Връзката училище-ученик-семейство

Точно както вярванията, нагласите и контекстът оказват значително влияние върху образователния опит на учениците, те също оказват огромно влияние върху връзката между дома, училището и общността. Успешните взаимоотношения на сътрудничество със семействата се основават на редица вярвания за семействата и възприеманите ползи от взаимоотношенията семейство-училище. Убежденията, свързани с положителните партньорства между семейството и училището, включват:

• 
  Отношенията между семейството и училището трябва да се фокусират върху напредъка и успеха на учениците. Причината преподавателите и семействата да си сътрудничат, координират и да си сътрудничат е да подобрят възможностите за учене, образователния напредък и училищния успех на учениците. Следователно взаимодействието между семейството и училището се фокусира върху това какво може да направи всеки партньор, за да подобри развитието и ученето на децата и младежите.
  
• 
  Семействата са равнопоставени партньори в постигането на образователните цели на учениците. Педагозите разглеждат семействата и създаването на взаимоотношения между семейството и училището като основни за оптималното академично, социално и емоционално обучение на децата.
  
• 
  Признава се, че както времето в училище, така и извън него оказва влияние върху представянето на учениците в училище. Когато се описват тревогите на учениците, се взема предвид реципрочното влияние между семейния и училищния контекст. Решенията, взети в училище, влияят на дома и обратното.
  
• 
  Споделянето на информация за поведението на детето в различни настройки се цени. Всеки партньор признава, че той или тя вижда детето предимно в една среда и разбира как детето реагира в другата среда. Очакват се разлики в наблюденията на децата (напр. детето не се държи по същия начин в домашни ситуации) и са ценни за оценка и планиране на интервенция.
  
• 
  Сътрудничеството има положително въздействие върху обучението на учениците. Педагозите вярват, че домът и училището могат да постигнат повече, отколкото домът или училището могат да постигнат сами. Те също така вярват в равенството (готовността да се изслушват, уважават и учат един от друг) и равенството (смесването на знания, умения и идеи за подобряване на положителните резултати за децата)2.
  
• 
  Семействата трябва да бъдат активни партньори при вземането на решения. Педагозите вярват в стойността на вземането на решения с родителите. Избягват такива практики като вземане на решения на отделни срещи преди срещата с родителите. Педагозите признават опита на родителите и търсят информация от тях редовно. Педагозите вярват в включването на родителите, когато се обръщат към притесненията относно ученето на учениците.
  
• 
  Проблемите се решават взаимно и без взаимно обвинение. Когато учениците изпитват училищни затруднения, училищният персонал и родителите разбират, че е необходима двупосочна комуникация. Семействата и училищният персонал осъзнават, че виждат поведението на децата в съответните им условия и следователно се въздържат от преценка, докато и двете страни не получат възможност да дадат своя принос. Вината не се приписва само на семейството или само на училището.
  
• 
  Разрешаването на проблеми се основава на положителна, базирана на сила ориентация. Семействата и училищният персонал работят от модел без дефицит и се фокусират върху силните страни на индивидите (възпитатели, родители, ученик). Училищният персонал гледа на родителите като на ресурси за решаване на образователни проблеми. Съвместните усилия за решаване на проблеми помагат за насърчаване на оптимизма относно това, което училищният персонал и семействата могат да постигнат, като работят заедно.
  
• 
  Отношенията между семейството и училището се култивират и се поддържат във времето. Отношенията между семейството и училището са непрекъснат процес. Семействата и преподавателите работят заедно в рамките на и през учебните години, за да се справят с взаимните проблеми и да осигурят взаимна подкрепа за подобряване на напредъка в обучението на децата и юношите. По този начин педагозите осъзнават, че работата като партньори с родителите през тази година ще укрепи партньорството през следващите години.