Наредба №5 от 30. 11. 2015 г за общообразователната подготовка

Те са разработени съобразно:

- Референтни документи на ЕС: Обща европейска езикова рамка; Европейска референтна рамка за ключови компетентности; Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот.
СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЧУЖД ЕЗИК
- да повишава езиковата и общата култура и културата на общуване на учениците;

- да насърчава учениците да осмислят националната си идентичност в условията на езиково и културно многообразие;

- да изгражда междукултурни компетентности у учениците и да ги подготвя за общуване с други културни и езикови общности;

- да изгражда умения за самостоятелно развитие на учениците чрез: инициативност, творчество, решаване на проблеми, вземане на самостоятелни решения, критично мислене и др.;

- да развива у учениците умения за работа в екип;

- да научи учениците да използват информация от източници на чужд език;

- да използва чуждия език като средство за обучение по различни общообразователни учебни предмети;

- да изгради умения за учене, свързани с разбиране на информация, усвояване на знания и тяхното приложение в нови ситуации, извършване на анализ, синтез и оценка;

Изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет чужд език отразяват:

• 
  последователността в обучението по чужди езици в българското училище;
  
• 
  ниво на владеене на чуждия език.
  

Нивото на владеене на чуждия език се отнася до задължителната подготовка.

Изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет чужд език осигуряват равнопоставеност и интегрирано въвеждане и изграждане на четирите основни речеви умения: слушане, говорене, четене и писане, които са в основата на езиковите компетентности, необходими за изграждане на умения за живот.

• 
  в рамките на общообразователен учебен предмет чужд език;
  
• 
  между общообразователен учебен предмет чужд език и другите общообразователни учебни предмети.
  

Изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет чужд език описват всяко ниво, което учениците трябва да достигнат в резултат на обучението при завършване на определена образователна степен или етап, съответстващо на нивата на владеене на чужд език А1 – B2.1 според Общата европейска езикова рамка.

При завършване на начален етап се очаква учениците да владеят изучавания чужд език на ниво А1.

При завършване на прогимназиалния етап – основната степен на образование, се очаква учениците да владеят изучавания чужд език на ниво А2.

При завършване на първия гимназиален етап на средната степен на образование (Х клас) се очаква учениците да владеят два чужди езика на следните нива:

1. За училища с интензивно изучаване на чужд език:

1.1. Интензивно изучавания първи чужд език на ниво В1

1.2. Втория чужд език на ниво А1

2. За училища с неинтензивно изучаване на чужд език:

2.1. Първия чужд език на ниво А2

2.2. Втория чужд език на ниво А1

При завършване на втория гимназиален етап – средната степен на образование (ХІІ клас), се очаква учениците да владеят два чужди езика на следните нива:

1. За училища с интензивно изучаване на чужд език:

1.1. Интензивно изучавания първи чужд език на ниво В2.1

1.2. Втория чужд език на ниво А2

2. За училища с неинтензивно изучаване на чужд език:

2.1. Първия чужд език на ниво В1.1

2.2. Втория чужд език на ниво А2

▪ да следва елементарни упътвания;

▪ да разбира общото съдържание на кратък елементарен текст;

▪ да се ориентира в пространството, времето и цифрите.

▪ разбиране на кратки, ясни указания;

▪ разбиране на елементарни, полезни подробности.

▪ да разбира кратки електронни съобщения, картички или писма;

▪ да разбира кратка и несложна информация, особено в случаите, когато тя е онагледена;

▪ да търси и намира необходима информация в интернет среда;

▪ да разбира съдържанието на елементарни текстове, като при необходимост ги препрочита.

▪ разбиране на несложни съобщения, указания и информация.

▪ да общува по елементарен начин, подпомогнат от събеседника, който е готов да повтори бавно или преформулира казаното;

▪ да води елементарен разговор по познати теми, като задава и отговаря на елементарни въпроси;

▪ да се ориентира в пространството, времето и цифрите;

▪ да изразява свои непосредствени желания и потребности;

▪ да установява кратък социален контакт, използвайки елементарни форми на вежливост;

▪ да говори макар и бавно, с по-дълги паузи и с произношение и интонация, ненарушаващи разбирането;

▪ да владее компенсаторни комуникативни стратегии.

При монологична реч:

▪ да се представя, използвайки прости изречения;

▪ да описва в много кратък вид хора, с които общува, условията си на живот и заобикалящата среда;

▪ да разказва посредством прости фрази за всекидневните си дейности и предпочитания;

▪ да говори макар и бавно, с по-дълги паузи и с произношение и интонация, ненарушаващи разбирането;

▪ да владее компенсаторни комуникативни стратегии.

