На „Разширение на Пристанище за обществен транспорт с регионално значение крз „Порт Бургас”
Изтегляне 1.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Производствени отпадъци 2003 2004 2005
- Лукойл Нефтохим 15591.6 22274 80219
- Обезвреждане Депониране
- Физико - химично обезвреждане
- В ЗАКЛЮЧЕНИЕ, ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ОТ ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ВЪРХУ ФАКТОРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА - ОТПАДЪЦИ, ПРИ СЪОБРАЗЯВАНЕ С ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗУО СЕ ОЦЕНЯВА КАТО НЕЗНАЧИТЕЛНО.
- 3.7. Вредни физични фактори – шум, вибрации и вредни лъчения (йонизиращи, нейонизиращи, топлинни и др.) микроклимат, високо налягане и други.
- Основни източници на шум в околната среда са: промишлените предприятия; автотранспорта, железопътния и въздушния транспорт. а) Промишлените предприятия като източник на шум
- В литературата се посочват няколко степени на шумово увреждане на организма като за основа се приемат биологични критерии. Едни от тях са следните
- - трета степен (громкост на шума до 120 phon) – измененията, характерни за първа и втора степен, и изменения в слуховия анализатор.
- Мероприятия за намаляване на шумовото натоварване в селищата и на работните места в предприятията
- Борбата с производствения шум е комплекс от инженерно-технически, организационни и медицински мероприятия. Тя може да се осъществи в три основни направления.
- - наушници, които обхващат цялата ушна мида; - шлемове, които обхващат цялата глава.
- Основните задачи в рамките на националната система за контрол на шума са: 1. Системно проследяване на шумовия режим, обусловен от движението на наземния транспорт в градовете.
- Наблюденията върху локалните източници на шум са насочени към външния шум, отделян от тези източници.
- Разработване на мероприятия за избягване, предотвратяване или намаляване на шумовите нива в градовете с оглед подобряване на акустичната обстановка.
През изминалите 2006 г. и 2007 г. РИОСВ-Бургас работи активно по обхващане на фирмите, генериращи масово разпространени отпадъци - отработени масла, луминисцентни и живачни лампи, батерии и акумулатори, утайки от маслоуловителни шахти, маслени филтри, и др. и докладваните количества през следващата година ще бъдат по – реални. Като тенденция може да бъде прогнозирано намаляване на количествата на опасните отпадъци, в резултат на изпълнение на мерките предвидени в съответните фирмени програми, свързани с предотвратяване на образуването и намаляване съдържанието на опасни вещества в отпадъците и направената прекласификация на отпадъците, извършена след приемането на горецитираната Наредба № 3. Увеличаването на количествата на опасните и производствените отпадъци в “ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД е в резултат на увеличеното производство, обхващане на всички отпадъци генерирани на територията на дружеството и демонтаж на изведени от производството инсталации. 
Фиг. 3.6.1.3.1. Таблица 3.6.1.3.2.
Фиг. 3.6.1.3.2. От гореприложените диаграми за количествата на генерираните опасни отпадъци за останалите фирми е видно, че са сравнително ниски и показват тенденция към намаляване. За произдовствените отпадъци на останалите фирми съотношението спрямо общото количество проиводствен отпадък е около 50 %. Във връзка с това е необходимо да се проведат мероприятия за намаляване на производствените отпадъци. Събиране Събирането на отпадъци с цел последващо оползотворяване или обезвреждане на територията на РИОСВ-Бургас се извършва от фирми, притежаващи Разрешение или Регистрационен документ за тази дейност, издадени от МОСВ, РИОСВ-Бургас или други РИОСВ. Събирането на опасните отпадъци с цел рециклиране и оползотворяване се свежда основно до изкупуване на оловно - кисели акумулатори, отработени масла, отпадъчни нефтопродукти, флуоресцентни тръби и други отпадъци, съдържащи живак, а събирането на производствените отпадъци – до изкупуване на хартиени, полимерни, метални отпадъци и излезли от употреба гуми. Общините са отговорни за организирането на системите за разделно събиране на опасни отпадъци от населението: изгорели луминесцентни и живачни лампи, акумулатори и батерии и др., но все още нито една Община от нашия регион не е създала необходимите условия за това. Временно съхраняване На територията на предприятията, контролирани от РИОСВ-Бургас генерираните опасни и производствени отпадъци се събират разделно на обособени и обозначени открити площадки или закрити складове в подходящи съдове. Площадките и складовете се съобразяват с изискванията на ЗУО и съответните наредби. Временното съхраняване се извършва до предаването за последващо третиране на отпадъците. При предаването на опасните отпадъци се попълват изискващите се по Наредба № 9 , ДВ, бр.95/2004 год. Транспортни карти. В РИОСВ – Бургас регулярно постъпват екземпляри от Транспортни карти за контрол. КРЗ „Порт Бургас” се съобразява и в бъдеще ще продължи да се съобразява с тази система на събиране и съхранение на наличните опасни отпадъци от изброените тук видове. Транспортиране Транспортирането на опасни отпадъци се извършва основно от притежателите на отпадъците и в повечето случаи се ограничава на територията на експлоатираната площадка. На редица фирми, които извършват събиране на опасни отпадъци е разрешена дейността транспортиране, като тя е съобразена с изискванията на ADR. Така че при необходимост от транспортиране на опасни отпадъци по една или друга причина КРЗ „Порт Бургас” изцяло се съобразява с тези изисквания. Обезвреждане
На територията на РИОСВ – Бургас не са изградени депа за опасни и производствени отпадъци. Ограничени количества и видове опасни и производствени отпадъци от фирми се депонират на ГДТБО. За Община Бургас това са: онечистен шлайф прах от “Кроношпан България” АД, обеззаразени медицински отпадъци, обеззаразени битови корабни отпадъци. На ГДТБО – Бургас за 2005 г. са депонирани 11569 т., а за 2006 г. – 10479 т. На ГДТБО се депонират опасни отпадъци от населението - изгорели луминисцентни лампи, батерии, опаковки от вредни вещества и др., поради липсата на организирано разделно събиране.
На такъв вид обезвреждане са подложени отпадъци от вино производството /“Черноморско злато“ АД, “Винком“ АД - Бургас/, битови отпадъци от кораби /“Океан Шипинг“ ООД и “Пристанище Бургас“ ЕАД/, медицински отпадъци /всички болнични заведения, медицински центрове и лаборатории/, сантинни води /Инсталация за пречистване на сантинни води в “Пристанище Бургас” ЕАД. При наличие на подобен род отпадъци КРЗ „Порт Бургас” ще се съобразява изцяло с изискванията на ЗУО за третиране, временно съхраняване и предаване на опасните отпадъци на лицензирани фирми за обезвреждане. В ЗАКЛЮЧЕНИЕ, ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ОТ ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ВЪРХУ ФАКТОРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА - ОТПАДЪЦИ, ПРИ СЪОБРАЗЯВАНЕ С ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗУО СЕ ОЦЕНЯВА КАТО НЕЗНАЧИТЕЛНО. 3.7. Вредни физични фактори – шум, вибрации и вредни лъчения (йонизиращи, нейонизиращи, топлинни и др.) микроклимат, високо налягане и други. 3.7.1. Съществуващи източници на вредни физични фактори и информация за техните въздействия Демографските промени настъпили в страната през последните 3-4 десетилетия доведоха до бързо нарастване на градското население. Гр. Бургас като областен център също не прави изключение от тези промени. През последните две десетилетия благодарение на развитието на отделните отрасли на леката и тежката промишленост градът бързо нарастна и се нареди на четвърто място по брой на население в страната. Това доведе след себе си до разширяване на мрежата на комуникации вътре в самия град, както и междуселищната шосейна мрежа и ж.п. транспорта. Населението на Бургас все по-осезателно изпитва негативното въздействие на транспортния, промишления и битов шум, които дават отражение върху неговата психика и работоспособност. Шумът е патогенен фактор на околната среда. Жизнената среда на човека е наситена с шумове, чийто нива и спектър покриват изцяло честотния обхват на човешкия слух, а вибрациите достигат ускорения, които превишават многократно допустимите за човешкия организъм стойности. Тази тотална атака предизвиква сериозни увреждания на човешкия организъм. Установено е, че 70% от заболяванията от неврози се дължат на шума. От намаляване на слуха страдат от 4 до 10% от хората на планетата, а около 2% се нуждаят от интензивна медицинска помощ. Основни източници на шум в околната среда са: промишлените предприятия; автотранспорта, железопътния и въздушния транспорт. а) Промишлените предприятия като източник на шум За шума от промишлените предприятия е характерно това, че съществува тенденция на непрекъснато увеличаване на неговото ниво. По-високо ниво на шума се наблюдава, когато предприятията са в близост до жилищните квартали или се намират в рамките на населеното място. В производствени условия основни източници на шума са технологичното оборудване, транспортните средства, различните вентилационни уредби, компресорните станции и стендовете за изпитване на двигателите с вътрешно горене. Производственият шум бива механичен, аеродинамичен и вибрационен. Механични шумове възникват при единични или периодични удари на работните места. Аеродинамичните шумове възникват при изтичане на въздух, газ или пара под високо налягане, при изгаряне на течни или газообразни горива (чрез горелки) и др. Източник на вибрационни шумове са различните видове инструменти – ръчни, електрически и пневматични, които се прилагат в машиностроенето, рудодобивната промишленост, строителството и др. Познаването на нивото на шума по работните места е от значение за определяне на очаквания риск, за степенуване на застрашените професионални групи, както и за вземане на мерки за неговото намаляване. В това отношение трябва да се знае, че нивото на шума, при което ухото е най-чувствително, т.е. когато се достига границата на болка, е 120 dB. б) Автотранспорт Нивото на шума в населените места зависи от броя на преминалите автомобили, скоростта на движение и вида им (леки, товарни). Освен това, върху нивото на уличния шум влияние оказват височината на сградите, плътността на застрояване, наличието на озеленяване и покрити части от пътя. Трябва да се отчитат и местата, където се изменя скоростта – при сфетофари, при излизане на главни улици, кръстовища. Най-голямо шумово натоварване има около главните улици и магистрали. Нивото на шума е от 75 до 90 dB. Тежък шумов режим се създава предимно от тежкотоварните автомобили. Увеличаването на броя на тези автомобили в транспортния поток довежда до нарастване на нивото на шума. Това е характерно за промишлената част на градовете. в) Железопътен транспорт Нивото на шума от релсовия транспорт също зависи от скоростта на движение на влаковете и техния вид. Например, влак с електрическа тяга при скорост на движение 35 km/h създава ниво на шума 82 dB, а при 55 km/h – 89 dB. Най-силно е въздействието на шума върху обекти, намиращи се в близост до източника. С увеличаване на разстоянието от източника звуковата енергия намалява. Намалението на енергията е най-голямо до първите 100 m от източника – средно с 100 dB, от 100 до 200 m – 8 dB и на разстояние от 200 до 300 m – с 2 до 3 dB. Обикновено релсовият шум е с ниска честота, но при увеличаване на скоростта на движение на влаковете (високоскоростните влакове) преобладават високочестотните компоненти. г) Въздушен транспорт Значителен принос за увеличаване на шума в градовете с летища и близките до тях селища имат полетите на самолетите, особено при излитане и кацане. Самолетният шум има широкоспектърен състав. Нивото му зависи от интезивността на полетите в едно денонощие, годишния сезон, типа на самолетите, фона и др. При интензивно застрояване на летищата еквивалентните нива на шума в жилищните райони през деня достигат до 80 dB, а максималното ниво е между 92 и 108 dB. Влияние на шума върху организма на човека Възприемането на шума от всеки човек е строго индувидуално. То зависи от възрастта, темперамента, здравословното състояние и обкръжаващите условия. Слуховият анализатор може да се приспособява към постоянен или периодически повтарящ се шум, но тази адаптация не може да предотврати патологичните процеси в организма. На вредното въздействие на шума са подложени всички органи на човешкия организъм. Последните изследвания показват, че най-напред се уврежда централната нервна система, а слуховият анализатор – много по-късно. Освен това шумът оказва дразнещо въздействие върху човека, поради което се променя неговата реактивна способност спрямо външните условия, понижава се работоспобността и се създават предпоставки за производствен травматизъм. Физиолого-хигиенните изисквания са показали, че изменението на функционалното състояние на нервната система зависи от честотната характеристика на шума, от пола и възрастта на индивида. В определени граници на усилване на шума се наблюдава възбуждане на централната нервна система. Но прекомерно силното и продължително шумово дразнене предизвиква обратна реакция, задържане, което предпазва реактивните структури от изтощение и загиване. Различните участъци от нервната система се поразяват различно при въздействието на шум с определено ниво. По-висшите и по-сложни зони от централната нервна система, които участват в трудовия процес, търпят по-тежки шумови поражения. В резултат на това се наблюдава загуба на съзнание, епилептиформени припадъци и парализи. Обща последица от вредното въздействие на шума върху нервната система е частичното отпадане на някои нейни функции: паметови и мисловни разстройства, увреждане на условно-рефлекторната дейност до намаление или пълно изчезване на условните рефлекси. Реактивната способност на централната нервна система зависи от това, дали шумът е широкоспектърен или импулсен. Резултатите от изследванията, посочени в литературата, показват, че импулсният шум предизвиква по-значителни промени в организма. Най-големи промени настъпват при честота на редуване от 0.5 импулса за една секунда и интервал между импулсите 1000 ms. Освен върху нервната система шумът въздейства и на други системи на организма. Той предизвиква свиване на кръвоносните съдове. Ако това свиване стане хронично, то довежда до първично увеличаване на кръвното налягане, исхемична болест на сърцето, приключваща най-често със сърдечен инфаркт, нарушаване на храненето на тъканите на организма. Шумът предизвиква стомашни разстройства, последствията от които са намаляване на чревната активност и на отделянето на стомашни и други храносмилателни сокове. Под влияние на шума може да се наблюдават и други сериозни изменения в дейността на различни органи: забавяне ритъма на сърцето, съкращаване секрецията на слюнчестите жлези, нарушаване функциите на щитовидната жлеза. Продъжителното действие на битовия, уличния и производствения шум поддържа постоянно напрежение на слуховия анализатор. Това предизвиква увеличаване на прага на чуване – 10 до 20 dB. Уврежданията на слуха зависят от честотната характеристика на шума и характера на изменението му. Отначало човек започва да не чува шум с високи честоти, а след това и шум с ниски честоти. В литературата се посочват няколко степени на шумово увреждане на организма като за основа се приемат биологични критерии. Едни от тях са следните: - първа степен (громкост на шума 70 phon) – предизвиква незначителна умора; - втора степен (громкост на шума 70 до 90 phon) – функционални и патологични изменения в организма; - трета степен (громкост на шума до 120 phon) – измененията, характерни за първа и втора степен, и изменения в слуховия анализатор. Шумовото замърсяване съществено се отразява върху работоспособността на човека. При физическия труд тя се намалява с 30%, а при умствения – с 60%. Тридесет процента от грешките на машинописките и 56% от тези на счетоводителите се дължат на шума. Впоследствие на шума се намалява и остротата на вниманието на работещите. Това е опасно за производства, в които се използват подвижни машини, агрегати и др., защото води до увеличаване на производствения травматизъм. Мероприятия за намаляване на шумовото натоварване в селищата и на работните места в предприятията За защита на хората от вредното действие на шума са създадени санитарно-хигиенни норми за нивото на шума. За пределно допустимо ниво на шума се приема онова ниво, което при продължително действие не предизвиква изменения в целия комплекс от физиологически показатели, отразяващи реакцията на най-чувствителните към него системи на организма Намаляването на шума в населените места може да се постигне чрез провеждане на следните мероприятия: рационално разпределение на шумните обекти в микрорайона; отклонение на транспортните потоци от централните части на градовете и селата чрез изграждане на околовръстни пътища; създаване на шумозащитни зелени зони с храсти, засаждани в близост до производствени помещения и дървета – в близост до жилищните сгради; усъвършенстване на конструкцията на транспортните