На „Разширение на Пристанище за обществен транспорт с регионално значение крз „Порт Бургас”
Изтегляне 1.67 Mb.
|
Средните количествени данни (Таблица 3.4.5.5.) потвърждават същите тенденции: отново най-високи стойности за численост и биомаса са установени за Станция 2 (39 125 екз/m3 и 590 mg/ m3) ). В сравнение с предишните изследвания в откритите зони на Бургаския залив (1991 – 1998 г.) обаче, те остават по-ниски. И в двата случая се касае за висока зоопланктонна продуктивност, независимо от съществуващите различия. Случаят със Станция 1, която непосредствено е свързана с разположението на бъдещия Контейнерен терминал, е обясним като се знае неголямата й дълбочина, близостта до сладководните източници и намаления водообмен. Въпреки това, количествените показатели са много добри и свидетелстват за нормално протичаща зоопланктонна продуктивност. Разбира се, зад цифровите стойности за отделните точки остава скрито въздействието на локалните течения, които извършват трансфер на зоопланктон от една зона в друга и правят невъзможни опитите за определяне коя част от него има автохтонен или алохтонен произход. Прогноза за бъдещето състояние на зоопланктона в зоната на Разширението на пристанище КРЗ „Порт Бургас” и оценка на строителното въздействие върху неговата динамика Началните етапи на драгирането неизбежно ще обхванат частично дънните ценози, което ще има негативен ефект за планктозооцена. Той ще се изразява най-напред в редуциране числеността на меропланктона, доколкото ще бъдат засегнати хабитатите на дънните същества, продуциращи основната част на ларватона. Успоредно с това, при елиминацията на мекотелите (Mollusca) в драгажните действия, ще се намали самопречиствателния потенциал на екосистемата в пристанищната акватория. На по-късен етап от строителството Таблица 3.4.5.6. Видов състав на зоопланктона в акваторията на Пристанище Бургас, представен по станции и денонощни изменения
тези загуби ще бъдат компенсирани от отбрастванията по хидротехническите съоръжения, с постепенно възстановяване на ларватона. Пряко ще бъдат засегнати презимуващите яйца на Copepoda и Cladocera, което ще причини снижаване в числеността и биомасата на автохтонния раков планктон. Това важи предимно за основните кладоцерни видове (Penilia avirostris, Evadne tergistina), които се приемат като индикатор за чистотата на водите. Освободената частично органика от драгираните седименти е възможно да доведе увеличаване на бактериалната плътност. Това е двупосочно въздействие, доколкото се увеличава хранителната база за зоопланктерите и същевременно с отделянето на токсини се инхибират отделни жизнени процеси в представителите на зооцена. Трансферът на зоопланктон ще възстановява нанесените загуби, а след позиционирането на кесоните и обособяването на кейовите стени те ще бъдат незначителни и могат да се игнорират при крайната оценка за въздействието на строителните дейности върху околната среда. Макрозообентос Акваторията на бъдещото Разширение на пристанище КРЗ „Порт Бургас” се намира едновременно под влиянието на морската струя и водите от двете крайморски езера (Вая и Мандра). Като се съди по видовия състав на макрозообентоса и солеността, както и от наличните количествени данни за вливащите се от езерата води, акваторията на Пристанище Бургас (вкл. в най-западните й зони) следва да бъде определена като морска. Материалите за качествената и количествена характеристика на дънните ценози в пристанището, са събирани на същите три станции, както за фито-и зоопланктона. Видов състав (биоразнообразие) При проведените изследвания са установени общо 25 вида от основните 4 групи както следва: Многочетинести червеи (Polychaeta) – 10 Мекотели (Mollusca) – 7 Ракообразни (Crustacea) – 5 Други (Diversa) – 3 Видовият състав, заедно с изчисления коефициент на постоянство (%) за всеки таксон, е изложен на Таблица 3.4.5.7: Таблица 3.4.5.7. Видов състав на макрозообентоса в района на Пристанище Бургас
