Модерната социалдемокрация и глобализацията софия, 2004

Петър-Емил Митев

На състоялия се през лятото на 2003 г. в Истанбул 21-ви Световен конгрес по философия се открои стремежът на новото поколение философи да направи широка крачка към актуалните проблеми на съвременния свят. Логично е да се очаква и обратното: действащите политици да направят на свой ред крачка от социалната практика към високата теория. Това би било особено естествено за социалдемократите.

На нашата кръгла маса стана дума за изключителния успех, който е имала книгата на Август Бебел “Жената и социализмът”. Ще си позволя да насоча вниманието ви към още един изключителен факт от онова време. Списание “Die Neue Zeit” излиза на немски език, но е с европейски мащаб и на проблематиката, и на аудиторията, и на авторския потенциал. Едновременно е теоретично и политическо. Няма либерален или консервативен аналог.

През ХІХ век по-високото теоретично равнище на социалистическото движение му осигури предимства, улесни и ускори пътя на социалдемокрацията към позициите на първостепенен фактор в политическия живот на Европа. Значението на теорията за социалдемократическите формации не е случайно. За десните партии е достатъчно да се придържат към рамките на статуквото. Но онези, които искат да видят бъдещето, трябва да се опрат на теорията, а не просто на жизнения си опит.

През ХХ век ние сме свидетели на двустранно отдалечаване от високата теория. Самата социалдемокрация престана да съществува в смисъла на ХІХ век. Два алтернативни пътя на развитие бяха реализирани. Единият е комунистическият. Събитията в Русия след 1917 г. показаха, че при него теорията в крайна сметка беше превърната в догма, в своеобразна нова религия и с това – загубена като наука. От друга страна, на Запад социалдемокрацията се разграничи съзнателно от марксизма след 1959 година. Ориентацията към емпирична политика й даде предимства – гъвкавост, откритост за различни идеи, родени извън нейния теоретичен генезис, прагматизъм.

Ако резюмираме: по два коренно различни начина през ХХ век беше прекъсната връзката между теорията и социалната практика. Вярно е, че самият марксизъм е сложно образование. Има двойствена природа – той е и теория, и идеология. Преоценката обхвана и двете страни. Не само идеологическата, но и теоретичната ориентация беше заменена с ценностна. Последствията бяха положителни, но не само положителни. Отрицателната страна се изрази в понижена чувствителност към новите проблеми. Теорията би позволила да се видят изпреварващо и по-ясно назряващи проблеми. Типичен пример е екологичният. Вместо социалдемократите го повдигнаха Зелените. Отдалечаването от теорията води и до рискове.

Сега, в началото на ХХІ век, потребността от теорията става многократно по-голяма. Заедно с това атеоретичността изпъква по-релефно. Противоречието се задълбочава. Спонтанно се търсят отговори. Появява се пак нещо ново в лицето на антиглобалистките движения. За новия век предизвикателството се състои тъкмо в мащаба, смисъла и измеренията на т.нар. глобализация.

Глобализацията е процес, който се разви интензивно в края на ХХ век, особено след 1991 година. Свързан е с възникването на глобална проблемна ситуация. Ще фиксирам някои от основните и аспекти:

• 
  Глобален социален проблем. Съществува дълбока пропаст между Севера и Юга. Все по-малка част от населението на света става все по-богата, а все по-голяма част – все по-бедна. Това е глобална социална асиметрия. Появиха се становища, според които дефинираното от Маркс абсолютно обедняване в условията на капитализма се проявява, но не във вътрешните отношения между работническата класа и капиталистите в развитите страни, а в отношенията между Първия и Третия свят. Развиващите се страни стават и абсолютно, и относително по-бедни.
  

• 
  Глобален демографски проблем. Състои се в противоречието между постоянно нарастващото население на земята и ограничените ресурси на планетата. Към това се прибавя и асиметричността на демографския растеж. Налице е фундаментална демографска диспропорция. В част от страните населението расте, в друга част намалява.
  

• 
  Екологичен проблем. Състои се в противоречието между потребността от запазването на биосферата и от нейното продължаващо разрушаване. Парадоксално е, че новото екологично съзнание не означава и достатъчно ефективно екологично поведение. Най-влиятелната държава в света би трябвало да бъде водеща при решаването на това противоречие, но вместо това допринася за задълбочаването му.
  

