Печалбата на "Медика" расте Евгений Натов

Твърдо кацане за борсовите играчи

Българският пазар на акции си остава добре изолиран от случващото се по света. Това не е ново явление, но най-ясно се вижда във времена на резки промени в инвеститорските нагласи. Бурното начало на годината на развитите фондови пазари донесе невиждани спадове за много от тях, но малко от тази негативна емоция се пренесе на родна почва. Борсовите ни индекси, с едно изключение, отчитат спадове около 3-4% спрямо края на миналата година, докато повечето развити пазари се понижиха с около десетина процента през първия месец на 2016-а.

Вече сме коментирали тривиалните обяснения, с които специалистите оправдаваха безпрецедентното начало на годината, така че няма да се спирам отново на тях. Единственото, което заслужава да се отбележи в случая, е, че въпросното празно говорене продължава с пълна сила и в момента -предъвкват се цената на петрола, китайската икономика, курсът на юана... А истината е, че това, което буташе пазарите нагоре през последните шест-седем години, бяха развързаните кесии на централните банки и целенасочено насажданото усещане сред инвеститорите, че финансовата система в развития свят е по-стабилна отпреди и че няма институции, които са "прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират". Дали е така, ще разберем при следващата по-голяма криза. Колкото до централните банки и тяхната основна грижа, мисля, че всеки средноинтелигентен човек би могъл лесно да забележи, че основна роля при вземането на решения за паричната политика играят финансовите пазари, а не състоянието на реалната икономика. Това важи както за Европа и САЩ, така и за Азия.

У нас, за щастие, Централната банка има предимно надзорни и представителни функции, а през последните години се наблягаше най-вече на тях. Няма място за еуфория (или притеснение), че, видите ли, утре БНБ ще започне да купува български държавни и корпоративни облигации наред с масовите покупки на акции, които се търгуват и на "БФБ-София". Не, това нямаше да се случи, дори да имаше право. Никой с достатъчно власт в България не е гледал на пазара на акции като на нещо по-значимо от... пазара на череши в Кюстендилско например.

Затова и няма да се говори за голяма активност, наплив от инвеститори и впечатляващо представяне на една или друга българска публична компания.

Стандартните новини, с които ни заливат медиите, почти никога не засягат дружества, търгувани на БфБ, а когато това все пак се случи, както можете да се досетите, ще е по лош повод. За сметка на това обществеността е добре запозната с фирмите на братя "еди кои си", бизнеса на кмета "еди кой си", далаверите на "свързания с еди кой си"... Затова и малцина знаят с какво се занимава "Софарма трейдинг" например, независимо че има годишни приходи от над 600 млн. лева. Още по-малко хора знаят какви са резултатите на "М+С Хидравлик", нищо че компанията реализира приходи от близо 90 млн. лв., повечето от които от износ. И че е един от най-големите производители в света на хидравлични изделия. Дори лесно разпознаваеми имена като фармацевтичната "Софарма", като туристическия оазис "Албена", производителя на акумулатори "Монбат", редовно "благославяните" "ЧЕЗ Разпределение" и "ЧЕЗ Електро", лидера при куриерите "Спиди", тютюневия гигант "Булгартабак холдинг" и т.н. не предизвикват асоциация с фондова борса и с възможността всеки да се купи дял от едни от най-големите и успешни български компании.

Честно казано, понякога се радвам, че е така, защото кой обича конкуренция за апетитен актив? Да, пазарът ни обикновено не е интересен, защото добрите новини не продават вестници, кликвания и минути пред телевизионния екран. За сметка на това обаче добрите новини продават акции. Често пъти доста изгодно, стига да си подготвен. Ето, с края на месеца изтича и срокът за публикуване на предварителните годишни отчети и всички погледи са насочени към информационните канали, през които се оповестяват.

Частни или държавни мафиоти?

Мафията е страшна, но по-страшна от нея е държавната мафия. У нас не само мутрите безчинстват под носа на властта или в съдружие с нея. У нас управниците придобиват поведението на мутри (за някои от които това е резонно, предвид миналото им).

Та заради тази абсурдна ситуация днес мнозина българи са обладани от ирационални мисли и симпатизират по-скоро на довчерашни измамници, отколкото на държавните институции.

Ако трябва да говорим с примери - за варненския бизнесмен и неуспял кандидат за кмет Веселин Марешки ми е думата. Забелязвам, че все повече съграждани виждат в него новия Левски - борец за свобода... от картелите и държавния монопол. Умоляват го от различни краища на страната да дойде при тях и да отвори бензиностанция, редят се в аптеките за да му окажат подкрепа в подписката срещу картелите на пазара. А само преди няколко години Марешки беше олицетворение на олигархията - сочен с пръст като крадец, проверяван от данъчни и прокурори, но винаги излизащ чист.

След бомбата, която гръмна в петък пред една от бургаските му аптеки, новият герой разпространи и обръщение към нацията. Словото му за минути взриви Фейсбук с възгласи: 'трябват ни такива като него" и "нарочно искат да го сплашат, за да не им развали рахат/тъка". Потърсена бе и символиката в сплашването - "столицата" на "Лукойл" - Бургас. В отговор Марешки написа: "Аз няма да се предам. Избрал съм си пътя, ще го следвам!"

Ей това е патриотизъм и саможертва в съвременен вид.

Чудя се само дали и какво ще пише един ден в учебниците за този варненски "Робин Худ"? И както е тръгнало, току-виж и предшествениците му от 90-те грейнали с нова светлина - като проводници на добрите европейски практики и пазарната икономика. И площади на тяхно име може бъдещите поколения да кръщават...

Но да не се отплесваме. Защото чух по телевизията не някой случаен експерт, а шефа на митниците - генерал Ваньо Танов, за пореден път да обявява, че има картел на пазара на горива. Ако има един като Марешки, каза Танов, който да смъкне цените в цялата страна, и следващите щели да го последват. И добави, че няма обективни причини цените по бензиностанциите да са такива като тези в момента. Ха сега де! Щом на висш държавник като шефа на митниците му е добре известно какво се случва с цените на бензина и дизела, защо не се предприемат някакви мерки? Да не би генералът да произнася прозренията си ей така, колкото да видят хората, че не само техните очи виждат нещо нередно? Едва ли! Добре помня как през август миналата година Ваньо Танов пак разправяше, че има договорки между бензинджиите.