На „Разширение на Пристанище за обществен транспорт с регионално значение крз „Порт Бургас”



страница2/12
Дата19.11.2017
Размер1.67 Mb.
#34964
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

3.4.1.3. Описание на мерките, предвидени да предотвратят, намалят или където е възможно да прекратят значителни вредни въздействия върху околната среда, както и план за изпълнение на тези мерки


  • При реализирането на инвестиционното намерение – Разширението на пристанище КРЗ „Порт Бургас” е необходимо да се проектира създаване на растителни съобщества, свързани с общата зелена система на пристанището, с която да се осигури подобряване на състоянието на околната среда и намаляване на въздействието на отделяните вредни вещества;

  • Да се организира и провежда постоянен мониторинг за състоянието на околната среда по време на строителството и експлоатацията на предвиденото инвестиционно предложение, с оглед предотвратяване на негативно въздействие върху прилежащите защитени обекти и потенциални защитени зони по Натура 2000.


3.4.2. Раздел Животински свят

3.4.2.1. Обща характеристика

Възложителят възнамерява да проектира и изгради Разширение на пристанище КРЗ „Порт Бургас” на площ от 35 кв. м.

Районът на инвестиционното предложение се намира на територията на Община Бургас, разположена в централната част на Бургаската низина. На запад тя достига до възвишенията Хисар и Бакаджиците, на север е ограничена от Айтоската планина, а на юг – от склоновете на Кара тепе, Медни рид и Босна. На изток тя граничи с Бургаския залив, който е най-западната точка на Черно море. В Бургаската низина е разположен най-големият комплекс от влажни зони в страната с обща площ над 9 000 ha.

Територията на Бургаската низина попада в Черноморския зоогеографски район, който заема ивица покрай Черно море с ширина от 5 km при Балчик и Царево) до 60 km при долината на р. Камчия (Георгиев, 2002). Той се характеризира със силно изразено средиземноморско влияние.

Така описаната територия е относително добре проучена във фаунистично отношение (Caspers, 1949; Простов, 1964; Георгиев, 1976; Нанкинов, Даракчиев, 1977; Dimitrov et al., 2005). Напоследък във връзка със създаването на националната екологична мрежа Натура 2000 в района са извършени отделни зоологически проучвания в потенциални защитени зони от тази мрежа.

Районът на Разширението на пристанище КРЗ „Порт Бургас” е урбанизирана зона със значително антропогенно натоварване, което до голяма степен изключва наличието на животински свят. Прегледът на различни групи гръбначни животни от нея ще бъде извършен в низходящ ред.

Бозайници
На терена на инвестиционното предложение няма условия за съществуването на популации на защитени, редки и застрашени видове бозайници. Той не включва пещери, изкуствени галерии и стари дървета с хралупи, които са местообитания на прилепи. Няма данни за наличието на лалугери (Spermophilus citellus). В него няма и влажни зони, които се обитават от видрата.
Птици
На терена на инвестиционното предложение няма условия за съществуването на популации на защитени, редки и застрашени видове птици.

Теренът на инвестиционното предложение е разположен на миграционната магистрала Via Pontica. Поради промишления характер на района на инвестиционото предложение той няма никакво значение за преминаващите и нощуващи реещи се птици. Поради същите причини той не представлява интерес и за зимуващите водолюбиви птици. В съседния залив Форос обаче са регистрирани значителни концентрации на водолюбиви птици през зимните месеци (Michev, Profirov, 2003).
Земноводни и влечуги
На терена на инвестиционното предложение няма условия за съществуването на популации на защитени, редки и застрашени видове земноводни и влечуги.
Защитени природни територии


  • Поддържан резерват „Атанасовско езеро”. Разположен е на около 4 km северно от гр. Бургас. Обявен е с цел опазване на уникални за страната свърхсолени екосистеми с изключително биологично разнообразие. В резервата са установени 316 вида птици (Michev et al., 2004). Подхранва се с морски води от Бургаския залив чрез широк канал, разположен северно от Бургас. Резерватът отстои на около 8.2 km NNO от терена на инвестиционното предложение, като буферната му зона е разположена значително по-близо – около 4.2 km.




  • Защитена местност „Вая”. Разположена е в крайните западни части на Бургаското езеро (Вая). Обявена е с цел опазване популациите на редки и застрашени от изчезване водолюбиви птици като пеликани, корморани, чапли, потапници, патици и др. Свързана е с Черно море чрез канал, който е разположен в крайните източни части на Бургаското езеро. Защитената местност отстои на около 7.4 km W от терена на инвестиционното предложение.




  • Защитена местност „Пода”. Разположена е на около 4 km южно от гр. Бургас. Обявена е с цел опазване гнездовите находища на редки и застрашени от изчезване водолюбиви птици. Няма пряка връзка с Черно море. Отстои на около 2.2 km SSW.




  • Защитена местност „Ченгене скеле”. Разположена е южно от гр. Бургас и обхваща гъсто обрасло с тръстика блато и малък залив, в който се намира единственото в България крайморско тинно поле. Обявена е с цел опазване находищата на редки и застрашени от изчезване водолюбиви птици, вкл. много редкия тънкоклюн свирец (Numenius tenuirostris). Свързана е с Черно море чрез малък залив, от който започва тесен канал за блатото „Ченгене скеле”. Отстои на около 7 km SSE.




  • Защитена местност „Устие на река Изворска”. Разположена е южно от гр. Бургас, на брега на Язовир Мандра. Обхваща малък залив и устието на река Изворска. Обявена е с цел опазване находищата на редки и застрашени от изчезване водолюбиви птици. Няма пряка връзка с Черно море. Отстои на около 8.4 km SSW от терена на инвестиционното предложение.




  • Защитена местност „Узунгерен”. Разположена е южно от гр. Бургас, между язовир Мандра и залива Форос на Черно море. Обявена е с цел опазване находищата на редки и застрашени от изчезване водолюбиви птици. Свързана е с Черно море чрез залива Форос, от който започва широк канал за езерото Узунгерен. Отстои на около 5.5 km SSE.


Защитени зони от Натура 2000
Територията на инвестиционното предложение е заобиколена отвсякъде със защитени зони от изграждащата се европейска екологична мрежа Натура 2000, но самият терен не е в границите на никоя от тях (Фиг. 3.4.4.1).

Защитена зона Атанасовско езеро” с код BG 0000270 и площ 7208.89 ha. Обхваща едноименния поддържан резерват, като включва и неговата буферна зона. По този начин общата площ на защитената зона е значително по-голяма. Според Профиров и др. (ръкопис) “......Атанасовското езеро е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие. В района на Атанасовско езеро са установени 288 вида, от които 84 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 127 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 19 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 28 вида, в SPEC3 - 80 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 105 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичноторазнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 103 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. В езерото гнезди преобладаващата част от българска популация на саблеклюна (Recurvirostra avosetta), гривестата рибарка (Sterna sandvicensis) и на морския дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), поради което е най-важно място за тези видове. Атанасовско езеро се намира на прелетния път Via Pontica и е типично “място с тесен фронт на миграция” за мигриращите реещи се птици от значителна част на Северна, Източна и Централна Европа. До 240 000 щъркела и до 60 000 грабливи птици прелитат ежегодно от тук по време на есенната миграция. Това е мястото с най-голяма концентрация в Европа по време на прелет за розовия пеликан (Pelecanus onocrotalus) и къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus), тръстиковия блатар (Circus aeruginosus), вечерната ветрушка (Falco vespertinus) и на второ място (след Босфора) по концентрация на малкия креслив орел (Aquila pomarina). Заедно с останалите бургаски езера е едно от най-благоприятните места за нощуване на пеликаните и щъркелите между делтата на Дунав и Босфора. Редовно през този период се срещат малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus(и лопатарката (Platalea leucorodia) в значителна численост. По време на прелет е установяван и изключително редкият световно застрашен вид - тънкоклюният свирец (Numenius tenuirostris). Тъй като не замръзва през зимата, езерото е място с международно значение за концентриране на зимуващи водолюбиви птици, сред които къдроглавият пеликан (P. crispus), голямата белочела гъска (Anser albifrons), червеногушата гъска (Branta ruficollis), белият ангъч (Tadorna tadorna), саблеклюнът (Recurvirostra avosetta) и др. ........”. Защитената зона „Атанасовско езеро” фигурира като одобрена в Решение № 122 на Министерския съвет от 2 март 2007 г. за приемане на списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
Защитена зона „Бургаско езеро” с код BG 0000273 и площ 3092.02 ha. Според Янков и др. (ръкопис) “......Бургаското езеро е плитководно бракично крайбрежно езеро - открит лиман със слаба връзка с морето и с водолюбива растителност по бреговете. Разположено е западно от Бургас, като цялата му източна част граничи с промишлените и жилищните квартали на града. Свързано е с морето чрез канал с шлюз.
Всички защитени зони, описани по-долу, са по Директивата за птиците.

В езерото преобладава откритата водна площ, която на дълбочина достига до 1,3 м. Солеността на водата е около 10,58 %о и е със значителни сезонни и годишни колебания. Бреговете, са обрасли с ивица водолюбива растителност, главно тръстика (Phragmites australis), теснолистен папур (Typha angustifolia), широколистен папур (Typha latifolia) и др., които в западната и северозападната част образуват обширни масиви. До североизточната част на езерото има няколко малки блатни водоема, а в северозападната му част са изградени рибарници.

Около езерото са разположени влажни мочурливи ливади, халофитни тревни съобщества (с доминиране на свит изворник (Puccinellia convoluta), мезоксеротермна тревна растителност (предимно луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium perenne) и др.), обработваеми земи и пасища (Бондев, 1991; Янков, 1993).

Бургаското езеро е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие. В района на езерото са установени 245 вида, 71 от които са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 105 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 9 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 26 вида, в SPEC3 - 69 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 89 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 80 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica, то е една от най-важните станции при прелета на птиците по българското Черноморие. Особено многобройни са пеликаноподобните (Pelecaniformes), гъскоподобните (Anseriformes), дъждосвирцоподобните (Charadriiformes) и чапловите (Ardeidae) птици. Езерото е особено важно като място за почивка по време на прелет за къдроглавия (Pelecanus crispus) и розовия (Pеlecanus onocrotalus) пеликан, малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus/. Като мигриращ вид в района е установен и световно застрашеният ливаден дърдавец (Crex crex/. Бургаското езеро е от международно значение за зимуването на значителен брой водолюбиви птици, главно на малкия корморан (Ph. pygmeus/, големия корморан (Ph. сarbo), пойния лебед (Cygnus cygnus/, голямата белочела гъска (Anser albifrons/, кафявоглавата потапница (Aythya ferina) и качулатата потапница (Aythya fuligula).


- Местоположение на терена на инвестиционното предложение

Фиг. 3.4.4.1.

Бургаското езеро е единственото място в България където се концентрира до 7% от Черноморската популация на тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala). През зимата са наблюдавани и световно застрашените къдроглав пеликан (P. crispus) и червеногуша гъска (Branta ruficollis). Езерото е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на гнездящигнездящия тук малък воден бик (Ixobrychus minutus). Бургаското езеро е разположено в покрайнините на втория по големина град по черноморското ни крайбрежие – Бургас. То е подложено на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град, големите промишлени съоръжения и комплекси, както и поради неограничения и неконтролиран достъп на хора извън защитените територии. Бургаското езеро се влияе от всички човешки дейности, които могат да доведат до изменение на водния режим или накачеството на водите не влажната зона, както и от ускоряване на развитието на града. Езерото е замърсено с петролни продукти, феноли и други химикали от разположената в близост петролна рафинерия. Интензивната употреба на пестициди и изкуствени торове в околните земеделски земи водят до замърсяване и ускорена еутрофикация на водоема. В последните години нарастна сметоотделянето и дейностите по почистването на града. Строителни и битови отпадъци са незаконно депонирани навсякъде около езерото, особено по северните му брегове. Водоемите в североизточната част на езерото се запълват със земни маси и на този етап 80% от тях са почти изцяло унищожени. Отпадните води от северната и южната промишлени зони на града се вливат в езерото след преминаване през пречиствателна станция. Значителни количества отпадни води постъпват в езерото от кварталите Горно езерово и Долно Езерово, както и от някои предприятия в Бургас. Промяната в качеството на водите води до промяна във вида и количеството на рибните запаси и съответно в хранителната база за много от водоплаващите птици. Териториите около езерото се замърсяват и непрекъснато се застрояват. Каналът, свързващ езерото с морето е почти изцло затлачен и свободното предвижване на риба през него и е силно ограничено. Международен път към южната държавна граница по източния бряг, като води до силно замърсяване с отпадъци и прекомерен шум. Планирано е изграждането на нов, по-голям път, което е предпоставка за увеличаване на антропогенния натиск и замърсяването на района. Промишленият риболов, който се осъществява в езерото причинява безпокойство на птиците и не рядко улавянето им в риболовните мрежи. Ловът е също фактор причиняващ значително безпокойство на зимуващите птици.......”