средства и режима на експлоатацията им; подобряване на автомобилните и релсови пътища и др. Борбата с производствения шум е комплекс от инженерно-технически, организационни и медицински мероприятия. Тя може да се осъществи в три основни направления. а) Намаляване и отстраняване на шума в самия източник на неговото възникване чрез промяна на технологията, подмяна на шумното оборудване, изменение на конструкцията на техническите съоръжения, така че да излъчват по-малко шум. б) Преграждане на пътя на разпространение на шума. В това отношение добри резултати се постигат чрез облицоване на стените на работните помещения със звукопоглъщащи материали; поставяне на шумните машини в изолирани помещения или в отделна част на цеховете със звукопоглъщащи или екраниращи прегради и пр. в) Използване на индивидуални средства за защита. Средствата за индивидуална защита се разделят на три групи: - слухозащитни средства, които запушват само ушния канал; - наушници, които обхващат цялата ушна мида; - шлемове, които обхващат цялата глава. Продължителната употреба на индивидуалните средства за защита изморява слуховия анализатор, затова се препоръчва да се използват в средата между първата и втората половина на работното време. Шумът е фактор въздействащ силно върху околната среда и живите организми. Няма област и човешка дейност, при които да не се наблюдава шумово излъчване. Шумът в околната среда, причинен от транспортните, промишлените и ремонтните дейности, е един от главните екологични проблеми в урбанизираните територии и е източник на нарастващите възражения от страна на населението. Недостатъците в градоустройствените и в транспортно-комуникационните планове, както и неефективното до този момент планиране и управление на акустичната среда от страна на общинските власти, са фактори които допълнително утежняват акустичния климат в населените места. Трябва да отбележим, че от 1 януари 2006 година е в сила Закон за защита от шум в околната среда, дотогава липсваха специални нормативни разпоредби, уреждащи ясно и недвусмислено задълженията на отделните институции, относно контрола, оценката и управлението на шума в околната среда. Анализът на съвременната акустична картина показва, че най-значително въздействие на шумовия фактор се наблюдава в големите градове на страната с население над 100 000 жители. Основните задачи в рамките на националната система за контрол на шума са: 1. Системно проследяване на шумовия режим, обусловен от движението на наземния транспорт в градовете. 2. Контрол върху локалните източници на шум /гари, автогари, гаражи, предприятия, увеселителни заведения, заведения за хранене, търговски обекти, работилници и др/, разположени във или близо до жилищни райони. Наблюденията върху локалните източници на шум са насочени към външния шум, отделян от тези източници. Организиране на контрола по редуциране и недопускане на въздействието на шума изисква провеждането на системни наблюдения на шума в предварително определени обекти и места, от съответните отговорни институции.
В Закона за защита от шум в околната среда са изложени правата и задълженията на държавните органи и органите на местно самоуправление, на юридическите и физическите лица, и едноличните търговци. Този закон урежда:
През 2006 година излязоха и Наредбите към Закона за защита от шум в околната среда: Наредба №2 за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлени източници на шум в околната среда /ДВ бр. 37/2006 год./; Наредба за изискванията към разработването и съдържанието на стратегически карти за шум и към плановете за действие /ДВ бр.70/2006 г.; Наредба №3 за изискванията за създаването, поддържането и съдържанието на регистрите на агломерациите, основните пътища, железопътни линии и летища в страната/ДВ бр.38/2006 г.; Наредба №6 за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. Във връзка със системата за мониторинг на шума от транспорта през 2006 г. бяха извършени измервания на уличния шум през летния сезон само в гр. Бургас по утвърдената от МЗ методика на 42 пункта, оформени в три групи:
Резултатите за еквивалентните нива на шума измерени в горецитираните пунктове на град Бургас през летния сезон на 2006 година и сравнителна таблица за нивата на шум през 2004, 2005 и 2006 г. са посочени съответно в Таблица 3.7.1.1. и Таблица 3.7.1.2., като ние ще цитираме само резултатите от бул. „Иван Вазов”, който е в близост до нашия обект и има отношение както към измерванията проведени по поръчка на „Лемна Екоинвест-България” АД за нуждите на настоящия ДОВОС, така и за оценка на евентуалното въздействие на новоизграждания обект. Таблица 3.7.1.1.
Каталог: ovos Изтегляне 1.67 Mb. Сподели с приятели:
|