Монахът, който продаде своето ферари

Джулиан разказа, че първите признаци за вътрешната промяна настъпили само след три седмици от пристигането му в Шивана. Той започнал да забелязва красотата и в най-обикновените неща. Поглъщал всичко — очарованието на звездните нощи и магията на капчиците вода по паяжините след дъжд. Новият начин на живот и новите навици, свързани с него, започнали да оказват дълбоко влияние върху вътрешния му свят. След около месец, през който прилагал принципите и техниките на мъдреците, започнал да усеща дълбоко спокойствие и вътрешен мир, които винаги му убягвали през всички онези години от предишния му живот. Станал по-радостен, по-весел и по-спонтанен. Усещал как от ден на ден енергията и креативността му се увеличават.

Промените в начина на живот го изпълнили с физическа жизненост и духовна сила. Възвърнал нормалното си тегло, станал силен и строен, болнавият цвят на лицето му изчезнал и сега то излъчвало прекрасно здраве. Действително усещал, че може да направи всичко, да стане всичко и да отключи безкрайния потенциал, който, както научил, всеки от нас притежава в себе си. Започнал да се радва на живота и да вижда божественото във всеки негов аспект. Древната система на тази мистична група монаси започнала да върши своите чудеса.

Джулиан направи пауза, сякаш сам не вярваше на собствения си разказ и после премина към по-философски разсъждения.

— Осъзнах нещо много важно, Джон. Светът, а той включва и вътрешният ми свят, е много особено място. Постепенно разбрах, че външният успех не означава нищо, ако не е съпроводен от вътрешен успех. Между благополучието и материалното благосъстояние има огромна разлика. Когато бях прочут адвокат, често се присмивах на всички онези, които се стремят да подобрят вътрешния и външния си свят. Тогава си мислех: „Гледайте си живота!“ Но сега знам, че няма нищо по-важно от себевладеенето и непрекъснатата грижа за съзнанието, тялото и душата, за да намериш висшия си аз и да заживееш живота, за който си мечтал. Как можеш да се грижиш за другите, ако не можеш да се погрижиш дори за самия себе си? Как можеш да правиш добро, ако ти самият не се чувстваш добре? Невъзможно е да те обичам, ако не съм способен да обичам себе си — добави той.

Изведнъж Джулиан се смути и като че ли го обзе някакво безпокойство.

— Никога досега не съм разкривал сърцето си по този начин пред някого. Извинявай, Джон, но там горе в планините получих такова пречистване, такова духовно разбиране за силите на Вселената, че искам и другите да научат онова, което знам аз.

Джулиан забеляза, че е станало късно, изведнъж реши да си тръгва и ми каза довиждане.

— Не си тръгвай точно сега, Джулиан. Изгарям от любопитство да науча мъдростта, придобита от теб в Хималаите и да чуя посланието, което твоите учители са поискали да занесеш на Запад. Не можеш да ме оставиш в напрежение — сам знаеш, че това е непоносимо.

— Кажи ми тогава само едно. Дали методите, които си научил в Шивана, ще подействат и в моя случай?

— Когато ученикът е готов, учителят се появява — отвърна светкавично Джулиан. — Ти, заедно с толкова много други хора в нашето общество, си готов за мъдростта, която сега аз имам привилегията да притежавам. Всеки от нас трябва да познае философията на мъдреците, всеки от нас може да извлече полза от нея. Всеки от нас трябва да постигне съвършенството, което е неговото естествено съдържание. Обещавам ти, че ще споделя древното познание с теб. Имай търпение. Ще се срещнем пак утре вечер, този път в твоята къща. Тогава ще ти разкажа всичко, което е нужно да знаеш, за да изпълниш живота си с много повече живот. Съгласен ли си?

— Добре. Прекарал съм толкова много години без тази мъдрост, че едва ли ще умра, ако почакам още двайсет и четири часа — отвърнах с разочарование.

