Наредба №3 от 8 май 2013 Г. За утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции
Изтегляне 2.64 Mb.
|
|
5.2.4.1. Установяване/преразглеждане на установените процедури за съобщаване за всяка злополука или инцидент, свързани с употребата на остри предмети. 5.2.4.2. Работниците уведомяват незабавно своя работодател и/или отговорното лице, и/или лицето, отговарящо за безопасността и здравето на работното място, за всяка злополука или инцидент, свързан с употребата на остри предмети. 5.2.5. Реагиране и последващи действия 5.2.5.1. Изработва се СОП за действия в случай на нараняване с остри предмети и всеки работник/служител се запознава с тази процедура. 5.2.5.2. Стандартната оперативна процедура включва следните действия: 5.2.5.2.1. Предприемане на незабавни мерки от работодателя за осигуряване на грижи за пострадалия работник, които включват предоставяне на профилактика след експозиция и извършване на необходимите медицински изследвания, когато това се налага по медицински причини, и подходящо медицинско наблюдение; 5.2.5.2.2. Работодателят/определено от него лице разследва причините и обстоятелствата и регистрира злополуката/инцидента, като предприема, когато е целесъобразно, необходимите мерки; 5.2.5.2.3. Работникът трябва да предостави съответната информация в подходящ срок, за да допълни подробностите за злополуката или инцидента; 5.2.5.2.4. В случай на нараняване работодателят обмисля предприемането на мерки, включващи предоставяне на специализирани съвети на работниците, когато е подходящо, както и гарантирано медицинско лечение. 5.2.5.2.5. Поверителността на информацията относно нараняването, диагнозата и лечението е от първостепенно значение и трябва да се зачита. 5.3. Процедури за безопасност при използването и депонирането на остри предмети и заразени отпадъци: Работата с остри предмети е свързана с изключително висок риск от предаване на вируса на човешкия имунодефицит (HIV), вирусите на хепатити типове В и С и други патогени (групата инфекциозни агенти, предавани по кръвен път, включва още: малария, сифилис, бруцелоза, лептоспироза, арбовирусни инфекции, болестта на Кройцфелд-Якобс, тетанус, Кримска Конго хеморагична треска, други хеморагични трески). 5.3.1. Най-голям е рискът при перкутанна инокулация на кръв или други телесни течности, по-малък е рискът при контакт на лигавици и увредена кожа с кръв и телесни течности. 5.3.2. Употребата на остри предмети се ограничава винаги когато това е възможно. 5.3.3. Осигуряват се условия за предотвратяване на наранявания по време на почистването на инструментите за многократна употреба, както и при обезвреждането на инструменти за еднократна употреба: 5.3.3.1. За целта пособията се обезвреждат на място веднага след тяхното използване и/или се отстраняват в подходящ контейнер. 5.3.3.2. Острите предмети не се предават директно от ръка в ръка и боравенето с тях се свежда до минимум (Категория ІБ). 5.3.3.3. Осигуряват се подходящи работни повърхности, вкл. табли, манипулационни колички и др. 5.3.4. Безопасна инжекционна практика: Това е тази практика, която не уврежда реципиента, не излага извършващия манипулацията на риск и използваният материал се обезврежда така, че да няма отпадъци, които да са опасни за обществото. 5.3.4.1. За предпазване на пациентите от инфекции при инжектиране е необходимо: 5.3.4.1.1. свеждане до възможния минимум на инжекционните манипулации; 5.3.4.1.2. използване на стерилни еднократни медицински консумативи; 5.3.4.1.3. задължително използване на еднократни игли и спринцовки, снабдени с обезопасителен механизъм; 5.3.4.1.4. предотвратяване контаминирането на използваните лекарствени продукти. 5.3.4.2. За предотвратяване на наранявания на здравните работници, причинени от всякакви остри предмети, включително убождания с игли от спринцовки и кухи замърсени с кръв игли от вътресъдови катетри, както и при манипулиране с бутилки за хемокултура, е необходимо: 5.3.4.2.1. материалното осигуряване и задължително използване по време на манипулации на медицински изделия и консумативи с обезопасителен механизъм и безопасен дизайн; 5.3.4.2.2. спазване на изискванията за безопасно обезвреждане на използваните остри предмети; 5.3.4.2.3. употребените игли да не се отделят от спринцовките или системите за инфузия ръчно, иглите да не се чупят и да не се поставят обратно в предпазната капачка (т.е. забранява се т.нар. "закапачване") (Категория IV). 5.3.4.3. За намаляване на риска от убождания се препоръчва: 5.3.4.3.1. задължително използване по време на манипулации на медицински изделия и консумативи с обезопасителен механизъм и безопасен дизайн; 5.3.4.3.2. боравене с различни медицински пособия по безопасен начин; 5.3.4.3.3. спазване на бариерните мерки, по-специално употребата на ръкавици и предпазване на лигавиците с маски, защитни очила и шлемове за лицето. Носенето на ръкавици не предотвратява убождането, но намалява обема кръв, който навлиза в кожата при убождане с остър предмет. 5.3.4.4. За отстраняване на използваните игли и спринцовки за еднократна употреба се използват контейнери, които отговарят на следните изисквания: да са за еднократна употреба, с твърди непробиваеми стени и добре затварящ се капак, без да има възможност за течове, да не позволяват достъп до съдържанието им, при възможност да са снабдени с устройство за отстраняване на иглите. Контейнерите се маркират със символа "Опасни медицински отпадъци". 5.3.5. Безопасна практика на венозно канюлиране: Това е тази практика, която не уврежда реципиента и здравния работник, не излага извършващия манипулацията на риск и използваният материал се обезврежда така, че да няма отпадъци, които да са опасни за обществото. За предпазване на здравните работници от инфекции и превенция от убождане с остри замърсени с кръв игли при периферната венозна канюлация е необходимо: 5.3.5.1. задължително използване на стерилни еднократни периферни венозни канюли, снабдени с пасивен обезопасителен механизъм, предпазващ здравните професионалисти от убождане с кухи замърсени с кръв игли, а именно: 5.3.5.1.1. обезопасителният механизъм да е неразделна част от изделието; 5.3.5.1.2. обезопасителният механизъм да бъде пасивен (не изисква допълнително активиране от потребителя); 5.3.5.1.3. обезопасителният механизъм да предотвратява повторно използване; 5.3.5.1.4. използването на медицински изделия и предмети с обезопасителен механизъм да не изисква каквато и да е промяна в ежедневната практика на приложение и употреба от страна на здравните професионалисти; 5.3.5.1.5. ако се изисква активиране от потребителя, то да може да бъде извършено с една ръка; 5.3.5.1.6. лесно разпознаване на активираното устройство за безопасност; 5.3.5.1.7. обезопасителният механизъм да остава активиран през цялото време на употреба, както и след изхвърлянето на изделието; 5.3.5.1.8. изделията да са лесни и удобни за употреба; 5.3.5.1.9. изделията да бъдат безопасни за пациента; 5.3.5.2. предотвратяване контаминирането на използваните медицински консумативи и лекарствени продукти. 5.3.6. Контейнерите за отстраняване на остри/режещи инструменти за многократна употреба трябва да отговарят на част от горепосочените изисквания (да са с непробиваеми стени, добре затварящ се капак, без възможност за изтичане). Препоръчително е да са от метал (устойчив на корозия) или пластмаса с висока плътност, да могат да се затварят добре при транспортиране на инструментите за обеззаразяване в ЦССМ. 5.3.6. И двата вида контейнера не бива да се пълнят повече от 3/4 от обема им (Категория ІV). 5.3.6.1. Запълнените контейнери, подлежащи на обезвреждане, трябва да са добре затворени и да се съхраняват на недостъпно за посетители/придружаващи лица (особено деца) място, преди да се транспортират до мястото за обезвреждане. 6. Допълнителни (специфични) предпазни мерки Допълнителните (специфични) предпазни мерки се прилагат винаги успоредно със стандартните предпазни мерки при пациенти с диагностицирана или съмнителна инфекция, при която за прекъсване на пътя на разпространение са необходими освен стандартните предпазни мерки и допълнителни изолационни или други бариерни мерки. Допълнителните предпазни мерки се прилагат при инфекции, предавани по аерогенен път, по въздушно-капков път и чрез контакт. Комбинации от отделните видове допълнителни предпазни мерки се прилагат при инфекции с няколко различни пътища на предаване. 6.1. Допълнителни предпазни мерки при инфекции, предавани чрез контакт. С тези мерки се цели прекъсване разпространението на ВБИ, предавани чрез пряк или непряк контакт: чревни инфекции, кожни инфекции с лезии, както и колонизация с множествено-резистентни към антибиотици причинители (табл. 5). Таблица 5. Допълнителни (специфични) предпазни мерки при някои инфекции ~TABLE 0;35-2,1,l;35-2,1,l;45-2,1,l;45-2,1,l;50-2,1,l; -1,5 |~1,1,C;Вид мерки|~1,1,C;Стандартни предпазни мерки|~1,1,C;Мерки при аерогенно предавани инфекции|~1,1,C;Мерки при инфекции, предавани по въздушно-капков път|~1,1,C;Мерки при инфекции, предавани чрез контакт| -1,5 ||При всички пациенти.|Туберкулоза (потвърдена/при |Менингококцемия/ менингит6|Мултирезистентни бактерии (MRSA, VRE и | ||При контакт с |съмнение)|Коклюш|други, определени от | ||кръв, телесни |Варицела2 |Грип5|комисията по контрол на | ||течности,|Дисеминиран херпес|Парвовирус В19|НИ)5| ||секрети (без пот),|зостер2|инфекция|Херпес симплекс (вкл. | ||екскрети и|Херпес зостер при|RS-вирусна инфекция|неонатален)| ||материали, |имунокомпрометирани|Рубеола |Висококонтагиозни | ||контаминирани с |пациенти2|Стрептококова група А |кожни инфекции/ | ||тях|Вирусни хеморагични трески - напр. |инфекция при кърмачета и малки |паразитози (напр. краста, въшливост, импетиго)5| |||Ебола2,3|деца|Херпес зостер - | |||Морбили2|Скарлатина или стрептококова група А |локализиран и дисеминиран|| ||||пневмония във всички |Кърмачета и деца | ||||възрастови групи6|(<6 год.) или всеки пациент с инконтиненция при: | |||||а) ентеровирусна инфекция | |||||б) хепатит А| |||||в) ротавирусни ентерити, шигелози, ламблиаза или друга форма на гастроентерит| -1,5 |Единична стая|~1,1,C;Не1|Да, със затворена врата|~1,1,C;Да|Да, по възможност или кохортна изолация (при пациенти със същата инфекция)| -1,5 |Въздух/ отрицателно налягане (вж. група 5, табл. 9, 10, 11)|~1,1,C;Не|Да, по възможност; в противен случай се приспособява единична стая с подходящ обмен на въздуха и филтрация |~1,1,C;Не|~1,1,C;Не| -1,5 |Хигиена на ръцете|~1,1,C;Да|~1,1,C;Да|~1,1,C;Да|~1,1,C;Да| -1,5 |Ръкавици|Да, при риск от контакт с кръв и/или телесни течности и при манипулации с контаминирани материали|Виж стандартни предпазни мерки|Виж стандартни предпазни мерки|~1,1,C;Да| -1,5 |Предпазна престилка|При риск от контаминация|Виж стандартни предпазни мерки|Виж стандартни предпазни мерки|При контакт на работното облекло на персонала с пациента, с контаминирани повърхности и други предмети в стаята на пациента| -1,5 |Маска|При риск от опръскване на лицето|Да, вкл. високоефективна маска (за туберкулоза)|~1,1,C;Да|Виж стандартни предпазни мерки| -1,5 |Предпазни очила|При риск от опръскване на лицето|Виж стандартни предпазни мерки|Виж стандартни предпазни мерки|Виж стандартни предпазни мерки| -1,5 |Безопасни методи на работа|~1,1,C;Да4|Виж стандартни предпазни мерки|Виж стандартни предпазни мерки|Използват се средства за еднократна употреба или се подлагат на дезинфекция преди употреба при следващия пациент| -1,5 |Транспорт на пациента|На всички открити рани се поставя превръзка|Пациентът с активна форма на туберкулоза носи високоефективна маска. За всички останали пациенти - обикновена хирургична маска Информира се приемащото отделение|Обикновена хирургична маска за пациента. Информира се приемащото отделение|Информира се приемащото отделение| -1,5 |Други|Избягва се контаминиране на повърхностите с употребени ръкавици|Обучава се пациентът да покрива носа и устата при кихане и кашляне|При кохортна изолация да има един метър разстояние между леглата на пациентите|Отстраняват се ръкавиците и предпазната престилка, хигиена на ръцете преди напускане на стаята на пациента| -1,5 ~END_TABLE Забележки: 1 С изключение на случаите, определени от БКВБИ, напр. неутропенични/трансплантирани пациенти. 2 При тези заболявания се изискват и контактни предпазни мерки. 3 Всички отпадъци трябва да се третират като "Опасни отпадъци". 4 Да се работи внимателно с игли, спринцовки и остри предмети. Да се използват непробиваеми контейнери. Иглите да не се разчленяват, закапачват и огъват. При контакт с кръв и телесни течности замърсеното място незабавно да се измие, да се уведоми компетентното лице и да се вземат съответни мерки. 5 Определят се от местните разпореждания. 6 При менингококова инфекция допълнителните мерки се преустановяват след 24-часова ефективна антибиотична терапия. Същите са изискванията при инфекциите със стрептококи група А, когато се касае за фарингеално носителство. В определени случаи с инфекции, причинени от стрептококи група А (напр. в отделения за изгаряне), пациентите трябва да бъдат изолирани по-продължително за времето, през което се установява причинителят в раната от изгаряне. 6.1.1. Необходими допълнителни предпазни мерки: 6.1.1.1. Пациентът се настанява в единична стая или в стая с пациент със същата инфекция (кохортна изолация), като се взема предвид епидемиологичната характеристика на заболяването и особеностите на групата пациенти. 6.1.1.2. Преди влизане в стаята на пациента се слагат чисти, нестерилни ръкавици. 6.1.1.3. При влизане в болничната стая се облича изолационна престилка, ако се налага пряк контакт с пациента, повърхности или други предмети в помещението. 6.1.1.4. Ограничава се движението и транспортирането на пациента извън стаята. Когато се налага преместване, се вземат предпазни мерки за намаляване до минимум на риска от разпространение на инфекцията (раздел VІІ, т. 3). 6.1.1.5. Извършва се подходящо почистване и дезинфекция на повърхности и предмети в стаята. 6.2. Предпазни мерки при инфекции, предавани по въздушно-капков път. 6.2.1. Инфекциите, предавани по въздушно-капков път, са резултат от контакт на лигавиците на носа и устата или конюнктивата на възприемчив към инфекцията индивид с капковия аерозол (с по-едрите частици > 5 µm), който съдържа причинителите и се отделя от инфектирания пациент при кашляне, кихане, говорене или при манипулации като трахеална аспирация и се предава ефективно на разстояние до 1 - 2 метра от пациента. Болести, предавани по въздушно-капков път са: менингококова инфекция, пневмококова пневмония, паротит, пертусис, рубеола, грип и др. (табл. 5). 6.2.2. Необходими допълнителни предпазни мерки: 6.2.2.1. Пациентът се настанява в единична стая или в стая с пациент със същата инфекция (кохортна изолация). 6.2.2.2. Персоналът ползва маска при грижи, които се полагат на разстояние, по-малко от рисковото (до 1 - 2 метра от пациента). 6.2.2.3. Пациентът носи хирургична маска при транспортиране. 6.2.2.4. Няма специални изисквания към вентилацията на стаята, съблюдават се общите изисквания, посочени в т. 11. 6.4.2.5. Извършва се целева дезинфекция на повърхности при устойчиви микроогранизми (напр. C.diphtheriae, S. Aureus). 6.3. Предпазни мерки при инфекции, предавани по аерогенен път. 6.3.1. С тези предпазни мерки се цели намаляване на риска от инфекции, предавани по аерогенен път, чрез капкови ядра, които представляват остатъчно вещество от отделяните от пациента капчици, изпаряващи се до частици с размер от 1 до 5 µm и задържащи се във въздуха за неопределен период от време. Болести, които се предават по този път, са активни форми на белодробна туберкулоза, варицела, белодробна чума и др. (табл. 5). 6.3.2. Необходими допълнителни предпазни мерки: 6.3.2.1. Пациентът се настанява в индивидуален бокс с подходяща вентилация съгласно изискванията на табл. 9, 10 и 11 при затворена врата, отвеждащите вентилационни въздуховоди са отдалечени от въвеждащите (въздухът се отвежда далеч от входове на сградата и места, където е обичайно преминаването и събирането на повече хора). 6.3.2.2. Персоналът носи високоефективни маски, респираторен тип (т. 3). 6.3.2.3. Пациентът не напуска стаята или неговото движение и преместване от стаята се ограничава до минимум. 6.3.2.4. При преместване пациентът носи хирургична маска. 6.3.2.5. Извършва се целева дезинфекция на повърхности и предмети, с които пациентът е в чест контакт (при устойчиви микроорганизми, напр. М. tuberculosis), а при преместване и изписване - щателна крайна дезинфекция. 6.4. Абсолютна (стриктна) изолация (при хеморагична треска, метицилин-резистентен S. aureus, SARS и др.). 6.4.1. Такъв тип изолация се изисква, когато съществува риск от инфекция, предизвикана от силно патогенен или друг необичаен инфекциозен агент, с възможни различни пътища на предаване. 6.4.2. Необходими допълнителни предпазни мерки: 6.4.2.1. изолатор или инфекциозно отделение; 6.4.2.2. високоефективни маски, респираторен тип, ръкавици, престилки, шапка, защита за очите за всички, влизащи в стаята (т. 3); 6.4.2.3. хигиена на ръцете при влизане и излизане от стаята; 6.4.2.4. дезинфекция на медицинските инструменти до леглото на пациента; 6.4.2.5. изгаряне в инсинератор на екскретите, телесни течности, назофарингеални секрети; 6.4.2.6. дезинфекция на бельото; 6.4.2.7. ограничаване на посетители/придружаващи лица и влизането на персонала; 6.4.2.8. крайна дезинфекция; 6.4.2.9. използване на оборудване за еднократна употреба; 6.4.2.10. осигурена безопасност при транспорт и изследване на проби от пациента. 7. Профилактика на основните групи ВБИ 7.1. Инфекции на пикочните пътища 7.1.1. Tрансуретралната катетеризация и ендоскопските урологични манипулации са свързани с най-голям риск от инфекции на пикочните пътища. 7.1.2. За намаляване риска от инфекция се препоръчва: 7.1.2.1. строга индикация за катетеризация; 7.1.2.2. намаляване продължителността на катетеризацията; 7.1.2.3. използване на безопасни техники при поставяне и поддържане на уретрални катетри; 7.1.2.4. използване на подходящи материали. 7.1.3. Основните рискови фактори от страна на пациента са: 7.1.3.1. женски пол; 7.1.3.2. напреднала възраст; 7.1.3.3. диабет; 7.1.3.4. колонизация на отвора на пикочния канал. 7.1.4. Критериите за диагнозата инфекция на пикочните пътища са посочени в раздел ІІІ, т. 6. 7.1.5. Превантивни мерки 7.1.5.1. Изисквания към персонала: 7.1.5.1.1. Катетеризирането се извършва само от лица, които са обучени в техниката за поставяне и изискванията за асептика и антисептика (Категория ІБ). 7.1.5.1.2. Задължително се извършва хигиенна дезинфекция на ръцете преди манипулация с катетър или дренажна система (Категория ІБ). 7.1.5.2. Изисквания за материалите, техниката за поставяне и обгрижване на пациентите с уринарен катетър: 7.1.5.2.1. Постоянните катетри на пикочния мехур се поставят само при строга индикация и се отстраняват колкото може по-скоро (Категория ІБ). 7.1.5.2.2. Извършва се тоалет на перинеалната област преди манипулацията. 7.1.5.2.3. Използват се стерилни ръкавици, покривки, тампони (или стерилна пинсета в екстрени случаи, когато катетеризирането се извършва от едно лице), антисептик за деконтаминиране на отвора на пикочния канал (спазва се времето за въздействие) и стерилен гел (Категория ІБ). 7.1.5.2.4. При продължителна катетеризация (>5 дни) на пикочния мехур и след по-големи оперативни интервенции се предпочитат супрапубичните постоянни катетри, като се вземат предвид противопоказанията (Категория ІБ). 7.1.5.2.5. При краткотраен дренаж (5 дни) се избира между постоянния трансуретрален катетър, супрапубичния катетър или строго асептичното, интермитиращо еднократно катетеризиране (Категория ІБ). 7.1.5.2.6. При поставяне на трансуретрален постоянен катетър на пикочния мехур за краткотраен дренаж (5 дни) може да се използва латексов катетър, ако е изключена алергия към латекс (Категория ІІ). 7.1.5.2.7. За продължителен дренаж се предпочитат силиконови катетри (Категория ІБ). 7.1.5.2.8. Използването на постоянни катетри с антимикробно покритие е с недоказана ефективност за профилактика на инфекциите (Категория ІІІ). Спазва се строга асептична техника по време на поставяне на катетъра или при други инвазивни урологични процедури (напр. цистоскопия, уродинамично тестване, цистография) (Категория ІБ). 7.1.5.2.9. Големината на катетъра трябва да е съобразена с размерите на meatus urethrae (Категория ІБ). Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 2.64 Mb. Сподели с приятели:
|