Многоизмерен скок в края на времето Николай Коларов

"В началото бе словото." Словото изразява идеята, намерението, знанието, а след това и формата на създаваната реалност. Разбира се, информацията има много нива на изразяване. Може да се говори за 3 нива на комуникация:

- вербално изразяване (фонетичен език);

- екстрасензорно (интуитивно) изразяване (мисловни проекции) и хиперкомуникация;

- изразяване посредством абстрактни символи.

Вербалният пренос на информация се развива на основата на гласовото общуване. Странно защо е избрана тази форма на предаване на информацията между хората. Може би защото поради "материалната плътност" на света в който живеем звукът може да се предава ясно и силно. Във всеки случай това е една първична форма на умствена пиктография, развита в нейния богат на звуци свят. По всяка вероятност тя е уникална за нашите условия. В продължение на дълъг еволюционен процес се усъвършенствала връзката звук-дума-мисъл. Днес ние изговаряме свързани звуци като реч, когато предаваме мисли, и трансформираме реч в мисъл. Също така трансформираме звук в образ (букви), а после трансформираме образ в мисли (четене, писане).

Следователно всеки език, колкото и примитивен да е той в началото по-късно преминава в единство на звук, образ, дума и мисъл.

Би следвало да смятаме, че днешните езици на Земята, особено на по-развитите общества, са съвършеният метаезик. За съжаление това не е така. В областта на езика ние се движим по схемата развита още от древните индийци "В началото думите и истината бяха едно и също, после думите и истината станаха различни неща, на края (т.е. сега) думите ще звучат обратно на истината".

Богатството на езика породи ужасът от езика. Езикът стана главно форма на дезинформация и тълкуване. Тълкуването винаги е субективно, т.е. отговаря на нечии интереси. Появи се противоречие в словото и образа на реалността. Например, гледайки по телевизията как полицаи бият антиглобалисти, а гласът на говорителя, четящ текст написан от заинтересовани, казва, че тези (битите) искат да разрушат световния ред. Битите стават виновни, силните на деня се изкарват жертви. Също така често когато се говори (а се говори много за различни неща) не се казва нищо особено.

В този смисъл сме стигнали до фазата, когато "думите и истината са противоположни неща".

Следва ли да считаме, че с вербалната комуникация е свършено, защото тя вече не дава точни сведения? Все още не. Все още няма ясна масова алтернатива на говоримия език. Всъщност отдавна някои науки и дейности бягат от думите. Математиците се изразяват с формули. Кибернетиците използват двоичен код. За различни нужди се създават опростени езици, където думите са професионални термини свързани с означаването на действителни неща (факти). Съществува все още силен стремеж да се съхрани езикът - реален символ, от езика - тълкувание.

За съжаление лагерът на тълкувателите става все по силен. Празнодумството се превръща в основна черта на вербалната комуникация, водещо до информационен колапс.

Изглежда, че за да оцелеем и да се развиваме, трябва да преминем към друга базисна структура на комуникация. Тази възможност трябва да се развие, и тя, и интуитивното комуникиране, и т.нар. хиперкомуникация.

Тъй като комуникацията е резонанс, предаващ информации и енергии на едно и също равнище на вибрация, интуитивното комуникиране трябва да се дефинира като директен пренос на информация в условие на резонанс на мозъците на два и повече индивида с кохерентни трептения. Според една съвсем нова хипотеза, може би интуицията е хиперкомуникация, физически базирана на микрогравитацията и ефекта на тунелиране, използвана от ДНК за предоставяне на данни [20].

Интуитивната комуникация възниква като възможност само в мозъците на индивиди, положили усилия за развитие на творческия си потенциал на осъзнаване. Как става това дават отговор много прекрасни книги по развитие на интуицията. В "Пътят на интуицията" Пени Пиърс [31], въвежда такива грабващи въображението понятия, като "интуитивна помпа", "фокус на душата", "обръщане на внимание", "осъзнаване на невидимото", "езикът на тялото" и т.н.

А в "Практическа интуиция" Лора Дей [32] дефинира интуицията "да знаеш без да знаеш защо" и че интуицията може да ти каже всичко което искаш да знаеш. За да се получи интуитивно разбиране е необходимо според нея да се вникне "в личния си уникален интуитивен речник". Интуитивният ни речник би трябвало да бъде справочника чрез който ние транслираме съобщенията от действителността, от сънищата, внезапните хрумвания, внушенията. Пример за универсален интуитивен речник е съновникът. За съжаление става въпрос все повече за индивидуализиране на интуитивния речник, при който процес съновниците все по-трудно помагат при тълкуване на сънищата.

Интуитивно схващане е, че "Вселената трябва да се възприема буквално", защото не съдържа идеи. Означава ли това, че повечето от съобщенията "отвън" и "отвътре" трябва да се възприемат буквално или са все пак символи изискващи тълкуване?

