Целевата релевантност (goal relevance) се отнася до степента, в която едно събитие се съотнася към личните цели, т. е. в каква степен човек се интересува от това, което се случва и какъв е личния му интерес. Ако не е налице целева релевантност, то не би могло да се прояви и емоция.
Целевото съответствие или несъответствие (goal congruence, goal incongruence) се отнася до степента, в която едно взаимоотношение е консистентно или не с това, което личността иска, доколко пречи или улеснява личните цели. Ако ги осуетява, говорим за целево несъответствие, а ако ги улеснява - за целево съответствие. Целевото съответствие води до позитивни емоции, целевото несъответствие до негативни.
Типовете "его"- включеност (types of ego- involvement) се отнасят до различните аспекти на "его"- идентичността. Към тях се включват "Аз"- образа (самооценката) и социалната оценка, моралните ценности, идеалите, значенията и идеите, другите хора и тяхното психично здраве, целите в живота. "Его"- включеността оказва влияние по различен начин, в зависимост от аспекта, чрез който е включен този компонент в трансакцията. Преживяването на гняв е резултат от заплаха на самооценката и социалната оценка, тревожността се провокира от екзистенциална заплаха, тъгата е вследствие на загуба на eдин или на всичките шест типа "его"- включеност.
Към компонентите на вторичната оценка, отнасящи се до възможностите за справяне, Лазарус прибавя доверие или вина, потенциал за справяне и очаквания за бъдещето.
Доверието или вината (blame or credit) могат да бъдат външни, насочени към някой друг, и вътрешни, насочени към самия човек. Те произтичат от информацията кой е отговорен за фрустрацията.
Потенциалът за справяне (coping potential) се отнася до това, дали и как личността може да се справи с изискванията, определени от ситуацията. Тук не става дума за процеса на справяне със стреса, а само за оценка на възможните резултати от мисленето или действането, което от своя страна променя взаимоотношението личност - среда.
Сподели с приятели: |
