На „Разширение на Пристанище за обществен транспорт с регионално значение крз „Порт Бургас”
Изтегляне 1.67 Mb.
|
Защитената зона “Залив Ченгене скеле” фигурира като одобрена в Решение № 122 на Министерския съвет от 2 март 2007 г. за приемане на списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. 3.4.2.2. Описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху ОС и здравето на населението. Характеристика на предвидените в инвестиционното предложение източници на замърсяване. Животински свят Негативното въздействие на инвестиционното предложение върху биологичното разнообразие се свежда до отнемането на подходящи местообитания за определени видове, но в случая засегнатите площи са урбанизирани, без консервационна стойност и нямат значение за животинския свят. В резултат от реализирането на инвестиционното предложение за „Разширение на пристанище за обществен транспорт с регионално значение КРЗ „Порт –Бургас”, негативното въздействие върху животинския свят се оценява като незначително, но дълготрайно и с кумулативен ефект. Няма да има негативно въздействие върху преминаващите реещи се птици по време на полет. Няма да има негативно въздействие върху върху зимуващите водолюбиви птици в тази част от Черноморското крайбрежие. 3.4.2.3. Защитени природни територии и зони Описаните защитени територии и потенциално защитени зони по Директивата за птиците няма да бъдат засегнати от евентуалното реализиране на инвестиционното предложение, освен в случаи на аварийни разливи. Евентуалното реализиране на инвестиционното предложение няма да има отрицателно въздействие и върху околните естествени и изкуствени влажни зони. 3.4.2.4. Въздействие от строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение (като самостоятелен проект, а също и във взаимодействие с други планове и проекти) върху видовете и техните местообитания, предмет на опазване на защитената зона, както и съвместимостта на инвестиционното предложение с предназначението на защитената зона Като цяло територията предвидена за изграждане на Разширението на пристанище КРЗ „Порт Бургас” е оформена и се използува за подобен род. 3.4.2.5. Използвани методики за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда Използвани са широкоизвестни стандартни методики, прилагани в териологичните, орнитологичните и херпетологични изследвания. 3.4.2.6. Описание на мерките, предвидени да предотвратят, намалят или, където е възможно да прекратят значителните вредни въздействия върху околната среда, както и план за изпълнението на тези мерки Не се очакват значителни вредни въздействия върху животинския свят и защитените територии и зони. Обаче при случаи на аварийни разливи на нефтопродукти или отровни вещества може да има значително негативно въздействие върху онези защитени територии и зони, които имат пряка връзка с Бургаския залив (поддържаният резерват „Атанасовско езеро”, защитената местност „Вая”, защитената местност „Узунгерен”, защитената местност „Ченгене скеле” и съответните им защитени зони, както и акваторията на защитената зона „Бакърлъка”). За гарантирането опазване на посочените защитени територии и зони се препоръчва изготвянето на План за действия при аварийни разливи. 3.4.2.7. Заключение, подчинено на принципите за намаляване на риска за човешкото здраве и осигуряване на устойчиво развитие съобразно действащите в страната норми за качество на ОС От извършения преглед на животинския свят и потенциално защитените зони може да се заключи следното:
Изграждането на Разширението на пристанище „Порт Бургас” в района на Кораборемонтния Завод (КРЗ) „Порт Бургас”в своята цялост, заедно с всичките му съоръжения и дейност не би нарушило пряко българската нормативна уредба по опазване на околната среда по отношение на компонента „Животински свят”. 3.4.3. Биологична оценка на Бургаски залив Ускореното индустриално развитие на Бургаския регион през последните десетилетия се отрази негативно върху екологичното състояние на града и неговите околности. Почвеното натоварване със замърсители от промишлен и аграрен произход в значителна степен измениха основни характеристични параметри на течащите и стагнантни повърхностни води, които в съвокупност засегнаха драстично екологичния статус на Бургаския залив и прибрежните му зони. През и след 1989г. отделни участъци от залива бяха закрити за водоползване, биологичното разнообразие тревожно се редуцира, процесите на еутрофикация и увеличаване на органиката в дънните седименти са доближиха до тези пределни граници, отвъд които се блокират естествения самопречиствателен потенциал на заливните води. През този период (1989г) дънните зооценози съществуваха главно за сметка на ларвален трансфер от открито море, а в приградската част на залива неотдавна беше установена фитопланктонна биомаса от 1кг/м³ (1986г) каквато по съществуващата научна информация не е регистрирана на никое друго място в Световния океан. Настоящата биоекологична оценка на Бургаския се прави във връзка с проект за Разширение на пристанище КРЗ „Порт Бургас”. Планираното строителство по Генералния план за развитие на Пристанище Бургас вече промени съществено конфигурация на пристанищния район и на запад от него към „дъното” на залива. Дават се подробни данни за състоянието на биотата през отделните периоди на изразителни екологични промени и преминаването от фазата на „чисто море” към еутрофикация със съпровождащите тревожни аспекти при превръщането на залива в колектор на широка гама замърсители. Приведените обобщения и конкретни факти налагат необходимостта от изключително внимателен анализ при каквито и да са случаи на строителна интервенция в която и да е зона на прилежащата акватория, доколкото циркулационната система на водното тяло има подчертани възможности за пренос. Фитопланктон Проведените изследвания върху планктофитоцена на Бургаския залив дават добра представа за видовото му разнообразие и динамиката на неговата численост и биомаса. Извън сезонните наблюдения пред нос Емине, изпълнявани от научни екипи на Института по рибни ресурси (Варна), през периода 1991-1994 същите специалисти изследваха фитопланктона на залива върху мрежа от 12 станции, като обобщиха обилна информация върху денонощните промени на фитоцена и неговите сезонни вариации. Тези проучвания бяха необходими след сериозната екологична депресия през 80те години, когато еутрофикацията причини непознати до тогава щети на дънните ценози пред българския бряг и в частност във водите на Бургаския залив. На станция в близост до остров Света Анастасия, международна научна екпедиция (1988 г.) установи фитопланктонна биомаса от 999 g/m3, която и сега остава като неотбелязвана в хидробиологичните анали. След преустановяването на някои производства и обилното използване на изкуствени торове в аграрното стопанство, екологичната среда в залива започна бавно да се подобрява. В такова състояние на морето започна изпълнението на Port of Bourgas Expansion Project (JBIC ODA Loan No. BG-P4), със строителството на Терминал 2А за насипни товари и Нов източен вълнолом, с предвидено удълбочаване на Входния канал до -15.78 m. Преди стартирането на проекта и в съответствие с изискванията на българското законодателство, през 1999г. се проведоха необходимите изследвания върху флората и фауната в района на самото пристанище, аванпорта и залива Вромос. С тези изследвания се установяваше статуса на биотата преди началото на строителството, за да може да се направи оценка за неговото въздействие в хода на изпълнението и окончателното му завършване. Реализирането на програмата даде допълнителна информация за фитопланктона, включително с установяване на нови таксони за българския сектор на Черно море. Съгласно утвърдения План за собствен мониторинг, в хода на строителството (2001-2007) се наблюдаваха серия от биологични параметри съобразно изискванията на Наредба No 8/2001 на МОСВ, МРРБ и МЗ, в т.ч. и върху фитопланктона и динамиката на дънните съобщества. По този начин се създадоха условия за натрупване на солидна база данни за характеристика на планктофитоцена в Бургаския залив и в частност за района на Пристанище Бургас. Видов състав (биоразнообразие) При проведените изследвания са определени до вид над 120 планктонни микроводорасли. Редица форми са идентифицирани до родово равнище, поради което може да се приеме значително по-висок брой на установените фитопланктонти. Принадлежността им към различните отдели е както следва: Диатомови (Bacillariophyceae) – 38 вида, спадащи главно към родовете Chaetoceros, Cyclotella, Rhizosolenia, Sceletonema, Melosira, Pseudonitzschia, Pseudosolenia, Cerataulina, Thalassiosira и др. Целогодишно в пробите са представени видовете: Sceletonema costatum Chaetoceros similis В зимно-пролетните сборове като доминантни представители са: Melosira moniliformis Detonula confervacea Повечето видове от род Thalassiosira участват в преходния пролетен комплекс и вегетират масово през летния сезон. Динофлагелати (Dinophyceae) – 35 вида от родовете Scrippsiella, Prorocentrum, Protoperidinium, Gonyaulax, Gyrodinium, Gymnodinium, Ceratium и др. Срещат се в различни количества през всички сезони следните форми: Gyrodinium fisiforme Heterocapsa triquetra Prorocentrum minimum Scrippsiella trochoidea и др. Видовете от арктоборален произход (Gymnodinium splendens, Heterocapsa sp., Gyrodinium, Lachryma и др.) образуват цъфтежни концентрации при ниски температури, вкл. в преходния календарен период в края на март – началото на април, когато са възможни цъфтежи и в плитководните зони. Златисти (Chrysophyceae) – 4 вида. Дребноразмерни видове с висока възпроизводителна способност, която им позволява за кратко време са образуват цъфтежни концентрации. Някои от видовете продуцират токсини, които могат да причинят фатални щети на екосистемата. Такъв беше случаят с Prymesium parvum Carter, който през 1959г. опустоши мекотелната, ракообразната и рибната фауна на Варненската езерна система. На следващата година същият вид разви цъфтежни концентрации е езеро Вая, но поради ниските (зимни) температури токсични явления не се наблюдаваха. Криптофитови (Cryptophyceae) – 4 вида, принадлежащи главно към родовете Rhodomonas и Cryptomonas. Дребноразмерни форми, с бърз цикъл на възпроизводство. Представени са обилно през летните месеци, без да образуват високи биомаси. Зелени (Chlorophyceae) – 26 вида между които има бракични и типично морски