Монахът, който продаде своето ферари

Усещах как моят учител все повече се вълнува. Когато заговори за магията на ума и безкрайните блага, които тя неизменно носи, очите му заблестяха.

— Знаеш ли, Джон, в крайна сметка разполагаме с пълна власт само върху едно нещо.

— Може би върху децата? — подхвърлих аз и се усмихнах добродушно.

— Не, приятелю, върху ума си. Ние не можем да управляваме времето, пътното движение или настроението на хората около нас. Но със сигурност можем да управляваме отношението си към тези събития. Ние всички имаме силата да определим за какво да мислим във всеки даден момент. Тази способност е част от човешката ни същност. Едно от правилата на световната мъдрост, което научих през пътуването си до Индия, е едновременно фундаментално и съвсем просто.

Джулиан направи пауза, сякаш за да си представи по-добре това безценно съкровище.

— И в какво по-точно се състои то?

— Не съществува такова нещо като обективна реалност или „реален свят“. Няма абсолютни категории. Лицето на най-големият ти враг може да е лицето на моя най-добър приятел. Събитие, което един човек приема като трагедия, за друг може да съдържа в зародиш безгранични възможности. Онова, което действително разграничава винаги жизнерадостните и оптимистични хора от непрекъснато нещастните, е начинът, по който възприемат и преработват обстоятелствата в живота.

— Но, Джулиан, как е възможно трагедията да бъде нещо друго, освен трагедия?

— Веднага ще ти дам пример. При пристигането си в Калкута се запознах с една учителка — казваше се Малика Чанд. Тя обичаше работата си, отнасяше се към учениците си като към свои собствени деца и с всички сили се стремеше да развие възможностите им. Нейното златно правило беше: „Увереността, че можеш, е по-важна от коефициента на интелигентност“. Тя беше известна в своята общност с това, че живее, за да дава и да помага безкористно на всеки, който е изпаднал в нужда. За съжаление любимото й училище, където чудесно се развивали поколение след поколение деца, една нощ било подпалено и изгоряло. Всички хора в общността приели това като голямо нещастие. Но минало време, гневът им отстъпил място на апатия и те се примирили с факта, че децата им ще останат без училище.

— И Малика ли се примирила?

— Съвсем не. Малика, както винаги, била пълна с оптимизъм. За разлика от всички други, в случилото се тя видяла възможност. Казала на всички родители, че всяко зло предлага равностойно добро, стига да си направят труда да го потърсят. Злощастното събитие се превърнало в благословия. Училището, което изгоряло до основи, било старо и запуснато. Покривът течал, а под тежестта на хилядите детски крака подът отдавна се бил продънил. За тези хора това бил дългоочакваният шанс да обединят усилията си и да построят много по-хубаво училище, училище, в което да учат още много поколения деца. И така, подтиквани от тази енергична шейсет и четири годишна жена, всички заедно напрегнали сили, събрали достатъчно средства и построили прекрасно ново училище, което сега се издига като блестящ пример за силата на визията пред лицето на нещастието.

— Нещо като старата поговорка да виждаш чашата си наполовина пълна, вместо наполовина празна?

— Би могло и така да се каже. Каквото и да ти се случи в живота, само ти имаш способността да избереш как ще реагираш на него. Когато създадеш навик да търсиш позитивното във всички обстоятелства, животът ти ще се издигне към най-високите си измерения. Това е един от най-великите природни закони.

— Но в основата на всичко е човек по-ефективно да използва ума си, така ли?

— Точно така, Джон. Целият успех в живота, независимо дали е материален или духовен, тръгва от тази шесткилограмова маса, разположена между раменете ти. Или, по-конкретно, от мислите, които вкарваш в ума си всяка секунда, всяка минута, всеки ден. Външният ти свят отразява състоянието на вътрешния ти свят. Като контролираш мислите и реакциите си към събитията в своя живот, започваш да контролираш съдбата си.