При тези думи блестящият адвокат, който се беше преобразил в просветлен индийски йогин, си тръгна и ме остави пред куп въпроси без отговор и много теми за размисъл.

Седях в притихналия офис и си мислех колко малък всъщност е нашият свят. Мислех си за безкрайното море от познание, в което не бях потопил дори пръсти. Мислех си какво ли чувство ще изпитам, ако си възвърна вкуса към живота и любопитството към света, което изпитвах в младостта си. Толкова исках пак да усещам, че живея, че съм свободен и преливам от енергия. Може би и аз щях да напусна адвокатската професия. Може би и за мен имаше по-високо призвание. Обладан от тези тежки мисли, загасих лампите, заключих вратата на офиса и тръгнах към къщи в горещата лятна вечер.

Глава 6

Мъдростта на личната промяна

Сузуки
Следващата вечер, верен на обещанието си, Джулиан дойде при мен. Към седем и петнайсет чух четири бързи почуквания на предната врата на моята къща — типична за Кейп Код постройка с ужасни розови щори, които по убеждението на жена ми й придаваха вид на нещо, излязло от страниците на „Архитектурен дайджест“. Самият Джулиан изглеждаше съвсем различно от предишния ден. Той все така излъчваше цветущо здраве и прекрасно усещане за вътрешно спокойствие. Онова, което леко ме смути, беше облеклото му.

Носеше дълга червена роба с пищно бродирана синя качулка. Под робата се очертаваше мускулестото му тяло и, макар да беше гореща юлска нощ, беше покрил главата си с качулката.

— Привет, приятелю — поздрави ме ентусиазирано Джулиан.

— Привет.

— Не се плаши толкова. Какво си мислеше, че ще облека — костюм от „Армани“?

Двамата се разсмяхме, отначало плахо, но скоро смехът ни премина в безумно кикотене. Джулиан със сигурност не беше загубил онова ехидно чувство за хумор, което навремето толкова ни забавляваше.

Още щом седнахме в моя претрупан, но удобен хол, забелязах красивата огърлица от дървени молитвени мъниста на врата му.

— Какво е това? Много е красиво.

— После ще ти обясня — отвърна той, като погали мънистата с пръсти. — Тази вечер имаме да говорим за толкова много неща.

— Хайде да почваме. Днес почти нищо не свърших, защото през цялото време си мислех за срещата ни.

Без да губи време, Джулиан започна да ми описва личната си трансформация и колко лесно я е постигнал. Описа ми древните техники за контрол на съзнанието и за заличаване на навика постоянно да се тревожим за нещо, който разяжда толкова много хора в нашето сложно устроено общество. Разказа ми за мъдростта, която Йоги Раман и другите монаси са му разкрили, за да води по-смислен и по-удовлетворяващ живот, и изреди различни методи за освобождаване на извора на младостта и енергията, който, както се изрази, всеки от нас крие дълбоко в себе си.

Въпреки че Джулиан говореше с дълбоко убеждение, започнах да ставам по-скептичен. Дали не бях жертва на някаква шега? В края на краищата той беше адвокат, възпитаник на Харвард и навремето във фирмата се славеше с навика си да си прави гадни шеги с хората. А и разказът му беше направо фантастичен. Представете си — един от най-известните адвокати се отказва от всичко, продава цялото си имущество, потегля към Индия на духовно пътешествие и един ден се завръща като мъдър пророк от Хималаите. Това просто не би могло да е вярно.

— Стига, Джулиан. Престани да си правиш майтап с мен. Цялата тази история намирисва на някой от твоите номера. Басирам се, че си взел робата под наем от магазинчето за костюми срещу моята кантора — казах аз, като направих ужасена физиономия.

Джулиан сякаш очакваше недоверието ми и веднага отговори:

— Как доказваш тезата си в съда?

— Излагам убедителни доказателства.

— Точно така. Разгледай доказателствата, които излагам пред теб. Виж гладкото ми лице без нито една бръчка. Виж в каква физическа форма съм. Не усещаш ли как преливам от енергия? Не забелязваш ли вътрешното ми спокойствие? Без съмнение виждаш, че съм се променил.

