Наредба №3 от 8 май 2013 Г. За утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции
Изтегляне 2.64 Mb.
|
|
3. Изисквания към състава и материално-техническата осигуреност на екипите и лицата, осъществяващи дейността по превенция и контрол на ВБИ (контрол на инфекциите) 3.1. Ръководителят на лечебното заведение за болнична помощ в зависимост от профила му и броя на леглата в него определя лице или лица (екип) по контрол на инфекциите - ЕКИ (Категория IV). Съставът на екипа по контрол на инфекциите се определя и в зависимост от специфичния риск за възникване и разпространение на ВБИ (Категория II). 3.2. Минималният състав на екипа по контрол на инфекциите в многопрофилните болници за активно лечение с над 120 легла е препоръчително да включва лекар по контрол на инфекциите и поне един специалист по "Болнична хигиена (превенция и контрол на инфекциите)" (Категория II). 3.3. Функциите на лекар по контрол на инфекциите могат да се изпълняват от лекар с призната специалност по епидемиология на инфекциозните болести, микробиология, инфекциозни болести или с допълнителна квалификация по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции. Функциите на специалист по "Болнична хигиена (превенция и контрол на инфекциите)" могат да се изпълняват от медицинска сестра/акушерка или инспектор по обществено здраве с призната специалност по "Болнична хигиена (превенция и контрол на инфекциите)". В случай че лицето не притежава такава специалност, тя следва да бъде придобита в срок до 3 години след назначаване на длъжността специалист по "Болнична хигиена (превенция и контрол на инфекциите)". Лекарят и/ или специалистът по "Болнична хигиена (превенция и контрол на инфекциите)" сключва трудов или граждански договор с лечебното заведение с вписано в длъжностната характеристика на служителя, съответно в договора, изпълнение на съответните функции. 3.4. Във всяко отделение/клиника ръководителят на лечебното заведение определя служител/и (клинични отговорници) - "Лекар за връзка" и/или "Медицинска сестра за връзка", изпълняващи функции по надзора, профилактиката и контрола на ВБИ и осъществяващи връзката между отделението/клиниката и ЕКИ. Тези функции се включват в длъжностните характеристики на определените служители. 3.5. Екипът по контрол на инфекциите трябва да разполага (Категория ІII) със: 3.5.1. подходящо помещение, по възможност в съседство или в близост до микробиологичната лаборатория на лечебното заведение; 3.5.2. пряка външна телефонна линия и вътрешна линия до всички звена и структури на лечебното заведение; 3.5.3. поне едно компютърно работно място, снабдено с принтер и постоянен достъп до интернет; 3.5.4. аудио-визуална техника за обучителни цели и фотокамера за документиране на събития и процеси, които имат отношение към контрола на инфекциите в лечебното заведение. 4. Изисквания към съдържанието и структурата на програмите за профилактика и контрол на ВБИ и АМР в лечебните заведения за болнична помощ 4.1. Всяко лечебно заведение трябва да разполага с годишна програма за профилактика и контрол на ВБИ и програма за ограничаване на АМР. Ръководителят на лечебното заведение осигурява необходимите организационни, кадрови и финансови ресурси за изпълнение на програмите (Категория ІV). 4.2. Програмата за профилактика и контрол на ВБИ в лечебните заведения за болнична помощ трябва да включва (Категория ІV): 4.2.1. оценка на риска от инфекции за пациенти и трети лица по лечебно-диагностични звена и структури; 4.2.2. оценка на риска от инфекции за персонала (имунозащитеност и мерки за подобряване на ситуацията чрез имунизации, лични предпазни средства и др.); 4.2.3. приоритети и конкретни мерки за надзора и контрола на ВБИ и АМР през годината, включително мерки за надзор и контрол на инфекции, причинени от микроорганизми с нарастващо епидемиологично значение и наранявания с остри предмети; 4.2.4. оценка на готовността за ранен отговор при епидемични ситуации и план за управлението на взривове, който съдържа: 4.2.4.1. критерии за идентификация на взрива: 