Монахът, който продаде своето ферари

— Именно. Това е въздействието на прекаления стрес. Когато обаче откриеш целта си, животът става по-лесен и много по-приятен. Когато откриеш каква всъщност е основната ти цел, или съдба, вече няма да е нужно да прекарваш в работа нито един ден в живота си.

— Нещо като преждевременно пенсиониране?

— Не — каза Джулиан с безапелационния тон, който беше изработил през кариерата си на виден адвокат. — Работата се превръща в игра.

— Няма ли да е малко рисковано да захвърля работата си и да започна да търся дълбоката си страст и цел? Имам предвид факта, че имам семейство и истински задължения. Четирима души зависят от мен.

— Не казвам, че трябва да напуснеш правната професия утре. Трябва обаче да започнеш да поемаш рискове. Поизтупай малко праха от живота си, освободи се от паяжините. Тръгни по не толкова утъпкан път. Повечето хора са се затворили в зоната на собственото си удобство. Йоги Раман пръв ми обясни, че най-доброто, което можеш да направиш за себе си, е редовно да излизаш отвъд тези граници. Това е пътят към постигане на трайно себевладеене и реализиране на истинския потенциал на човешките ти способности.

— И какви ли ще са тези способности?

— Твоят ум, твоето тяло и твоята душа.

— А какви рискове да поемам?

— Престани да бъдеш толкова практичен. Започни да правиш нещата, които винаги си искал. Познавам адвокати, които са напуснали професията си, за да бъдат театрални актьори, и счетоводители, които са станали джаз музиканти. В този процес те са намерили дълбокото щастие, което толкова дълго време им е убягвало. И какво от това, че вече не могат да си позволят две ваканции годишно или луксозна вила на Кайманите? Поемането на изчислен риск ще ти донесе огромни дивиденти. Как ще тръгнеш напред, ако не направиш първата стъпка?

— Прав си.

— Така че отдели време да помислиш върху тези неща. Открий каква е истинската причина за съществуването ти и после намери смелост да предприемеш действия.

— Много извинявай, но ако нямаш нищо против, Джулиан, аз само това правя — мисля. Всъщност част от проблема ми е, че прекалено много мисля. Умът ми никога не спира. Вътрешният глас непрестанно бърбори — това понякога ме влудява.

— Имам предвид нещо друго. Мъдреците от Шивана всеки ден отделяха време за мълчаливи размишления не само върху това къде се намират, но и къде отиват. Всеки ден те отделяха време, за да разсъждават върху целта си и върху начина, по който живеят. Но преди всичко те мислеха дълбоко и истински за това как да подобрят утрешния ден. Всекидневните малки подобрения предизвикват трайни резултати, които на свой ред водят до позитивна промяна.

— Значи трябва да отделям време и редовно да разсъждавам върху живота си, така ли?

— Да. Дори и десет минути съсредоточено разсъждение на ден ще има дълбоко въздействие върху качеството на живота ти.

— Разбирам доводите ти, Джулиан. Проблемът е, че като ме завърти работата от сутринта, не ми остават десет минути за обяд.

— Приятелю мой, да кажеш, че нямаш време, за да подобриш мислите и живота си, е все едно да кажеш, че нямаш време да спреш и да сипеш бензин, защото си прекалено зает да шофираш. Накрая ще ти се наложи.

— Да, знам. Но нали щеше да ме научиш на някои техники, а, Джулиан? — казах аз, надявайки се да науча някои практически начини за прилагане на всички тези мъдри неща, които слушах.

— Има една техника за усъвършенстване на ума, която се издига високо над всички други. Тя е любима на мъдреците от Шивана и те ме научиха на нея с много вяра и доверие. Изпълнявах я само двайсет и един дни и се почувствах по-енергичен, по-ентусиазиран и по-жизнен за пръв път от много години насам. Тази практика е създадена преди повече от четири хиляди години. Нарича се Сърцето на Розата.

— Разказвай.

