На „Разширение на Пристанище за обществен транспорт с регионално значение крз „Порт Бургас”
Макар и да са представени високо по численост, бракичните и сладководни видове нямат определящо значение при формиране на биомасата, поради което не са представени на
Изтегляне 1.67 Mb.
|
|
Макар и да са представени високо по численост, бракичните и сладководни видове нямат определящо значение при формиране на биомасата, поради което не са представени на Таблица 3.4.5.2. Както беше посочено, във видовата структура и обема на биомасата в зоната на Станции 2 и 3, съществена роля играе трансферът на фитопланктон от аванпорта и откритите заливни води. По време на мониторинга при строителството на Терминал 2А и Новия източен вълнолом, бяха събрани и обработени обилни материали за фитопланктон на серия от станции, някои от които могат да послужат като база за оценка на посочения трансфер и влиянието му върху качествените и количествени параметри на планктофитоцена в пристанищната акватория. Най-близка до нея е тази пред Бургаски мост, която често се припокрива от системата повърхностни течения, участващи във водообмена на пристанищния район. Тази станция има своя специфичност, доколкото приема част от дъждовните води на градската агломерация, но отразява характерните особености на заливната биота. Данните за нея са изложени на Таблица 3.4.5.3, която потвърждава доминиращото участие на морски форми и в този смисъл същата зона има значение на донор за пристанищната акватория. Таблица 3.4.5.3. Численост и биомаса в повърхностния слой на водите пред Бургаски мост
* За летния сезон на 2006г. не е извършено пробовземане ** Пробовземането за 2007г. е планирано за м. Август През втората половина на март 2007 се наблюдаваше силен вток на езерни води от Вая, с повишено съдържание на суспензии, нутриенти и обилие на фитопланктон. По същото време беше установена непозната до тогава мътност на водата (до 183 FTU, при нормални стойности за заливните води до 2-4 FTU), която се втича през канала, свързващ езерото с акваторията на пристанището. На 28 март с.г. “пламна” в масивен фитопланктонен цъфтеж цялата зона на юг от фарватера по посока към Нефтения терминал и по дължината на южния бряг на залива почти до остров Св. Анастасия. Цъфтежът продължи до 6 април и бързо затихна. На 24 април отново се наблюдаваха рецидивни (сукцезивни) петна от фитопланктон, без видимо концентриране в повърхностния 2-4 метров слой, които за няколко дни изчезнаха. Възможен доминант през интензивната фаза на този цъфтеж е Prorocentrum sp. или някоя друга форма от групата на динофитите, която се разви ускорено при температури на водата 8.5 и 11ºC и кислородно съдържание 10.03-10.22 mg/dm (при дневни условия). Основен обаче си остава фактът за липса на морни явления както на риби, така и на дънни хидробионти. Денонощна динамика на фитопланктона в зоната на Бургаското пристанище Проведените наблюдения и определенията върху числеността и биомасата на фитопланктона, в зоната на бъдещия контейнерен терминал, определено показват максимални количествени стойности в късните следобедни часове: Биомаса 13 часа – 2.301 g/m3 19 часа – 6.237 g/m3 Близки до тези нива са определенията от началните утринни часове, с последващо намаляване около 13.00 часа и абсолютен минимум през нощта. Всички посочени промени са обясними като се знае негативното въздействие на интензивната слънчева радиация върху първичната продуктивност, респективно върху делението на фито- планктонните клетки и техния кратък жизнен цикъл (16-36 часа). Пиковите равнища на биомасата следват описаната бициклична динамика, но конкретните обеми зависят от наличието на нутриенти и доколкото оценките се извършват по остатъчни количества – и от количествата на зоопланктона. Някои от регистрираните тук фитопланктонти (Emiliania huxleyi) предявяват и по-конкретни изисквания към средата, като образуват по-високи биомаси при умерено присъствие на желязо. Независимо от посочените специфични особености, вкл. с по-изразено участие на синьо-зелени видове, състоянието на планктофитоцена в разглежданата зона следва да се оцени като нормално. Прогноза за бъдещото състояние на фитопланктона в зоната на Разширението на пристанище КРЗ „Порт Бургас” и оценка на строителното въздействие върху неговата динамика В хода на строителството ще се извършат драгажни операции, вкл. обратна засипка по дължината на бъдещата кейова стена), при което ще има временно увеличаване на показателите за мътност (FTU до 10-12 единици). В такива периоди ще се наблюдава краткосрочно редуциране на процеса на първичната продуктивност и неизбежно занижаване на биоразнообразието. Това не бива да се приема като възможна застрашеност към доминантни и субдоминанти или редки видове, доколкото динамиката на водните маси в района на пристанището е добре изразена и теченията непрекъснато ще извършват трансфер на фитопланктон както от езерата, така и откъм откритите води на залива. От друга страна, добре известни са промените във видовата структура на фитоцена, когато и без антропогенно въздействие се наблюдава “отпадането” на едни таксони и замяната им с други, вкл. в доминантно или подчинено състояние. Тези смени, свързани с инцистиране и преминаване в латентно състояние, не са добре изяснени, но несъмнено са свързани с конкретните изисквания към условията на средата в съответните количествени пропорции. Отсъствието от видовата листа далеч не означава, че същите таксони са застрашени и поради това съвсем естествено те се появяват през следващите сезони в забележими количества. Ето защо, промените в биоразнообразието по време на изпълнението на проекта, не следва да се приема тотално като антропогенно въздействие. В условията на завишена мътност, трансферът на фитопланктон от откритите води на залива и крайбрежните езера ще попълва видовия състав с таксони, които са в “активно” състояние. Промени