4.2.4.1.1. увеличена честота на ВБИ от текущия надзор или съмнение за епидемиологична връзка между случаи; 4.2.4.1.2. установени спорадични случаи на инфекции с висок епидемичен потенциал, например легионелоза и аспергилоза; 4.2.4.1.3. повторно регистриране на болестни причинители с особена резистентност и/или мултирезистентност, най-вече при еднакъв тип резистентност; 4.2.4.1.4. регистриране на болестен причинител с висок епидемичен потенциал и високостепенна резистентност, напр. високостепенна мултирезистентна туберкулоза; 4.2.4.2. структурни и оперативно-организационни мерки за контрол на взрив от ВБИ, които следва да обхващат следните фази на управлението на взрива: подготвителна (проактивна) и реактивна: 4.2.4.2.1. готовност за сформиране на екип по управление на взрива; 4.2.4.2.2. готовност за разгръщане на изолационни структури; 4.2.4.2.3. система за ранно оповестяване в рамките на лечебното заведение, както и на регионалните здравни инспекции (РЗИ) и Референтния център по вътреболнични инфекции (РЦ - ВБИ); 4.2.4.2.4. готовност за съхраняване и последващо изпращане на изолирани причинители с нарастващо епидемично значение в РЦ - ВБИ; 4.2.4.2.5. комуникации и връзки с обществеността в условията на взривове и при ендемично ниво на заболяемост. 4.2.5. План за повишаване квалификацията на персонала в областта на контрола на инфекциите, включително: 4.2.5.1. мерки за повишаване квалификацията на екипа за контрол на инфекциите, на клиничните отговорници за ВБИ и на медицинския персонал в отделенията/клиниките; 4.2.5.2. мерки за повишаване квалификацията на персонала на звеното за централно снабдяване със стерилни материали (ЦССМ), както и на извършващите деконтаминация и стерилизация на инструменти в отделенията/клиниките; 4.2.5.3. мерки за въвеждащо обучение на новопостъпилия персонал; 4.2.5.4. мерки за въвеждащо и периодично обучение на персонала относно политиките и процедурите, свързани с нараняванията с остри предмети, включително относно: 4.2.5.4.1. правилна употреба на медицински изделия, включващи механизми за защита от остри предмети; 4.2.5.4.2. запознаване с тези въпроси на всички нови и временни служители; 4.2.5.4.3. риск, свързан с експониране на кръв и телесни течности; 4.2.5.4.4. превантивни мерки, които включват стандартни предпазни мерки, безопасни системи на работа, правилна употреба и процедури за обезвреждане на отпадъци, значението на имунизацията, в съответствие с процедурите на работното място; 4.2.5.4.5. процедури за докладване, реагиране и мониторинг и тяхното значение; 4.2.5.4.6. мерки, които се предприемат в случай на наранявания. 4.2.6. Стандартни оперативни процедури (СОП) за: 4.2.6.1. използване на лични предпазни средства; 4.2.6.2. асептични техники при обслужване на пациентите; 4.2.6.3. обработка и стерилизация на медицински изделия и апаратура за многократна употреба; 4.2.6.4. използване (по изключение, обработка и рестерилизация) на медицински изделия за еднократна употреба; 4.2.6.5. постекспозиционна профилактика (мерки при експозиция на кръв и телесни течности, при работа с остри предмети); 4.2.6.6. превенция, докладване и контрол на случаите на наранявания с остри предмети. 4.2.7. Дезинфекционна политика на лечебното заведение, включително стандартни процедури за: 4.2.7.1. дезинфекция на кожа, повърхности и медицински изделия (инструменти); 4.2.7.2. мониториране на ефективността на дезинфектантите; 4.2.7.3. ротация на дезинфектантите. 4.2.8. Управление на болничните отпадъци за: 4.2.8.1. разделяне на отпадъците съобразно категориите в нормативните изисквания и с оглед намаляване на количеството на опасните отпадъци; 4.2.8.2. междинно съхранение по местата на генериране; 4.2.8.3. транспорт до мястото за централно съхранение и предаване за обезвреждане и преработка; 4.2.8.4. мерки за безопасност на ангажирания персонал. 4.2.9. Проучвателска и друга научна дейност, участие в проекти и медицински събития. 4.3. Програмата за ограничаване на АМР в лечебните заведения за болнична помощ трябва да определя антибиотичната политика на лечебното заведение, включително (Категория ІV): 4.3.1. компетенции за предписване на различни групи антибиотици; 4.3.2. ротация на антибиотиците; 4.3.3. периоперативна антибиотична профилактика; 4.3.4. емпирично приложение на антибиотици; 4.3.5. организация на микробиологичното обслужване, включително: 4.3.5.1. очакван обем на микробиологичните изследвания през годината; 4.3.5.2. протокол за вземане и транспорт на проби за микробиологично изследване; 4.3.5.3. правила за осигуряване на основните видове микробиологични изследвания. 4.4. Лечебните заведения за болнична помощ трябва да участват редовно в специализираните национални мрежи за надзор на ВБИ, АМР и консумация на антимикробни средства (Категория ІV). 5. Изисквания към съдържанието и структурата на програмите за профилактика и контрол на ВБИ и АМР в лечебни заведения за извънболнична помощ 5.1. Лечебните заведения за извънболнична помощ трябва да разполагат с годишна обща програма за профилактика и контрол на ВБИ и ограничаване на АМР (Категория ІV). 5.2. Програмата за профилактика и контрол на ВБИ и ограничаване на АМР в лечебните заведения за извънболнична помощ трябва да включва (Категория ІV): 5.2.1. оценка на риска от инфекции за пациенти и трети лица и за персонала (имунозащитеност и мерки за подобряване на ситуацията чрез имунизации, лични предпазни средства и др.); 5.2.2. мерки за повишаване на квалификация на персонала в областта на контрола на инфекциите; 5.2.3. правила за: 5.2.3.1. използване на лични предпазни средства; 5.2.3.2. асептични техники при обслужване на пациентите; 5.2.3.3. обработка и стерилизация на медицински изделия и апаратура за многократна употреба; 5.2.3.4. постекспозиционна профилактика (мерки при експозиция на кръв и телесни течности, работа с остри предмети); 5.2.3.5. превенция, докладване и контрол на случаите на наранявания с остри предмети; 5.2.4. дезинфекционна политика (кожа, повърхности, инструменти); 5.2.5. управление на болничните отпадъци; 5.2.6. политика за ограничаване разпространението на АМР за: 5.2.6.1. емпирично приложение на антибиотици и антибиотична профилактика в хирургията; 5.2.6.2. вземане и транспорт на проби за микробиологично изследване. 6. Критерии за установяване на ВБИ Критериите за установяване на ВБИ се основават на клинични и лабораторни данни и са адаптирани по дефинициите, прилагани от Центъра за контрол и профилактика на болестите (CDC). ВБИ се проявява чрез поява на локални или системни признаци за инфекция като реакция към наличието (инвазията) на микроорганизми или техните токсини. При това не трябва да има признаци, че инфекцията е съществувала към момента на приемането в лечебното заведение за болнична помощ или е била в инкубационен период. Освен това: 6.1. Решението за наличие на инфекция се взема, като се имат предвид клиничните данни и резултатите от лабораторните изследвания. 6.2. Клиничните данни могат да бъдат получени от директното наблюдение на пациента или от медицинската документация. 6.3. Лабораторните данни могат да бъдат културелни находки, резултати от серологични изследвания, от микроскопски методи за доказване и т.н. 6.4. Други диагностични изследвания, които се вземат предвид, са напр. рентгенови, ултразвукови, компютъртомографски (КТ), ядреномагнитен резонанс (ЯМР), сцинтиграфски и ендоскопски изследвания, биопсии или пункции. 6.5. Диагнозата на лекуващия лекар, резултатът от директното наблюдение по време на операция, от ендоскопско или от друго изследване също е приемлив критерий за някои инфекции, доколкото няма належащи причини за приемане на противното (напр. предполагаеми диагнози, които след това не са могли да бъдат потвърдени). Вътреболничните инфекции могат да бъдат предизвикани от ендогенни или от екзогенни причинители. Инфекции, придобити по време на престоя в лечебното заведение за болнична помощ и доказани едва след напускането му, също се считат за вътреболнични. Инфекции, които са свързани с усложнения или прогресиране на съществуващи още при приема в болницата инфекции, не се смятат за вътреболнични. Само смяната или добавянето на нов причинител не е достатъчна, за да се диагностицира нова инфекция. За диагностициране на нова инфекция на същата органна система между двата епизода е необходимо да има интервал от време без клинични признаци. Обичайната колонизация (наличието на причинители върху кожата, лигавицата, в отворени рани, в екскрети или секрети, без да са налице клинични симптоми) не е инфекция. Не се регистрират възпаленията с неинфекциозен произход (напр. панкреатит вследствие интоксикация с алкохол). Предотвратимостта, респ. непредотвратимостта, не оказват влияние върху диагностицирането на ВБИ. Общите дефиниции са валидни за всички пациенти независимо от възрастта им, включително и при пациенти до една година. Освен тях съществуват и допълнителни определения за оценка на инфекциите при пациенти под една година. Тези допълнителни дефиниции за пациенти 1 година са представени след общите дефиниции. 7. Индикаторни инфекции 7.1. Инфекции на хирургичното място (ИХМ) 7.1.1. A1 Повърхностна ИХМ 7.1.1.1. Инфекция на мястото на инцизията, възникнала до 30 дни след операцията, засягаща само кожата и/или подкожната тъкан, и 7.1.1.2. отговаря на поне един от следните критерии: 7.1.1.2.1. Гнойна секреция от повърхностната инцизия. 7.1.1.2.2. Културелно доказани причинители в асептично взет раневи секрет или проба от тъкан в областта на повърхностната инцизия. 7.1.1.2.3. Поне един от следните признаци: болка или чувствителност при допир, локален оток, зачервяване или затопляне и съзнателно отваряне на инцизията от хирург. При отрицателен резултат от микробиологичното изследване на материал от мястото на инцизията този критерий не важи. 7.1.1.2.4. Диагноза от лекуващия лекар. 7.1.2. A2 Дълбока ИХМ 7.1.2.1. Инфекция в рамките на 30 дни след операцията (до 1 година, когато е оставен имплант in situ)(Под имплант се разбира чуждо тяло, което не е с човешки произход, вложено е трайно в пациента по време на операция и не се манипулира рутинно за диагностични или терапевтични цели [тазобедрени протези, съдови протези, пирони, тел, изкуствени пачове за поддържане на коремната стена, сърдечни клапи (свински или синтетични)]. Тук не влизат присадените човешки органи (транспланти), като напр. сърце, бъбрек, черен дроб.) и 7.1.2.2. е вероятно инфекцията да е във връзка с операцията и 7.1.2.3. инфекцията засяга фасцията и мускулната тъкан и 7.1.2.4. отговаря на поне един от следните критерии: 7.1.2.4.1. Гнойна секреция от дълбочината на среза, но не от оперирания орган, респ. телесна кухина, тъй като тогава тази инфекция спада към категория A3. 7.1.2.4.2. Раната се е отворила спонтанно или се е наложило повторно отваряне от хирурга, като пациентът има поне един от следните симптоми: температура (> 38°C), локална болка или чувствителност при допир. При отрицателен резултат от микробиологичното изследване на материал от мястото на инцизията този критерий не важи. 7.1.2.4.3. Абсцес или други признаци на инфекция, засягаща по-дълбоки тъканни слоеве, са открити при клиничния преглед, по време на повторна операция, при хистопатологично или радиологично изследване. 7.1.2.4.4. Диагноза от лекуващия лекар. 7.1.3. A3 Инфекция на органи и телесни кухини в областта на операцията 7.1.3.1. Инфекция в рамките на 30 дни след операцията (до 1 година, ако е поставен имплант in situ) и 7.1.3.2. е вероятно инфекцията да е във връзка с операцията и 7.1.3.3. инфекцията засяга органи или телесни кухини, отваряни или манипулирани по време на операцията, и 7.1.3.4. отговаря на поне един от следните критерии: 7.1.3.4.1. Налице е гнойна секреция от дренаж, който има достъп до органа или телесната кухина в областта на операцията. 7.1.3.4.2. Културелно доказани причинители от асептично взет раневи секрет или тъкан от орган, респ. телесната кухина в областта на операцията. 7.1.3.4.3. Абсцес или друг признак за инфекция на органа, респ. на телесната кухина в областта на операцията, са видни при клиничен преглед, по време на повторна операция, при хистопатологично или радиологично изследване. 7.1.3.4.4. Диагноза от лекуващия лекар. 7.2. Първичен сепсис 7.2.1. B1 Лабораторно потвърдена първична септицемия/бактериемия (ЛППС) ЛППС следва да отговаря на поне един от следните критерии: 7.2.1.1. Изолиран от хемокултура патоген, който не е свързан с инфекция на друго място.(Ако изолираният от хемокултурата микроорганизъм съвпада с причинителя на инфекция с друга локализация, сепсисът се класифицира като вторичен, а не като отделна ВБИ. Изключение прави катетър-свързаният сепсис, който се класифицира като ЛППС (В1) дори тогава, когато на мястото на въвеждане на катетъра има признаци на инфекция, респ. когато до получаването на положителната хемокултура са били изпълнени критериите за дефиницията -инфекция на артериите и вените (F1).*) 7.2.1.2. Налице е поне един от следните признаци: температура (> 38°C), втрисане или хипотония и 7.2.1.3. поне една от следните находки: 7.2.1.3.1. В най-малко две хемокултури, взети по различно време, е изолиран микроорганизъм, представител на обичайната кожна флорa (Diphtheroides, Bacillus sp., Propionibacterium sp., коагулаза-негативни Staphylococcus или Micrococcus). 7.2.1.3.2. В най-малко една хемокултура при пациент със съдов катетър е изолиран микроорганизъм, представител на обичайната кожна флора, и лекарят започва съответна антимикробна терапия. 7.2.1.3.3. Положителен тест за антигени в кръвта (напр. S. pneumoniae, H. influenzae, N. meningitidis или Streptococcus gr. B), като симптомите, както и лабораторната находка не са свързани с инфекция на друго място. 7.2.2. B2 Клинично установен първичен сепсис (КУПС) 7.2.2.1. Установява се поне един от следните признаци и находки, без друга видима причина: температура (> 38°C); хипотония (систолично налягане под 90 mm Hg) или олигурия (< 20 ml/ час) и 7.2.2.2. всички долуизброени критерии: 7.2.2.2.1. Не е вземана кръв за хемокултура или в кръвта не са открити микроорганизми или антигени. 7.2.2.2.2. Не е видна инфекция на друго място (При наличие на явни инфекции с друга локализация, в т.ч. и инфекции на мястото на въвеждане на съдовия катетър, вкл. евентуално при съществуваща инфекция на артериите и вените, не може да се диагностицира клинично установен първичен сепсис.). 7.2.2.2.3. Лекарят започва терапия за купиране на сепсиса. За пациенти 1-годишна възраст за В1 и В2 има допълнителни дефиниции. 7.3. Катетър-свързани инфекции (CRI) 7.3.1. CRI1-CVC Локална инфекция, свързана с централен венозен катетър (ЦВК) (без позитивна хемокултура) 7.3.1.1. количествена култура от ЦВК 103 КОЕ/ml или полуколичествена култура от CVC > 15 КОЕ и 7.3.1.2. гной/ възпаление в мястото на въвеждане или тунела. 7.3.2. CRI1-PVC Локална инфекция, свързана с периферен венозен катетър (ПВК) (без позитивна хемокултура) 7.3.2.1. количествена култура от PVC 103 КОЕ/ml или полуколичествена култура от PVC > 15 КОЕ и 7.3.2.2. гной/ възпаление в мястото на въвеждане или тунела. 7.3.3. CRI2-CVC Генерализирана инфекция, свързана с ЦВК (без позитивна хемокултура) 7.3.3.1. количествена култура от CVC 103 КОЕ/ml или полуколичествена култура от CVC > 15 КОЕ и 7.3.3.2. симптомите се подобряват 48 часа след отстраняването на катетъра. 7.3.4. CRI2-PVC Генерализирана инфекция, свързана с ПВК (без позитивна хемокултура) 7.3.4.1. количествена култура от PVC 103 КОЕ/ml или полуколичествена култура от PVC > 15 КОЕ и 7.3.4.2. симптомите се подобряват 48 часа след отстраняване на катетъра. 7.3.5. CRI3-CVC микробиологично потвърдена ЦВК свързана кръвна инфекция 7.3.5.1. Инфекцията на кръвта настъпва 48 часа преди или след отстраняване на катетъра и 7.3.5.2. позитивна хемокултура със същия микроорганизъм като от: 7.3.5.2.1. количествена култура от ЦВК 103 КОЕ/ml или полуколичествена култура от ЦВК > 15 КОЕ; 7.3.5.2.2. съотношение количествена култура от ЦВК/количествена култура от периферна кръв > 5; разликата във времето на позитивиране между хемокултура от централен и периферен източник да е > 2 ч при проби, взети по едно и също време; Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 2.64 Mb. Сподели с приятели:
|