— За да я изпълняваш, са ти необходими само една свежа роза и усамотено място. Най-добре е сред природата, но ще ти свърши работа и тиха стая. Започни, като насочиш поглед в центъра на розата, в сърцето й. Йоги Раман ми каза, че розата много прилича на живота: по пътя срещаш бодли, но ако имаш вяра и вярваш в мечтите си, накрая ще преодолееш бодлите и ще стигнеш до прекрасния цвят. Не откъсвай поглед от розата. Наблюдавай цвета, тъканта и формата й. Вдъхвай аромата й и мисли само за това прекрасно творение пред очите си. Отначало в съзнанието ти ще навлизат други мисли и ще отклоняват вниманието ти от Сърцето на Розата. Това е характерно за нетренирания ум. Но не трябва да се тревожиш. Бързо ще настъпи подобрение. Просто ти пак насочвай вниманието си към розата. Скоро ще усетиш как умът ти укрепва и става дисциплиниран.

— Това ли е всичко? Звучи доста лесно.

— Тук се крие красотата на цялото нещо, Джон — отговори Джулиан. — Само че за да постигнеш резултат, трябва да изпълняваш този ритуал ежедневно. През първите няколко дни ще ти е трудно да правиш това упражнение дори и пет минути. Животът на повечето от нас протича в такова безумно темпо, че да останем наистина неподвижни и да запазим мълчание ни се струва нещо чуждо и неудобно. Ако чуят думите ми, повечето хора ще кажат, че нямат време да седнат и да се взират в някакво цвете. Това са същите онези хора, които ще кажат, че нямат време да се порадват на детския смях или да ходят боси в дъжда. Този тип хора винаги са прекалено заети за такива неща. Те нямат време да изградят дори приятелства, защото и приятелствата искат време.

— Ти знаеш много за такива хора?

— Аз бях един от тях — каза Джулиан, замълча и остана неподвижен, вперил поглед в стенния часовник, подарък за Джени и мен от баба ми за новата къща. — Когато мисля за хората, които живеят по този начин, си спомням думите на един любим на баща ми английски писател: „Човек не бива да позволява на часовника и календара да му пречат да види, че всеки миг от живота е чудо — и тайнство“.

Упорствай и прекарвай все по-дълго време в съзерцание на Сърцето на Розата. След една-две седмици ще успееш да изпълняваш упражнението в продължение на двайсет минути, без умът ти да се отклонява към други неща. За теб това ще е първият знак, че си възвръщаш господството върху крепостта на твоя ум. Отсега нататък той ще се съсредоточава само върху онова, което ти искаш. Той ще ти бъде прекрасен слуга, способен да извърши изключителни неща за теб. Помни — или ти контролираш ума си, или той контролира теб.

На практика ще забележиш, че се чувстваш много по-спокоен. Ще си направил значителна стъпка напред и постепенно ще се освободиш от навика да се тревожиш, от който страдат повечето хора, и ще усещаш в себе си повече енергия и оптимизъм. Най-важното е, че ще забележиш как животът ти се изпълва с усещане за радост и как възвръщаш способността си да цениш всички тези дарове, които те заобикалят. Всеки ден, колкото и да си зает и каквито и изпитания да се наложи да посрещнеш, се връщай към Сърцето на Розата. То е твоят оазис. То е твоето тихо убежище. То е твоят остров на спокойствието. Никога не забравяй, че в мълчанието и неподвижността се крие сила. Неподвижността е първата стъпка към връзката с универсалния източник на интелигентност, която изпълва всяко живо същество.

Бях смаян от тези думи. Наистина ли беше възможно толкова много да подобря качеството на живота си с такава проста стратегия?

— Сигурно смайващите промени, които наблюдавам в теб, се дължат на нещо повече от Сърцето на Розата? — изразих съмнението си на глас.

— Да. Вярно е. Всъщност трансформацията в мен настъпи в резултат на това, че използвах едновременно няколко високоефективни стратегии. Не се тревожи. Всички те са също толкова прости, колкото упражнението, което току-що ти описах — и също толкова мощни. Ключът за теб, Джон, е да разтвориш ума си към възможността да водиш живот, богат на възможности.

Джулиан, който за мен винаги е бил извор на мъдрост, продължи да ми разказва какво е научил в Шивана.