ще бъдат наблюдавани и по отношение на количествените характеристики с характерно редуване на стено- и евритермни форми. Биомасите ще се определят от наличието на биогени, които е възможно да постъпят във водното тяло при драгажните операции в увеличени количества. Определящо въздействие обаче ще имат вливащите се езерни води, които могат да извършат трансфер не само на нутриенти, но и на фитопланктон именно в зоната на бъдещия терминал. Подобни явления ще имат различни, количествени измерения вкл. с “избухването” на бързо отминаващи цъфтежи. Най-възможно е очакваните фитопланктонни процеси да бъдат подчинени на протичащите естествени тенденции за забележимо занижаване на първичната биопродуктивност, което означава количествени нива на биомаса далеч под показателите за “червен прилив” (<30 g/m3), респ. липса на морни явления в екосистемата на пристанищната акватория. След преминаване на обекта във фаза на редовна експлоатация, в негова близост ще се наблюдават характерните изменения на биомасата и числеността на планктофитоцена, които са валидни за цялата зона на пристанището. Това по-конкретно означава липса на въздействие на товаро-разтоварните контейнерни операции върху фитопланктонното съобщество. Зоопланктон Успоредно с изследванията върху фитопланктона във водите на Пристанище Бургас, на същите пробоотборни точки се събраха обилни материали и върху планктозооцена. Използван е идентичен подход за неговата оценка – биоразнообразие, доминанти, индикаторни видове, качествена и количествена динамика. Заедно с това се изследваха денонощните изменения в числеността и биомасата, за да се създаде основа за по-реалистична представа за възможните въздействия на строителните дейности за състоянието и развитието на зооцена при антропогенна интервенция. Видов състав (биоразнообразие) След обработката на събраните проби се установи, че видовата структура обхваща 15 таксона (Таблица 3.4.5.4.), които в различни числени вариации се появяват на отделните станции. Същата таблица дава информация и за денонощната динамика на видовия състав, както и за участието на меропланктона. Измежду определените таксони, 9 са представители на Rotatoria, Copepoda, Cladocera, Chaetognаta и Appendicularia, а останалите принадлежат към ларватона. Данните на същата таблица показват приблизително сходна видова структура с други плитководни зони по черноморското ни крайбрежие, с масово присъствие на банални форми. Като доминанти широко са разпространени в някои крайбрежни райони Podon polyphemoides, Acartia clausi и Centropages kroyeri. Последният вид, по време на екологичната депресия прибързано обявен за изчезнал, се появява като доминанта на всички станции и по всяко време на денонощието. Що се отнася до меропланктона, таблицата ни представя типична за лятото особеност – масово присъствие на ларви в различни фази на развитие от групите на многочетинковите червеи (Polychaeta), на ракообразните (Crustacea) и мекотелите (Моllusca). Към доминантните би могла да се причисли и хищната Sagitta setosa, която като типично морска форма не е представена на най-западно разположената Станция 1, където сладководния поток от езерата Мандра и Вая е най-силно изразен. Подредени по систематични групи и в процентни съставки за участие, отделните компоненти на зоопланктоцена заемат следните места (%): Rotatoria – 0.2 Cladocera – 21.0 Copepoda – 55.6 Меропланктон – 23.0 Appendicularia – 0.2 От изложените данни следва да се подчертаят благоприятните факти, свидетелстващи за протичащите позитивни тенденции в състоянието на планктозооцена:
Денонощна динамика на зоопланктона в района на Разширението на пристанище КРЗ „Порт Бургас” Наблюденията са проведени на трите станции с пробовземане през 6 часа на кръгло денонощие. Резултатите са както следва: Станция 1: максимална зоопланктонна плътност в 13 часа, което е атипичен случай на денонощна динамика. Това навярно е свързано с малката дълбочина на тази точка, откъдето идва и доминиращото присъствие на меропланктон. По същото време числеността на копеподитите на Acartia сlausi достига до 7000 екз/m3, а биомасата им 42 mg/ m3, които като величини са относително високи. Станции 2 и 3: наблюдава се класическия случай на нарастване концентрациите на зоопланктона в тъмните часове на денонощието (22.00-04.00 часа), с максимум преди разсъмване. Доминантни са представителите на Copepoda, които на всички фази от жизнения си цикъл извършват нощем вертикални миграции от придънните слоеве към повърхността. Максималните значения за биомаса на копеподите варират между 250 и 1700 mg/ m3. Подобна зависимост за меропланктона не може да бъде изведена, доколкото в неговия състав участват ларвални форми на различни систематични групи, размножаващи се по различно време. Видовете от Cladocera имат инвертна вертикална миграция. Основната форма от тази група – Penilia avirostris присъства в зоопланктонните сборове, взети между 07 и 19 часа и тотално липсва в нощните проби. Посочените особености са характерни за зооцена и в открито море и тяхната проява в акваторията на пристанището само подчертава нормалното функциониране на планктонното съобщество като интегрална част на екосистемата. Количествена оценка на зоопланктона в Бургаското пристанище Максималните количествени определения за зоопланктона са изложени на Таблица 3.4.5.4. Таблица 3.4.5.4.
Данните за Станция 2, която се намира едновременно под влиянието на откритоморските води и континенталния вток, са най-високи и запазват своята специфичност за относително плитководни, полузатворени акватории. Цифровите стойности за другите две точки са също високи и по своята същност представляват положителен показател за състоянието на биотата. Таблица 3.4.5.5.Средни значения за численост и биомаса на зоопланктона във водите на Пристанище Бургас
Каталог: ovos Изтегляне 1.67 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||