Имаше право. Само преди няколко години същият този човек изглеждаше десетки години по-стар.

— Да не си ходил на пластичен хирург?

— Не — усмихна се той. — Пластичните хирурзи се занимават само с външността. Аз имах нужда от вътрешно лечение. Небалансираният, хаотичен живот, който водех, ме съсипа напълно. Преживях нещо много повече от инфаркт, разкъса се вътрешната ми същност.

— Но разказът ти е толкова… загадъчен и невероятен.

Джулиан прие съпротивата ми спокойно и търпеливо. Забеляза чайника, който бях поставил на масата до него и започна да налива в празната ми чаша. Чашата се напълни догоре, но той продължи да налива! Чаят започна да се стича по чашата, в чинийката и после върху скъпоценния персийски килим на жена ми. Отначало наблюдавах мълчаливо, но след малко не се сдържах и казах:

— Джулиан, какво правиш! Чашата ми преля. Колкото и да се мъчиш, не можеш да налееш повече в нея.

Той ме изгледа изпитателно.

— Моля те, не приемай това погрешно. Изпитвам истинско уважение към теб, Джон. Винаги е било така. Но също като тази чаша, и ти изглежда си препълнен със собствените си представи. И как може да налееш нещо ново, ако първо не изпразниш чашата си.

Бях поразен от истината в думите му. Прав беше. Дългите години в консервативния правен свят, през които всеки ден извършвах едни и същи неща с едни и същи хора, и всеки ден мислех едни и същи мисли, бяха препълнили чашата ми догоре. Жена ми Джени все ми повтаряше, че трябва да се срещаме с нови хора и да търсим нови неща. „Как бих искала да се настроиш малко по-авантюристично, Джон“, често ми казваше тя.

Не си спомням кога за последен път бях прочел книга, която да не е свързана с правото. Професията ми беше моят живот. Започнах да осъзнавам, че стерилният свят, с който бях свикнал, е притъпил въображението ми и ограничил кръгозора ми.

— Добре, разбирам — признах аз. — Може би всички тези години, през които упражнявам адвокатската професия, са ме направили закостенял скептик. Още в момента, в който те видях вчера в кантората, един вътрешен глас ми каза, че промяната ти е истинска и че в нея се крие и някакъв урок за мен. Но може би просто не исках да повярвам.

— Джон, днес е първата вечер от новия ти живот. Моля те единствено да помислиш дълбоко върху мъдростта и стратегиите, които ще споделя с теб и да ги прилагаш без колебание в продължение на един месец. Приеми тези методи с пълно доверие в тяхната ефективност. Те се използват от хиляди години и за това има причина — те дават резултат.

— Цял месец ми се вижда дълго време.

— Шестстотин седемдесет и два часа вътрешна работа, за да внесеш дълбоко подобрение във всеки миг до края на живота ти, е много добра сделка, не мислиш ли? Най-добрата инвестиция, която можеш да направиш, е да инвестираш в себе си. Така ще подобриш не само твоя живот, но и живота на всички около теб.

— По какъв начин?

— Само ако овладееш изкуството да обичаш себе си, можеш действително да обичаш другите. Само ако отвориш собственото си сърце, можеш да докоснеш сърцата на другите. Когато се чувстваш центриран и жив, имаш много по-голям шанс да бъдеш по-добър човек.

— Какво може да се случи през тези шестстотин седемдесет и два часа, от които се състои един месец? — попитах чистосърдечно аз.

— Ще преживееш промени в механизма на съзнанието, тялото и дори душата си, които ще те поразят. Ще имаш повече енергия, ентусиазъм и вътрешна хармония, отколкото си имал може би през целия си живот. Хората ще започнат да ти казват, че наистина изглеждаш по-млад и по-щастлив. В живота ти бързо ще се върне трайно чувство за благополучие и равновесие. Това са само някои предимства на шиванската система.

