстика и да я закотвите здраво. Нахвърляте върху палубата и джипа клони и бамбук и също здраво ги привързвате. Прикрита под тази пищна зеленина, лодката е невидима откъм реката и брега.

Двамата с Оконо опаковате грижливо багажа, който ще мъкнете с вас и си го разпределяте.

В началото лодкарят иска да изчака завръщането Ви на борда, но скоро се разколебава. Явно уплашен от самотата и зловещата тишина над тръстиките, той решава да дойде с вас. Това означава още един чифт здрави ръце и повече багаж. Когато мракът се спуска над реката и джунглата, вие сте приключили с всички приготовления и скоро потъвате в неспокоен, тревожен сън. На другата сутрин, окъпани от първите слънчеви лъчи, поемате опасния си път.

Скоро потъвате в девствените и непроходими дебри на дивата джунгла, наречена Макомбе.

Бъди смел и премини на 30.

52.

Следващите няколко дни преминават спокойно Голямата дауда бавно се влачи по течението със загасен двигател. От време на време срещате пясъчни плитчини, но кормчията си знае работата и провира ладията ловко между тях.

Левият бряг е стръмен и обрасъл в палмови и акациеви горички, а десният, нисък и равнинен. Тревистата савана се простира чак до хоризонта на север и из нея забелязвате многобройни, пасящи стада. Из високата слонска трева често се мяркат дългите рога на конски антилопи, гну и импала. До тях миролюбиво преживят черни кафърски биволи, от чийто път се отмества дори и Симба - господарят на саваната.

Един ден заварвате край водата и двойка двуроги носорози, дошли на водопой. Забелязвайки ви, дебелокожите гиганти вторачват подозрително кръвясалите си, малки очички в даудата, след това се обръщат тромаво и със силно пръхтене изчезват във високата трева. Изглежда, че Чезари е бил прав. Навлизате в един непокътнат и девствен животински рай.

Изтягаш се лениво под тръстиковия навес върху носа на лодката и блажено подръпваш от цигарата. Но не знаеш, че предстоят събития, които ще те изтръгнат от идиличното спокойствие и ще променят коренно хода на нещата

Премини на 22.

53.

Ладията е на стотина метра от бягащите животни, които вече се измъкват на брега. Но за ваш ужас точно отпред, в средата на течението, остава огромен, стар мъжкар. Ушите му са разперени, а малките очички са налети с кръв и злобно вперени в досадния натрапник.

- Явно, това е водачът, който е решил да прикрива стадото и да накаже непознатия звяр.

Разстоянието между вас бързо се скъсява и трябва веднага да вземеш решение.

Едната възможност е да стреляш по гиганта и така да проправиш път за лодката. Ако се решиш на това, отиди на 2.

Другият изход е да се опитате да го уплашите с изстрели и викове и да го прогоните от пътя си. Спреш ли се на това решение, премини на 31.



54.

Откатът от изстрела те блъсва в рамото и ехото го понася над равнината. За миг побеснялото животно залита и се заковава на място. Явно, куршумът го е засегнал, но не смъртоносно. А това е най-опасната ситуация, в която може да изпадне един ловец.

Малките, налети с кръв очи се спират на теб и злобно те фиксират. След това биволът изревава и отново се втурва напред. Огромен и черен, той лети като локомотив и разстоянието между вас бързо се скъсява.

Трескаво шариш в джоба на панталона си и с ужас установяваш, че нямаш повече патрони! Захвърляш ненужното оръжие на земята и на свой ред хукваш към джипа. От него те делят не повече от петдесетина метра, но свирепият звяр те настига бързо. Напрягаш сетни сили и направо хвърчиш пред него.

Когато задъхан и плувнал в пот се добираш до колата, биволът е само на три-четири метра зад теб. За щастие задната врата е отворена и ти с плонж се хвърляш вътре. Веднага след това Лендровърът е разтърсен от силен удар.

А сега си поеми дълбоко дъх и премини на 16.

55.

На сутринта те събужда силна врява. Отваряш подпухналите си очи и стреснато се оглеждаш.

С един обут и един бос крак, Оконо подскача около ниско, разклонено дърво и хвърля към клоните каквото му попадне под ръка. Там, на върха се е разположил малък макак и стиска в лапичките си липсващата му обувка.

