Моят път към себе си
Изтегляне 3.96 Mb.
|
| Подборът е основан на това да се определи дали даден пациент е подходящ за даден тип групова терапия. Сформирането на група повдига още един въпрос: Ако пациентът е подходящ и са налични свободни места в няколко групи, коя от тях би била най-добра за него? Или нека разгледаме един друг (крайно невероятен) сценарий: представете си, че има сто чакащи пациенти, от които да се сформират дванайсет групи. Как трябва да подходи терапевтът в съставянето на тези дванайсет групи, така че да са максимално ефективни? С тези въпроси наум аз проучих подробно изследователската литература и написах две академични, сгъстени, много подробни и изключително скучни глави.
Тъкмо след като бях завършил главите за подбора на пациентите и сформирането на групите, в Лондон ни посети Дейвид Хамбург със смайващата и неочаквана новина, че академичният съвет на Станфордския университет след обсъждане е решил да прекрати изпитателния ми срок и да ме назначи на постоянен договор по-рано от предвиденото. Това трябваше да стане поне след още година и аз бях, разбира се, много радостен, че ми бе спестено тревожното очакване на решението. Години по-късно, ставайки свидетел как колеги преминават през това мъчително изпитание, аз започнах още повече да ценя своята благоприятна съдба. Новината за назначаването ми на постоянен договор се отрази чувствително върху работата по книгата ми. Вече не пишех за мрачните и сурови професори емпирици, пред които си представях, че ще трябва да защитавам своето назначение. Беше ме обзела радост от новопридобитата свобода и започнах да пиша учебник за съвсем различен читателски кръг: за обучаващите се терапевти, които искаха да знаят как да помагат на пациентите си. Затова всички следващи глави от учебника са далеч по-увлекателни и са изпъстрени с описания на клинични случаи – някои от по няколко реда, други по три-четири страници. Но първите две глави бяха като бетон, така и не намерих начин да ги разнообразя. Двайсет и пет години по-късно излезе петото издание на „Теория и практика на груповата психотерапия“13 и дори след четири съществени преработки, всяка от които основана на двегодишни подробни проучвания на специализираната литература, двете глави (в по-новите издания Осма и Девета), написани в Лондон преди решението на академичния съвет, са сякаш не за тази книга, написани от друг автор с помпозен и ужасяващ език. Трите ми деца, на възраст девет, дванайсет и тринайсет години, съвсем разбираемо се разделиха с училищните си приятели в Пало Алто с неохота, но в крайна сметка прекараната в Лондон година много им хареса. Дъщеря ни Ийв беше съкрушена, след като не я приеха в близкото средно училище „Парламънт Хил“ заради лошия ѝ почерк, но пък ѝ допадна девическото училище „Хампстед Хийт“, където си намери няколко добри приятелки и завърши годината с отличен, макар и за кратко, почерк. Синът ни Рийд постъпи в близкото, основано през 1830 г. от Лондонския университетски колеж училище, чиято униформа – сако на червени и черни райета и каскет – той носеше с гордост. Почеркът му, по-лош и от този на Ийв, бе забелязан веднага, но учителите си затваряха очите, защото, както неколкократно подчерта пред мен директорът, той беше „много добър ръгбист“. Осемгодишният Виктор се чувстваше чудесно в кварталното училище. Не му се нравеше следобедният сън там, но пък компенсираше с отбиване в магазина за бонбони по път към къщи. Въпреки че си бяхме купили автомобил, рядко го използвахме в Лондон и навсякъде пътувахме с метрото: до Кралския национален театър, до местата, където се състояха поетичните четения, до Британския музей и Роял Албърт Хол. Благодарение на познанствата на Мерилин във френско-американския издателски екип на едно литературно списание, наречено „Адам“, ние се запознахме с Алекс Комфърт, с когото останахме близки приятели до смъртта му през 2000 г. Алекс бе един от двамата гении, с които съм бил близък – другият беше Джош Лидърбърг, молекулярен биолог от Станфордския университет и носител на Нобелова награда. По това време Алекс се разкъсваше между съпругата и любовницата си и в дома на всяка от тях поддържаше свой пълен гардероб. С енциклопедичните си знания той можеше да разговаря безкрай по всяка тема – британска и френска литература, индийска митология и изкуство, сексуалните практики по света, геронтология (неговото професионално поприще), операта на XVII в. Веднъж той ни каза, че попитал жена си какво иска за Коледа и тя отговорила: „Нищо, освен информация!“. Изтегляне 3.96 Mb. Сподели с приятели:
|