— Звучи доста логично, Джулиан. Аз обаче винаги съм толкова зает, че не ми остава време да помисля за тези неща. Когато бях студент в Харвард, най-добрият ми приятел Алекс обичаше да чете книги за развитие на съзнанието. Твърдеше, че те го мотивират и му дават енергия, за да се справи с непосилната учебна програма. В една от тях беше прочел, че китайският йероглиф, означаващ „криза“, се състои от два знака: единият означава „опасност“, а другият — „възможност“. Сигурно дори древните китайци са знаели, че и най-голямото нещастие има своята добра страна — ако имаш смелост да я потърсиш.

— Йоги Раман го обясняваше така: „В живота няма грешки, а само уроци. Не съществува такова нещо като негативно преживяване, а само възможности да растеш, да учиш и напредваш по пътя на себевладеенето. В борбата се ражда сила. Дори болката може да бъде прекрасен учител“.

— Дори болката? — възразих аз.

— Определено. За да превъзмогнеш болката, трябва първо да я изпиташ. Или, казано по друг начин, как можеш действително да познаеш радостта да бъдеш на върха на планината, ако преди това не си бил в най-ниската долина? Разбираш ли какво искам да ти кажа?

— За да оцениш доброто, трябва да познаваш лошото?

— Да. Но те съветвам да престанеш да преценяваш събитията като позитивни или негативни. Вместо това просто ги изживявай, радвай им се и се учи от тях. Всяко събитие ти предлага уроци. Тези малки уроци подхранват вътрешния и външния ти растеж. Без тях ще си останеш завинаги на същото място. Помисли си за твоя собствен живот. Повечето хора се развиват най-много в резултат на най-трудните си преживявания. А ако се изправиш пред неочакван резултат и изпиташ леко разочарование, помни: природните закони гарантират, че ако една врата се затвори, винаги се отваря друга.

Джулиан вдигна развълнувано ръце, също като южняшки свещеник, изнасящ проповед пред вярващите.

— Ако прилагаш неотклонно този принцип в ежедневието си и започнеш да привикваш ума си да възприема всяко събитие като позитивно и укрепващо силите ти, завинаги ще прогониш тревогата. Ще престанеш да бъдеш пленник на миналото и вместо това ще станеш архитект на своето бъдеще.

— Добре, схванах идеята. Всяко преживяване, дори най-лошото, ни предлага някакъв урок. Следователно трябва да отворя съзнанието си, за да науча нещо от всяко събитие. По този начин ще стана по-силен и по-щастлив. Какво друго би могъл да направи един скромен, средно преуспяващ адвокат, за да подобри положението си?

— Преди всичко трябва да започнеш да живееш с въображението, а не със спомените си.

— Би ли повторил това, което току-що каза?

— Това, което казах, е, че за да освободиш потенциала на ума, тялото и душата си, трябва, първо да разшириш въображението си. Нали разбираш, нещата винаги се създават два пъти: първо в работилницата на ума и едва тогава в реалността? Наричам този процес „проектиране“, защото всичко, което създаваш във външния свят, започва като прост проект във вътрешния ти свят, който чертаеш върху екрана на съзнанието си. Когато се научиш да контролираш мислите си и да си представяш ясно всичко, което желаеш от сегашното си съществуване в състояние на пълно очакване, в теб ще се пробудят спящи сили. Ще започнеш да отключваш истинския потенциал на ума си, за да създадеш онзи магически живот, който, сигурен съм, заслужаваш. От тази вечер нататък трябва да забравиш миналото. Имай смелостта да си кажеш, че представляваш нещо повече от сбора на сегашните си обстоятелства. Очаквай най-доброто. И ще останеш изумен от резултатите.

Признавам си, Джон, през всички тези години като адвокат си мислех, че знам толкова много. Години наред учех в най-добрите училища, прочетох всички книги по право, които ми попаднаха и следвах най-добрите примери за подражание. Да, правото е игра и аз бях победител. Сега обаче разбирам, че бях започнал да губя играта на живота. Бях толкова зает с търсене на големите удоволствия, че пропуснах всички малки удоволствия. Никога не прочетох онези велики книги, които баща ми ми казваше да прочета. Не изградих никакви добри приятелства. Не се научих да се наслаждавам на голямата музика. Като казвам това, все пак мисля, че съм сред щастливците. Инфарктът беше решаващият момент за мен, може да се каже, че ми подейства като сигнал за пробуждане. Ако искаш вярвай, но той ми даде втори шанс да живея по-богат, по-вдъхновен живот. Също като Малика Чанд, и аз видях, че в мъчителното ми съществуване се крият семената на някаква възможност. И което е по-важно, имах куража да ги оставя да покълнат.

Ясно беше, че Джулиан външно се е подмладил и едновременно вътрешно е помъдрял. Разбирах, че тази вечер беше нещо много повече от интересен разговор със стар приятел. Съзнавах, че тя може да се окаже решаващият момент за мен и ясна възможност за ново начало. Започнах да изреждам на ум всичко, което не беше наред в собствения ми живот. Да, наистина имах чудесно семейство и сигурна работа като уважаван адвокат: и все пак, когато останех насаме със себе си, знаех, че нещо липсва. Трябваше да запълня празнотата, която беше започнала да поглъща живота ми.

Когато бях дете, имах такива големи мечти. Често си представях, че съм спортен герой или бизнес магнат. Действително вярвах, че мога да направя, да имам и да бъда всичко, което поискам. Припомних си детството си, което мина на слънчевото Западно крайбрежие и как се чувствах тогава. Колко се радвах на простите удоволствия. Колко обичах прекрасните следобеди, когато се къпех или карах колело в парка. Изпитвах такова любопитство към живота, бях авантюрист. Възможностите на бъдещето ми се струваха безгранични. Честно казано, мисля, че не съм имал подобно усещане за радост и свобода от петнайсет години. Какво се беше случило?

Може би бях изгубил мечтите си, когато станах възрастен човек и се примирих с факта, че трябва да се държа така, както се очаква от възрастните. Може би бях изгубил мечтите си, когато постъпих в правния факултет и започнах да говоря така, както се очаква от адвокатите. Така или иначе, през тази вечер, когато Джулиан седеше до мен на чаша студен чай и изливаше сърцето си, твърдо реших да се занимавам по-малко с печелене на пари и да отделям повече време за изграждане на живота си.

— Май те накарах да се позамислиш върху собствения си живот — отбеляза Джулиан. — Време е да почнеш да мислиш за мечтите си така, както си го правил като малко дете. Джонас Салк го е изразил най-добре: „Имал съм мечти, имал съм и кошмари. Преодолях кошмарите заради мечтите“.

Имай смелостта да избършеш праха от мечтите си, Джон. Започни отново да обичаш живота и да се радваш на всичките му чудеса. Събуди в себе си способността на собствения си ум да предизвиква събитията. Ако успееш, цялата вселена ще бъде на твоя страна и ще ти помогне да постигнеш чудеса в живота си.

Джулиан бръкна в диплите на робата си и извади картичка с размерите на визитка, оръфана по краищата очевидно в резултат на дълги месеци постоянна употреба.

— Веднъж, когато с Йоги Раман вървяхме по пуста планинска пътека, го попитах кой е любимият му философ. Той отговори, че в живота си е изпитал много влияния и му е трудно да посочи един-единствен източник на вдъхновение. Все пак дълбоко в сърцето си той носеше един цитат; в него се съдържаха всички ценности, които беше обикнал през своя живот, прекаран в спокоен размисъл. На онова красиво място, далеч от цивилизования свят, големият мъдрец го сподели с мен. И аз запазих тези думи дълбоко в сърцето си. Те всеки ден ми напомнят за всичко, което сме — и което можем да бъдем. Думите принадлежат на великия индийски философ Патанджали. Повтарям си ги на глас всяка сутрин, преди да започна да медитирам и това има огромно влияние върху начина, по който протичат дните ми. Помни, Джон, думите са словесното въплъщение на силата.