— Една особено полезна техника за освобождаване на ума от тревогата и други негативни, изсмукващи живота влияния, се основава на нещо, което Йоги Раман наричаше „противоположно мислене“. Научих, че според великите закони на природата във всеки даден момент умът може да задържа в себе си само една мисъл. Пробвай върху себе си, Джон, ще видиш, че е вярно.

Пробвах и се оказа вярно.

— Всеки може да използва тази малко известна информация и лесно да изгради позитивна и съзидателна нагласа за кратко време. Процесът е много прост: ако някаква нежелана мисъл заеме фокусната точка на съзнанието ти, веднага трябва да я замениш с друга, положителна мисъл. Все едно, че умът ти е гигантски прожекционен апарат и всяка мисъл в него е отделен диапозитив. Веднага щом на екрана се появи негативна снимка, не се бави и я смени с друга, позитивна. Точно за това ми служат тези молитвени мъниста, които нося на врата си — добави Джулиан с все по-голям ентусиазъм. — Всеки път щом се хвана, че мисля нещо негативно, свалям наниза и изваждам едно мънисто от него. Тези мъниста на тревогите събирам в чаша, която нося в раницата си. Те ми напомнят, че все още ми предстои дълъг път към овладяването на ума и отговорността за мислите, които изпълват съзнанието ми.

— Хей, това е страхотно! Наистина може да се приложи на практика. Никога не съм чувал нещо подобно. Разкажи ми още за философията на противоположното мислене.

— Ето един пример от действителността. Да речем, че си имал тежък ден в съда. Съдията не е приел твоето тълкуване на закона, противниковият адвокат е бил луд за връзване, а твоят клиент е останал много недоволен от представянето ти. Прибираш се вкъщи и се отпускаш в любимото си кресло, изпълнен с мрачни мисли. Първата стъпка е да осъзнаеш, че мислиш тези потискащи мисли. Самопознанието е началото на себевладеенето. Втората стъпка е да разбереш веднъж завинаги, че колкото е лесно да позволиш да те обземат мрачни мисли, също толкова лесно е да ги смениш с жизнерадостни. Затова, когато си потиснат, мисли противоположното. Мисли целенасочено, че си жизнерадостен и енергичен. Почувствай, че си щастлив. Възможно е дори да се усмихнеш. Движи тялото си по същия начин, по който го движиш, когато си радостен и изпълнен с ентусиазъм. Изправи рамене, дишай дълбоко и насочи силата на ума си върху позитивните мисли. Само след минути ще установиш забележима разлика в начина, по който се чувстваш. И нещо още по-важно — ако продължаваш да практикуваш противоположно мислене и го прилагаш към всяка негативна мисъл, която по навик влезе в ума ти, след няколко седмици ще видиш, че тези мисли вече нямат никаква власт. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

Джулиан ме изгледа изпитателно и продължи:

— Мислите имат живот. Те са живи същества, нещо като малки кълба от енергия. Повечето хора изобщо не обръщат внимание на природата на мислите си, въпреки че качеството на мисленето определя качеството на живот. Мислите са също толкова част от материалния свят, колкото езерото, в което плуваш, или улицата, която пресичаш. Слабият ум води до слаби действия. Силният, дисциплиниран ум, който всеки може да изгради чрез ежедневна практика, е в състояние да постигне чудеса. Ако искаш да живееш живота си най-пълно, трябва да се грижиш за мислите си така, както се грижиш за най-скъпоценните си неща. Полагай много усилия да се освободиш изцяло от вътрешното безпокойство. Ще бъдеш богато възнаграден.

— Никога не съм разглеждал мислите като живи същества — казах аз, удивен от това откритие. — Но разбирам, че те влияят върху всеки елемент от моя свят.

— Мъдреците от Шивана твърдо вярваха, че трябва да мислиш само сатвични, тоест чисти мисли. Те са постигнали това състояние чрез техниките, които току-що споделих с теб, наред с други практики, като природосъобразно хранене, повтаряне на позитивни твърдения — те ги наричат „мантри“, четене на книги, изпълнени с мъдрост и постоянна грижа да се намират в компанията на просветлени хора. Ако в храма на съзнанието им проникне дори една-единствена нечиста мисъл, те се самонаказват, като предприемат дълго пътуване пеш до един величествен водопад и там остават под леденостудената вода толкова дълго, колкото могат да издържат.

