На „Разширение на Пристанище за обществен транспорт с регионално значение крз „Порт Бургас”

3.4.1.3. Описание на мерките, предвидени да предотвратят, намалят или където е възможно да прекратят значителни вредни въздействия върху околната среда, както и план за изпълнение на тези мерки

• 
  При реализирането на инвестиционното намерение – Разширението на пристанище КРЗ „Порт Бургас” е необходимо да се проектира създаване на растителни съобщества, свързани с общата зелена система на пристанището, с която да се осигури подобряване на състоянието на околната среда и намаляване на въздействието на отделяните вредни вещества;
  
• 
  Да се организира и провежда постоянен мониторинг за състоянието на околната среда по време на строителството и експлоатацията на предвиденото инвестиционно предложение, с оглед предотвратяване на негативно въздействие върху прилежащите защитени обекти и потенциални защитени зони по Натура 2000.
  

• 
  Поддържан резерват „Атанасовско езеро”. Разположен е на около 4 km северно от гр. Бургас. Обявен е с цел опазване на уникални за страната свърхсолени екосистеми с изключително биологично разнообразие. В резервата са установени 316 вида птици (Michev et al., 2004). Подхранва се с морски води от Бургаския залив чрез широк канал, разположен северно от Бургас. Резерватът отстои на около 8.2 km NNO от терена на инвестиционното предложение, като буферната му зона е разположена значително по-близо – около 4.2 km.
  

• 
  Защитена местност „Вая”. Разположена е в крайните западни части на Бургаското езеро (Вая). Обявена е с цел опазване популациите на редки и застрашени от изчезване водолюбиви птици като пеликани, корморани, чапли, потапници, патици и др. Свързана е с Черно море чрез канал, който е разположен в крайните източни части на Бургаското езеро. Защитената местност отстои на около 7.4 km W от терена на инвестиционното предложение.
  

• 
  Защитена местност „Пода”. Разположена е на около 4 km южно от гр. Бургас. Обявена е с цел опазване гнездовите находища на редки и застрашени от изчезване водолюбиви птици. Няма пряка връзка с Черно море. Отстои на около 2.2 km SSW.
  

• 
  Защитена местност „Ченгене скеле”. Разположена е южно от гр. Бургас и обхваща гъсто обрасло с тръстика блато и малък залив, в който се намира единственото в България крайморско тинно поле. Обявена е с цел опазване находищата на редки и застрашени от изчезване водолюбиви птици, вкл. много редкия тънкоклюн свирец (Numenius tenuirostris). Свързана е с Черно море чрез малък залив, от който започва тесен канал за блатото „Ченгене скеле”. Отстои на около 7 km SSE.
  

• 
  Защитена местност „Устие на река Изворска”. Разположена е южно от гр. Бургас, на брега на Язовир Мандра. Обхваща малък залив и устието на река Изворска. Обявена е с цел опазване находищата на редки и застрашени от изчезване водолюбиви птици. Няма пряка връзка с Черно море. Отстои на около 8.4 km SSW от терена на инвестиционното предложение.
  

• 
  Защитена местност „Узунгерен”. Разположена е южно от гр. Бургас, между язовир Мандра и залива Форос на Черно море. Обявена е с цел опазване находищата на редки и застрашени от изчезване водолюбиви птици. Свързана е с Черно море чрез залива Форос, от който започва широк канал за езерото Узунгерен. Отстои на около 5.5 km SSE.
  

Бургаското езеро е единственото място в България където се концентрира до 7% от Черноморската популация на тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala). През зимата са наблюдавани и световно застрашените къдроглав пеликан (P. crispus) и червеногуша гъска (Branta ruficollis). Езерото е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на гнездящигнездящия тук малък воден бик (Ixobrychus minutus). Бургаското езеро е разположено в покрайнините на втория по големина град по черноморското ни крайбрежие – Бургас. То е подложено на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град, големите промишлени съоръжения и комплекси, както и поради неограничения и неконтролиран достъп на хора извън защитените територии. Бургаското езеро се влияе от всички човешки дейности, които могат да доведат до изменение на водния режим или накачеството на водите не влажната зона, както и от ускоряване на развитието на града. Езерото е замърсено с петролни продукти, феноли и други химикали от разположената в близост петролна рафинерия. Интензивната употреба на пестициди и изкуствени торове в околните земеделски земи водят до замърсяване и ускорена еутрофикация на водоема. В последните години нарастна сметоотделянето и дейностите по почистването на града. Строителни и битови отпадъци са незаконно депонирани навсякъде около езерото, особено по северните му брегове. Водоемите в североизточната част на езерото се запълват със земни маси и на този етап 80% от тях са почти изцяло унищожени. Отпадните води от северната и южната промишлени зони на града се вливат в езерото след преминаване през пречиствателна станция. Значителни количества отпадни води постъпват в езерото от кварталите Горно езерово и Долно Езерово, както и от някои предприятия в Бургас. Промяната в качеството на водите води до промяна във вида и количеството на рибните запаси и съответно в хранителната база за много от водоплаващите птици. Териториите около езерото се замърсяват и непрекъснато се застрояват. Каналът, свързващ езерото с морето е почти изцло затлачен и свободното предвижване на риба през него и е силно ограничено. Международен път към южната държавна граница по източния бряг, като води до силно замърсяване с отпадъци и прекомерен шум. Планирано е изграждането на нов, по-голям път, което е предпоставка за увеличаване на антропогенния натиск и замърсяването на района. Промишленият риболов, който се осъществява в езерото причинява безпокойство на птиците и не рядко улавянето им в риболовните мрежи. Ловът е също фактор причиняващ значително безпокойство на зимуващите птици.......”

• 
  Запазване на най-важните местообитания и коридори за мигриращите видове птици в района, както и местообитания на видове птици застрашени на ниво Европейски съюз предмет на опазване в рамките на защитената зона;
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;
  
• 
  Възстановяване на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона;
  
• 
  Опазване и възстановяване на екстензивните земеделски практики върху земи с традиционно селскостопанско ползване.