(по Л. Регуш, 2001, с. 83-85)
Методиката е предназначена за изучаване проявите на междуличностно привличане у подрастващи в малките групи. С нея се фиксират такива прояви на привличането като пространственото сближаване, тактилните контакти и изразителните движения.
І. Пространствено сближаване. Фиксира се пространственото сближаване свързано с навлизането в интимното, личностно пространство (по-малко от 45 см.) без да е обусловено от външни причини (потребност от съвместна дейност, стесняване на пространствените условия и пр.). Възможните варианти са:
Взаимно сближаване.
Приближаване на единия партньор при пасивна позиция на другия.
Приближаване на единия партньор при опит на другия да не го допуска в интимното си личностно пространство.
ІІ. Тактилен контакт. Фиксират се следните действия:
Тясно пространствено сближаване, предизвикващо тактилен контакт.
Ръкостискане, което се съпровожда с поглаждане.
Леко погалване чрез докосване на гърба, талията, шията, главата.
Фиксация на ръцете на талията или раменете на партньора.
Наклон на главата, предизвикващ контакт на лицето с рамото или шията на партньора.
Прегръдка.
Възможни варианти:
Действията са взаимни.
Действията се извършват от единия партньор, докато другият е напълно пасивен.
Единият партньор се опитва да извърши определени действия, а другият пряко или косвено (чрез отдалечаване) избягва това.
Забележка. При последните варианти следва да се фиксират изразителните движения, които съпровождат поведението на обекта на привличане. Ако външното игнориране и блокиране на опитите за сближаване или установяване на тактилен контакт се съпровожда с изразителни движения, свидетелстващи за внимание, интерес или удоволствие, тогава привличането следва да се фиксира като взаимно, т.е. това е проява на кокетиране.