Помощникът ти сипе проклятия на някакво диво местно наречие и продължава да го замерва с град от камъни и дървета. Но далечният му роднина ловко подскача по клона и не пуска плячката си. Върху околните дървета са се разположили останалите от стадото и надават гръмогласни писъци и крясъци. Какафонията ти надува главата и ти с недоволно ръмжене се измъкваш от спалния чувал.

- Хей, Оконо! Остави на мира братовчед си! Карай с една обувка!

- Той не братовчед на Оконо. Той лош и крадец. Ей сега му опърля крадлива опашка!

Преди да успееш да реагираш, мулатът грабва автомата си, прицелва се и стреля. За късмет на малкия крадец Оконо великодушно е отправил куршумите не към него, а към клона на който седи. Разнася се отчаян писък и той тупва на земята заедно със злополучната обувка. Уплашеният макак я зарязва и бързо хуква през високата трева към съседните дървета. Развеселен, Оконо отново вдига автомата, но ти си вече при него и хващаш с ръка цевта му.

- Стига вече, приятел! Той се засрами и ти върна обувката. Пести патроните!

Все още възбуден, водачът ти дръпва един-два пъти оръжието, но накрая се успокоява и го отпуска. Грабва захвърления чепик и го нахлузва на крака си.

- Мастър бял! Не разбира животно. Животно като хора, добро и лошо. А макака много лошо! Макака краде!

След този дълбок философски извод, вие се залавяте за работа и скоро лагерът е вдигнат и натоварен на джипа. И отново потегляте.

След тази маймунска дандания, премини на 101.

56.

Промъквате се бързо по посока на реката и спасителната дауда. Анет Карсън е толкова изнемощяла, че се налага да я мъкнеш почти на гръб. Брат й, Фил, засега се държи, но това явно няма да продължи дълго.

Оконо е начело и с мачете в ръка проправя път през гъсталака. Често се спъвате и падате, но веднага се изправяте на крака и продължавате убийствения си марш. Отлично разбираш, че ако нощта ви завари в джунглата, никога няма да намерите старите ориентири и пътя към Аруба.

Когато вече сте преполовили разстоянието, там-тамите отново забиват глухо. Оконо спира и се ослушва. След това те поглежда разтревожен. Изтръпнал, ти също се досещаш какво означават тези звуци.

Воините на племето са се впуснали по следите ви! Оконо дава припряно знак да тръгвате. Поемате дълбоко въздух и отново се втурвате към реката.

Бързо премини на 107.

57.

Трябва да се махате от това проклето място, тъй като вятърът се усилва и започва да ви засипва с пясък. Оконо се мръщи недоволно и изплюва дъвката си на земята. Това е сигурен знак, че е безпомощен и разтревожен. Но накрая ти вземаш решение и го тупваш по рамото.

— Хайде, приятел! Викай духовете и таласъмите си на помощ и пали! Ще се спуснем по задник! - и му посочващ левия склон. Той ти се е сторил по-полегат и проходим.

— Оконо няма таласъми, мастър! Оконо има Христос!

Мулатът бързо се прекръства. Учуден, едва сега разбираш, че черният дявол е християнин. След това се прекръстваш и ти, сядаш в колата и махваш с ръка.

- Хайде, давай!

Двигателят изревава и джипът бавно и някак неохотно поема по дългия скат.

Мобилизирай се и премини на 82.

58.

От два часа се промъквате нагоре срещу течението. На места водата ви е до колене и с мъка си пробивате път през увисналите лиани и бромелии. За щастие дъното е равно и проходимо. Джунглата е тиха и само тътенът на там-тамите долита до вас.

Ослушваш се напрегнато, но не можеш да определиш посоката на звука. Той ту се усилва, ту отслабва, но не спира нито за миг. Оконо гази във водата на пет метра зад теб, стиснал здраво заредения автомат. Изцъклените му от страх очи зорко се въртят във всички посоки. Прилича на уплашено животно, надушило притаилия се хищник.

След един завой пред вас се открива камара от едри, валчести камъни и повалени стволове на диви хлебни дървета и хевеи. Явно са довлечени дотук от някой бушуващ порой. Мястото е удобно и даваш знак за почивка




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница