Сътрудничеството между училищата и семействата

Днешната българска реалност поражда поредица от въпроси: Възпитанието на децата само ангажимент и отговорност на родителите ли е? Ако е ангажимент и отговорност и на образователната институция, тогава какви са рамките на възможно влияние, свързано с формирането на личността на детето, на негови възгледи, убеждения и ценности? Регламентирани ли са ангажиментите на учителите по отношение на родителите и взаимодействието с тях?. Отговорът на тези въпроси в синхрон със съвременните образователни приоритети налагат изискването за цялостна институционална политика за взаимодействие на учителите и родителите, в която те са взаимно уважаващи и допълващи се партньори и съюзници. Сътрудничеството и взаимодействието с родителите е съществена част от дейността на педагогическите специалисти, свързана с провеждането на училищна политика за постигане на добри резултати в обхвата и включване на учениците в образователния процес, създаване на благоприятна образователна среда и оказване на ефективна обща подкрепа на всеки ученик. Мястото и ролята на семейството в социалните структури и отношения, оказва влияние върху характеристиките на възпитателните взаимодействия между родители и деца, както и върху взаимодействието между родителите и образователните институции. Взаимодействието между семейството и образователната институция може да бъде разглеждано в няколко основни плана:

• 
  мотивация за взаимодействие;
  
• 
  детерминираност на ефективността на взаимодействието;
  
• 
  сфери, форми и модели на взаимодействие.
  

Ролята на семейството в социалните структури и отношения, оказва влияние върху възпитателните взаимодействия между родители и деца, както и върху взаимодействието между родителите и образователните институции, които се грижат за развитието на децата им. Днес изглежда правдоподобно твърдението на С. Чавдарова-Костова, че ,,образователните институции в редица случаи все повече изпълняват компенсаторни функции по отношение отглеждането на децата, които са по-близо до функции, предлагани като социални услуги, а не само осъществяване на образователна дейност“ (Чавдарова-Костова 2012, с.19). Всичко това налага изработване на ефективен модел на взаимодействие между училищната общност и родителите в съответствие със законовите и подзаконовите нормативни документи:

• 
  Закон за предучилищното и училищното образование, глава
  

• 
  Национална стратегия за учене през целия живот за периода
  

• 
  Стратегия за намаляване на дела на преждевременно напусналите
  

• 
  Стратегията за образователна интеграция на деца и ученици от
  

• 
  Национална стратегия за повишаване и насърчаване на
  

• 
  Стратегия за развитие на образователната институция;