— Струва ми се, каза, че жителите на Шивана са много мъдри. Да стоиш под леденостуден водопад дълбоко в Хималаите, само защото си си помислил някаква незначителна негативна мисъл, не ми се вижда особено мъдро.

Джулиан отговори светкавично бързо — способност, изградена през дългите години на адвокат от най-висок ранг:

— Джон, ще бъда откровен. Дори една-единствена негативна мисъл е лукс, който не можеш да си позволиш.

— Наистина ли?

— Наистина. Мрачната мисъл е като ембрион: отначало е малка, но бързо расте, става все по-голяма и скоро започва да живее свой собствен живот.

Джулиан замълча за миг, усмихна се и продължи:

— Съжалявам, ако ти звуча малко като евангелист, когато говоря за философията, която научих при моето пътешествие. Работата е там, че открих средства, които могат да подобрят живота на много хора — хора, които се чувстват нереализирани, невдъхновени и нещастни. Няколко дребни промени в рутинното им ежедневие, които да включват техниката Сърцето на Розата и постоянното прилагане на противоположно мислене, ще им донесат живота, който искат. Мисля, че заслужават да знаят това.

Преди да премина от градината към следващия елемент в мистичната притча на Йоги Раман, може би трябва да споделя още една тайна, която ще бъде много полезна за твоето развитие. Тя е основана на древния принцип, че всичко винаги се създава два пъти — първо в ума и после в реалността. Вече знаеш, че мислите са неща, материални послания, които изпращаме навън и те влияят на физическия свят. Казах ти също, че за да постигнеш забележителни подобрения във външния си свят, първо трябва да започнеш отвътре и да промениш калибъра на мислите си.

Мъдреците от Шивана си служат с едно прекрасно средство, за да са сигурни, че мислите им са чисти и здравословни. Тази техника изключително много допринася и за превръщане на желанията им, колкото и скромни да са те, в реалност. Методът действа при всички хора. Той действа еднакво добре за младия адвокат, който иска финансово благополучие, за майката, която търси по-богат живот за семейството си или за бизнесмена, който се стреми да сключи повече сделки. Техниката е известна на мъдреците като Тайната на Езерото. Учителите ставаха в четири часа сутринта, за да я изпълняват, тъй като бяха убедени, че ранното утро притежава магически качества и искаха да се възползват от тях. Първо те поемаха по тесните стръмни пътеки, които водеха към най-ниските части на местността. Оттам продължаваха по едва забележима пътека, от двете страни на която се издигаха прекрасни борове и екзотични цветя, докато стигнеха до една поляна. В края на поляната имаше синьо езеро, покрито с хиляди малки бели лотоси. Водата на езерото беше изумително тиха и спокойна. Гледката беше наистина чудесна. Мъдреците ми казаха, че от незапомнени времена езерото е приятел на техните предци.

— Каква беше Тайната на Езерото? — попитах нетърпеливо.

Джулиан обясни, че мъдреците се взирали във водите на тихото езеро и си представяли как мечтите им се превръщат в реалност. Ако искали да изградят в живота си някаква добродетел — например дицсиплина, те си представяли, че стават в зори, неизменно изпълняват строгата си програма от физически упражнения и прекарват цели дни в мълчание, за да укрепват волята си. Ако търсели повече радост, гледали в езерото и си представяли как неудържимо се смеят или разцъфват в усмивка всеки път, когато срещнат някой свой брат или сестра. Ако си пожелавали смелост, те си представяли как посрещат със сила трудните моменти и предизвикателства.

— Веднъж Йоги Раман ми разказа, че като дете му липсвало самочувствие, защото бил по-дребен от връстниците си. Макар че те били мили и любезни към него, защото били възпитани да се държат така, той все пак си оставал плах и несигурен. За да излекува тази слабост, Йоги Раман отивал на това божествено място и използвал езерото като екран, на който си представял себе си такъв, какъвто се надявал да бъде. В някои дни се виждал като силен лидер с импозантна фигура и изнасял речи със силен, властен глас. Друг път се виждал такъв, какъвто искал да стане, когато порасне — мъдрец, изпълнен с огромна вътрешна сила и характер. Всички добродетели, които желаел да има през живота си, той първо видял на повърхността на езерото.