• 
  Глобален икономически проблем. Това е противоречието между продължаващия и принципно неограничен ръст на производството и ограничените ресурси на самата планета. Критерий за благосъстоянието и прогреса на една страна или група страни продължава да бъде растежът на брутния вътрешен продукт. Бяха взети определени мерки, за да се намали делът на т.нар. невъзстановими ресурси, но изчерпването им продължава и придобива съвсем конкретни измерения.
  

• 
  Глобален управленски проблем. Противоречието е между потребността от нови глобални измерения на демократичния процес и съществуващите форми на международни отношения, свързани с концентрация на власт в ръцете на една държава или група от държави.
  

• 
  Общи проблеми на демокрацията. Потребността от укрепване и развитие на политическата демокрация, от рационален избор, съвпада с увеличаване на възможностите за манипулация и дезинформация, за контрол върху личния живот и ефективни внушения, които влияят върху гражданското поведение.
  
• 
  Глобален идеологически проблем. Противоречие между потребността от нов тип надидеологически решения на базата на общите интереси на хората от цялата планета и постоянното възпроизводство на идеологически нагласи, изградени на основата на частни интереси на група държави, на социални класи, на икономически, религиозни, етнически и други групи.
  

• 
  Глобален морален проблем. Състои се в противоречието между потребността от нов морал на толерантност и ненасилие, от култура на мира като условие за бъдещето на човечеството и нарастващите възможности за глобално насилие, включително за глобален тероризъм, ръст на престъпността, експанзия на културата на насилието в световен мащаб.
  

• 
  Глобален научен проблем. Има противоречие между нарастващия обем на научно интерпретираните факти и дефицита на мащабни теоретични обобщения, особено в областта на обществените науки. Асиметрично развитие на приложната и фундаменталната наука, поради приоритетно финансиране на приложното научно знание. Ролята на науката в обществото също е противоречива. От една страна, научната информация, с която разполагат институциите, става все по-голяма, от друга – липсват гаранции, че тя ще бъде пълноценно използвана и ще предпази от взимането на неадекватни, глупави или дори абсурдни решения.
  

Глобалните проблеми са взаимосвързани. Тяхната взаимовръзка очертава глобално предизвикателство пред вида homo sapiens. Човекът трябва или да направи крачка напред, за да оправдае своята визитна картичка, или да стане жертва на собственото си неумение да оптимизира и своите обществени отношения, и своята връзка с природния свят.

За глобализацията много се говори, но най-често тя се разглежда като чисто икономически процес или се свежда до определени политически аспекти. Глобалните проблеми трябва да се видят в тяхната цялост. В новите условия политиката ден за ден следва да се преоцени. Същата емпирична политика, която имаше предимства в сравнение с идеологизираната, откъсваща се от реалността политическа практика, става неадекватна през ХХІ век. Политическите успехи в настоящето, извоювани с политика “ден за ден”, могат да се заплатят с висока цена – с възможно изоставане, с неадекватност в бъдещето, и то не много далечното бъдеще.

Обществената потребност от решаването на глобалните проблеми дава импулс, ражда леви алтернативи както виждаме, че става в лицето на антиглобалистките движения. Глобализацията е сложен, обективен обществен процес. Да се отхвърли би било утопично, а и реакционно. Въпросът е в това да се намери алтернатива на глобализацията. Сега тя протича като процес, който дава предимство на мощни многонационални корпорации. Разиграва се корпоративен вариант на глобализацията, който обогатява новите господари на света и осигурява глобална хегемония на корпоративни капитали. Такава е социалнополитическата същност на предизвикателството пред левицата.

Предизвикателството изисква ново отношение към теорията. Ако ние вървим към световна икономика, това означава, че ние вървим към определен тип световно общество. Маркс и Енгелс бяха фиксирали този процес като “превръщане на историята в световна история”. Ние сме свидетели на една нова фаза на същия процес. Отношението към теорията веднъж беше преоценено. Сега трябва да се преоцени преоценката. Това не означава ремарксизация. От една страна, марксизмът беше идеологически натоварен, а от друга – извън марксизма бяха осъществени крупни достижения на социалните науки. Не става дума за връщане назад към надживяното догматично отношение спрямо основателите на научния социализъм. Няма обаче и основание да се игнорират идеи, които намират потвърждение в съвременното развитие.

През ХХІ век, както никога досега, обществото се нуждае от по-ясно виждане на перспективата, а това означава и потребност от по-голяма близост на политическия елит до теорията, до науката.