Защитената зона “Бургаско езеро” фигурира като одобрена в Решение № 122 на Министерския съвет от 2 март 2007 г. за приемане на списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Защитена зона „Мандра-Пода” с код BG 0000271 и площ 5987.96 ha. Обхваща цялата акватория на Мандренското езеро, превърнато от 1963 г. в язовир, както и защитените местности “Пода”, “Изворска река” и “Узунгерен”. Според Ковачев (ръкопис) “......Комплексът Мандра-Пода обхваща Мандренското езеро с околните му влажни зони. Мандренското езеро е разположено на Черноморския бряг и е най-южното от Бургаските езера. Североизточната му част се намира непосредствено до Бургас. Езерото е било полусолено, но е превърнато в сладководен язовир. Между стената му и Черно море е запазена лагуна, обхващаща местностите Пода и Узунгерен. Към комплекса се отнасят и каскадовидно разположените рибовъдни басейни в северозападната част на езерото в долината южно от село Черни връх. Основно местообитание в комплекса е езерото със значителна открита водна площ (около 1300 ха), стояща вода и участъци с водолюбива растителност по бреговете. По южния бряг са разположени гори, главно от дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora), летен дъб (Quercus robur) и клен (Acer campestrе). Около езерото са разположени мезофилни ливади с преобладаване на ливадната власатка (Festuca pratensis), броеничеста ливадина (Poa sylvicola) и др., халофитни тревни съобщества с преобладаване на свит изворник (Puccinellia convoluta), храсталаци, главно от драка (Paliurus spina-christi) и обработваеми земи. Лагуната в местността Пода е обрасла с блатна и мочурна хигрофитна растителност. Най-голяма площ заема обикновената тръстика (Phragmites australis) и папурът (Typha sp.), на места примесени със сантоников пелин (Artemisia santonicum), морска дзука (Juncus maritimus) и морски болбосхьонус (Bolboschoenus maritimus). Плитките соленоводни участъци са обрасли с европейска солянка (Salicornia europea), а пясъчната ивица до морето - с пясъчен класник (Leymus racemosus subsp. Sabulosus), тройно вилужна мишорка (Gypsophilla trichotoma) и др. (Бондев, 1991; Маринов, в подготовка). Местността Узунгерен представлява дълбоко вдаден в сушата залив, по-голямата част от бреговете на който са обрасли с тръстика и папур, а незначителна част - с дъбова гора. В района на комплекса Мандра-Пода са установени 245 вида, от които 74 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 109 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 12 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 24 вида, в SPEC3 - 73 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 86 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 83 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Комплексът Мандра-Пода е от международно значение за гнезденето на лопатарката (Platalea leucorodia) и саблеклюна (Recurvirostra avosetta), като за бялата лопатарка местността Пода е единственото гнездовище по Черноморското ни крайбрежие (Янков, 1993). В Мандренското езеро до около 1940 г. е гнездила последната в България колония на розовия пеликан (Pelecanus onocrotalus). Изчезването й вероятно се дължи на превръщането на езерото в язовир и заливането на западната част на Мандра, при което са изчезнали големите тръстикови масиви. Комплексът е едно от трите места по българското черноморие, където гнезди морския орел (Haliaeetus albicilla). Езерото е част от “място с тесен фронт на миграция” за къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus) и розовия пеликан, белия щъркел (Сiconia ciconia) и черния щъркел (Сiconia nigra), както и за грабливите птици, прелитащи по миграционния път Via Pontica. По време на прелет е установяван и изключително редкият световно застрашен вид тънкоклюн свирец (Numenius tenuirostris). От световно застрашените видове малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus/, къдроглавият пеликан (P. crispus) и белооката потапница (Aythya nyroca) редовно използват езерото като място за почивка както по време на миграция, така и по време на зимуване, като се струпват в международно значими количества. На територията на комплекса, главно по време на миграция се срещат още белошипата ветрушка (Falco naumanni) и ливадният дърдавец (Crex crex). Мандра-Пода е от международно значение и за зимуването на до 69 000 водолюбиви птици от 82 вида. Особено значими са струпванията на големия корморан (Ph. carbo), голямата бяла чапла (Egretta alba), пойния лебед (Cygnus cygnus), голямата белочела гъска (Anser albifrons), кафявоглавата потапница (Aythya ferina), качулатата потапница (Aythya fuligula), както и на 2 световно застрашени вида - червеногушата гъска (Branta ruficollis) и тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala). Мандренското езеро е основно място за хранене на двата вида пеликани по време на миграция и зимуване, въпреки че птиците предпочитат за нощуване съседните Бургаско и Атанасовско езеро.......”

Защитената зона “Мандра-Пода” фигурира като одобрена в Решение № 122 на Министерския съвет от 2 март 2007 г. за приемане на списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Защитена зона „Бакърлъка” с код BG 0002077 и площ 33505.48 ha. Площта на защитената зона е 33505.48 ha, от които 63% са морска акватория.