Джулиан ми показа картичката. Цитатът гласеше:

— Как точно мога да постигна тази позитивна, спокойна и вдъхновена нагласа, Джулиан? Струва ми се, че след толкова много години, прекарани в обичайното ми ежедневие, мускулите на ума ми са позакърнели. Може дори да се каже, че нямам почти никакъв контрол върху мислите, които обитават градината на ума ми — казах искрено аз.

— Умът е прекрасен слуга, но ужасен господар. Ако си започнал да мислиш само негативно, това е защото не си се погрижил за ума си и не си отделил време да го научиш как да се съсредоточава върху доброто. Уинстън Чърчил казва, че „цената на величието е да поемеш отговорност за всяка своя мисъл“. Само тогава ще постигнеш жизнерадостната нагласа, която търсиш. Помни, че умът действително е като всеки друг мускул в тялото. Ако не го упражняваш, ще го изгубиш.

— Искаш да кажеш, че ако не упражнявам ума си, той ще отслабне?

— Да. Погледни на нещата по този начин. Ако искаш да усилиш мускулите на ръката си, за да постигнеш повече, трябва да ги тренираш. Ако искаш да стегнеш мускулите на краката си, първо трябва да ги упражняваш. По същия начин можеш да постигнеш прекрасни неща с ума си, стига да му дадеш възможност. След като веднъж се научиш как да си служиш резултатно с него, той ще привлече в живота ти всичко, което желаеш. Ако се грижиш добре за него, той ще създаде идеално здраве. И ще си възвърне естественото състояние на вътрешен мир и спокойствие — ако имаш визията да поискаш от него тези неща. Мъдреците от Шивана имат една много особена поговорка: „Границите на живота ти не са нищо друго, освен творение на аза“.

— Това не ми е съвсем ясно, Джулиан.

— Просветлените мислители знаят, че мислите им оформят техния свят и че качеството на живота се свежда до богатството на мислите. Ако искаш да водиш по-спокоен, изпълнен със смисъл живот, мислите ти трябва да бъдат по-спокойни и смислени.

— Дай ми най-бързото средство, Джулиан.

— Какво искаш да кажеш? — спокойно попита Джулиан, като сложи ръка на гърдите си, а загорелите му пръсти погалиха изящната тъкан на червената роба.

— Думите ти ме развълнуваха. Но аз съм нетърпелив човек. Няма ли някакви упражнения или техники, които, мога да използвам веднага тук вкъщи, за да променя начина, по който работи умът ми?

— Бързите методи не действат. Всяка трайна вътрешна промяна изисква време и усилия. Упоритостта е майката на личната промяна. Не казвам, че ще са нужни години, за да направиш дълбоки промени в живота си. Ако прилагаш прилежно стратегиите, които сега споделям с теб, всеки ден в продължение на само един месец, резултатът ще е изумителен. Ще започнеш да черпиш от най-висшите нива на собствения си потенциал и ще влезеш в царството на чудесата. Но за да стигнеш до там, не трябва да отдаваш голямо значение на резултата. Вместо това се наслаждавай на процеса, при който вътрешният ти свят се развива и разширява. Парадоксално е, но колкото по-малко си мислиш за крайния резултат, толкова по-бързо ще дойде той.

— Защо?

„Това е много дълго време — казало момчето. — Какво ще стане, ако уча двойно повече?“

„Тогава ще са нужни десет“ — отговорил учителят.

„Десет! Това е прекалено дълго. Какво ще стане, ако уча цял ден и до късно всяка вечер?“

„Петнайсет години“ — отвърнал мъдрецът.

„Нищо не разбирам — казало момчето. — Всеки път, когато обещая да посвещавам повече енергия на целта си, ти ми отговаряш, че ще е нужно по-дълго време. Защо?“

„Отговорът е прост. Ако едното око е вперено в крайната цел, остава ти само едно, за да те води по пътя“.