Както се вижда от таблицата, видовият състав включва широко разпространени таксони пред българското черноморско крайбрежие, вкл. неговите плитководни зони, без присъствие на редки или застрашени форми. Биоразнообразието по станции е както следва (брой видове): Станция 1 – 21 Станция 2 – 7 Станция 3 – 15 В резултат на непрекъснатия водообмен с откритите зони на залива и независимо от изпълняваните драгажни операции по удълбочаването на входния канал, количеството на разтворения кислород в придънния слой на станция пред челото на Терминал 2А, предлага добри условия за нормално функциониране на дънните ценози (mg O2/m3, ПДК по Наредба No8/2001=6.20 mg O2/dm3): март – 11.23, вариране 10.98 – 11.73 април – 11.11, вариране 10.28 – 11.72 май – 9.17, вариране 8.65 – 9.54 юни – 7.82, вариране 7.64 – 8.11 юли – 7.46, вариране 7.11 – 7.69 Посочените кислородни концентрации са напълно достатъчни за задоволяване физиологичните потребности на дънните хидробионти и това е основният фактор за липса на морни явления в условията на повишена мътност от драгажните действия. Видовият състав и особено неговата полихетна част, обхваща еврибионтни форми, някои от които са известни като “опортюнистични” (Melinna palmata, Nephthys hombergi, Capitomastus minimus, etc.), т.е. явяващи се като доминанти при влошени екологични условия. В случая, обаче, като се вземе под внимание кислородното съдържание на придънните води, по-скоро се проявява тяхната поливалентност към основните фактори на средата, доколкото понастоящем зоната на Бургаското пристанище не може да се приеме като замърсена. В нея редовно навлизат дънни и пелагачни видове риби с повишени изисквания към качествата на морската вода (лефер, сафрид и др.), както и делфини. От друга страна, същите полихети обитават масово и зони, които са отдалечени от брега и като еврибионти обитават хабитати до 25 и повече метра дълбочина. С най-висок коефициент на постоянство са видовете Melinna palmata и Nephthys cirrosa, които имат най-широко разпространение в черноморската екосистема измежду всички представители на многочетинестите червеи. Същите видове са детритояди и са съставна част на всички ценози до умерените обитаеми дълбочини. Обикновено полихетите формират висока плътност, но поради неголемите си индивидуални тегла създават ниска биомаса. Мекотелите – главно миди и охлюви (Mollusca) са представени сравнително слабо (7 вида) и с относително нисък коефициент на постоянство. Като основни причини за тези отклонения следва да се вземат под внимание както въздействието на сладководния вток, така и високата степен на вторична седиментация и вливането в района на пристанището значителни количества суспензии. Ракообразните (Crustacea) за първи път включват в състава си за пристанищната акватория Аmpelisca diadema, която е твърде взискателна спрямо кислородния режим. Прави впечатление и присъствието на сравнително едрата форма Upogebia pusilla. Тази група е доминирана от въздесъщия Balanus improvisus (Cirripedia), който остава единствен с абсолютния си коефициент на постоянство (100%), както и с високото си участие в биологичната продукция на морето. Освен обичайното присъствие на немертини и равноресничести червеи (Oligochaeta), в групата Diversa e представен и типично морския вид Molgula euprocta от групата на асцидийте, с приседнал начин на живот като обрастател. Установеното биоразнообразие, като палитра главно от халофилни таксони, може да се приеме като задоволително за една пристанищна акватория в рамките на черноморската екосистема. Същевременно, като изхождаме от обстоятелството че и трите станции са разположени на сходен грунт по осовата фарватерна линия на пристанището, стигаме до допускането за по-висок брой на видове, обитаващи акваторията на пристанището, особено в неговите прибрежни зони. Количествена характеристика на макрозообентоса в зоната на Разширението на пристанище КРЗ „Порт Бургас” Въпреки петнистото разпределение на някои мекотелни видове, които в редица случаи определят обема на бентосната биомаса, изведените количествени данни за трите станции дават добра представа за дънните обитатели в зоната на пристанището. Изчислените показатели са изложени по станции, като тези за акваторията на бъдещия Контейнерен терминал (Станция 1) са обобщени на Таблица 3.4.5.8. Таблица 3.4.5.8. Плътност (екз/m2) и биомаса (g/m2) на макрозообентоса на Станция
Основно значение по плътност на макрозообентоса имат представителите на Crustacea (главно B. improvisus), но формираната от тях биомаса не е висока. В противовес на това мекотелите участват с малка численост (основно M. galloprovincialis и C. еdule), но индивидуалните им тегла определят основния дял по отношение на биомасата. По своята абсолютна стойност и по указаните причини, тя не е особено висока, доколкото солевите разлики се увеличават от запад на изток, а вторичната седиментация се изменя в обратна посока. При това следва да се вземе под внимание позиционирането на Разширението на пристанище КРЗ „Порт Бургас” което ще бъде разположено в западно направление, където въздействието на вливащите се езерни води е най-осезателно. В наличната първична документация (“New Container Terminals at the Ports of Varna and Bourgas”, Short Feasibility Study, December 2006) е посочено, че Разширението на пристанище КРЗ „Порт Бургас” ще заеме площ от 35 000 м². Ако разпрострем установената биомаса за Станция 1, с всички предварителни условности върху същата площ, ще бъде възможно да добием представа за количеството макрозообентос (около 14.8t), което ще бъде “покрито” при насипните операции. Това количество не е голямо, но то неизбежно ще бъде засипано при съществуващите тенденции за съкращаване на пристанищната акватория от строителството на нови кейови места. Частично “компенсиране” ще бъде възможно с обрастванията на бъдещата кейова линия на новия терминал, с основно участие на M.galloprovincialis и B.improvisus. По-различни са данните за Станция 2 (Таблица 70.), където числеността на макрозообентоса е ниска, но присъствието на едри екземпляри Cunearca cornea води до завишаване на биомасата. Тук и биоразнообразието показва най-ниски стойности, независимо от това че станцията е разположена на границата на пристанищната акватория и откритите води на залива, където броят на видовете е значително по-висок. Таблица 3.4.5.9. Плътност (екз/m2) и биомаса (g/m2) на макрозообентоса на Станция 2
При близки значения за численост, биомасата в зоната на Станция 3 (Таблица 3.4.5.10.) е близо 3 пъти по-висока. Това е свързано с участието на C.cornea и B.improvisus, които доминират с индивидуалните си тегла. По-важен обаче, си остава фактът, че тази пробоотборна точка, разположена зад челото на Новия източен вълнолом, има най-висока биомаса. Таблица 71.Плътност (екз/m2) и биомаса (g/m2) на макрозообентоса на Станция 3
Оценено глобално за цялата пристанищна акватория става видно, че числеността се определя от присъствието на полихетите, а биомасата – от мекотелите. Това заключение е валидно почти за цялата ни черноморска акватория, с изключение на добре обособените полета от черна и бяла пясъчна мида, където мекотелите имат определящо значение и по двата количествени показателя. А средните им стойности (плътност М=653 екз/m2; биомаса М=143.0 g/m2) не се различават съществено от данните за други райони и биоценози, а за някои от тях дори са по-високи. Конкретно за биомасата на макрозообентоса биха могли да се приведат сравнителни показатели за откритоморски райони както следва (по Маринов, 1990): Биоценоза на сублиторалното пясъчно дъно – 136.4 g/m2 Групировка на чистия пясък – 86.7 g/m2 Групировка на Branchiostoma – 56.0 g/m2 Биоценоза на крайбрежната тиня – 40 до 80 g/m2 Изложените цифри още един път свидетелват за нормално функциониране на пристанищната екосистема и по-конкретно на дънните съобщества, като част от биотата на Бургаския залив. Риби и риболов По черноморското ни крайбрежие са описани 135 вида риби, доминиращата част от които се появяват и във водите на Бургаския залив. Болшинството от тях са дънни форми - морски кучки, зеленушки, морски език, попчета, прилепала и др., които нямат високо стопанско значение. Риболовът в Бургаския залив се базира главно на трицоната, сафрида, хамсията, меджид, от части карагьоз, калкан, кефалови и др. Основните риболовни зони са около Несебър и Поморие, където се риболува с даляни. В Несебър е съсредоточен риболовен флот, който оперира главно около н. Емине и по посока към открито море., т.е. извън пределите на залива. По южния бряг се строят 2-3 даляна (около Ченгене скеле, Атия, Акин), чиито улови не надхвърлят 40-60 t (трицона, хамсия). Количествата риба, ловени във водите на Бургаския залив не е голямо, задоволява частично локални нужди и възлиза на около 200-300 t, добивани главно в района на Несебър. Морски бозайници Най-разпространените морски бозайници са делфините, представени в Черно море от видовете Delphinus delphis (с максимален размер 1,8 m), Tursiops truncatus (с максимален размер 2,5 m) и Phocaena Phocaena (1,5 m). Обсегът на разпространение на делфините е широк и обхваща цялото Черно море, но числеността им възлиза на около 60-80 хил.глави. Основната им храна е хамсия, лефер, сафрид, паламуд, карагьоз. Всички видове делфини са защитени. Прогнозата за бъдещето състояние на макрозообентоса в условията на строителство и експлоатация на Разширението на пристанище КРЗ „Порт Бургас”. Началното въздействие върху дънните зооценози в пределите на бъдещото Разширението на пристанище КРЗ „Порт Бургас”, ще бъде причинено от драгажните действия. Очаква се да бъдат изкопани и транспортирани до външното депо около 20 хл. m3 седименти до дълбочина – 10,28 m. Това означава пълна деструкция на дънните ценози, които неизбежно ще бъдат унищожени, вкл. с насипните операции върху “леглото” на терминала. Посоченото въздействие, с повишаване на мътността в западната част на пристанищната акватория, ще се разпростира на дистанция 200-500 m в източна и южна посока, в зависимост от типа на драгажната техника. Това ще причини вторична седиментация с негативни последствия върху сесилната фауна и близко разположените до мястото на драгирането дънни поселения могат да бъдат доведени до летален край. При извършване на насипни работи, подобно въздействие ще имат каменното брашно, както и смесените фракции от прах и почва при изсипването им във водата, доколкото действащите стандарти разрешават присъствието им заедно с ломения камък до 5-10%. Всички посочени негативни влияния следва да се оценяват като обичайно съпровождащи всяко морско строителство, без които не може да се интервенира във всяка акватория. Те ще имат краткотрайно продължение след завършване на обекта и предаването му за експлоатация. В такава финална фаза, основно значение придобива трансферът на меропланктон от прилежащите и открити води на залива, който за 1-2 години ще възстанови дънната фауна. От особена важност ще бъде вторичното заселване на видовете от Lamellibranchia и Cirripedia, които формират филтрационния потенциал и имат доминиращо значение за самопречиствателния капацитет на екосистемата. В заключение, строителството на Разширението на пристанище КРЗ „Порт Бургас” ще се отрази краткотрайно и ограничено върху биотата на Пристанище Бургас – Запад, но ще се възстанови сравнително бързо с планктонния пренос от водите на залива. 3.5. Ландшафт 3.5.1. Обща характеристика Българското крайбрежие е с дължина около 378 км. Бреговата ивица се характеризира с относително ниски (5 до 50 м) или средно високи (100-120 м) скални клифове, разделени от пясъчни плажове. Скалните клифове заемат около 50% от крайбрежието, плажовете и дюните покриват около 40%, а останалата част е свлачищни и ерозионни райони. По крайбрежието има два големи залива – Бургаски и Варненски, както и множество малки заливи. Няколко реки със средни размери като Провадийска, Камчия и Велека дренират крайбрежни плата и равнини. Сладководният отток от тези източници е малък и нерегулярен. Бреговата линия няма големи естуари. По крайбрежието има два типа езера – лимани и лагуни. Лиманните езера са 26, като най-големите заемат вътрешните части на Варненския и Бургаски залив. Повечето от лагунните езера се намират по южното крайбрежие. Крайбрежието е разделено на северен, централен и южен район, и е с комплексен характер от геоложка и геоморфоложка гледна точка. Северният сектор на бреговата линия се простира от границата с Румъния до р.Камчия, разположен в източната периферия на Дунавската равнина. Централната част на крайбрежието се разполага между долината на р.Камчия и Бургаската низина. Този район заема източната част на Предбалкана и на Стара планина. На юг от приустиевата част на р. Камчия релефът се издига стъпаловидно, оформяйки Старопланинската верига. Най-високото възвишение на тази част на Стара планина е в близост до нос Емине и е около 381м. В посока към сушата и на запад теренът се издига оформяйки подножието на Стара планина, като планинския терен е разчленен от множество долини. Малка, но добре развита дюнна система има край Несебър. Скалите са предимно флишоподобни, силно нагънати с горнокредна и ранно-терциерна възраст. Скални разкрития оформят вертикални морски клифове около н.