Национален фонд за научни изследвания
Изтегляне 166.84 Kb.
|
| Вторичната оценка (secondary appraisal) включва процеса на търсене на потенциален отговор на заплахата. Тя се отнася до избора на начините за справяне със стреса според изискванията на специфичната ситуация. Вторичната оценка включва преценяване на собствените индивидуални способности, на ресурсите на социалната среда и различни стратегии за справяне със стреса, според възможностите за успеха им и цената, която трябва да бъде платена. Тя е свързана с миналия опит, т. е. колкото повече човек се е справял в миналото с такива ситуации, толкова по-голямо ще бъде доверието му в собствените сили. Индивидуалното възприемане на ситуацията и способността на личността да се справи с нея определят степента на преживяния стрес. В момента, в който наличните ресурси бъдат оценени като достатъчни за справяне със ситуацията и даващи възможност за благоприятен изход, възникват положителни емоционални изживявания, което снижава първоначалните негативни емоции. Ако ресурсите за справяне бъдат оценени като недостатъчни за преодоляване на вероятни неблагоприятни влияния на стресорите, отрицателните емоции, развити след първичната оценка се усилват и се развива стресова реакция.
Процесите на първичната и вторичната оценка протичат независимо един от друг. В случай, че ресурсите за справяне са достатъчни за неутрализиране на дадена заплаха, степента на заплахата се намалява. В този случай вторичната оценка би могла да въздейства на степента, в която едно събитие се възприема като заплаха, вреда, предизвикателство или се оценява позитивно, или не релевантно (Lazarus, Launier, 1978). Възможно е обаче, ситуация, която в началото не се оценява като заплаха, да се превърне в заплашителна, когато възможностите за справяне се окажат недостатъчни за посрещане изискванията на средата. От гледна точка на теорията за емоциите оценката има адаптационна задача, а именно - да интегрира изискванията и реалностите на средата с личния интерес, без да се отдава предимство, на който и да е от двата фактора. Обобщавайки предишни изследвания на стреса, където както посочихме при първичната оценка са разграничени три елемента - вреда (или загуба), заплаха и предизвикателство, Лазарус (1994) формулира шест допълнителни оценъчни компонента в емоционалния процес - три отнасящи се до първичната оценка и три до вторичната оценка. Към компонентите на първичната оценка се прибавят още три - целева релевантност, целево съответствие и типовете "его"- включеност. Изтегляне 166.84 Kb. Сподели с приятели:
|