Печалбата на "Биовет" спада с 83%

ПАЦИЕНТИ: БОЛНИТЕ ОТ МУКОВИСЦИДОЗА НЯМАТ СЪВРЕМЕННО ЛЕЧЕНИЕ

Болните от муковисцидоза в България страдат от липса на съвременно и навременно лечение, коментираха Светлана Атанасова от асоциация "Муковисцидоза" и педиатърът от Александровска болница д-р Гергана Петрова. Клиничната пътека за муковисцидоза е остойностена на 980 лв., а лечението на един болен в повечето случаи струва 2-3 хил. лв., посочи д-р Петрова. В европейските държави вече има антибиотици, които са много по-ефикасни от използваните у нас, но те не са регистрирани тук. Преживяемостта на болните в България е около 14 години, а в другите държави - 37-50 години. Пациентите настояват да получават безплатни инхалатори, да се осигури внос на специални хранителни добавки, да се създаде център за муковисцидоза, да има регистър на болните, да се осигурява прицелно лечение и пр.

Муковисцидозата е рядко генетично заболяване, което поразява различни органи и системи. В България всяка година едно от 3600 деца се ражда с болестта, докато в Европа това съотношение е 1:2500. На упреците от НЗОК отговориха, че "въпреки че болните имаха възможност да се лекуват по 9 клинични пътеки, въпреки че експертите на НЗОК многократно напомняха, че лечението само по една крие опасност от ограничаване на достъпа на пациентите до болнична помощ, особено на децата, по изрично настояване на пациентската организация, съвместно с националните консултанти, бе разработена отделна клинична пътека за лечение на заболяването - 309 "Муковисцидоза". Ограничаването на достъпа е обусловено от изискванията към болниците в съответствие с медицинските стандарти за наличие на задължителни звена, апаратура и специалисти, за да могат да сключат договор с НЗОК за работа по КП 309. За да бъде осигурена на болните комплексна грижа, по инициатива на НЗОК, бе изработена и Клинична процедура 15 -"Диспансерно наблюдение при муковисцидоза", припомнят от НЗОК.

Бюджет 2016 е поредният убийствен за науката

Ако държавата има приоритет, при това - стратегически, това би трябвало по нещо да личи. Като погледнем числата, личи само едно - науката в България трябва да бъде стратегически и приоритетно ликвидирана. От години приказваме, че не може в държава членка на ЕС за научни изследвания да се инвестират едва 0,2-0,3% от БВП (общо от публични и частни източници) - 10 пъти по-малко от средното ниво в общността, което в момента е 2,1%. И догодина обаче ниският процент от БВП за наука в държавния бюджет бележи спад надолу, макар че според проектобюджета на МС, който вече е в парламента, самият БВП ще нарасне с 2,6% (от 85,97 млрд. лв. тази година на 88,28 млрд. лв) и би трябвало "стратегическият приоритет" да бележи ръст поне със същата стъпка. Особено като знаем, че във всички стратегии и програми за пред ЕС сме записали, че през 2020 г. ще инвестираме 1,5% от БВП за наука (при средно 3% в общността тогава). И като имаме предвид неспирните хвалби на правителството, че се намираме в условията на уж нарастваща икономика (която има нужда от наука). Все по-ясно става обаче, че дитирамбите са виртуални. Да не говорим, че размерът на БВП за тази година се оказва по-висок от предварително заложения и това означава, че процентите за наука и образование, с които оперираме за 2015 г., реално са по-ниски от оповестените.

Нещо повече, в тригодишната бюджетна прогноза до 2018 г. е предвидено държавните пари за "Общи служби" да се увеличават, а тези за наука - да се намаляват! Казано простичко: чиновниците ще имат повече, а бачкаторите - по-малко. Знаем какво се случи с институциите на знанието през 2010 г., когато Дянков оряза с 20 на сто субсидиите на вузовете и с 40 на сто - тези на БАН, при това го направи през август, когато те бяха похарчили парите според първоначално гласувания бюджет. Така започна суперсривът. За 2015 г. ГЕРБ отрязаха нови 5 млн. лв. от бюджета на академията от уж обещаното увеличение. Резултатът е, че в момента директорите на някои институти в БАН вече са издали заповеди, че до края на годината отопление в лабораториите няма да има, има и риск отново да бъдат разпоредени неплатени отпуски. Някое министерство да е заплашено от спиране на парното или да не си е получило заплатите и бонусите? Не е. Напротив - при безпрецедентния факт, че с Бюджет 2016 ще се актуализира и бюджетът за тази година, виждаме, че въпреки всички приказки за намаляване на броя на чиновниците, министерствата не са се вместили в парите, които са им дадени, и сега искат допълнително над 387 млн. лв. Очевидно спрямо администрацията драконови мерки за дисциплина в харченето на публичния ресурс и изисквания за ефективност на разходите не се прилагат. За сектора на мизерстващата наука обаче никой не си е и помислял да актуализира бюджета. Нещо повече - в прогнозата до 2018 г. увеличение на парите за научни изследвания не се предвижда.

На фона на практически нулевия ръст на субсидиите за наука числата в Бюджет 2016 ясно показват кои всъщност са приоритетите на България. Разходите на държавата като цяло ще са с над 1,8 млрд. лв. (с 21%) повече от тази година - увеличават се от 9,06 млрд. лв. на 10,97 млрд. лв. Вечните заподозрени - МВР и МО, получават съответно 88,2 млн. лв. и 25,2 млн. лв. повече. Министерският съвет си е увеличил субсидията с 12,9 млн. лв., а Министерството на финансите с... 32 млн. лв.! При това разходите за персонал при финансистите бележат ръст с цели 18 млн. лв.!