таксони. Видовото разнообразие в тази група нараства в зони с приток на сладка вода от сушата. Такъв е случаят и с Пристанище Бургас, по-конкретно с района на бъдещото Разширението на пристанище КРЗ „Порт Бургас”, където въздействието на сладководното езеро Вая е твърде забележимо. Основните представители на тази група фитопланктонти се числят към Chlorococcales, Pterospermatales и др. При проведените изследвания в зоната на Пристанище Бургас – Запад, от тази група бяха установени серия от нови видове за българската флора, по-важни от които са Trochiscia multispinosa, Treubaria varia, Tetraedron hastatum и др. Еугленови (Euglenaceae) – 4 вида, предимно прибрежни фитоплантонти (Eutreptia, Euglena и др.) Синьозелени (Cyanophyceae) – 10 вида, предимно бракични и пресноводни таксони, попадащи в прибрежните морски акватории със сладките води от езерата Вая и Мандра. Те се появяват и в зоната на бъдещото Разширение на пристанище „Порт Бургас”, където показват присъствие. Доминиращата част от фитопланктонтите имат способност да се инцистират при неблагоприятни условия, дори в години след масово появяване и в такива случаи не попадат във видовата листа. Това не означава, че те са застрашени или изчезващи видове – те просто “изчакват” възстановяване на средата, която да отговаря на специфичните им биологични изисквания. За болшинството видове тези “специфични изисквания” не са изяснени. Изложените данни показват доминиране на видовете от групите на диатомовите и динофицеите като биоразнообразие. Това, обаче не означава че формите от тези систематични отдели са винаги доминантни в количествено отношение. Подобен пример, като привързаност към конкретни условия (темпрература, соленост, дълбочина, слънчева радиация и др.), е зоната на Западното пристанище – Бургас, където често се наблюдава най-висока биомаса на синьозелени водорасли. Що се отнася до конкретните стойности на биоразнообразието, на отделни станции то надхвърля 60 вида, някои от които могат да отсъстват на близколежащи точки. Количествена характеристика на фитопланктона в зоната на Бургаското пристанище В този обзор за количествените параметри на фитопланктона, не се анализират данни за отдавна отминали периоди (преди 1990г.), когато в условията на екстремна еутрофикация се наблюдаваха изключително високи нива на биомасата на планктофитоцена. Такава информация е на разположение и тя показва стойности далеч надхвърлящи показателите за т.н. червен прилив (>30g/m3), когато в предутринните часове обилната първична продукция в условията на хипоксия (О2<3.2mg/dm3) или дори на пълна аноксия (О2=0.0 mg/dm3), започва да се разлага. Този деструктивен процес причинява масов масов мор на дънни хидробионти и значителни щети на цялата екосистема. При изследванията в района на Пристанище Бургас такива ситуации не бяха наблюдавани. Проби са събирани по мрежа от три станции със следните координати:
3.)42º28'44 с.ш. 27º28'58 и.д. Станция 1 е разположена непосредствено пред южната граница на бъдещия контейнерен терминал. Данните за численост на фитопланктона (млн.кл./dm3) за трите станции са изложени на Таблица 3.4.5.1. От тях се вижда определящото място на Станция 1, където само доминантните видове са представени с над 7 млн.кл./dm3. Именно на тази точка са установени над 60 различни вида, болшинството от които са сладководни и бракични форми с крайно дребни размери, без възможности за формиране на високи биомаси. Таблица 3.4.5.1. Численост на фитопланктона (Nx106кл./dm3) в акваторията на Пристанище Бургас
Южната част на акваторията на бъдещия терминал се намира под прякото влияние на сладководния отток от езеро Вая и това обяснява масовото присъствие на синьозелени микроводорасли. Междинно положение заема Станция 3, където започват да се появяват и типично морски видове с по-големи размери. Най-вероятно, като трансфер с теченията на акваторията извън района на пристанището, постъпват такива фитопланктонти като Ceratium furca, Cerataulina pelagica и др., които веднага дават отражение върху биомасата за Станции 2 и 3. Разпределени по доминантни видове, данните по този показател са отразени на Таблица 3.4.5.2. Те показват често повтарящата се констатация за по-висока биомаса при по-ниска численост, главната причина за което са по-големите размери на доминантните фитопланктонти. Макар и повишена, същата биомаса дава възможност за оценка на количественото състояние на фитоцена като нормално (1.6-3.6 g/m3) при съществуващите специфични условия на сладководно въздействие. Посочените количествени нива остават значително (8-10 пъти) под критичната граница на “червен прилив”, не създават опасност за екосистемата и изразяват условия за плавни промени в динамиката на фитопланктона. Възможните изменения в биомаса биха били значително по-високи, като се изхожда от обилието на фитопланктон в постъпващите езерни води, ако не съществуваше масовата елиминация и преустановяване на възпроизводството на типично сладководните фитопланктонти при пренос от запад на изток в пристанищната акватория. Таблица 3.4.5.2. Биомаса на фитопланктона (доминантни видове) в акваторията на Пристанище Бургас (mg/m3)
Каталог: ovos Изтегляне 1.67 Mb. Сподели с приятели:
|