За няколко месеца Йоги Раман станал човекът, който вътрешно си представял, че ще стане. Нали разбираш, Джон, умът си служи с картини. Картините се отразяват на представата ти за себе си, а представата ти за себе си се отразява на начина, по който чувстваш, действаш и постигаш нещата. Ако представата ти за себе си е, че си прекалено млад, за да бъдеш преуспяващ адвокат, или прекалено стар, за да промениш навиците си и да се усъвършенстваш, никога няма да постигнеш тези цели. Ако представата ти за себе си ти казва, че живот, изпълнен с ясни цели, отлично здраве и щастие, е само за хора, чийто произход е различен от твоя, това предсказание накрая се сбъдва и става твоята реалност. Но ако прожектираш върху екрана на съзнанието си вдъхновени, изпълнени с въображение картини, в живота ти започват да се случват прекрасни неща. Айнщайн казва, че „въображението е по-важно от знанието“. Всеки ден трябва да отделяш известно време, дори да е само няколко минути, за да се упражняваш в креативна визуализация. Виждай се такъв, какъвто искаш да бъдеш — все едно дали като велик съдия, страхотен баща или забележителен гражданин на своята общност.

— Трябва ли да намеря някакво специално езеро, за да прилагам техниката на Тайната на Езерото? — попитах невинно.

— Не. Тайната на Езерото е само името, което мъдреците са дали на древната техника да си служиш с позитивни образи, за да повлияеш върху ума. Можеш да практикуваш този метод тук, в собствения си дом, или дори в офиса, стига наистина да искаш. Заключи вратата, не вдигай телефона и затвори очи. После поеми дълбоко въздух няколко пъти. Ще усетиш как след две-три минути мускулите ти се разпускат. След това си представи в съзнанието си картините на всичко това, което искаш да бъдеш, да имаш и да постигнеш в живота. Ако искаш да бъдеш най-добрият баща на света, представи си как се смееш и играеш с децата си, как отговаряш на всеки техен въпрос с отворено сърце. Представи си как в напрегната ситуация реагираш нежно и любящо. Репетирай наум начина, по който ще направляваш действията си, когато подобна сцена се случи в действителност.

Магията на визуализацията може да се приложи в най-различни ситуации. Можеш да я използваш, за да си по-ефективен в съда, да подобриш отношенията с близките си и да се развиеш духовно. Последователната употреба на този метод ще ти донесе финансови награди и всякакви материални блага, ако това е важно за теб. Осъзнай веднъж завинаги, че умът има магическата сила да привлича всичко, което желаеш в живота си. Ако нещо в живота ти липсва, то е защото нещо липсва в мислите ти. Задържай в съзнанието си прекрасни картини. Дори един-единствен негативен образ отравя нагласата на съзнанието. Щом веднъж изпиташ радостта, която тази древна техника носи, ще разбереш безкрайния потенциал на ума си и ще започнеш да освобождаваш запаса от способности и енергия, който сега дреме в теб.

Струваше ми се, че Джулиан говори на чужд език. Никога не бях чувал да се говори за магнетичната сила на ума да привлича духовни и материални богатства. Още по-малко бях чувал някой да говори за силата на въображението и огромното му влияние върху всеки аспект от личния свят. И все пак дълбоко в себе си вярвах на думите му. Джулиан беше човек с безупречна преценка и блестящи интелектуални способности. Той беше международно известен юрист. Той беше извървял пътя, по който вървях аз сега. Джулиан беше открил нещо в пътуването си из Индия, поне това беше ясно. Един поглед към неговата физическа жизненост, към неговото очевидно спокойствие и пълна трансформация беше достатъчен, за да повярвам, че ще е разумно да се вслушам в съвета му.