Емине и Сарафово. Значителна част от Айтоската планина е изградена от сенонски андезити и туфи. Районът в основната си част съответствува на Алпийския ороген. Издигнатата суша, простираща се в южния район до границата с Турция се счита за източна част на Средногорието. Този район се състои от два основни структурни елемента – Бургаската депресия и Странджа. Най-високата точка на българската част на Странджа е 502м и се намира на юг от Царево. Скалите на юг от Бургас до границата с Турция са различни по произход и възраст. Като цяло, районът е изграден от триаски и юрски конгломерати, пясъчници и варовици, кредни седиментни и вулкански скали, интрузивни скали, палиогенски и неогенски седиментни скали. Кватернерни морски тераси съществуват на височини 90-100м, 55-60м, 35-40м, 20-25м, 12-14м, 4-5м и 1,2-2м над сегашното морско ниво. Последните две са с холоценска възраст (около 12000 до 8000г.); най-високите са сплейстоценска възраст (до 1,8млн.год.). Съществуват и подводни морски тераси с плейстоценска възраст. Седиментоложките анализи сочат, че плажовете и пясъчните дюни са били образувани от материала на реки Хаджийска, Русокастро, Ропотамо, Дяволска, Караагач и Велека. Размерът на зърната намалява в посока към морето. По принцип, движението на плажните ивици се извършва на юг в зависимост от циркулацията на крайбрежните води, причинена от преобладаващия вятър. По-голямата част на българския бряг е представена от абразионни клифове; свлачищата са екстензивни. Общият обем на абразионния материал по протежение на българския бряг е около 1,4.106м3/год. и се увеличава вследствие на човешката дейност. Ерозията се проявява в срутища. Накратко, основата на клофа се подкопава от действието на вълните: образува се малка ниша, която предизвиква срутване на горнолежащата част на клифа. Откъсналите се блокове се дообработват от вълните и полученият материал се разпределя по брега, или се транспортира по морското дъно навътре в морето. Най-нестабилен е бреговия склон на север от Бургас, където има значителни количества нестабилни мио-плиоценски и квартернерни глини. Сарафовското свлачище образува език, който отстъпва с повече от 20м3/год. вследствие на морската абразия. Денудационните ерозионни процеси преобладават на юг от Бургас до турската граница. Черноморското крайбрежие предлага значителни туристически атракции. Дългото меко лято, сравнително спокойното море и множеството плажове привличат много туристи. Международният туризъм в крайбрежната зона осигурява 60% от валутните приходи от туризъм на националния доход. По бреговата линия се натрупват пясъчни наноси, значителни количества плажови акумулации (повече от 3 км на дължина) са разположени край Несебър, Поморие, Слънчев бряг и Атанасовския плаж. По-малки плажове (по-къси от 3 км) са се оформели край Бургас, Мандренски плаж (Бургас), и в района между Бургас и турската граница. Плажовете са център на туристическата индустрия и водните спортове. Плажовете са заобиколени от хотели. Освен това много ваканционни квартири предлагат допълнителни възможности за индивидуален туризъм. По всички плажове са изградени къмпинги. Плажът Поморие разделя Поморийската лагуна от Черно море. Има приблизителни размери 13км х 150м. Атанасовския плаж и плаж Бургас са с обща дължина 10км. Атанасовския плаж е един от най-дългите. Двата плажа са свързани. Мандренската плажна коса разделя Бургаските лиманови езера (Бургаско и Мандренско) от морето. Значителна част от площта на плажа се използува за индустриални цели. Другите плажове на Бургаския залив – Крайморие и Градина са малки, разположени в южната част на Бургаски залив. Общата им дължина е 12420 м и обща площ 1,2 км2 . В западната част на залива около плажа и дерето м. ”Митков мост” се намират терени, раздавани за земеделско ползване с леки сезонни постройки и незаконно застроени сгради. В най-западната част на залива е разположена морска база Атия. Територията на България се отличава с изключително разнообразие на релефа.То е резултат от сложния геоложки строеж и продължителната еволюция на Балканския полуостров – един от най-активните в геодинамично отношение региони на Земята. Друга отличителна черта на релефа на България е , че той е формиран в подчертано преходна обстановка както във времето(основно след палеогена, но с фрагменти и от по-стари релефообразуващи цикли) , така и в пространството( в контактната зона на две големи литосферни плочи – Африканската и Евроазиатската). Основните морфологични единици, формирани на територията на страната , се отличават както по общата конфигурация, така и по техните количествени (морфометрични) параметри: надморска височина и разпределение на хипсометрични пояси(през 100 – метров височинен интервал ); средни наклони на склоновете; разчленение на релефа – хоризонтално (средна гъстота на долинноровинната мрежа на единица площ в км/км2) и вертикално(максимална дълбочина на ерозионния врез на единица площ в м/км2). Като отделна морфографска единица се явява и делимитираният според международното морско право и националното ни законодателство Западен(Румелийски) сектор на Черно море. Той включва крайбрежната и шелфовата ивица (обща ширина 90 – 100 до 150 – 180 км.). Българското крайбрежие е с дължина 378 км. и представлява част от 4090 – километровата брегова ивица на Черно море.То включва само два големи залива – Варненски и Бургаски.От друга страна на юг от нос Емине има множествомалки заливи.Брегът на всички заливи е покрит с пясък, който най-често е добре сортиран. Районът около Бургаски залив е с нисък релеф. Две планински вериги достигат Черно море – Стара планина, която се намира между река Камчия и нос Емине, и ниската Странджа, разположена южно от Бургас и Соазопол и на територията на Република Турция. Най-високата точка на Стара планина по крайбрежието е 381 м. и се намира край нос Емине. Черноморското крайбрежие се отделя относително условно. То обхваща ивица с широчина около 45 км навътре в сушата. Българското Черноморско крайбрежие се поделя на следните части: Добруджанско, Варненско-Камчийско, Старопланинско-Бургаско и Странджанско. Тринадесет български реки се вливат в Черно море.Реките са малки и внасят около 2 км.3 вода на година(за сравнение оттокът на река Дунав е повече от 200 км.3 вода за година).Устията на повечето реки са наводнени и са се превърнали в лагуни. В района на Варненски и Бургаски заливи има няколко сладководни езера свързани с морето. Старопланинското крайбрежие се простира между долината на р.Камчия и Бургаската низина.То е заето от ниските била и ридове на Камчийската и Еминска планина. Цялата област на юг от нос Емине включва две основни структурни особености: Бургаската депресия и планината Странджа. Като цяло тази област е изградена от стари вулканични скали; метаморфни скали; утаечни скали; от периодите триас, юра и креда; вулканични скали от от късната креда; утаечни скали от плейстоцена, плиоцена и миоцена. Последните три вида скали запълват Бургаската депресия, която е широка около 25 -30 км. Община Бургас попада в морфологичната единица Западен (Румелийски) сектор на Черноморската депресия. Тя обхваща различно широка(от 90 – 100 до 150 – 170 км.) ивица с дължина по въздушна линия от север на юг около 200 км., която включва източните приморски периферии на Мизийската равнина, Старопланинската система е Преходната планинско – котловинна зона с прилежащия към тях шелф. Дължината на бреговата линия в тази ивица е двойно по-голяма – 378 км. (коефициент на разчленение на брега 1,99), което се дължи на сравнително дълбоко вдадените в сушата заливи, както и на многобройните (макар и малки) вдадени в морето носове. В българският сектор на Черно море се отделят три дяла : Северен, Среден и Южен. Те са привързани към главните морфологични единици на територията на страната. Южният дял обхваща приморската част на Преходната зона и според морфоложкото си разнообразие се поделя на три участъка: Бургаска (привързан към голямата Бургаска низина), Медноридски (североизточните склонове на едноименния рид) и Странджански участък (българската част на Странджа). Бургаският участък се простира между р. Ахелой на север и н. Чукаля на юг.