Наблюдателността-важен фактор за диференциален
Изтегляне 263.5 Kb.
|
Свързани:
Педагогика, ПУП-лекция-07.03, ПТИ, ФВС, Педагогика и ПНИ
- Навигация на страницата:
- Второ
| Първо системното наблюдение дава възможност на психолозите, работещи в сферата на образованието, постепенно да натрупват данни за психичните явления, които да използват за диагностика и прогнозиране на резултатите от учебно възпитателния процес.
Второ в процеса на наблюдение на взаимодействията между учениците и учителите училищните психолози се усъвършенстват непрекъснато в професионално отношение. Трето с помощта на наблюдението психолозите решават редица практически задачи в своята професионална дейност. Например, осъзнаването на истиността на получаваната информация чрез наблюдението на неречевите средства за общуване. От написаното до тук, става ясно, че наблюдението има дълга история като начин за опознаване на хората един от друг в рамките както на житейската, така и на научната психология. Благодарение на резултатите получавани от неговото използване психолозите извършват консултативна дейност в сферата на образованието, бизнеса, политиката, здравеопазването, търговията и др. като разкриват незначителни различия в реакциите на наблюдаваните лица и техните признаци, забелязват общите свойства, независимо от времето на възприятие и промените в ракурса на наблюдение. Същност и разновидности на наблюдението като основен метод на психологически изследвания Наблюдението е преднамерено и целенасочено възприятие, което се обуславя от задачите на дейността. То е характерно само за хората и принципно се различава от различните форми на възприятие у животните. Исторически то се развива като съставна част от трудовите операции, включващи в себе си установяването на съответствието между продуктите на труда и предварително изградения за тях идеален образ. Неговата ефективност се предопределя в голяма степен от точното определяне на неговите задачи и от съставянето на плана за провеждането му. То се използва като изследователски метод в редица науки като: физика, химия, биология, социология, педагогика и др., което дава основание при определянето му да се подчертава неговата универсалност. Психологическата му трактовка се дава в трудовете на редица български автори. Л. Леви (1996, с. 133) определя наблюдението като "преднамерено възприятие с висока степен на осмисленост, активно внимание и предварителна планировка, подготовка и т.н.". За Б. Минчев (1998, с. 38) "Наблюдението в психологията е целенасочено, интерпретиращо и систематично възприятие и оценка от изследователя на обективните (поведенчески) проявления на изучаваните психични явления в реч, практически действия, мимика и пр. Основна познавателна функция на наблюдението е описанието". В "Речник по психология" (1999) Л. Десев пише: "Наблюдение - основен метод за психолого-педагогическо проучване, чрез който се събират обективни данни за вътрешния свят на изследваните лица. По същество е предварително подготвено и целенасочено организирано, преднамерено и планомерно възприемане на даден обект с оглед на по-доброто му опознаване от субекта. Наблюдават се действия и постъпки, форми и състояния, отношения и взаимоотношения, по които се съди за психически явления и особености". Съществуват разбира се и още дефиниции за наблюдението, които няма смисъл да бъдат цитирани, защото и в тях наблюдението се представя също като преднамерено, целенасочено възприятие, което се характеризира с осмисляне, предварителна подготовка и активност на вниманието. Същността му се изразява не толкова във фиксацията на определени факти, а в тяхното осмисляне и обяснение. Като свойство на сензорната организация на личността наблюдението се отличава с многообразни връзки с различни психични явления. Преди всичко то е опосредствано от зрителните усещания и условията за тяхното протичане. Наблюдението предполага добре развит анализатор, с висока абсолютна и относителна усетливост. На наблюдението оказват силно влияние особеностите на човешкото възприятие - предметност, цялостност, структурност, константност и историчност. Въздействие върху него оказват миналия индивидуален опит на човека, неговата насоченост и емоционалните му предпочитания. Наблюдението зависи в голяма степен от обема на представите и понятията на личността за съответните предмети и явления. Осмислеността на видяното се обуславя преди всичко от внлючването му във вече изградените познавателни структури, които съставят познавателния опит на човека. Следователно, наблюдението се опосредства от мисленето. Чрез този познавателен психичен процес се извърщва обобщение, систематизация и класификация на видяното. Благодарение на един друг познавателен процес, какъвто е