▪ комуникативно съответствие: адекватност по отношение на ситуацията, партньора;

▪ разбираемост на произношението;

▪ уместна употреба на лексиката;

▪ съобразяване с изучените граматични норми на езика.

При монологична реч:

▪ кратко описание;

▪ съдържателно съответствие: адекватност по отношение на поставената задача;

▪ уместна употреба на лексиката;

▪ разбираемост на изказването, произношението, интонацията;

▪ съобразяване с изучените граматични норми на езика.

▪ да описва с елементарни изрази и фрази себе си и хора от близкото обкръжение;

▪ да пише кратък текст за картичка, електронно съобщение или писмо, по зададени опори, като при необходимост ползва речник;

▪ да изпълнява елементарни проекти (творчески задачи) по зададени познати и/или изучени теми.

▪ уместна употреба на лексиката;

▪ съобразяване с изучените граматични и правописни норми на езика;

▪ умение да се ползва речник.

▪ да разбира често употребявана лексика и изрази, свързани с всекидневието, близкото обкръжение и др.;

▪ да проследява кратък разговор между носители на езика, като идентифицира лицата, темата на разговора, изразените мнения и чувства;

▪ да разбира основната информация от средствата за масово осведомяване (според личните си интереси).

▪ разбиране на комуникативната насоченост на събеседника (цел, адресат);

▪ разбиране на конкретни подробности, които носят важна информация.

▪ да се ориентира и открива необходимата полезна информация в обяви, проспекти, реклами, менюта, разписания, указания за ползване и действие и др.;

▪ да разбира кратки писма и електронни съобщения, определяйки изразените в тях намерения и чувства;

▪ да търси и намира необходима информация в интернет среда;

▪ да се ориентира в несложни текстове с помощта на илюстративен материал в тях или като използва компенсаторни стратегии.

▪ разбиране на основната тема;

▪ разбиране на конкретни подробности;

▪ разбиране на комуникативната насоченост и вида на текста.

▪ да общува във всекидневни ситуации, които изискват пряк обмен на информация по познати теми;

▪ да установява контакт при изпълнението на лесни и обичайни задачи и дейности;

▪ да участва в разговор с кратки реплики, дори и да не разбира изцяло всичко, разчитайки на помощта на събеседника;

▪ да говори макар и бавно, с паузи, с произношение и интонация, ненарушаващи разбирането;

▪ да владее компенсаторни комуникативни стратегии.

При монологична реч:

▪ да използва набор от изречения или изрази, за да опише с прости думи семейството и познати хора, условията си на живот и обкръжаващата го среда;

▪ да разказва за себе си, за настоящата си и предходна дейност, за бъдещите си планове;

▪ да изразява накратко своя преценка или мнение по познати теми;

▪ да говори макар и бавно, с паузи, с произношение и интонация, ненарушаващи разбирането;

▪ да владее компенсаторни комуникативни стратегии.

▪ съдържателно съответствие по отношение на поставената задача;

▪ комуникативно съответствие: адекватност по отношение на ситуацията, партньора;

▪ уместна употреба и разнообразие на лексиката;

▪ разбираемост на изказването: произношение, интонация, гладкост;

▪ граматична коректност.

При монологична реч:

▪ описание, кратък разказ;

▪ съдържателно съответствие: адекватност по отношение на поставената задача;

▪ уместна употреба и разнообразие на лексиката:

▪ разбираемост на изказването: произношение, интонация, гладкост;

▪ граматична коректност.

▪ да попълва формуляри;

▪ да пише писмо или електронно писмо с цел покана или молба, извинение, отказ, изразяване на благодарност и др., използвайки несложни изрази и връзки;

▪ да описва накратко събитие от личния си житейски опит;

▪ да съставя кратък текст по зададени опори;

▪ да изпълнява проекти (творчески задачи) по зададени теми.

▪ уместна употреба и разнообразие на лексиката:

▪ съобразяване с граматичните и правописните норми.

▪ да разбира общия смисъл на несложни текстове от по-широки области на обществения живот, с общо употребявана лексика и с нормално темпо на говорене, като при необходимост използва компенсаторни стратегии;

▪ да разбира общия смисъл на информация от средствата за масово осведомяване;

▪ да извлича обща информация и необходими подробности от текстове на стандартен език по познати теми.

▪ разбиране на основна информация;

▪ разбиране на подробности от текста;

▪ намиране на конкретна информация в текста;

▪ разбиране на комуникативнaта насоченост на събеседника (цел, адресат).

▪ да разбира текстове (художествени и научнопопулярни) на теми от ежедневието и по актуални събития;

▪ да разбира обяснения, описания, инструкции и др.;

▪ да разбира описания на събития, чувства и желания в лична кореспонденция;

▪ да търси и намира необходима информация в интернет среда;

▪ да се ориентира в текстове и с помощта на ограничен илюстративен материал, като използва компенсаторни стратегии.

▪ разбиране на основна тема;

▪ разбиране на подробности на текста;

▪ разбиране на комуникативното намерение на автора (цел, адресат);

▪ намиране на конкретна информация при четене.

▪ да води разговор по познати теми, дори понякога да прави паузи, за да обмисля и коригира казаното;

▪ да изразява и реагира на чувства (удивление, щастие, тъга, интерес, безразличие т.н.);

▪ да изразява лично мнение при общуване;

▪ да се справя в речеви ситуации от ежедневието по познати теми;

▪ да говори относително гладко, без големи паузи, с произношение и интонация, близки до стандартните;

▪ да владее компенсаторни комуникативни стратегии.

▪ съдържателно съответствие по отношение на поставената задача;

▪ комуникативно съответствие: адекватност по отношение на ситуацията, партньора;

▪ уместна употреба и разнообразие на лексиката:

▪ разбираемост на изказването: произношение, интонация, гладкост;

▪ съобразяване с граматичните норми на езика.

▪ да представя информация по дадена тема, като успява да открои най-важното;

▪ да описва случки, събития и преживявания, като използва думи и изрази от изучените теми;

▪ да преразказва устно кратки текстове;

▪ да обяснява и да посочва причините за своите планове и намерения;

▪ да прави кратка презентация на позната тема;

▪ да говори относително гладко, без прекалено големи паузи, с произношение и интонация, близки до стандартните;

▪ да владее компенсаторни комуникативни стратегии.

▪ съдържателно съответствие по отношение на поставената задача;

▪ уместна употреба и разнообразие на лексиката;

▪ разбираемост на изказването: произношение, интонация, гладкост;

▪ съобразяване с граматичните норми на езика.

▪ да създава кратки информативни текстове;

▪ да попълва формуляри, анкети и др. с изискване за подробна информация, излагане на лично мнение или натрупан опит;

▪ да разработва проекти (творчески задачи) по познати теми, като ползва различни източници;

▪ да води лична кореспонденция, като описва събития и впечатления;

▪ да разказва/преразказва история.

▪ спазване на изискванията на съответния жанр;

▪ спазване на логическата свързаност и последователност на изложението;

▪ уместна употреба и разнообразие на лексиката;

▪ съобразяване с граматичните и правописните норми на езика.

▪ да разбира общия смисъл на несложни текстове от по-широки области на обществения живот, с общоупотребявана лексика и с нормално темпо на говорене, като при необходимост използва компенсаторни стратегии;

▪ да разбира общия смисъл на информация от средствата за масово осведомяване (според личните си интереси);

▪ да извлича обща информация и необходими подробности от текстове на стандартен език по познати теми.

▪ разбиране на основна информация;

▪ разбиране на подробности от текста;

▪ намиране на конкретна информация в текста;

▪ разбиране на комуникативнaта насоченост на събеседника (цел, адресат).

▪ да разбира текстове (художествени и научнопопулярни) на теми от ежедневието;

▪ да разбира обяснения, описания, инструкции и др. и с помощта на речник;

▪ да разбира описания на събития, чувства и желания в лична кореспонденция;

▪ да търси и намира необходима информация в интернет среда;

▪ да се ориентира в текстове и с помощта на ограничен илюстративен материал, като използва компенсаторни стратегии.

▪ разбиране на основна тема;

▪ разбиране на подробности на текста;

▪ разбиране на комуникативното намерение на автора (цел, адресат);

▪ намиране на конкретна информация при четене.

▪ да води разговор по познати теми, дори понякога да прави паузи, за да обмисля и коригира казаното;

▪ да изразява и реагира на чувства (удивление, щастие, тъга, интерес, безразличие и т.н.);

▪ да изразява лично мнение при общуване, като изразява съгласие или несъгласие;

▪ да се справя в речеви ситуации от ежедневието по познати теми;

▪ да говори относително гладко, може и с по-големи паузи, с произношение и интонация, близки до стандартните;

▪ да прилага компенсаторни комуникативни стратегии.

При монологична реч:

▪ да дава информация по дадена тема, като успява да открои най-важното;

▪ да описва случки, събития и преживявания, като използва думи и изрази от изучените теми;

▪ да преразказва устно кратки текстове;

▪ да посочва причини за свои планове и намерения;

▪ да прави кратка презентация на позната тема;

▪ да говори относително гладко, може и с по-големи паузи, с произношение и интонация, близки до стандартните;

▪ да владее компенсаторни комуникативни стратегии.

▪ съдържателно съответствие по отношение на поставената задача;

▪ комуникативно съответствие: адекватност по отношение на ситуацията, партньора;

▪ уместна употреба и разнообразие на лексиката:

▪ разбираемост на изказването: произношение, интонация, гладкост;

▪ съобразяване с граматичните норми на езика.

При монологична реч:

▪ съдържателно съответствие по отношение на поставената задача;

▪ уместна употреба и разнообразие на лексиката;

▪ разбираемост на изказването: произношение, интонация, гладкост;

▪ съобразяване с граматичните норми на езика.

▪ да създава кратки информативни текстове;

▪ да попълва формуляри, анкети и др. с изискване за подробна информация, излагане на лично мнение или натрупан опит;

▪ да разработва проекти (творчески задачи) по познати теми, като ползва различни източници;

▪ да води лична кореспонденция, като описва събития и впечатления;

▪ да разказва/преразказва история.

▪ спазване на изискванията на съответния жанр;

▪ спазване на логическата свързаност и последователност на изложението;

▪ уместна употреба и разнообразие на лексиката;

▪ съобразяване с граматичните и правописните норми на езика.

▪ да разбира текст или разговор по познати теми в дадена професионална област от различни житейски ситуации (може да използва компенсаторни стратегии);

▪ да разбира основната и конкретна информация от телевизионни и радиопредавания, интервюта, дискусии, пиеси, както и филми на стандартен език;

▪ да разбира основните идеи на сравнително сложни текстове на по-абстрактни теми;

▪ да използва различни стратегии при разбиране на текста;

▪ да разбира най-общо съдържащата се в текста имплицитна информация.

▪ разбиране на основната тема;

▪ разбиране на подробности от текста;

▪ разбиране на комуникативното намерение на говорещия (цел, адресат);

▪ разбиране на имплицитна информация.

▪ да разбира с помощта на речник текстове по теми от областта на изкуството и културата и да прави обобщение на основните моменти;

▪ да разбира лична и официална кореспонденция и с помощта на речник;

▪ да търси и намира информация в интернет среда;

▪ да разбира най-общо съдържащата се в текста имплицитна информация.

▪ разбиране на основната тема;

▪ разбиране на подробности от текста;

▪ разбиране на имплицитна информация;

▪ разбиране на комуникативното намерение на автора (цел, адресат).

▪ да води разговор при активно и равностойно участие в общуването, като използва изучен набор от изразни средства;

▪ да обменя фактологична информация по теми, свързани с неговите интереси

▪ да изразява емоции и отношение към определени събития и преживявания;

▪ да аргументира мнението си;

▪ да говори сравнително гладко, с по-малки паузи, с произношение и интонация, близки да стандартните;

▪ да владее компенсаторни комуникативни стратегии.

При монологична реч:

▪ да представя ясна и подробна информация, свързана с интересуващите го области;

▪ да описва подробно случки, събития и преживявания и изразява лично мнение;

▪ да разказва сюжета на филм или пиеса;

▪ да изразява и обосновава свое мнение/становище по даден проблем/въпрос;

▪ да подготвя и прави презентации;

▪ да говори сравнително гладко, с по-малки паузи, с произношение и интонация, близки да стандартните, като използва изучен набор от изразни средства;

▪ да владее компенсаторни комуникативни стратегии.

▪ съдържателно съответствие по отношение на поставената задача;

▪ комуникативно съответствие: адекватност по отношение на ситуацията, партньора;

▪ лексика и фразеология: уместна употреба и богатство на използваните средства;

▪ разбираемост на изказването: произношение, интонация, гладкост;

▪ съобразяване с граматичните норми на езика.

При монологична реч:

▪ съдържателно съответствие по отношение на поставената задача;

▪ комуникативно съответствие: адекватност по отношение на ситуацията, партньора;

▪ съответствие на вида текст;

▪ лексика и фразеология: уместна употреба и богатство на използваните средства;

▪ разбираемост на изказването, произношение, интонация, гладкост;

▪ съобразяване с граматичните норми на езика.

▪ да пише резюме на текст;

▪ да обобщава информация от различни източници;

▪ да води официална кореспонденция;

▪ да разработва проект (творческа задача) по зададена тема, като използва различни източници;

▪ да участва в диалогична писмена комуникация (чат, скайп, вайбър и др.)

▪ да описва реални или въображаеми събития;

▪ да описва чувства, лични преживявания и отношения.

▪ лексика и фразеология – уместна употреба, богатство на използваните средства;

▪ съобразяване с граматичните и правописните норми на езика.