Буквалността на възприемането изисква състояние на нагласа известно като "женски ум". Става въпрос не за ума на жената въобще, а за дясната половина на неокортекса, която след активизация започва да неутрализира доминиращата позиция на лявата половина - т.е. "мъжкия ум". Интуитивното възприемане изисква активна дясна половина на неокортекса. Но и тя засега трансформира интуитивно възприеманите данни във вербални символи. Възможно ли е един ден информацията директно да се възприема като "мисловни пакети".

Също така твърде възхитително Пиърс ни дава признаците за това, че вече си служим с женския си ум:

1. Не сме трескави и не бързаме;

2. Нямаме определено мнение;

3. Не чувстваме необходимост да променяме каквото и да било;

4. Ако нещо все пак се промени, приемаме го охотно;

5. Склонни сме да изчакаме и да водим;

6. Доволни сме от себе си.

Интуицията изглежда наистина започва оттам, откъдето свършва мъжкия ум. Преминаване от доминиране на мъжката лява половина към дясната женска половина на мозъка се усеща като проникване от състояние на твърдост (концентрация върху цели) към мекота (отпуснато чувствено възприемане).

По всяка вероятност един от успехите, постигнат в края на линейното време, ще бъде развиването на интуитивно възприемане, поне между достатъчен брой индивиди активизирали достатъчно дясната половина на мозъка си. Интересното може би е това, че ставайки интуитивни, ще започнем да губим усет и интерес към линейното време. На хоризонта на еволюцията ще се появи едно ново схващане за времето - цикличното време. Тогава ще започнем да се питаме не какво ще стане с нас след един час, а каква връзка има един сън сънуван преди 3 години, едно току-що родило се дете с усещането на щастие и разбиране при преминаването през една гъста гора и неочакваната среща в нея с едно неизразимо красиво лъчисто същество.

Интуитивното усещане е усещане на потока на живота с различаване на всеки индивидуално съобщение излъчено от същества, вибриращи на същата честота и дължина на вълната. Тогава ще разберем може би, че външният свят е съставен изцяло от послания. Някои от тях са "от нас за нас". Ако обаче осъзнаем единството ни всичко, тогава всички послания от всички същества и от всички светове стават "от нас за нас". Но това може би е една по-дълга за разказване история на единствения разказвач, говорещ на себе си - за развлечение или може би от чувство на самотност.

Когато интуитивно развили се индивиди започват да общуват, използвайки резонансната комуникация, те започват да предават т.е. "да си внушават" идеи, емоции, състояния на съзнанието. За съжаление, изглежда интуицията не дава точни представи за предаваното, а само общи впечатления, които се тълкуват чрез отгатване "като приблизително верни". Но ако искаме наистина да обменяме знания с точно и пълно съдържание, това може да стане само чрез знаци - символи за които сте се договорили да съдържат определено значение и смисъл.

Един от най-разпространените символни езици са числата. Числата в нашия 3- D свят обикновено означават количества - бройки, тегла, пари, години, епохи. Те също така дават възможност да се извършват количествени изчисления. По някакъв странен начин едно количествено изчисление се оказва вярно. То позволява да се изстреля спътник по орбита, да се конструира машина или сграда. Но функцията на числата не е само количествена. Например, когато броим годините си имаме предвид не самия им брой, а възрастта, която фактически е качество.

В един по-развит свят на комуникации числата са и качество. Даже те стават повече качество отколкото количество. Отново китайците и маите дават пример за развита древна система, при която зад числото виждат качество.

Според китайската "Книга на промените" Фу Си, човек-амфибия, и жена му Ню Куа създали китайската цивилизация през 3322 г. пр. Хр. Интересно е, че и според календара на маите последният период "напрегнати времена" на цикъла от 26000 години (едни пълен процесионен цикъл), който трае 5200 години, е започнал точно на 13 август 3113 години пр. Хр. и ще завърши на 21 декември 2012 г.

Но този китайски прачовек Фу Си е измислил хексаграмите на И Дзин и ги е подредил в двоичен код. Хексаграмата наистина е структура от числа, които като цяло означават качество. Първоначално за всяка хексаграма са били отбелязани осем променливи свойства, съединени по между си така, че образуват единно цяло. Качествата били записани посредством черти и станали "триграми". Всяка от триграмите има собствено название и е свързано с определен кръг качества. Хексаграмата представлява съчетание на 2 триграми [17]

Съчетанията на 2 от 8-те съществуващи триграми съставят всяка една от 64-те хексаграми. Интересно е, че числата в създадената гадателска практика на практикуващите И Дзин имат определена символика. Така например числата:

6 - означава "идеален човек" в обществото, главата в тялото и мрак в предразположеност;

2 - означава "служащ", но също така и глезен;

9 - е светлина като предразположение, и т.н.