— Страхотно!

— Всичко, което ще чуеш тази вечер, има за цел да подобри живота ти не само в личен и професионален план, но и духовно. Съветите на мъдреците са също толкова валидни днес, колкото и преди пет хиляди години. Те ще обогатят не само вътрешния ти свят, но ще ти дадат сили и във външния, и ще правиш всичко много по-ефективно. Наистина не съм виждал по-могъща сила от тази мъдрост. Тя е проста, практична и е изпробвана в лабораторията на живота в продължение на векове. Най-важното е, че действа за всички. Но преди да споделя това познание с теб, ще те помоля да ми обещаеш нещо.

Знаех си, че някъде се крие клопка. „Няма безплатен обяд“, обичаше да казва скъпата ми майка.

— След като видиш силата на стратегиите и уменията, които ми показаха мъдреците от Шивана и се убедиш в драматичните резултати, които те ще внесат в живота ти, трябва да поемеш задължението да предадеш мъдростта на други хора, за да извлекат и те полза от това познание. Това е всичко, за което те моля. Ако се съгласиш, ще ми помогнеш да изпълня моя договор с Йоги Раман.

Приех безусловно и Джулиан започна да ми преподава системата, която за него беше станала свещена. По време на престоя си в Шивана той беше овладял най-различни техники, но в сърцето на шиванската система бяха залегнали седем основни добродетели, седем, фундаментални принципа, които въплъщават ключовете към изкуството да бъдеш свой собствен лидер, личната отговорност и духовното просветление.

Джулиан ми разказа, че Йоги Раман споделил с него седемте добродетели след първите два месеца от пристигането му. В една ясна нощ, когато всички други били потънали в дълбок сън, Раман почукал тихичко на вратата му.

„Наблюдавам те отблизо вече много дни, Джулиан — започнал направо той и в гласа му звучала загрижеността на добрия учител. — Вярвам, че си почтен човек, който дълбоко желае да изпълни живота си само с добри неща. От деня на пристигането си ти се отвори към нашите традиции и ги прие като свои. Ти възприе някои от ежедневните ни навици и се убеди, че са много полезни. Ти зачиташе обичаите ни. Нашият народ води този скромен и мирен живот от безброй векове, но малцина познават методите ни. Светът трябва да научи за нашата философия на просветления живот. Сега, в навечерието на третия ти месец в Шивана, ще започна да споделям с теб вътрешния механизъм на нашата система, за да бъде тя от полза не само за теб, но и за всички хора от там, откъдето идваш. Ще те уча всеки ден, както учех сина си, когато беше малък. За жалост той почина преди няколко години. Неговият час настъпи и не се питам защо си отиде. Времето, което прекарахме заедно, беше много приятно и аз нося в себе си спомена за него. Сега те разглеждам като мой син и съм благодарен, че всичко, което съм научил през дългите години на мълчаливо съзерцание, ще продължи да живее чрез теб.“

Погледнах Джулиан и забелязах, че е затворил очи и сякаш се е пренесъл в тази приказна страна, която го беше дарила с благословията на познанието.

— Йоги Раман ми каза, че седемте добродетели за живот, изпълнен с вътрешен мир, радост и богатство от духовни дарби, са скрити в една загадъчна притча. В тази притча се съдържа всичко. Накара ме да затворя очи, както съм ги затворил сега тук, седнал на пода в хола ти. После ме накара да си представя мислено следната сцена:
„Седиш сред прекрасна буйна зелена градина. Градината е пълна с най-красивите цветя, които си виждал. Навсякъде цари върховно спокойствие и тишина. Вкуси насладата, която тази градина носи на сетивата, и почувствай как пред себе си имаш цялото време на света, за да се радваш на този природен оазис. Огледай се и виж, че насред магическата градина се издига голям червен фар, висок колкото шестетажна сграда. Изведнъж вратата в подножието на фара се отваря със силно скърцане и нарушава тишината в градината. Отвътре излиза триметров, четиристотин и петдесет килограмов японски борец по сумо, който спокойно се отправя към средата на градината.“
Джулиан се засмя:

— Нататък става още по-хубаво. Японският борец по сумо е почти съвсем гол. На слабините си носи парче розово стоманено въже.