(16,2 % от дължината на черноморскиа ни бряг). Бреговата линия е силно разчленена от дълбоко вдадения в морето. Като цяло брегът е нисък, акумулативен – от лиманно-лагунен тип, с формирани дълги пясъчни коси, ограждащи откъм морето Поморийската лагуна и големите Бургаски езера, като по крайбрежието има и многобройни плажови ивици. Характерна особеност за плаживите ивици тук е тъмният , на места черен цвят, който се дължи на повишеното участие на минерала магнетит. Подхранващ източник за този материал са скалите от сенонския вулканогенен комплекс, разрушавани от абразията на брега, както и от ерозията и включвани в алувия на р. Ахелой. Характерен елемент в морфологията на Бургаското крайбрежие са лиманните езера Атанасовско, Бургаско, Мандренско и Поморийската лагуна. За района и терена обект на инвестиционното намерение е характерно това, че е един промишлен изцяло урбанизиран район. Застрояването е оформило вдадена в сушата част от морската акватория, неизползваема и непригодна за други цели. Именно този участък се насипва и оформя тиловата част на Разширението на пристанище КРЗ „Порт Бургас”. Така новоизградения обект ще се впише напълно в околното пространство. 3.5.2. Анализ и оценка на миграцията на замърсители в ландшафтите Най-голямо видово разнообразие, плътност на наличните видове и биомаса е установено най-близко до брега. В по-дълбоководните райони има по-малко разнообразие и биомаса на видовете. При нормален режим на работа се очаква да има минимално въздействие върху флората и фауната в разглежданите райони на драгиране и депониране. Не се очаква и разнасяне на евентуални замърсители в прилежащите площи. Поради неадекватното управление на крайбрежната зона, морските води в Бургаския залив попадат в групата замърсени морски акватории, поради което е необходим постоянен мониторинг. 3.5.3 Оценка на потенциала за самоочистване и самовъзстановяване на ландшафтите Антропогенното въздействие в ландшафтите на Черноморското крайбрежие се извършва чрез внасяне и изнасяне на материали в биологичните и географските подсистеми на системата ландшафт. В резултат на замърсители първичното равновесие в ландшафта на проучвания обект е нарушено. Развитието на индустрията и промишлените дейности край Бургас, НХК, са предпоставка за известно деградиране в миналото на естествения ход на развитието на Бургаския залив. Сега ситуацията е частично подобрена, но с бурното развитие на туризма и съпътствуващоото го строителство и заустване на отпадъчните води от новоизгражданите комплексди и хотели в крайбрежни дерета и реки е известна предпоставка за изостряне на вниманието на контролните органи и екологични организации. В резултат на извършването на драгирането и насипването на земни маси се очаква кратковременно въздействие, като след приключване на насипните работи ще се възстанови вторичното равновесие в Бургаския залив. 3.5.4 Прогноза и оценка за очакваните нарушения на ландшафтите при отчитане на устойчивостта им спрямо конкретния тип въздействие. Поради характера на извършваните дейности няма да настъпят изменения в околния ландшафт . Като цяло характера на ландшафтите, вследствие на евентуални замърсявания от реализирането на проекта няма да се промени. Разглежданата територия, както нееднократно отбелязахме е част от съществуваща урбанизирана стопанска територия от КРЗ „Порт Бургас”. За целта сухоземната площадка се увеличава и оформя чрез изграждане на нови корабни места. Оформянето им се осъществява чрез набиване на пилони и изграждане на шпунтова стена за оформяне на нова кейова стена. Новообразувания участък между новообразуваната кейова стена и сега съществуващата брегова ивица се засипва и отвуюва от морската територия чрез насипване на взривена скална маса, драгирани маси и пясък. На новосъздадената здрава основа се оформят съответните съоръжения, сгради и складовеи площи. 3.6. Отпадъци 3.6.1. Очаквано количество генерирани отпадъци (наименование, шифър, количество) При изготвяне на общата информация за отпадъците в Община Бургас сме използвали актуални данни от годишния отчет на РИОСВ-Бургас, включително и информация, изискана по служебен път и предоставена ни във връзка и с други обекти в Община Бургас. Разглежданата площадка е ситуирана в западното дъно на Бургаския залив. Фронтът на площадката е отворен към подходният канал на пристанище Бургас. Към момента пристанището КРЗ „Порт Бургас” е в редовна експлоатация със съответните изискващи се документи. По време на строителните работи и експлоатацията на обекта се очаква отделянето на типични за такъв вид строителство и експлоатация отпадъци. Каталог: ovos Изтегляне 1.67 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||