Модерната социалдемокрация и глобализацията софия, 2004
ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА И СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА
Изтегляне 3.31 Mb.
|
ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА И СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТАГеорги Карасимеонов1. Под глобализация най-общо се разбира трансформацията (преходът) към нов тип световна цивилизация, в която се формира уникална среда за глобално икономическо, политическо и културно общуване и взаимодействие, включително конкуренция между различните държави, нации, етнически общности; икономически, политически, граждански структури, включително отделните граждани. Основна характерна черта на този процес, набрал скорост през 80-те години (основен фактор бе и краят на “Студената война”), е разчупването на досегашните система на международни отношения и форми на междудържавно общуване, свързани с националните държави, с примата на национално-държавното. Възниква ново постнационално държавно, или някои го наричат постмодерно световно пространство. Вследствие на този процес, възлови отношения, свързани с досегашното човешко битие, придобиват ново значение – политиката, държавността, демокрацията, пазарът, правото, свободите на гражданите, социалната осигуреност и т.н. Основен двигател на тези процеси е невероятната по своя ефект и още неразгърнала се технологическа революция на базата на новите средства, свързани с информатиката и телекомуникациите, условно наречена Интернет-революция. Тя де факто разчупва изгражданите със столетия стереотипи на общуване и отношения между създадените от хората социални, икономически и политически институции. 2. С други думи, глобализацията е обективен процес и няма алтернатива. Но има алтернативни подходи, концепции, политически решения. Следователно, глобализацията не е стихиен, а направляем, регулируем процес. И това поражда и все повече ще поражда идейни дискусии, сблъсъци, дебати и конкретни политически решения на национално и наднационално ниво. Ще ражда нови предложения и реални действия за нов тип международни, транснационални структури. Най-общо се сблъскват две водещи концепции – неолибералната, основана на пазарно-детерминирания подход, силно икономизиран, при който политиката служи на глобализацията на икономическите структури и пазара, на новите финансови механизми и пр. И в реалния живот икономическата глобализация изпревари политико-културната – това се проявява в появата на гигантски транснационални корпорации вследствие на сливания и поглъщания, на финансовите потоци, които се преливат от една точка на света до друга за секунди. Интернет-революцията изпревари правната регламентация, свързана с нейните последици. Томас Майер говори за негативна глобализация с рискове за човешките права и особено за социалната осигуреност и стабилен живот на хората. И е напълно прав. Само една цифра. По данни на ООН от 2001 г. 1% от световното население има повече доходи от 57% от най-бедните. Специалната сесия на Общото събрание на ООН в Женева от 2000 г. констатира, че бедността, неравенството и несигурността са нараснали в света.
Следователно, този подход изисква нов тип сътрудничество между държавни и наддържавни институции, създаване на нов тип глобална мрежа и мрежи между държавите, регионите, културните общности, гражданските сдружения и т.н. Глобализацията не трябва да е дискриминационен процес, а инклузивен. Не да противопоставя народи, култури и религии, а да ги обогатява в името на хуманизма. Тя трябва да е извор на устойчивото развитие. Глобализацията изисква нов тип международни организации с нови форми на представителство на интересите и ценностите на народите, съставляващи световната цивилизация. С други думи, изисква се преосмисляне на ролята на ООН, НАТО, МВФ, Световна банка, Г-8 и много други структури на стария предглобален свят. Нужен е много по-гъвкав и многоетажен политически механизъм за откликване на множеството предизвикателства на глобализацията. 3. За ролята на социалдемокрацията. Социалдемокрацията виждам като носител на тази нова визия и нов проект, за да не стане глобализацията средство за хегемония на силния над слабия, богатия над бедния и на де факто ново разслоение, на един еднополюсен свят на спечелилите от глобализацията срещу всички останали маргинализиращи се държави, региони и отделни народи. Нужен е нов цивилизационен обществен договор за нов тип интеграция, за създаване на нова транснационална култура и дори нов тип глобално гражданство. Социалдемократическата теория в този смисъл трябва да се превърне в глобална идеология с нов прочит на старите ценности, за да може глобалното село, което се задава в перспектива, да е уютно за мнозинството жители на планетата. 4. Къде сме ние – България и българите? Засега България е носена и люшкана от вятъра на глобализацията. Тя няма собствен политически проект било като държава, било на ниво политически партии. Интеграцията в ЕС и НАТО е внесен отвън проект и като че ли спестява на нашите политици собствени интелектуални напрежения по въпроса за глобализацията. А всяка политическа сила би трябвало да има позиции по въпроса, тъй като този проблем засяга бъдещето на нацията, мястото на страната в новия световен ред. В момента България е разкъсана в идеологията и политиката между остатъците от разпадащия се национално-държавен модел от стария тип, онаследен от тоталитарната държавност, и впримчването и в нов тип интеграционни и глобални процеси, без да има създаден имунитет за новите предизвикателства. Следователно, без собствена визия и политика, тя може да стане жертва на негативната глобализация и да остане периферийна територия с изостанали форми на политика, раздирана от дълбоки противоречия между малцинството, успяло да се пригоди, и мнозинството, изпаднало от глобализацията. Че ще има изпаднали е безспорно така, но въпросът е тази група да е максимално по-малка. Къде виждам шанса на страната? Без да е необходимо да пресъздава европейската държавност, подобна на развитите демокрации, тя може да стане решителен привърженик и участник в позитивната глобализация, да застане решително зад политика за адаптиране и вклиняване в глобалистката революция както на ниво отделни индивиди, особено в лицето на младите хора, така и на ниво държава, да е съпричастна към формиране на новия транснационален ред. Това изисква нов тип култура, образование, идейно-ценностно развитие и смели политически решения. В България трябва да се създаде среда за позитивна глобализация, за формиране на европееца с български корен и в перспектива на гражданина на света с български корен. За нас това ще е по-лесно, отколкото за страни като Швеция, която неотдавна отхвърли еврото, и други държави, където консервативният национализъм има повече условия да вземе връх.
Изтегляне 3.31 Mb. Сподели с приятели:
|