— Аргументът ви се приема, уважаеми колега — признах поражението си аз. — Звучи ми като историята на моя живот.

— Бъди търпелив и живей със знанието, че всичко, което търсиш, със сигурност ще дойде, ако се подготвяш за него и го очакваш.

— Но аз никога не съм бил голям късметлия, Джулиан. Всичко, което съм постигнал, съм постигнал с упоритост.

— Какво е късметът, приятелю? — усмихна се Джулиан. — Нищо друго, освен да съчетаеш подготовката с подходящия случай.

Джулиан замълча и после тихо добави:

— Преди да ти предам точните методи, които научих в Шивана, трябва да споделя с теб няколко основни принципа. Първо, винаги помни, че концентрацията е залегнала в основата на овладяването на ума.

— Сериозно ли говориш?

— Да. И аз се учудих. Но е истина. Умът може да постигне изключителни неща. Това ти е известно. Самият факт, че имаш желание или мечта, означава, че имаш съответната способност да ги осъществиш. Това е една от великите истини на Вселената, която мъдреците от Шивана знаят. Само че за да освободиш силата на ума, трябва първо да можеш да я обуздаеш и да я насочиш само върху непосредствената задача. В момента, в който концентрираш ума си върху една-единствена цел, в живота ти ще се появят изключителни дарове.
— Защо концентрацията на ума е толкова важна?

— Ще ти дам една гатанка, която много добре ще отговори на въпроса ти. Представи се, че си се изгубил в гората посред зима. За теб по-важно от всичко е да запазиш топлината си. В раницата си имаш само писмо от най-добрия си приятел, консерва риба тон и малка лупа, която носиш, защото зрението ти е отслабнало. За щастие си успял да намериш сухи съчки, но за нещастие нямаш кибрит. Как ще запалиш огън?

Гатанката на Джулиан ме затрудни. Нямах представа, какъв е отговорът.

— Предавам се.

— Много е просто. Поставяш писмото между съчките и насочваш лупата към него. Тя ще фокусира слънчевите лъчи и след няколко секунди огънят ще пламне.

— А какво ще правя с консервата?

— А, прибавих я просто така, за да отвлека вниманието ти от очевидното решение — усмихна се Джулиан. — Но същността на примера е следната: ако само поставиш писмото над съчките, няма да получиш резултат. И все пак в секундата, в която си послужиш с лупата, за да фокусираш слънчевите лъчи върху писмото, то ще пламне. Положението с ума е аналогично. Когато съсредоточиш огромните му сили върху определени смислени цели, бързо ще запалиш пламъка на личния си потенциал и ще получиш изумителни резултати.

— Като например? — попитах аз.

— Само ти можеш да отговориш на този въпрос. Какво е онова, което търсиш? Дали искаш да бъдеш по-добър баща или да водиш по-балансиран, по-удовлетворяващ живот? Дали търсиш духовна реализация? Или ти се струва, че ти липсват приключения и повече развлечение?

— А защо не вечно щастие?

— Всичко или нищо, а? — засмя се той. — Не искаш да започнеш с малко. Е, и това може да имаш.

— Как?

— Не, първо ще отида да боядисам гаража.

— Така ли?

— Разбира се, че искам да науча тайната на вечното щастие, Джулиан. Не е ли това, което всеки в крайна сметка търси?

— Така е. Е, ето я… Мога ли да те обезпокоя и да поискам още една чаша чай?

— О, моля те, нямам търпение!

— Добре, тайната на щастието е проста: открий онова нещо, което истински обичаш да правиш и после насочи цялата си енергия в него. Ако изучаваш най-щастливите, най-здравите, най-доволните хора на този свят, ще установиш, че те до един са открили призванието в живота си и после са му посветили цялото си време. Това призвание почти винаги е нещо, което по някакъв начин служи на другите. Щом веднъж съсредоточиш умствената си сила и енергия върху занимание, което обичаш, изобилието започва да тече в живота ти и всичките ти желания се изпълняват лесно и елегантно.