Парите за БАН - пак замразени

Субсидията на БАН остава същата като през 2015 г., като на академията се дават едни 400 хил. лв. допълнително да ги внесе за увеличеното плащане на България в европейската метеорологична служба Eumetsat. Когато БАН през пролетта представя годишния си отчет пред парламента, в комисията по образование и наука всички депутати едва ли не плачат над окаяната й съдба и на всяка втора дума се възхищават от постигнатите резултати при никакво финансиране. И обещават, обещават, обещават - че когато гледат бюджета за догодина, безобразието ще бъде коригирано и подигравката с науката ще бъде преустановена. Да, ама не. Защото бюджетът дойде и пак: "Няма пари държавата". Не е вярно - вярното е, че държавата има пари, но не иска да ги даде за наука. Депутатите на ГЕРБ и РБ в комисията отхвърлиха и предложеното от БСП въвеждане на базови заплати във висшето образование и науката, като се започне от 600 лв. за асистентите. Така че всичко си остава на кота нула. Пари за наука - 0,14% от БВП, пари за БАН - колкото да не е без хич. За научни изследвания в академията държавата пак няма да даде нито стотинка, защото субсидията, която е под 70 млн. лв. (без парите за Eumetsat), не покрива дори заплатите, камо ли издръжката за ток, парно, вода и пр. Институтите си доплащат, колкото могат, от парите на финансираните от чужбина проекти по разни договори. А когато от януари минималната заплата се вдигне на 420 лв., асистентите в академията ще получават колкото чистачките и портиерите, а доцентите - колкото начинаещ учител. Нищо чудно, че за две години академията е напусната от 600 души с висша квалификация, в момента в БАН работят около 6400 души, учените са под 3000. Не само в ЕС сме последни по брой на изследователите, Африка ни надминава вече.

Субсидията за държавните висши училища през 2016 г. ще е 383,3 млн. лв. Тя ще се намалява с 2,8 млн. лв. спрямо 2015-а за цивилните вузове, а за военните остава без промяна - 24,1 млн. лв. От МОН обещават идната година да започне замислената промяна във финансирането, макар че промените в Закона за висшето образование още не са приети, като част от парите ще се дават за качество след комплексна оценка на резултатите. Според МОН студентите са намалели с около 5000 през тази учебна година. Излиза обаче, че заедно със студентите се намаляват и субсидиите и недофинансирането на сектора ще си продължи до второ пришествие. А парите за качество всъщност не са допълнителни, както трябваше да бъде, а се отнемат от досегашната субсидия. Така за програми за оптимизиране на системата от вузове се заделят 1 млн. лв., с 600 хил. лв. ще бъдат финансирани защитени специалности и с 400 хил. лв. - мерки за увеличаване на студентите в професионалните направления "Информатика и компютърни науки" и "Комуникационна и компютърна техника". Не е ясно защо насърчаването на приема в необходими за страната специалности започва именно от ИКТ, а не примерно от педагогическите специалности, подготвящи учители, където положението с кадрите е най-трагично. Тъй като в проекта на МС този път липсва подробна консолидирана фискална програма, няма как да се види какви пари си докарват вузовете от студентските такси и от други източници.

За издръжката на обучението във вузовете, които са към МОН, са предвидени 319,4 млн. лв., капиталовите разходи остават в размер на 4,5 млн. лв. За поредна година с бюджета драстично се нарушава Законът за висшето образование, който постановява висшите училища да получават субсидия за научна дейност и издаване на учебници в размер на 10% от издръжката, което означава в случая да получат 32 млн. лв. Няма такова нещо - парите за наука във вузовете запазват сегашния си размер - 8 млн. лв. "Стратегически приоритет", няма що.

Колкото до средствата за фонд "Научни изследвания" към МОН, те продължават да са скрита картинка дори в доклада на МОН за бюджета. По данни от самото министерство, те също се запазват на нивото на 2015 г. - 18,7 млн. лв. Продължава да не е ясно какво стана с тазгодишните пари на фонда, след като конкурсът за проекти е провален и не се състоя. Въпреки всички обещания, преваля ноември, а той още не е обявен. Ако се състои, финансирането ще бъде при всички случаи от бюджета за 2016 г.

Колкото до Селскостопанската академия, тя е следващата скрита картинка в бюджета. Ако съдим по перото за наука в бюджета на МЗХ, през 2016 г. ССА ще разполага със субсидия от 22,8 млн. лв., което е намаление с над 2 млн. лв. спрямо тази година.

На фона на милиардите евро, които сродните нам държави в ЕС инвестират в националните си академии на науките и във висшите си училища, българските инвестиции за наука са само един недружески финансов шарж. Дори да приемем, че държавата е опоскана до шушка, още повече става наложително правителството да обясни защо следва крайния неолиберализъм и е свило харчовете от хазната до 39% от БВП, когато доста по-богати държави в ЕС си позволяват публичните им финанси да стигат до 58% от БВП, което дава допълнителен ресурс за издържане на сектори като наука, образование, здравеопазване и пр. Или може би правителството на ГЕРБ не може да събере приходите в държавния бюджет, от които зависят публичните харчове? Май ни лъжат, както им падне, че с бюджета всичко е окей