Основни модели и принципи на взаимодействието

Образованието като процес включва обучение, възпитание и социализация. Българското законодателство отразява съвременното състояние на обществените системи и нагласи, като полага принципите на взаимодействие между училището и семейната среда:

• 
  Принцип и модел за запазване и развитие на българската образователна традиция, хуманизъм и толерантност. Семейството носи първостепенна отговорност за образованието и развитието на своите деца, а родителите са най - важните ,,учители“ на своите деца. Родителските ангажименти са определени в законодателната уредба, която дефинира отговорността на родителите за развитието на техните деца;
  

• 
  Принцип за ангажираност на държавата, общините и юридическите лица с нестопанска цел, работодатели, родители и други заинтересовани страни и диалог между тях по въпросите на образованието. Училището е много повече от една административна единица, то е събирателен център на административната общност. Училищната общност включва множество групи, които са свързани с училището чрез личностни връзки, професионални роли, по географски принцип, мултикултурна специфика и задължения. Училищният модел включва учители, ученици и родители, както и широк кръг от местната общност;
  

• 
  Принцип на автономия за провеждане на образователните политики, самоуправление и децентрализация. Модел на ефективността на училището е степента, в която то успява да съдейства за интегриране на различните групи (ученици, учители, родители, общественост и др.) в една функционираща училищна общност. Изборът, направен от училището по отношение на характера на взаимоотношенията със семействата и общността, е показател за училищните ценности и нагласи. Образованието като процес включва и ориентираност към мотивацията на ученика, към възрастовите и социалните промени в живота му, както и към способността му да прилага усвоените компетентности на практика.