паметта се осигурява пълнотата на продуктите и понятията, съставящи структурата на човешкото познание. От всичко това следва, че благодарение на миналия опит на личността на нейните знания и мисловни процеси, наблюдаваните предмети и явления се осъзнават, разбират и оценяват. При анализа на същността на наблюдението е необходимо да се отчита, че то както всяко психично явление е елемент на сложна система и именно затова има многостепенни и разнообразни връзки с всички компоненти на човешката психика. Важна особеност на наблюдението е, че трябва да се изяснят конкретно неговите цели и задачи. Тяхното съдържание определя програмата и плана на наблюдението, без които то не би могло да се проведе. Според Л. Регуш (2001, с. 18) за психологическите наблюдения са типични следните цели: изучаването на съдържателните характеристики на едни или други психични явления (определяне свойствата и признаците, които са присъщи на явленията); изучаването на хората като носители на едни или други психични особености и съпоставянето на резултатите от наблюдението на дадените конкретни лица с известните признаци; изучаване на причините, предизвикващи едни или други проблеми в различните групи от хора, в различните условия на тяхната дейност и общуване; изучаване на особеностите на поведението, дейността и общуването на хората, имащи различни психични характеристики. Съществена особеност на наблюдението е, че реализацията му предполага точната и пълна регистрация на възприеманите факти. Най-добре е те да се нанасят в специални протоколи като се използва затова понятийния апарат на психологията, така че, когато фиксираните данни се използват и от други изследователи, тяхната интерпретация да бъде еднозначна. В зависимост от начина на записмане на наблюдаваните факти наблюдението бива: пълно, фотографическо и частично, интерпретационно. При отговора на въпроса "Какво трябва да се възприема и фиксира в процеса на отразяване на определено явление?" според Л. Регуш (2001, с. 19) е необходимо: първо, да се избере кое психично явление да бъде предмет на наблюдението (понятие за явлението, характеристика на многообразието на неговите прояви, формите, свойствата и закономерностите на протичането му); второ, да се проучат методите и методиките, в които вече са разкрити признаците на изучаваното психично явление, което е предмет на наблюдение; трето, да се отчете, че при избора на предмета на наблюдението, разкриващ същността на наблюдаваното явление, интерпретацията и разбирането на възприеманото зависи от концептуалния подход към предмета на наблюдението. Изискването за обективност на данните, получени чрез метода на наблюдението, налага то да се провежда неколкократно през определени периоди от време. Достоверността на наблюдението зависи в голяма степен и от професионалната квалификация на изследователя и от неговата психологическа култура. Той трябва да не оказва съществено влияние върху протичането на наблюдаваните явления, а да регистрира точно, вярно и недвусмислено техните параметри. Така да направи обективни обобщения и изводи на базата на адекватното дешифриране на получаваните психологически факти. Друг фактор, който оптимизира резултатите от наблюдението, е доброто познаване на изследваното психично явление (т.е. различните теории в рамките, на които то бива интерпретирано) и професионалното ползване на методиките, прилагани за проучването му. Провежданото наблюдение в психологическите изследвания трябва да отговаря и на още едно важно условие свързано с нравствеността. Получената информация в резултат на провеждането му в никакъв случай не трябва да се използва във вреда на наблюдаваните лица. Главното предимство на наблюдението пред другите методи за събиране на първична емпирична информация е съхраняването на естествеността на проявите на психичните явления. Защото обикновено, наблюдението се провежда в непосредствената среда, където проявяват своята активност наблюдаваните лица. Понякога обаче то се провежда и в лабораторни условия. Тогава изследователят в никакъв случай не бива да оказва въздействие върху активността на наблюдаваните лица, за да не предизвика промени в проявите на психичния им живот. За тази цел се практикува включеното, щафетното (наблюдаващите са няколко и се заменят един друг) и дистантно (осъществява се чрез определени технически средства) наблюдение. Възможно е понякога изследователят да бъде скрит от набюдаваните лица чрез специални стъкла за едностранно виждане, които за последните са маскирани като огледала. Друга проява на дискретност при наблюдението е, когато в процеса на реализирането му се използват технически средства (бинокли, камери, уреди за нощно виждане и пр.). Още един вариант за прикриване на