Измерението равенство–свобода: политика на диференцираното равенство

Измерението равенство–свобода: политика на диференцираното равенство

Подобна политика на егалитарна справедливост, необходима за интеграцията на цялото общество, оставя широки свободни пространства за индивидуалната свобода. Диференцираното равенство означава да се гарантира възможно най-голяма степен на свобода и да се признават за легитимни и се стимулират всички различия, които служат на саморазгръщането на индивидите, но които не заплашват обществената интеграция. Възгледът за диференцирано равенство служи като мост, който може да свърже интересите на долните и средните социални слоеве за издигане с помощта на политиката на разпределение, от една страна, с републиканския възглед за справедливост на по-добре поставените среди, от друга. С оглед на социалдемократическата политика на бъдещето с този възглед между другото се свързват: легитимирането на разпределението на социални икономически жизнени шансове с помощта на публичен дискурс за справедливостта, оказващ влияние върху реалната политика; чувствителното съкращение на съществуващи силни различия по отношение на доходите и на собствеността; справедлива данъчна система, която изглажда тези различия; равен достъп на всички до възможностите за образование в цялата образователна система; политика на базово осигуряване за всички граждани, която им дава възможност за свобода на действие и за достоен живот при всички обстоятелства, а с това - и защита на социалната държава.

По отношение на социално-икономическото измерение социалдемокрацията трябва да продължи, макар и по нови пътища, да отстоява примата на политическата отговорност пред логиката на пазарите, както и социалното базово осигуряване и заетостта. По отношение на екологическото измерение тя трябва да се изяви като представител на екологично отговорен икономически растеж и да издигне идеята за устойчивото развитие. По отношение на партиципативно–демократичното измерение тя трябва да спечели доверието на застъпник и мотор на нови пътища и на пряка обществена демокрация. По отношение на културното и свързано с човешките права измерение тя трябва да обедини универсалността на човешките права и демокрацията с културната толерантност спрямо стремежа за налагане на различните култури. По отношение на транснационалното измерение тя трябва да бъде двигател на политика на нарастваща глобализация на демокрацията и отговорността. По отношение на измерението равенство - свобода тя трябва да се докаже като привърженик на диференцирана политика на равенство.

Тези шест измерения на една обновена социалдемократическа идентичност се опират на традиционното социалдемократическо разбиране за основните ценности. Те са във връзка с най-големите предизвикателства на националните общества и на световното общество. Те разкриват възможност за широк реформаторски съюз на различни обществени групи и социални среди и позволяват формирането на коалиционни мнозинства, защото могат да достигнат (наистина не без напрежение, но без непримирими противоречия) до широк спектър от избирателите. Освен това в своята цялост те формират за социалдемокрацията един наистина диференциран и прагматичен, но все пак отличим, политически профил спрямо консервативните, неолибералните, посткомунистическите, зелените и деснопопулистките партии. Други важни области на политиката като образователната политика комуникационната политика, или технологичната политика също играят доминираща роля в социалдемократическата политическа перспектива и в отделни случаи (според състоянието на обществените проблеми и на осъзнаването на тези проблеми) могат дори да определят политическата програма. Те намират своите отговори в рамката на шестте централни измерения на обновената политическа идентичност на социалдемокрацията.

Множество задълбочени социологически анализи от последните години стигат до едни и същи изводи по главните въпроси. Сред тях можем да споменем този на Херберт Кичел за важния за социалдемократическите партии пазар на избиратели в някои европейски общества, на Михаел Вестер и Петер фон Йортцен за принципните политически ориентации сред германското население, на институтите СИНУС в Хайделберг и СИГМА в Манхайм за представителството на групи избиратели, които по принцип са достижими за социалдемократическите партии в отделните социокултурни среди. Според тях социалдемократическите партии са в състояние да спечелят мнозинството избиратели, само ако мобилизират съгласие със своите политически проекти в най-малко три различни групи избиратели:

а) Все още традиционно материалистки ориентираните групи на дребните собственици, традиционните работници и служители от долния и от долния среден слой, които са заинтересовани от стабилни условия, от сигурен доход, от опазване на обществения и политическия ред, от доверие в йерархиите, от обичайните форми на политическа дейност и от авторитета на ръководните елити, но също така и от социална справедливост.

б) Постматериалистки ориентираните членове на издигнатите в социално и културно отношение професии, които отстояват реалистични и открити за компромиси екологични позиции и са заинтересовани от културна толерантност, нови обществени форми на политическо участие, както и от либерална обществена атмосфера с акцент върху ценностите на свободата, същевременно обаче са и за честната интеграция на всички групи в обществото.

в) Принадлежащите към средата на ориентираните към кариера и на новите групи работници, които съвместяват материалистката ориентация в сферата на професионалното развитие с хедонистки мотиви в частния живот и с рационална и критична отговорност и готовност за участие по отношение на ключовите политически въпроси на общественото развитие. Много от тях притежават точни знания и наклонности в областта на новите технологии и средства за комуникация, открити са в културно отношение, както и спрямо различни политически аргументи и определят политическото си поведение от избори на избори.

За социалдемократическите партии е решаващо да разработят и да осъществяват такива политически проекти, форми на общуване и образци на политическо действие, които да са в състояние да достигнат тези различни групи и да ги мобилизират в определени случаи за точно определени политически проекти. Коалицията избиратели, която трябва да бъде организирана по този път, се формира непрекъснато отново както по отношение на своите форми на общуване, така и от гледна точка на съществуващите интереси и алтернативи за решаване на проблемите.

