Модели на взаимодействието „училище-семейство

Чрез социокултурен обектив работата със семействата се преосмисля като съзнателно включване на произхода и знанията на семействата в училищното обучение, вплитането им в учебните програми и инструкции за увеличаване на интерсубективността. По този начин семействата се включват по-активно в училищата. В този контекст знанието се формира от социални, културни и исторически условия, а ученето се разглежда като културно обусловено, компетентно участие в общности. Тази интеграция включва концепция за увреждането като културен конструкт, както и идентичността на семейството в отношение към тяхното дете. Учителите играят важна роля в преговаряне как и какво учат учениците в класната стая. Съществува признание, че ученето е съвместно изграден процес, чрез който индивидуалната идентичност на учениците и техният взаимосвързан афинитет групи (напр. културен, езиков, етнически, расов, с увреждания или международен произход) оформят и информират какво как да се преподава. Членове на семейството като баби и дядовци или родители могат да бъдат поканени в класна стая, за да споделят устни истории за своя опит или да преподават конкретни уроци, насочени към техния опит. Учителите или училищните ръководители също могат да разпознават специфични начини за интегриране на силните страни на семействата като посреднически инструменти, чрез които учениците учат. Освен това, социокултурният модел, когато се прилага към семействата се разпознават дисонанса между училищната и домашната култура. Този модел счита, че семействата и взаимодействието с техните деца може да не съответстват на училището или културите в класната стая, като по този начин могат да се предприемат целенасочени стъпки за интегриране на знанията на семействата, за да се подсили идентичността на учениците по отношение на академичните, поведенчески и социални училищни очаквания, обикновено свързани с „успех“ или „постижения“. Въпреки че динамиката на властта в социокултурните модели не се обсъжда директно, тя е разумно да се твърди, че има умишленост от страна на администраторите и учителите да оформят училищни/класни механизми. Оформянето може целенасочено да приведе в съответствие ученик, семейство и обществени фондове на знания с педагогически или структурни възможности за избор.