Йоги Раман доловил учудването му.

— Никога не подценявай силата на простотата — казал мъдрецът на Джулиан. — Тази притча може и да не е дълбокомислената проповед, която си очаквал, но в нея се съдържа цяла вселена от мъдрост и целта й е съвсем чиста. Още от деня, в който пристигна, дълго и усилено мислех как да споделя нашето познание с теб. Отначало реших да ти давам уроци в продължение на месеци, но осъзнах, че този традиционен подход изобщо няма да съответства на магическия характер на мъдростта, която ти предстои да приемеш. После си помислих дали да не накарам всички мои братя и сестри всеки ден да прекарват известно време с теб и да те обучават в нашата философия. Но и това не беше най-добрият начин да научиш онова, което имаме да ти кажем. След дълго обмисляне накрая стигнах до нещо, което според мен е много необикновен, но и изключително резултатен начин да ти предам цялата система на Шивана с нейните седем добродетели… И това е тази мистична притча.

Мъдрецът направил пауза и после продължил:

— Отначало тя може да ти се стори безсмислена и дори детинска. Но бъди сигурен, че всеки елемент от притчата въплъщава вечен принцип за безметежен живот и съдържа много дълбок смисъл. Градината, фарът, японският борец, розовото стоманено въже, хронометърът и виещата се пътека от диаманти символизират седемте вечни добродетели за просветлен живот. Уверявам те също така, че ако запомниш тази кратка приказка и фундаменталните истини, скрити в нея, ще носиш в себе си всичко, което е необходимо да знаеш, за да издигнеш живота си на най-високо ниво. Ще имаш цялата информация и всички стратегии, необходими, за да повлияеш дълбоко върху качеството на своя живот и върху живота на всички хора, които срещнеш. А ако прилагаш тази мъдрост всеки ден, ще се промениш — умствено, емоционално, физически и духовно. Моля те, запечатай тази история дълбоко в съзнанието си и я носи в сърцето си. Тя ще те промени из основи единствено ако я приемеш безусловно.

Джулиан ме погледна и продължи:

— За щастие, Джон, аз я приех безусловно. Както казва Карл Юнг: „Погледът ви ще се проясни само ако можете да погледнете в сърцето си. Който гледа навън, сънува; който гледа навътре, се пробужда“. В тази много специална за мен нощ погледнах дълбоко в сърцето си и разгадах вечните тайни за обогатяване на съзнанието, изграждане на тялото и подхранване на душата. Сега е мой ред да ги споделя с теб.

Глава 7

„Повечето хора живеят — физически, интелектуално и морално — в един много ограничен кръг от потенциалните си възможности. Всички ние имаме запаси от живот, от които можем да черпим и за които не сте сънували.“

Уилям Джеймс

— В тази притча градината символизира ума. Ако се грижиш за ума си, ако го подхранваш и обработваш, също като плодородна богата градина той ще разцъфти и ще надмине очакванията ти. Но ако оставиш да израснат бурени, никога няма да постигнеш трайно душевно спокойствие и дълбока вътрешна хармония — каза Джулиан. — Позволи ми да ти задам един прост въпрос, Джон. Ако отида в задния ти двор, в градината, с която толкова ми се хвалеше, и разхвърлям отровни отпадъци върху скъпоценните ти петунии, няма да ти стане много приятно, нали?

Добрият градинар бди над градината си като зорък страж и се грижи нищо да не я замърсява. Но погледни как всеки ден без изключение повечето хора внасят толкова много токсични отпадъци в плодородната градина на ума си: тревоги и грижи, съжаление за миналото, размишление за бъдещето и страхове, които сами си измислят и които опустошават вътрешния им свят. На родния език на мъдреците от Шивана, който съществува от хилядолетия, писменият знак за „тревога“ удивително прилича на знака, който означава „погребална клада“. Йоги Раман ми каза, че съвпадението не е случайно. Тревогата изцежда голяма част от силата на ума и рано или късно уврежда душата.