Още по интересно е, че ако елементите са качества, то хексаграмите са процес в развитие, а всичките 64 хексаграми са цикъл през който трябва да се премине. Ако сме например в 4-та хексаграма, тя означава "недоразвитост, стремеж към осъществяване". Ако сме в 63 хексаграма, "това вече е краят и сме осъществени". Но 64-та хексаграма ни казва, че "още няма край" т.е. краят е начало на ново осъществяване.

Маите пък са обичали да дават имена на числата -часовете, месеците, годините. В този смисъл името на числото говори за неговото качество.

По всяка вероятност стремежът да се свързват числата с качества се базира на устройството на нашето подсъзнание. Според Юнг нашето подсъзнание лежи в един океан от "колективно несъзнавано", населено от феномени наречени - архетипове. Архетиповете са енергии имащи определени качества. Юнг не се опитва да изброи архетиповете, поне авторът няма сведение, че се опитвал да ги сведе до краен брой. Но по-късно, редица последователи на непроявеното са ги определили на 20-22. Например Големите Аркани на картите Таро, които са 22, са превърнати в тълкувателни архетипове. Съществуват и архетипни схеми, където всяко число означава нещо. Например образът на Бога е едно; на Божията майка - две; на божественото семейство - три (Озирис-Изида-Хор) и т.н.

За ползването на числата като означители на качества е писал У. Уесткот още през 1890 в книгата си "Числата" [23]. Той се базира пък основно на Питагор и школата му, развила Науката за числата и Теорията на величината.

Освен познатото деление на числата на четни и нечетни, прости и сложни, пак там може да се разбере, че през хилядолетията числата са се изплъзвали и за най-различни "качества" утвърждения. Цифрите на Питагор - заявява Порфирай - представляват йероглифни символи, с чиято помощ той обяснявал всички идеи за природата на нещата [23].

 Така например древните мъдреци разделяни четните числа на пълни, непълни и свръхизобилни. Непълни числа са 8 и 14, пълни са 6 и 28, а свръхизобилни са 12 и 24. Пълните числа са добродетелни и малко на брой, а числото получено от умножение на нечетно и четно число наричали хермафродит. Доброто е определеното, злото е неопределеното. Някой си Ямбих счита, че някои числа са приятелски, например 284 и 220. Защото се "произвеждат едно от друго в съответствие с природата на приятелствата (220 е равно на сумата от съставните части на 284 или 1+2+4+71+142=220, а 284 съответно на сумата от съставните части на 220 или 1+2+4+5+10+11+20+22+44+55+110=284. Друга приятелска двойка числа е 17296 и 18416.

Още по-странно е цитираният в [23] пасаж от Платон, че едно число може да бъде щастливо или нещастно. Никопах пък въвежда т.нар. брачно число (добро поколение само от 2-ма добри родители).

Питагор твърдял, че е чул Музиката на сферите и по специално един хармоничен звук породен от движението на планетите, което му позволило да изчисли в числата коефициента на разстоянието и размера на Слънцето, Луната, Венера и Меркурий.

Страхотна качествена информация носели на древните и отделните числа от 1 до 13. Например, ако един сън бъде сънуван 2 пъти, той представлявал истината, три е времето - минало, настояще и бъдеще. Съществува триединството на Брама (Брама, Вишну и Шива) и Светата троица. Странно число е З 1/2, което символизира настоящо страдание и бъдеща радост. Има 4 годишни сезона, 4 стихии (въздух, вода, земя, огън), 4 елемента на метафизиката (битие, същност, свойства и действие). Китайците говорят за 5 вида благословии (за дълъг живот, за богатство, за здраве, за добродетели, за естествена смърт).

Значи ли това, че ако чрез радиотелескопа в Аресибо, Порто Рико, астрономите получат сигнал с честота 5.3 Нz, това би означавало че някой ни пожелава добро здраве?

Числото 12 означава съвършен и благороден характер (тази книга също има 12 глави). Дванадесет са зодиите, месеците и т.н. Тринадесет е свещеното число на маите и 13 са лунните месеци. И големите числа съдържат тайнствен качествен смисъл. Например според евреите светът е бил създаден да съществува 6000 години. От тях са изтекли вече повече от 5800. 3,14159 е стойността на числото ПИ.

Отново чрез Платон се въвежда числото 26000 (Платоновата Велика година). Според Тихо Брахе тя исъщност е 25816. Соломон разказал 3000 притчи, а Петър Дънов за 40 години изнесъл 3860 лекции.

Имат ли числата и днес някакъв качествен смисъл? Ето например самият Юнг и въведените от него архетипи отново ни връща към числото - качество.

Един от най-добре развитите архетипи, още от Юнг е архетипът на цялостния човек - антропосът. Интересно е, че Юнг го представя символно като четири двойни пирамиди в пръстен [13]. Самият архетип на цялостната личност е определеност с числов ритъм. Следователно числото в конкретен контекст дава информация за групата събития, свързани във времето (хексаграма, архетип, състояние).

Последователката на Карл Юнг, Мари-Луиз фон Франц [14] е дала интересни интерпретации за използване на числата като качество от китайците и от Юнг. (според фон Франц "числото е енергия, числата се използват винаги когато се дефинира ситуацията на енергията и колективното несъзнавано". Енергията има качество, като по този начин измества представата за субстанция.

Характерно за древното китайско мислене, придаващо на числата качествен смисъл, е, че гледната точка винаги е от цялото към частното, т.е. тя е холистична. В този смисъл китаецът (от онова време) би трябвало да не се интересува от това какво да направи, а от ситуацията като цяло. От нейното осъзнаване (идентификация на хексаграми) той разбира как може правилно да действа. Това навежда на мисълта за холоните на Кестлер и Уилбър, които винаги са част от цяло, т.е. винаги се има предвид, че не съществува нещо, което да не е елемент на цялост. [21] Всъщност древният китаец открива винаги частта чрез цялото, а не като отделна реалност. Това мислене може да се нарече синхронично, където синхронът е в това, че проявата на всяко нещо трябва веднага да се свързва с общия контекст.

В синхроничната логика не се търси казуалност, т.е. че появата на определен фактор е довел до някакъв резултат, а какво е склонно да се случва заедно (едновременно). Според Мари-Луиз фон Франц китайците винаги питат "Какви неща обичат да се случват едновременно? Така че в центъра на тяхното полево понятие за цялост бил моментът около който са групирали събитията".

Числата в този случай служат за разпознаването на ситуацията, която се проявява като синхронно поле на събитията, образуваща цялото. Това може да се представи като граф или хексаграма:

 1) поле на събитието от 6 точки;  2) хексаграма №56 "Люй"/странстване. Развитието е за малкото. Непоколебимостта при пътешествията носи щастие.

Също така един архетип, като например този на цялостната личност, би могъл да се представи според Юнг [13] като четири двойни пирамиди:

Според Юнг тази графика (нарисувана от него), показва четириединството като символ на целостта, като едновременно показва напрежението между 2 противоположности на каквито се разпада прачовека (Христос и Дявола).

Още веднъж маите са развили една символна логика базирана на цикличност и числа-качества. Например графиката на връщането в този свят от друг свят [19]

където означенията на точките (числата) са:

1.  От единството на цялото;

2.  Двама души (мъж и жена);

3.  Възниква ритъмът на любовта;

4.  Ново тяло, нов ред;

5.  Което се превръща в център;

6.  На ограниченото равновесие в едно семейство;

7.  Извършва тайната на сътворението;

8.  Новата енергия затрептява в нова хармония;

9.  И се влива в по-големите цикли на живота;

10.  Където става видима като материално същество;

11.  В болката на раждането;

12.  И постъпва в неговия собствен живот;

13.  За да намери стабилно равновесие с цел припомняне и завръщане в движението на Вселената.

Следователно да се премине от един към друг свят трябва да се извърши това прилично на логоидална крива - движение с последователна смяна на 13 енергии.

Картите Таро със своите 22 главни аркани също се използват за тълкуване например на кармични ситуации в синхрон около нещо цялостно. Обичайни са комбинациите от 3 карти, за определен момент, но съществува и едно пълно съответствие в хороскоп - карти Таро -дърво на живота, така както се проявява в структура, образ и цветове. Илюзията за разделението се характеризира с аркана на Дявола. Времето също така е свързано с архетипа на Дявола и енергията на света, следователно времето също така е илюзия, вид разделение на едновременността.

Интересно структурализиране на цяло-части предоставят предложените от Кестлер/Уилбър двайсет принципа, които представляват дефиниране на реалността чрез т.нар. холони [4]. Така например принципи №1 и №2 гласят: "Космосът е съставен от холони (цяло/части) и всички те имат общи характеристики. Всеки холон, понеже е съставен от 2 части, има 2 тенденции: той трябва да поддържа както своята цялост, така и своята частичност. Холоните - това са също така първични елементи оформящи реалността и т.н."

И така: 64-те хексаграми, 20-те архетипове, 13-те енергии, 22-те аркани, 20-те холони, всичко това е опит да се отразят и стандартизират връзките на отделните процеси и части с целостта. Всички те отразяват поне две основни неща:

-   всеки елемент е число или структура от числа, графично развити, като двуизмерни символи;

-   елементите са част от цялото, като цялото се развива винаги в някакъв времеви цикъл. Времето е подреждането на частите в цялото.

Изглежда че в центъра на парадоксалната логика на едновременността стои един развиващ се елемент след елемент базисен цикъл. Но този цикъл или цикличното време фактически не се подчинява на логиката на последователната подреденост, а по-скоро на свойството някои неща да се появяват синхронно.

Синхроничността на появяванията на събитията в цикъл е доста тайнствен и трудно разгадаем принцип, вероятно идващ директно от имплицитния ред. Затова китайците просто казват, че нещата обичат да се появяват заедно.

Веднъж се случи 2-3 пъти в рамките на един час да ме попитат "Извинете колко е часът". Иначе това се случва много рядко, защото всички имат часовници. Веднъж подреждах сънища (запомнените) от последните няколко години. Съществуващата парадоксална логика подреждането им нямаща нищо общо с хронологията. Често когато звъни телефонът, звъни и мобилният, а в това време се звъни на вратата. Случва се няколко пъти да те питат едно и също нещо в рамките на един ден. Питах се, без да има причина, защо не съм чувал от известно време за един политик, но вечерта го видях по телевизията, а после го срещнах случайно. Една вечер си ударих главата в един ръб в кухнята и потече фонтан от кръв, едва я спрях. Пуснах телевизора - даваха австралийски филм, в който удариха един човек по главата. След това той падна и главата му потъна в локва кръв. Юнг е имал четворно съвпадение - събудил се от сън в който сънувал риба, преди обяд дошла жена, която взнак на благодарност му подарила картина с риба, на обяд ял риба, а следобед, разхождайки се покрай езерото, се подхлъзнал на рибена опашка. Броят на съвпаденията (синхронните) може би характеризира степента на потъването в цикличното време.

Има различни опити за интерпретация на синхронността извън китайското схващане за "любовта към случването заедно" и твърде общото обяснение за участие на имплицитния ред.

Джеймс Редфилд, авторът на литературното произведение "Селестинското пророчество", смята, че случайностите и синхронните в частност, карат (стимулират) човек да разбере, че зад тях се крие нещо друго. "Значимите случайности, приети като нещо сериозно, го издигат над обстоятелствата, давайки идея за духовното, стоящо зад това което вършим." Той счита още, че чрез синхронните "Вселената откликва на нашите очаквания". Също така той счита, че колкото повече обръщаме внимание на случайните съвпадения, толкова повече Вселената се стреми да ни дава задълбочени отговори' [24].

Според цитираната книга на Мари-Луиз фон Франц "Предсказване и синхронност" тенденцията събитията да се свързват... се дължи на архетиповете и по-точно казано, ако определен архетип се оформи в колективното несъзнавано, тогава има тенденция определени събития да се случват заедно".

Излиза, че когато един архетип се появи на сцената на неосъзнатото, той започва да изпраща синхроничю сигнали, че вече е тук, и че трябва да се съобразяваме с него като с нов етап от живота ни. Това изглежда доста добро обяснение, съвпадащо и с движението на циклите при маите, като и с хексаграмите на И Дзин. Остава само да се свържат проявяващите се, наблюдавани от нас синхронни, като "факти в поле", като признаци на новопоявил се архетип, енергия на маите или хексаграми И Дзин.

Като проявление на това обяснение, има странна тенденция някои идеи и изобретения да се появява едно-временно на различни места в главите на различа учени.

Така отиваме към метаезика на 3-то ниво "изразяване и възприемане чрез абстрактни символи".

Може би съществува известно противоречие между определението "Вселената трябва да се възприема буквално" и необходимостта от използване на символика при общуване. Интуитивното възприемане не е символно, то е по-скоро емоционално отгатване и внушение Посредством интуиция все пак не може да се предава сложна комплексна информация (въпреки че чрез нея се възприемат верни образи), да се шифрират състояния на съзнание.

Затова "буквалността" на Вселената не означава просто директно разбиране за нейната същност, структура и динамика. При общуване с един по-висш от по-високо ниво свят е необходимо да се ползва метаезик, който е езикът на висшите символи, на формата и числата, придаващ качествен смисъл.

Символите от висше естество би трябвало да бъдат нещо много повече от йероглифи, те трябва да отразяват едни универсална вселенска логика, посредством единство на число, форма, светлини, цвят и звук, разбираеми за всички достатъчно напреднали да ги дешифрират. Те изразяват менталната природа на света и необходимостта идеята да намери адекватен израз, възприеман на това ниво. Ние работим с духовния и ментален свят чрез умението да си представяме и изграждаме образи. С помощта на образите-символи стигаме по-късно до съзнателно възприятие. Да вземе например сънищата. Съществуват много подходи за тълкуване на сънищата, схващани като символи със значение. Едно от мненията с, че сънищата трябва да се тълкуват буквално, също като Вселената. Другият подход е да се ползват универсални съновници. Най-добрият начин е може би изграждането на индивидуален поглед към сънищата, създавайки усещане за образи - символи, имащи определен само за себе си смисъл, за да можем по-късно от образите да стигнем до информацията, която ни е нужна за етапа. Много неща могат да се разкрият чрез символи -хора, които могат да ни помогнат, духовни водачи, важни идеи, предстоящи нови ситуации. Символът дава клас към функцията или в рамките на живота ни. Изучаването на символа, медитацията върху него, въздейства върху нашето разбиране, повишава енергийния ни потенциал, спомага за бързото разбиране и тълкуване.

Съществуват универсални символи разбирани от всички. Например символите на единството в различни тълкувателни схеми на религиите:

 1.  ИН-ЯН единство

 2.  АНКХ - символ на единство

 3.  Тетраедър (или са два ротиращи триъгълника), пирамиди, т.н. МЕРКАБА - единство

Също така основни геометрични фигури имат някакъв първоначален смисъл, проявяващ се при включването им в по-сложна фигура. Например:

 а) триъгълник: символизира пресечени точки на силова линия в мрежа

 б) квадрат: символизира Земята, земната твърд, географско местоположение

 в) окръжност: символизира пояс от енергия, единство, вечен живот

От тези елементарни фигури могат да се построят по-сложни геометрични фигури с комплексно значение. Например кръг с вграден в него квадрат, с вградени в квадрата триъгълници дава "оптималната" структура на закрилящия град. [53]

Геометризацията може да се каже, че е в основата на метаезика на символите, в съгласие с твърдението "Бог геометризира". Характерен пример за геометризиране е създаването на Мандала. Мандалата се прави бавно и се изтрива много бързо. Това е една много елегантна символика на някои аспекти на творческия дух. Нещо като проект за възможна реализация.

Още по-заинтригуващи и невероятни са геометричните символи - пиктограми и глифове, възникващи напоследък по-често, като че от нищото по полята на Англия, Европа, Америка. Въпреки множеството публикации по въпросите с "житните кръгове" адекватен отговор и даже опит за дълбочинно тълкуване на пиктограмите все още няма. Учените съветват тези фигури да бъдат изучавани, а холистите - върху тях да се медитира.

Веднъж срещнах за тях определението "уравнение -форма", което може би е най-близко до подхода към загадката. За да се отгатне "значението" трябва да се реши уравнението. Стотиците странни, хармонични геометризации, които могат да се разглеждат като цветни илюстрации и форми пленяват въображението. Като интересен подреждащ подход в тълкуването им, българката Мариана Везнева групира посланията, които пиктограмите носят, в няколко групи:

1)  Познавателни послания - прости фигури и художествени рисунки, целящи осъзнаването ни че не сме сами.

2)  Въздействащи послания - прецизни орнаменти в кръг, водещи до промени в енергийната ни структура и хармонизиране.

3)  Внушаващи послания - рисунки и геометрични. фигури в кръг, внушаващи според авторката "идеи за действие, за обединяване и толерантност".

Схемата за тълкуване "познаване-въздействие-внушаване" може да стане твърде добра отправна точка за разбиране на пиктограмите по първо приближение. детайлните тълкувания ще изискват може би по-голяма медиативна зрялост.

Има и други тълкувания, като тези, че те представляват форма на комуникация с други светове, но свързвайки това допускане с ефекта на необичайни преживявания като "забавяне на времето и увисване на мисълта; движение по несъществуващи релефи вътре в глифовете", с допускане, че това е необичаен вид комуникация. Някои изследователи считат, че тези пиктограми извършват "магнитно стимулиране на различни области на мозъка (областите свързани с паметта и логиката). Те отправят поток от образи, спомени, мистични преживявания, извън телесни пътувания, едно ново чувство за усещане на реалността. Има съобщения, будещи съмнения, за компютърна дешифровка на пиктограмите, преобразуваща символите в латински букви, в смислов текст и т.н.

Едва ли символика от такова високо ниво на мета език би могло и би трябвало да се дешифрира на първо, ниво "фонетичен език". По-скоро появата на пиктограмите стимулира едно комплексно развитие на целия ни ментален апарат, което би позволило директно усвояване на синхронни послания.

Следователно усложняващите се и разнообразяващи се рисунки по нивята би трябвало да се разглеждат като покана за диалог на по-висше равнище на принципа на обратната връзка. Ако успешно усвояваме комплексно интуитивния смисъл на всяка новопоявяваща се пиктограма, има надежда диалогът да става все по-задълбочен и системен. Засега обаче, когато имаме предвид символно изразяване, по-скоро обръщаме поглед назад н миналото върху символиката на китайци, маи, египтяни, което едва ли е достатъчно при достигнатото по-високо ниво на еволюция. Интересен въпрос също така е дали Вселената "комуникира със стандартни, възприети от всички символи, или се касае за индивидуализация, нещо като "символно творчество" на всяка развита цивилизация, като елементът отгатване също има място при осъществяването на контакт. Възможни ли са също така внушения директно от дълбините на имплицитния ред, базирани на комплексни символи, синхронно изразявани в енергия, форма, цвят и звук?