наблюдението е, когато на изследваните лица се каже, че се проучват проявите на едни психични явления, а всъщност да се наблюдават други. Следователно, резултатите от наблюдението зависят и от ситуациите, които то се провежда, тяхната повторяемост или уникалност. Трудността при интерпретацията на тези показатели се дължи на установения факт, че едни и същи психични състояния се изразяват от различните хора по различни начини и обратно, у различните хора една и съща проява на тези показатели може да е израз на различни преживявания. Например, има деца, които, се зачервяват, ако прикриват истината, а други в същата ситуация побледняват. Поради това оценките, които се правят на базата на неречевите индикатори, трябва да са комплексни, да не са прибързани и задължително трябва да са съобразени с контекста на съответната ситуация. За да бъде обаче наблюдението ефективно, изследователите, които го прилагат, следва да имат определен обем от знания и да са усвоили определени умения да възприемат, разбират и оценяват неречевата информация, т.е. те трябва да бъдат умели наблюдатели и да знаят, че наблюдателността в професиите от типа "човек-човек" има следните особености: поведението на човека или самата му външност разкриват неговите психични състояния и качества; едни и същи психични състояния и качества на индивида и личността се изразяват чрез различни поведенчески, тонални, вегетативни и др. реакции. Например, варирането по височина, сила и интензивност на човешкия глас се превръща понякога в най-значимия индикатор на човешкото състояние. Понякога интонацията въздейства по-силно върху слушателите, отколкото съдържанието на речта. Затова следва интонацията да се да се има предвид като важна част от системата на несловесната (невербална) експресия. интересите на хората и тяхната професионална дейност обуславят до голяма степен особеностите на тяхната наблюдателност. Например, представителите на професиите от типа "човек-човек" отразяват и разбират по-добре значението на промените на неречевите индикатори на своите партньори в процеса на общуване в сравнение с представителите на професиите от типа "човек-техника" или "човек-знакова система". В процеса на наблюдение е нужно е да се отчита как изследваните лица си взаимодействат с другите хора. Наблюдателността в този случай предполага емпатичност, благодарение на която се разбират мислите и преживяванията на другите хора и се предизвиква "емоционална съпричастност". Наблюдението като метод за събиране на първична емпирична информация има и редица недостатъци. Един от тях е, че изследователят е принуден да изчаква пасивно евентуалната проява на събитието, което го интересува. Защото той не може да въздейства на променливите в наблюдавания процес. Това го затруднява значително при разграничаването на причинно-следствените връзки от условията, в които те възникват. Строго погледнато обаче, провеждайки наблюдението, психологът никак не е пасивен. Защото той предварително разработва бланки за регистрация на данните, което означава, че той предварително прогнозира евентуалните реакции на изследваните лица. Проявява избирателност относно наблюдаваните индикатори на психиката по определени показатели. Установява типичното в поведението на наблюдаваните лица и значениението на получените факти. Разкрива причино-следствената връзка между външната проява и психичната обусловеност на личностната активност. Обикновено наблюдението се осъществява продължително време и това предизвиква проявата на друга негова слабост. Изследователят се изморява и у него се поражда състояние на монотонност. Той се приспособява към наблюдаваната ситуация и с това нараства склонността му към субективна интерпретация на фактите. Неточности на информацията разкрита чрез наблюдението се обуславят и от предубеждения, предизвикани от създаденото първоначално впечатление от изследваните лица, професионалните стереотипи на изследователите, влиянието на наблюдаваните лица, подмяната на описанието на психологическия факт с мнението за него и др. Установките, интересите, психичните състояния на експериментатора също влияят на достоверността на резултатите от изследването. Тези систематични склонности се преодоляват в значителна степен, когато заедно с наблюдението се използват и други методи за събиране на първична емпирична информация. Източниците, с чиято помощ се получава информация чрез наблюдението, са много и разнообразни: поглед, мимика, поза, жестове, телосложение, походка, вегетативни реакции (побледняване, зачервяване, изпотяване, тремор, ускорено дищане и пр.), облекло, културни аксесоари, темп на речта, нечленоразделни звуци, викове, вопли, стонове, смях, паузи, височина на тона, култура на речта, резултати от