— Значи просто трябва да разбереш какво обичаш най-много и после да го правиш?

— Стига да е достойно занимание — отвърна Джулиан.

— Каква е дефиницията на „достойно“?

— Както ти казах, Джон, страстта ти трябва по някакъв начин да подобрява живота на другите или да им служи. Едва ли бих могъл да се изразя по-елегантно от Виктор Франкъл, който казва така: „Успехът, както и щастието, не може да се преследва. Той винаги следва. А следва само като непреднамерен страничен ефект от личното посвещаване на кауза, по-голяма от аза“. Щом веднъж откриеш каква е работата на живота ти, твоят свят ще оживее. Всяка сутрин ще се събуждаш с безкраен запас от енергия и ентусиазъм. Всичките ти мисли ще бъдат съсредоточени върху определена цел. Няма да имаш време да губиш време. Следователно няма да разпиляваш скъпоценните си умствени сили за незначителни мисли. Автоматично ще заличиш навика да се тревожиш и действията ти ще станат много по-ефективни и по-продуктивни. Интересното е, че същевременно ще изпиташ и дълбоко чувство за вътрешна хармония, сякаш някой те ръководи в осъществяването на мисията ти. Това е прекрасно чувство. Обожавам го — добави Джулиан с възторг.

— Невероятно. Най-много ми хареса онази част, когато се събуждам и се чувствам преизпълнен с енергия. Да ти кажа честно, Джулиан, почти всеки ден изпитвам желание да не ставам от леглото. Колко по-хубаво би било, ако не трябва да се боря с натоварените пътища, ядосаните клиенти, агресивните противници и безкрайния поток от негативни влияния. Всичко това ме съсипва.

— Знаеш ли защо повечето хора спят толкова много?

— Защо?

— Всички са луди?

— Много смешно. Не, те всички имат цел, която разпалва пламъка на вътрешния им потенциал. Те са обладани от приоритетите си, но не по нездрав и маниакален начин. Те вършат всичко с по-малко усилия и по-лесно. А поради ентусиазма и любовта си към онова, което правят в живота, такива хора живеят в настоящето. Вниманието им е изцяло и напълно посветено на задачата в момента. Затова няма загуба на енергия. Такива хора са най-енергичните и най-жизнените индивиди, които можеш да срещнеш.

— Загуба на енергия? Това ми звучи в стила на „Нова епоха“. Обзалагам се, че не си го научил в правния факултет на Харвард.

— Не. Идеята принадлежи на мъдреците от Шивана. Макар да е известна от векове, да я прилагаш на практика си остава също толкова необходимо днес, колкото е било, когато се е появила за пръв път. Прекалено много от нас са обладани от безкрайни и ненужни тревоги. Това изсмуква естествената ни жизненост и енергия. Виждал ли си вътрешната гума на велосипед?

— Разбира се.

— Ако е добре напомпана, лесно ще стигнеш там, закъдето си тръгнал. Но ако гумата изпуска, постепенно целият въздух излиза от нея и изведнъж стигаш края на пътуването. Умът работи по същия начин. Тревогата причинява изтичане на скъпоценната умствена енергия и потенциал по същия начин, по който въздухът изтича от вътрешната гума. Скоро не ти остава никаква енергия. Цялата ти креативност, оптимизъм и мотивация те напускат и се чувстваш напълно изтощен.

— Познато чувство. Денят ми често е хаотичен и пълен с кризисни ситуации. Трябва да бъда на сто места едновременно и да угодя на всички. В такива дни забелязвам, че макар и да не съм положил почти никакви физически усилия, след толкова много тревоги вечер се чувствам напълно изцеден. Когато се прибера вкъщи, нямам сили за нищо друго, освен да си налея един скоч и да се отпусна на канапето пред телевизора.