В Калифорния и на много други места в страната в средата на 60-те и началото на 70-те години на миналия век с главоломна бързина се разрасна движението на енкаунтър групите15. Енкаунтър групи имаше навсякъде – и някои от тях така наподобяваха терапевтични групи, че породиха у мен силен интерес. Свободният университет в Менло Парк – градче в близост до Станфорд, публикуваше обяви за десетки групи за личностно израстване. Всекидневните на станфордските общежития служеха за срещи на най-разнообразни енкаунтър групи: групи за двайсет и четири часов маратон, групи по психодрама, Т-групи, групи за развиване на човешкия потенциал. Освен това много станфордски студенти участваха в групи в близки центрове за личностно израстване, като Есален, или – подобно на стотици хиляди други младежи из цялата страна – се присъединяваха към организации като „Лайфспринг“, чиито многочислени сбирки често преминаваха в срещи на по-малки групи от типа на енкаунтър групите.
И аз като всички останали бях в недоумение. Дали, както мнозина се бояха, тези групи представляваха заплаха и предвестник на обществения разпад? Или напротив? Възможно ли бе те наистина да подпомагат личностното израстване? Колкото по-екстравагантни твърдения се чуваха, толкова повече се настървяваха техните ревностни привърженици и толкова по-остри ставаха реакциите на консервативно настроените. Наблюдавах сесии на Т-групи, ръководени от добре обучени лидери, и ми се струваше, че мнозина от участниците в тях извличаха полза. Присъствах и на няколко буйни срещи на групи за психодрама, които породиха у мен опасения дали участниците не са получили психологически травми. Участвах в двайсет и четири часов групов гол маратон в Есален, но нямах възможност да проследя ефектите от събитието върху групата. Стори ми се, че на петнайсетина членове им се отрази добре, но не успях да узная какъв бе ефектът върху по-неразговорливите участници. Мнозина възхваляваха тези нови експериментални групи, но много други ги заклеймяваха. Несъмнено бе необходима емпирична оценка.
На една конференция за групова терапия в Чикаго слушах доклад на Морт Либерман, професор от Чикагския университет, и бях силно впечатлен от работата му. След конференцията с него разговаряхме в продължение на часове, до среднощ, и се разбрахме да започнем амбициозно проучване върху ефектите от енкаунтър групите. Интересите ни се припокриваха: той беше не само уважаван изследовател в областта на социалните науки, но и обучен ръководител на Т-групи и групов терапевт. Морт планираше да прекара цяла година в Станфорд и скоро двамата с него убедихме Мат Майлс, професор по педагогика и психология в Колумбийския университет, изследовател и специалист по статистика, да се присъедини към екипа ни. Тримата замислихме наистина амбициозно изследване на ефективността на енкаунтър групите. Тъй като в кампуса на Станфордския университет имаше много такива групи, немалко членове на катедрата се бояха, че на студентите може да се отразят неблагоприятно острите конфронтации, нецензурираната обратна информация и бунтарският дух в тях. Всъщност университетската администрация бе дотам обезпокоена от съществуването на тези групи в кампуса, че незабавно ни даде разрешение да проведем проучването си. А за да ни помогне да си осигурим наистина голяма извадка, дори ни упълномощи да предлагаме колежански кредити за участие в енкаунтър групи.
Беше ни необходима извадка от 210 студенти, които на случаен принцип да бъдат разпределени в една контролна и още двайсет други групи, всяка от които щеше да се среща общо трийсет часа. Студентите щяха да получат по три кредита за участието си. Ние подбрахме десет популярни по това време методологии и за всяка от тях определихме по две групи:
Традиционни НТЛ Т-групи
Енкаунтър групи (или групи за личностно израстване)
Групи за гещалт терапия
Есален (групи за сетивна осъзнатост)
ТА групи (групи за транзакционен анализ)
Сподели с приятели: |