Колкото повече се замислях над думите му, толкова по-разумни ми се виждаха те. Умът със сигурност би трябвало да има много по-голям потенциал, отколкото повечето от нас използват. Как иначе майката би могла да повдигне невъобразимо тежка кола, за да спаси плачещото бебе, затиснато под нея? Как иначе експертите по бойни изкуства биха могли да строшат купчина тухли с един замах на ръката? Как иначе йогите биха могли да забавят пулса си по желание или да понасят огромна болка, без да мигнат? Може би истинският проблем беше вътре в мен и в това, че не вярвах в способностите, които всяко живо същество притежава. Може би тази вечер, докато седях до бившия адвокат милионер и настоящ монах от Хималаите, беше за мен сигнал за пробуждане, сигнал да почна да оползотворявам живота си.

— Как ме виждаш да правя тези упражнения в офиса, Джулиан? — възпротивих се аз. — Съдружниците ми и без това ме смятат за доста странен.

— Йоги Раман и всички благи мъдреци, с които живях, често използваха една поговорка, предавана от поколение на поколение. За мен е чест да я предам на теб тази вечер — тази вечер, която, ако не възразяваш, се превърна в нещо важно за всеки от нас двамата. Тя гласи следното: „В превъзходството ти над другите няма нищо благородно. Истинското благородство се състои в това да превъзхождаш предишния си аз“.

Онова, което всъщност искам да ти обясня, е, че ако искаш да подобриш живота си и да получиш всички неща, които заслужаваш, трябва да се състезаваш със самия себе си. Няма значение какво говорят другите за теб. Важното е какво ти казваш за себе си. Не се интересувай от преценката на другите, когато знаеш, че постъпваш правилно. Можеш да правиш каквото пожелаеш, стига то да е правилно според твоето съзнание и твоето сърце. Никога не се срамувай да правиш това, което е правилно; когато вземеш решение какво е добро за теб, придържай се към него. И за бога, никога не се поддавай на дребнавия навик да измерваш собствената си стойност, като я претегляш спрямо чуждата. Както казваше Йоги Раман: „всяка секунда, прекарана в мисли за нечий чужди мечти, отнема секунда от собствените ти мечти“.

Оставаха седем минути до полунощ. Беше невероятно, но не изпитвах никаква умора. Казах това на Джулиан и той пак се усмихна.

— Значи си възприел още едно правило за просветлен живот. В по-голямата си част умората е творение на ума. Умората доминира в живота на онези, които живеят без посока и мечти. Ще ти дам един пример. Случвало ли ти се е да седиш следобед в офиса, да четеш скучните документи по някое дело, да не можеш да се съсредоточиш и да ти се приспи?

— От време на време — отговорих аз, защото исках да скрия, че за мен това се беше превърнало в ежедневие. — Добре известно е, че на повечето хора редовно им се приспива по време на работа.

— И все пак, ако някой приятел ти се обади по телефона и те покани да отидете на мач вечерта, или ти поиска съвет за някаква тънкост в играта на голф, не се съмнявам, че веднага ще се разсъниш. От умората няма да остане и следа. Добре ли описвам нещата?

— Имате право, уважаеми колега.

Джулиан знаеше, че е успял да ме убеди.

— Следователно умората ти не е била нищо друго, освен умствено творение, лош навик, изграден от ума ти, за да ти служи като патерица, когато се налага да вършиш някаква скучна работа. Вижда се, че тази вечер си завладян от разказа ми и силно желаеш да научиш мъдростта, която ми е била разкрита. Интересът и концентрацията ти дават енергия. Тази вечер умът ти не е нито в миналото, нито в бъдещето. Той е изцяло фокусиран върху настоящето, върху нашия разговор. Когато последователно насочваш ума си така, че винаги да живее в настоящето, ще имаш безгранична енергия, независимо какво показват стрелките на часовника.

Кимнах в знак на съгласие. Нещата, които говореше Джулиан, изглеждаха съвсем очевидни и все пак повечето от тях изобщо не ми бяха хрумвали. Може би очевидното невинаги е толкова очевидно. Спомних си думите, които баща ми често повтаряше, когато бях малък: „Само онзи, който търси, намира“. Изпитах желание сега да е до мен.

Глава 7: План за действие. Мъдростта на Джулиан в резюме

__СИМВОЛ__

{img:monahyt_kojto_prodade_svoeto_ferari_gradina.png}

__ДОБРОДЕТЕЛ__

Овладей ума си.

__МЪДРОСТ__

Култивирай ума си и той ще разцъфне отвъд всички очаквания.