Моят път към себе си
Изтегляне 3.96 Mb.
|
| Авторът и семейството му, Лондон, зимата на 1967-68 г.
Винаги ми доставяше радост да разговарям с Алекс – той притежаваше рядък, плодовит, пленителен ум. Знаех, че Мерилин силно го привличаше, но двамата завързахме приятелство, което трая не само в Лондон, но продължи и по-късно – той ни посещаваше у дома, в Пало Алто. В крайна сметка Алекс се разведе със съпругата си, сключи брак с любовницата си и написа „Радостта от секса“14, която стана безапелационен бестселър. Тогава, най-вече за да избегне британските данъци, той постъпи на работа в един мозъчен тръст в Санта Барбара, Център за изследване на демократичните институции, само на няколко часа път от Пало Алто. Въпреки че „Радостта от секса“ беше най-известната му книга, Алекс бе автор на още петдесет – от трудове в областта на геронтологията до стихосбирки и романи. Той пишеше бързо и с голяма лекота. Дарбата му да борави със словото ме изумяваше и обезсърчаваше: при него първата чернова често беше окончателен вариант, а аз пиша между десет и двайсет чернови на всяка своя книга. Децата ми знаеха името му, преди да се запознаят с него, тъй като няколко негови стихотворения присъстваха в една антология на съвременната поезия, която им служеше за учебник в училището в Пало Алто. Да се разхождам с Алекс из квартала ни беше истинско удоволствие, тъй като мигновено разпознаваше всяка птица, назоваваше вида ѝ и без усилие възпроизвеждаше звука ѝ. Въпреки че Лондон ни беше запленил, ние бяхме непоправими калифорнийци и много ни липсваше слънцето. Един услужлив туристически агент организира за цялото ни семейство едноседмична ваканция на Джерба, голям остров близо до тунизийския бряг, който според легендата бил островът на лотофагите, където буря изхвърлила Одисей и екипажа му. Разходихме се из тамошните пазари, посетихме римските руини и влязохме в една две хиляди годишна синагога. Още щом пристъпих вътре, облечен в арабска дреха служител ме попита дали принадлежа „към народа“, аз кимнах и той ме хвана под ръка и ме отведе до бимата – олтара в центъра на синагогата. Там постави в ръката ми стара библия, но за щастие не ме накара да чета от нея. Изтегляне 3.96 Mb. Сподели с приятели:
|