Сравнението на условията за успеха на социалдемократически партии от различните европейски страни не води до една-единствена и общовалидна рецепта. То показва най-напред, че решаващият фактор за успеха или неуспеха е политическият и комуникационният профил на една социалдемократическа партия спрямо нейните политически конкуренти. Решаващи за изборните успехи на социалдемократическите партии не са нито ограниченията за икономическа дейност, нито намалението в населението като цяло на социалните групи, традиционно поддържащи социалдемокрацията (работници, низши служители), а способността на самите партии при съществуващата политическа ситуация и от гледна точка на тяхната особена роля в партийния спектър така да изберат темите, начините на комуникация и целевите групи, че да изглеждат като по-добрата алтернатива в рамките на обозрим период от време за мнозинството от принадлежащите към споменатите целеви среди.

При това в медийното общество очевидно изборът на темите и силата на убеждението на избраната комуникационна форма играят еднакво важна роля.

Един от най-големите рискове за социалдемокрацията днес е негативната глобализация, която премахва ограниченията, но не изгражда съответните структури на отговорност. Тук става дума за риск от втора степен, който заслужава внимание, тъй като засяга по принцип нашата способност да реагираме политически. При негативната глобализация се рушат националните граници и структури на политическо действие, без да се създават нови на транснационално равнище. Това засяга политиката и действията на социалдемокрацията. Наистина има нови полета, където тя може да действа – колективната сигурност, активната политика на транснационалния пазар, премахването на дискриминацията, равнопоставеността на половете. Но те не са достатъчни. Необходимо е да се действа в сферата на икономиката. Наскоро публикуваният доклад на европейската социалдемокрация, т.нар. доклад Расмусен, показа в общи линии и в най-важните си детайли какво трябва да се случи, за да се придаде глобално значение на основните ценности на социалдемокрацията. Позитивната, или прогресивна, глобализация, за която ЕС трябва да работи като потенциално силен актьор, представлява ядрото и рамката за всяка съвременна сериозна социалдемократическа програматика.

Тук обаче трябва да се отправи едно предупреждение. Даже и ако всичко предвидено от доклада Расмусен се осъществи, биха останали извън регулацията засилената глобална конкуренция в най-важните икономически сектори и глобалната мобилност на финансовите потоци. Извън обсега биха останали преди всичко вътрешните промени в нашите общества, като се започне от демографската промяна и се стигне до промените в семейните отношения и в условията на труд в обществото на знанието.

Вътрешните задачи, които имаме да изпълняваме, реформата на социалната държава, образованието, семейната политика, трудовите отношения, пазарът на труда не могат да бъдат изместени от глобалната политика или пък от някакъв абстрактен дебат за същността на задачите на държавата. И тук следва да се набележат целите и посоката на реформите, като се отчитат даденостите и условията в обозримо бъдеще.

Тъй като гарантирането на гражданските, политическите, социалните, икономическите и културните права в съвременния свят изисква глобално политическо действие, се откроява и необходимостта от нова форма на гражданско представителство, която да има право на действие и контрол от страна на гражданите.

Социалдемокрацията трябва да се организира днес като демокрация на много равнища – национално, регионално, глобално. Тя не може да се ограничи само до запазване на социалната държава. Обещанието на социалдемокрацията е да гарантира равни шансове и участие на всички хора в образованието, труда и обществения живот, шансове, които непрекъснато трябва да се обновяват, когато е необходимо. Тя трябва да гарантира и на трайно изпадналите от обществото достоен човешки живот и пълно участие в общността. Тази цел си заслужава да се обоснове отново, тъй като тя е важна за социалдемокрацията. Тя е в основата на един реалистичен проект, който може да се нарече и визия, и за който си заслужава да се работи.

Без тези измерения теорията на социалдемокрацията днес става безсмислена. Това означава отново да се постави въпросът за политическата икономия на социалдемокрацията. Принципът тук е приматът на политиката пред икономиката.

Политическата икономия на социалдемокрацията може:

1. 
   да заложи на опита, който показва, че съществуват варианти на капитализма, при които пазарното стопанство може да бъде социално и екологично, да гарантира трудовите права и същевременно да е успешно, конкурентоспособно и продуктивно;
   
2. 
   да заложи на различни модели на социалната държава, които гарантират растеж, заетост и включване в световния пазар;
   
3. 
   да търси възможности за политическо влияние върху глобалната икономика.
   

Социалната сигурност не може непрекъснато да бъде несигурно подаяние, а трябва да се институционализира като гражданско право и при това на такова равнище, че да осигурява пълната и равноправна интеграция на всички хора в обществения живот и в политическата система. Социалната демокрация се отличава с всеобхватно политическо и обществено участие. Активното гражданско общество, както и разумно организираната социална държава се оказват във все по-голяма степен по-скоро предпоставки, а не окови за икономическия растеж.

Социалдемократическата теория днес трябва да даде отговори на поредица въпроси, които в социалдемократическата традиция дълго време не са играли съществена роля. Към тях се отнасят въпросите за политическата и обществена интеграция на различни култури, за приноса на гражданското общество към социалната сигурност и към демократизацията на политическата система.

Една универсалистки обоснована, опираща се върху емпирията и ориентирана към практиката теория, днес може да окаже съществен принос и да изведе социалдемократическия проект от дефанзивата и в условията на глобализация. Защото и тук е валиден основният принцип на Кант, който гласи, че нищо не е така практично, както добрата теория. Дългогодишната история на социалдемокрацията е достатъчно добър подтик да се приложи това правило в днешните реалности.