Ако трябва да разгледаме въпроса от гледна точка "кой е най-съвършеният начин за комуникация", пред фонетиката, интуицията, геометрията, все пак няма по-ясен начин от езика на числата. За това може би трябва да допълним, че Бог понякога използва интуиция и геометрия, но основно ползва символиката на числата.

Тези които използват алгебра сравнително рядко илюстрират идеите си графично. Ако всяко число само по себе си е символ, а връзката между числата - информация, едва ли има нещо по-съвършено от числовия израз. Все пак трябва да кажем, че не сме наясно дали Бог предпочита да "геометризира" или "да цифровизира", или двете заедно в синтез.

Онова базисно, определящо нещо във Вселената -вибрацията, всъщност се дефинира с числа. Числата определят всяка вибрационна структура. Често в необчайни книги срещаме числа на които се придава смисъл. Някои от числата имат "универсално свещено значение в рамките на една "наука за вибрациите". Например странното число 144000. Още в Библията се казва, че Христос ще бъде последван от армия от пробудили се 144000 души. Това число се базира на смисъла на числото 9, което е пък сума на 1+4+4=9. Девет се счита за число на любовта и завършеността. Вложено в 144000 показва разширение на една същност до равнището ни оптималния си израз. Също така наличието на 144000 просветени се счита достатъчно, за да може те да помогнат на останалото човечество за пътя му към 4- D и 5- D. Числото 144000 е нещо като лимита в "синдрома на последната маймуна", означаващо необходимо и достатъчно количество на натрупване, след което системата достига пълнота и пристъпва към изменение. Последователността на числата съдържа в себе си и принципите на "магическо удвояване/разделяне" т.е. 1 създава 2 след разделяне, но 2 удвоява 4 и т.н. Съществуват и множество други изпълнени със странен смисъл иначе обикновени числа като споменатото вече число 26000 (25920). То се базира на прецесиалния цикъл на Земята, но се среща навсякъде като база на много други "хуманитарни цикли". Например върху него е изградена астрологичната система от 12 съзвездия. Последователното изгряване на Слънцето в пролетната равноденствена точка определя епоха от 2166 години. Всяка епоха определя цикъл на развитие. Цикълът от 2520 земни години бил известен при индийците като ДЕН НА БРАМА. Ако приемем също така средно 18 вдишвания в минута, за 24 часа ще имаме 25920 вдишвания. Архетипните енергии поразително се движат от култура в култура между 20 и 22.

При едно достатъчно развитие, директната символика на числата би могла да стане език. Например честотата на една вибрация в Hz, дължината на вълната, количеството импулс (енергия) биха могли да станат базова координата "за място". Намерението също би могло да се трансформира в образ и число (мисъл-форма). Концентрацията в число, характеризиращо "степен на проникване", е в същността на намерението. С числа също може да се изрази красота, хармония, идеи. Например броят на птиците в едно ято създават естествената красота на общуването между тях. Смисълът е, че можем да измерим степента на удоволствието, величината на постигнатото, дълбочината на разбирането.

Всички останали видове символи, като форма, цвят, звук, имат допълващите свойства за по-голяма "яркост" на символа. Музиката, носеща послания, се състои от звукови честоти, комбинирана в цвят тя създава усещането за "цвето-музика".

Съществува някаква универсална тъждественост на символиките измерени с число, цвят, звук, форма и даже емоция. Дори имената "по същество са цифри", които звучат. Това кара много холисти да се опитват да съставят универсални таблици на тъждествеността, в които цветът е аналогия на съответен звук, които пък кореспондират със съответно име. Би могло в този смисъл да се говори за "векторни символики" на цвета или звука и даже за "матрични" символики на единството на всички съответствия.

За да се развиваме трябва да комуникираме. Но комуникацията е не само външна, но и вътрешна. Комуникацията между частите в "себе си" може би е еднакво важна като външната. При една достатъчно крайна субективна гледна точка, даже не се предполага съществуването на друга комуникация освен тази със себе си. Някои дори смятат, че външният свят е изцяло съставен от послания - от нас за нас. Това е друг начин за тълкуване на единството - "аз съм всичко" и "всички сме частни на вътрешната комуникация. Например правилното тълкуване на сънищата от нас самите ни свързва здраво с реалност, която съществува "докато спим". По-нататък можем да открием и други вътрешни реалности (присъствие в други пространства, личности в паралелни животи, свръхсъзнателно съществуване) с помощта на един индивидуален символен език. Има твърдения, че сме съставени може би от 144000 отделни части, които трябва да интегрираме в едно.