За да живееш живота си по най-пълноценен начин, трябва винаги да бдиш пред вратата на твоята градина и да пускаш в нея само най-добрата информация. Истината е, че не може да си позволиш лукса да храниш дори една-единствена негативна мисъл. Най-щастливите, най-динамичните и най-удовлетворените хора на света не са устроени по-различно от теб или от мен. Всички сме направени от плът и кости. Всички сме създадени от един и същ вселенски източник. Но онези, за които не е достатъчно само да съществуват, онези, които разпалват пламъка на човешкия си потенциал и действително се наслаждават на магическия танц на живота, постъпват различно от хората, чийто живот е обикновен. На първо място сред нещата, които правят, е, че възприемат позитивен начин на мислене за своя свят и всичко, което е в него.

Джулиан замълча за малко и после продължи:

— Мъдреците ме научиха, че през един обикновен ден в ума на обикновения човек преминават около шейсет хиляди мисли. Но най-удивителното е, че деветдесет и пет процента от тези мисли са същите, които си си мислил предишния ден!

— Сериозно ли говориш? — попитах аз.

— Съвсем сериозно. Това е тиранията на затъпелия ум. Хората, които си мислят едни и същи мисли всеки ден, предимно негативни, са развили лоши умствени навици. Вместо да се съсредоточат върху хубавите неща в живота си и да потърсят начин да ги направят още по-хубави, те остават пленници на миналото си. Някои се тревожат за провалили се връзки или за финансови проблеми. Други се терзаят от спомени за не дотам идеалното си детство. Трети се измъчват от още по-дребни неща: колко груба е била продавачката в магазина или колко злонамерено им се е сторило подхвърленото от някой колега. Хората, които използват ума си по този начин, позволяват на тревогата да им открадне жизнената сила. Те блокират огромния потенциал на ума си да прави чудеса и да внесе в живота им всичко, което искат емоционално, физически и… да, дори духовно. Тези хора никога не разбират, че управлението на ума е най-важната част от управлението на живота.

— Всичко дотук ми звучи съвсем убедително — кимнах аз.

— Начинът, по който мислиш, се дължи чисто и просто на навика — продължи Джулиан. — Повечето хора изобщо не съзнават огромната сила на ума си. Научих, че дори и най-добре тренираните мислители използват само 1100 от един процент от възможностите на ума. Мъдреците от Шивана имаха куража редовно да изследват неизползвания потенциал на умствените си възможности. И резултатите бяха изумителни. Чрез редовна и дисциплинирана практика Йоги Раман беше тренирал ума си така, че да забавя пулса си по желание. Той дори се беше научил да прекарва седмици наред без сън. Макар че никога не бих ти препоръчал да се стремиш към подобна цел, съветът ми е да започнеш да разглеждаш ума си като това, което той наистина е — най-големият дар на природата.

— Има ли някакви упражнения, с които да отключа тази сила на ума? Ако мога да забавям пулса си, със сигурност ще предизвиквам сензация на всеки коктейл — казах аз иронично.

— Сега не се тревожи за тези неща, Джон. Ще ти покажа някои практични техники, които може да изпробваш по-късно, за да се убедиш в силата на тази древна система. Засега най-важното е да разбереш, че овладяването на ума се постига чрез кондициониране — това е всичко. Повечето хора разполагат с едни и същи дадености от момента, в който поемат първия си дъх. Отличителната черта на онези, които постигат повече или са по-щастливи от другите, е начинът, по който използват и усъвършенстват тези дадености. Когато се посветиш на задачата да промениш вътрешния си свят, животът ти бързо преминава от сферата на обикновеното в сферата на необикновеното.