извършваната дейност, времеви и пространствени индикатори и пр.). Те се проявяват в поведението и общуването на хората. Посочените индикатори на психичния живот на хората обаче не са еднозначни за тълкуване. При тяхната интерпретация следва да се отчитат редица особености на изследваните лица като: възраст, пол, темперамент, национална, социална, религиозна, икономическа принадлежност и др. Ефективността на наблюдението се увеличава, ако изследователят се "включи" в изследваната ситуация или група от хора, за да наблюдава проучваното психично явление. Това наблюдение се нарича включено или теренно. В специализираната литература са описани изследвания, които представляват красноречиви примери за включено наблюдение. За да наблюдават особеностите на общуването на "тарторите" на затворниците, техните автори доброволно са престоявали определено време в местата за лишаване от свобода. В зависимост от наличието на програма за провеждането на наблюдението и обработката на получените данни се разгранигават: непрограмирано, неструктурирано, неформализирано наблюдение и програмирано, структурирано, формализирано наблюдение. Първото, непрограмираното наблюдение се отличава с това, че изследователят няма конкретна цел при осъществяването му и регистрира всичко, което успее да възприеме в наблюдаваната ситуация без никакви ограничения, т.е. при отразяването на резултатите му използва фотографския начин на записване. По принцип получените данни от неструктурираното наблюдение се отразяват в специални дневници в зависимост от тяхното съдържание, създадената ситуация на наблюдение и получените чрез него резултати. Неформализираното набюдение по правило е продължително и чрез него се изследва преди всичко индивидуалното и ункалното в психиката на индивида. В хода на реализацията му се открояват тенденциите на развитие на изследваното явление. То е подходящо за проучване на уникални, феноменологични прояви на човешката психика. Програмираното наблюдение се отличава с това, че се извършва по определена предварително обмислена и проверена схема, като установените факти се записват в специално приготвени бланки с определени за целта знаци. Следователно, отличителната черта на този вид наблюдение е неговата програма. Тя увеличава достоверността на провеждането му и позволява то да се реализира от изследователи, които работят независимо един от друг. Според Л. Регуш (1996, с. 33) програмата за формализираното наблюдение трябва да отговаря на следните изисквания: да се формулират и запишат целта и предмета на наблюдението; да се определят обектите, подлежащи на регистриране при наблюдението. Всички те следва да се записват точно, когато наблюдателят е убеден, че чрез тях има възможност да проучи изследваното психично явление; да се уточни и опише ситуацията, в която ще се провежда наблюдението; да се установят времевите рамки на наблюдението и да се състави график за провеждането му; да се определят формите за регистрация на наблюдаваните обекти и да се оценят възможностите за съпоставянето на наблюдаваните факти, получени от различни наблюдатели в различни периоди и ситуации на провеждането му; да се изготвят бланки за регистрация на индикаторите на изследваното явление. За осъществяването на структурираното наблюдение освен посочената теоретична, творческа работа е необходима определена подготовка, свързана с определени технически проблеми за провеждането му: да се подготвят регистрационни бланки или схеми; точно да се определи под каква форма ще се води записа; да се провери действието на записващи средства; да се обмисли ситуацията на включването в наблюдението; да се определи мястото, от което по най-добър начин ще се регистрират индикаторите на изследваното явление; да се съгласува графикът за провеждане на наблюдението с естествения ход на живота на наблюдаваните лица. Корекциите в програмата на наблюдението относно изследваните явления, състава на наблюдаваните лица и пр. следва да се отбелязват в дневника на наблюдението бързо и точно (Регуш, 2001, с. 33). Съществено предимство на формализираното наблюдение е, че начинът на отразяване на резултатите, получени чрез него, позволява те да бъдат подложени както на качествен, така и на количествен анализ. Последният по принцип не е присъщ за обработката на данни, получени чрез непрограмирано наблюдение. Всички посочени предимства на структурираното, програмно наблюдение го правят подходящ метод за изучаване на човешката психика в практически контекст. Затова на следващите страници са представени редица методики, схеми и карти за неговото провеждане и за регистрация на резултатите от прилагането му във връзка с изследването на психиката на деца и ученици. Изтегляне 263.5 Kb. Сподели с приятели:
|