Разбира се, твърде лесно е да кажем "символен език" без да сме все още наясно какво точно означава това. В търсенето на вътрешна комуникация целяща обединяване на разпръснатото ни същество предимство може би има опитът. Стъпка по стъпка, без да е съвсем ясно точно как става това, усещаме че още веднъж сме направили пробив към някакъв скрит аспект от себе си. Но този аспект започва да резонира в синхрон със съзнанието ни. Тогава някой изненадващ сън или хрумване, или наблюдение създава връзката, която после става опит. Вътрешният език трябва да е функция от опита. Но ако това скрито натрупано познание-опит е всъщност някъде в нас, тогава опитът се осъзнава чрез припомняне. Тогава символите, стимулиращи припомнянето, са вътрешния език.

Развитите архетипове, появяващи се в комбинация (например майката, магът, глупакът), или пък твърде сложният архетип на цялостната личност създават фон на ситуация, водещи до припомняне. Усещането за предназначение, което понякога ни изпълва, води до по-високи честоти на самосъзнание и това неочаквано може да се окаже входът за връзка с някои аспекти на свръх -съзнанието. Когато съзнателно участваме в един странен сън, наситен с невероятни същества, а през деня сме обсебени от съня си, това вече е пробив.

Съществуват и възможни комуникации с висши същества, които неочаквано се възприемат като едно ново разбиране, придружено с усещане за преминаваща през нас енергия и едно чудесно чувство на ентусиазъм, което иначе рядко получаваме.

Във вътрешния си свят комуникираме повече с емоции или по-скоро с добре балансирани интелектуални емоции, разположени в положителния спектър - спокойствие, радост, щастие, екстаз. Наситеността с интелектуални емоции, резултат от една балансирана еволюция, ни води в последна сметка до разгръщане на основния "четец" на информация - интуицията. В края на краищата, премахвайки постепенно ограничеността на рационалното мислене, може би ще се освободим от необходимостта да даваме имена на всяко нещо. Вътрешният символен език не се нуждае от разчленяване и речников фонд, от създаване на граматика и морфология. Той си действа тихо, бързо и ефикасно. Милиони битове информация преминават от "миналото", от бъдещето, от "по-високо място", и само опитът и разбирането показват, че нещо е преминало от небитието и е станало битие на едно усещащо се като преживяващо и съпреживяващо същество.

Творческата интуиция прилича на набиращ сила потоп, който залива, премахва границите и разделението. Съществува една яснота на вътрешния глас, която започва да доминира над логическия ум. Объркан, той се оттегля, отивайки на втори план. Скоро ще започне да не ни безпокои особено факта, че вече не разделяме, не подреждаме действителността, а просто съзерцателно я възприемаме, без полюси, без противопоставяне. Ако дотогава не обезумеем напълно, изправени пред абсурдите на 3- D интерпретациите.

В края на линейното време, нашият биологичен часовник ще започне да изостава и после ще спре да работи изобщо. Мощни потоци от информация отвсякъде, първо ще разбъркат картите до побъркване, след което ще започне едно пренареждане но не в личен, а в един цикличен парадоксален за нашето разбиране засега начин.

Тези които не ще могат да осъзнаят парадокса, включили се в хроноса, очаквайки, утре да дойде отново един подобен на вчера ден, може би ще бъдат отстранени от входовете към по-високи измерения.

Владеенето на различни нива на езици, разбира се ще остане като възможност, ще се развие може би един универсален вътрешен комутатор, нещо като телефонна централа, позволяващ при необходимост превключване на език, съответстващ на възможностите на другата страна. Що се отнася до използването на сегашният фонетичен език, постепенно ще започнем да разбираме, че той става все по-тромав и неспособен да изрази фината настройка на комуникация, основана на интуиция и дълбоко нюансирани положителни емоции. Спирането на мисловното бърборене вътре и извън мозъка ще кристализира постепенно в усещане за възможностите на алтернативна форма на комуникация като сложни графични символи, цвят, звук, внушаване на идеи емоции. Успехите ни за директно получаване на информация, без помощта на вербални изяснявания, ще постави в странно положение на откритост и достъпност нашите личности, тъй като малко ще може да се скрие от другите. Ще се наложи може би въвеждането на някаква форма на пароли за достъп до информационните файлове на отделната личност. Основен начин предаване на информация ще стане излъчването т.нар. "мисловни пакети" с многоизмерни данни. Импулсът, получен като мисловен пакет, ще замени необходимостта от разказване на линейно развиващи се приказки. Приказки, изискващи едно бавно формиране на представи за реалността в рамките на триизмерни прозорци на линейно развиващо се битие.

С мисловния пакет, подобно на кодиран сигнал, излъчван от спътник, ще се предава моментално една сбита картина на всичко което трябва да се каже - от ситуационната картина до предисторията, текущите идеи и намеренията на излъчвателя, едно еволюирало същество.