Съгласно писмо с изх. № 2953/23.08.2006 г. на РИОСВ-Бургас целите на опазване на ЗЗ ”Бакърлъка” са:

  • Запазване на най-важните местообитания и коридори за мигриращите видове птици в района, както и местообитания на видове птици застрашени на ниво Европейски съюз предмет на опазване в рамките на защитената зона;

  • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;

  • Възстановяване на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона;

  • Опазване и възстановяване на екстензивните земеделски практики върху земи с традиционно селскостопанско ползване.

Според Димчев и др. (Ръкопис) “....Бакърлъка е разположен на южното Черноморско крайбрежие и обхваща най-вдадената в морето част на Бургаския залив. Носи името на рида Бакърлъка (Меден рид) югозападно от град Созопол. По-голямата част от площта му представлява морска акватория обхващаща южната част на Бургаския залив, Созополски залив и залив Каваците включително няколко острова, както и част от териториалните води на България на няколко километра от брега от Поморие до Аркутино. Територията му се простира от долината на Росенска река на запад и обхваща земите на изток до морето, включително и цялата брегова ивица от залив Ченгене скеле до блатото Аркутино. Срещат се няколко типа местообитания, като най-голяма площ заемат широколистните гори от благун (Quercus frainetto) със средиземноморски елементи, откритите пространства с ксеромезотермна тревна растителност с преобладаване на белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium perenne) и др., както и земеделските земи. Бреговата ивица се характеризира с поредица от дълбоко врязани в сушата заливи, плажове, крайбрежни скали и дюни обрасли с псамофитна растителност от класник (Leymus racemosus), песъчар (Ammophylla areanria) и др. (Бондев, 1991)............“.

Обявяването на защитената зона “Бакърлъка” е отложено с Решение № 122 на Министерския съвет от 2 март 2007 г. за приемане на списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Защитена зона „Залив Ченгене скеле” с код BG 0000242 и площ 191,19 ha. Според Янков и Димчев (ръкопис) тя е “.......малък морски залив при устието на река Маринка, разположен южно от село Крайморие, в непосредствена близост до шосето от Бургас за Созопол. Приустийната част на реката е с обширни и плътни тръстикови масиви с преобладаване на обикновена тръстика (Phragmites australis), теснолистен папур (Typha angustifolia) и езерен камъш (Shoenoplectus lacustris). Дъното на залива пред самото устие е покрито с тинести наноси, образуващи обширни плитчини с дълбочина 5-10 см (единственото в България крайморско тинно поле). Брегът представлява пясъчна ивица, на места с каменисти участъци. Склоновете на речната долина и залива са обрасли с гори и храсти от келяв габър (Carpinus orientalis) със средиземноморски елементи, като плюскач (Colutea arborеscens) и др. (Бондев, 1991). В залива Ченгене скеле са установени 180 вида птици, от които 52 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 80 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 6 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 21 вида, в SPEC3 - 53 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 65 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 58 са вписани също в приложение І на Директива 79)409 на ЕС. Ченгене скеле е от международно значение за гнездящите тук малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) и блестящ ибис (Plegadis falcinellus). Тук няколко пъти е бил наблюдаван световно застрашеният и изключително рядък тънкоклюн свирец (Numenius tenuirostris). Този вид е наблюдаван в природата само 415 пъти от началото на миналия век до 1993 г. (Tucker, Heat, 1994). Мястото е от голямо значение и за мигриращите птици, особено за дъждосвирцоподобните (Charadriiformes). Заливът Ченгене скеле има много малка площ, поради което е силно чувствителен към всички видове човешки дейности осъществявяни вътре и около територията. Ловът, риболовът, бракониерството и събирането на растения и животни през гнездовия сезон причиняват безпокойство на птиците. Риболовът пряко оказва влияние върху рибните запаси и храната на рибоядните птици. Има случаи на оплитане на птици в риболовните мрежи. Територията е особено чувствителна към всички видове застрояване и към туристическите дейности. Международен път към южната държавна граница пресича източната част на комплекса, като води до силно замърсяване с отпадъци, прекомерен шум, както и смъртност на дребни бозайници и птици от сблъсък с транспортни средства. Заливът е застрашен от мащабно нефтено замърсяване при евентулна авария на преминаващия през него нефтопровод, както и от нефтения терминал на Бургаското пристанище, разположен в близост. Част от мястото е превърната в нелегално сметище за битови и строителни отпадъци.Около 83% от територията на залив Ченгене скеле е обявена за защитена местност през 1995 г. с цел опазване на застрашени видове птици. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място......”.

Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница